Обществени консултации

Проект на Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014-2020 г.

Проектът на Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014-2020 г. е изготвен от междуведомствена работна група в изпълнение на Националната програма за реформи (Актуализация 2013 г.) - мярка № НЦ 1(7) „Стимулиране на учене през целия живот“ и Решение на Министерския съвет № 668/2012 г. за одобряване на списък с действия, срокове и отговорни институции за изпълнение на предварителните условности за средствата от Европейския съюз за програмен период 2014 - 2020 г. 


Дата на откриване: 15.11.2013 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Образование
Дата на приключване: 29.11.2013 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
20 ноември 2013 г. 16:21:08
slugitel

Предложения

Напълно подкрепям стратегията. Считам я за малко закъсняла, но е стъпка в правилната посока за издигане грамотността на българското население от всички възрастови групи. Имам няколко предложения: 1.Ключови за икономиката и администрацията професии да влязат в списъка на регулираните професии. Не е нормално институциите да не са заявили почти никакви професии в списъка, сякаш това не ги касае, като например за държавната администрация в списъка фигурира само професията Архивист. Така ще може да се спазва определен учебен план и учебното съдържание ще бъде строго регламентирано при спазване на определени стандарти. Какво имам предвид - при кандидатстване за работа завършилите различни университети по една и съща специалност се наблюдава огромно различие в базовите знания, например за професията „Счетоводител”. След като това е професия от ключово значение за администрацията - с оглед на кадрите, които работят в нея като контролни органи от една страна в качеството им на потребители на тази професия /и касае такива институции потребители като НАП, АДФК, КПРКИ и др/, и на клиентите, които подлежат на контрол и проверка, от друга страна , е изключително важно да има стандарти на обучението, ката гаранция за грамотното упражняване на тази професия. 2. Университетите да бъдат задължени да спазват някакво съотношение между теория и практика, примерно 70:30. При кандидати за счетоводители, се оказва, че никога не са виждали първични счетоводни документи в университетите си , не познават тяхното съдържание. Повечето кандидати смятат , че по тази линия са ощетени от университетите и са им длъжници. 3. Много е важно да се обърне внимание на отпадащите от обучение поради невъзможност да се справят с материала деца, които се завръщат от чужбина. Те биват записвани в училище понякога в края на учебния срок и училището не набелязва допълнителни мерки за подпомагане на тези деца за по-бързо навлизане в учебния материал на българското училище и се очаква да бъдат на нивото на децата, които през цялото време са учили в българско училище и познават учебния процес. Тези деца буквално са оставени да се оправят сами и от учители, и от родители, ангажирани в търсенето на работа. За такива деца трябва да се предвидят допълнителни часове и индивидуални програми, касаещи занятия в извън учебно време, което трябва да бъде част от работните планове на учителите, особено по базови дисциплини и най-вече по български език и литература. Тези индивидуални ангажименти за учителите трябва да им бъдат разписани до 10 дни от постъпване на детето в училище. Също така училищните психолози трябва незабавно да вземат под наблюдение тези деца, да правят възможно интегрирането им сред съучениците им. 4. Да се повишат изискванията към доставчиците на обучение с оглед на по-високото качество на преподавателите. Има случаи , в които доставчик на обучение е сключил договор и провежда обучение от лектор, който не притежава учителска правоспособност и съответното филологическо образование/когато става дума за преподаване на чужд език/ или учителска правоспособност за други обучения. Факт е, че преподаването е занаят, от който зависи степента на усвоените знания. Тук трябва да има задължително изискване, тъй както за учителите от системата на образованието, така и за преподавателите , водещи обучения извън тях. Съществуват различия при преподаването на възрастни, които трябва също да бъдат отчетени. Изискванията към преподавателите в училище и извън него трябва да са унифицирани. 5. Относно измеримостта на ефективността от дадено обучение що се отнася до възрастни. До сега крайният резултат беше твърде предвидим, тъй като „обучените” по разни програми възрастни имаха информация за теста и отговорите, с които се финализира обучението. Получава се ситуация , в която едни хора взимат едни пари за обучение, а другите се чувстват употребени, защото са загубили време и в крайна сметка нищо не са научили. Това силно занижава отговорността на самия преподавател по отношение на качеството, и мотивацията на самия обучаван по отношение на трупането на знания. Считам, че трябва да се създаде материална заинтерисованост за постигане ниво на компетентности и знания, като тестовете се провеждат едновременно за всички участници по дадено направление /за големите градове/ и вариантите се теглят като при изпити. Обучаващи, постигнали много ниско представяне на участниците , да не могат да сключват договори за ново обучение за срок от една или повече години и да имат интерес да се самоусъвършенстват и прилагат нови методи на обучение. А на всички представили се участници отлично, да им бъдат предоставяни ваучери за закупуване на книги, връщане на част от данъците или им бъде предоставено право да избират сами следващото си обучение, да се организира някакво мероприятие - като среща с елемент на забавление между първите най-добре представили се по региони участници, което ще насърчи и социалните контакти между тях. Може да се помисли за изпращане на поздравителни адреси до семействата на социално слабите или да се тегли томбола между представилите се отлично и да бъдат награждавани с някакъв материален стимул - например екскурзия. 6. В държавната администрация, където е твърде висок процентът на служителите, попадащи в категорията на възрастните над 40-45 годишна възраст и не притежават езикова компетентност, а по правило служителите по служебни правоотношения не могат да участват в програмите на Агенцията по заетостта за добиване на езикова компетентност, следва да се даде възможност за такова, чрез нарочно финансиране и предоставяне на целеви средства от бюджета за образование на бюджетите на администрациите при строг контрол от страна на Министерство на образованието, усвояването на които да стане по определен от него ред.