Обществени консултации

Проект на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" за програмен период 2014-2020 г.

Значението на ОП „Конкурентоспособност“ 2007-2013 г., както и на новата оперативна програма за иновации и конкурентоспособност за периода 2014-2020 г., се определя от особеното място на бизнес средата, предприемачеството и цялостното икономическото развитие на страната.

За първия програмен период за България 2007-2013 г. по Оперативна програма „Конкурентоспособност“ са заложени средства в размер на 1,162 млн. евро. Извън предоставените средства за инструментите за финансов инженеринг (36%), най-голям е процентът на търсените от предприятията и предоставените поради нуждите средства за технологична модернизация и системи за управление (33% от общо предоставените средства), следвани от средствата за иновации и подкрепа за НИРД (17%) и енергийна ефективност и зелена икономика.

Ефектът от предоставените средства върху българската икономика показва положително въздействие върху БВП, заетостта, износа на стоки и услуги, като най-значимо е въздействието върху ръста на частните инвестиции. В този смисъл, ефектът от оперативната програма се измерва не толкова в количеството предоставени средства и/или във финансирането „на парче”, а в първоначалния тласък на проекти, които по-късно частният сектор поема и доразвива, като извлича полза и за себе си.

Тъй като България продължава да бъде най-слабо развитата страна членка на ЕС с БВП на глава от населението 45% от средното за ЕС, с най-ниските показатели по отношение на конкурентоспособността, производителността на труда, консумацията на енергия и ресурсната ефективност, средствата по линия на европейските фондове, в т.ч. на оперативната програма за конкурентоспособност, са жизненоважни.

Основните предизвикателства пред българската икономика остават затруднения достъп до източници на финансиране,  ниската степен на интернационализация на дейността, ниската степен на иновативност на българските предприятия, високата степен на енергийна интензивност и ресурсоемкост на производствата, влошената структура на износа (основан предимно на износа на суровини и материали и стоки със сравнително ниска добавена стойност).

За адресиране на тези предизвикателства и в синхрон с националните и европейски цели за 2020 г. в ОПИК 2014-2020 г. са определени:

Приоритетна ос 1: Иновации, предприемачество и потенциал за растеж

1.1. Технологично развитие и иновации;

1.2. Предприемачество;

1.3. Капацитет за растеж.

Приоритетна ос 2: Енергийна и ресурсна ефективност

2.1. Енергийни технологии и енергийна ефективност;

2.2. Ресурсна ефективност.

В процеса на разработване на новата оперативна програма за конкурентоспособност за периода 2014-2020 г. се провеждат активни дискусии с всички заинтересовани страни – ЕК, водещи министерства и ведомства, социално-икономическите партньори, регионални и местни власти, структури на гражданското общество, академичната общност и други. В хода на тези дискусии се идентифицират реалните нужди/проблеми на бизнеса – основен бенефициент по програмата като по този начин се идентифицират конкретни мерки, към които да се насочи ресурсът, за да се постигне най-голям ефект върху икономиката и принос към постигането на целите на Европа 2020 – интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Най-трудната задача при разработването и изпълнението на програмата е да се инвестират средствата на българските и европейските данакоплатци изключително фокусирано и разумно, така че да бъдат получени максимални ползи, да бъдат привлечени допълнителни ресурси, както и да бъда изграден траен консенсус между всички заинтересовани страни и баланс между мерките, които имат бърз и непосредствен ефект върху бизнеса (технологично обновление, въвеждане на международни стандарти и сертификация, интернационализация и т.н.) и такива, които изискват по-дълъг период за постигане на опреден резултат и по-големи инвестиции (инфраструктура за иновации и изследвания; развитие и внедряване на иновации и т.н.), но създават дългосрочната конкурентоспособност на икономиката.


Дата на откриване: 08.5.2014 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Бизнес среда
Дата на приключване: 21.5.2014 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
09 май 2014 г. 11:47:10
opic2020

Вашето мнение е важно за нас!

Предложения, мнения и препоръки можете да изпращате и чрез сайта на програмата: opcompetitiveness.bg или на електронен адрес: opic2020@mee.government.bg.

10 май 2014 г. 12:06:24
gbaynov

всички икономически сектори да влязат в обхвата на схемите за БФП

Нека за новия програмен период схемите за безвъзмездно финансиране да бъдат насочени към предприятия от всички икономически сектори, без селското стопанство, защото там има други програми. За повишаване на конкурентоспособността си всяко едно предприятие има нужда от инвестиции в ДМА/ДНА и не бива да се разделят на сектори и да се подпомага с години на ред само производствения сектор.

13 май 2014 г. 09:56:03

Коментари на БАКЕП по Проект на ОП "Иновации и конкурентоспособност"

Българска асоциация на консултантите по европейски програми /БАКЕП/ Изх.№ 03-БП-ПРГ-ОПИК/13.05.2014г. ОТНОСНО: Коментари по Проект на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" за програмен период 2014-2020 г. от м. април, 2014г. БАКЕП предлага: ОБЩИ КОМЕНТАРИ: 1. Осите, инвестиционните приоритети и дейностите отговарят на интересите на бизнеса и отразяват научените уроци от ОПРКБИ 2013 - 2020. 2. Изказваме категорична подкрепа за ограничаване броя на осите до три, като основна предпоставка за приспособимост на програмата към нуждите на икономиката в следващите седем години. Въпреки това, подчертаваме необходимостта от много по-конкретно и категорично дефиниране на дейности и бенефициенти по всички оси с цел да се минимизира следният риск: при наличие само на 2 оси и прекалено общ текст какъвто е настоящият, съществува опасност от резки промени в интерпретацията на програмата и прилагането й в зависимост от политическото управление и съответния управленски екип на ОПИК. 3. Индикаторите по всички оси и приоритети в настоящия вариант на програмата не отговарят на уроците от ОПРКБИ и не изглежда да представляват резултат на анализ на изпълнението на ОПРКБИ. Необходимо е да се преразгледат детайлно и прецизират. 4. Да се коригира демаркацията с ПРСР 2014-2020. На стр. 111 демаркацията е дефинирана така: „За да се избегне припокриването между Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и ПРСР, подкрепата за инвестиции в неземеделски дейности за действащи и стартиращи микро и малки, в т. ч. новосъздадени предприятия в селските райони ще се предоставя в рамките на ПРСР (диверсификация).” В периода 2007-2013 г. единствено микро предприятията се финансираха от ПРСР, а малките от ОПРКБИ. Предлагаме демаркацията да не се променя, като малките предприятия в селски райони продължат да бъдат финансирани от ОПИК, особено предвид увеличения брой общини, които ПРСР ще трябва да финансира в сравнение с настоящия период. Последното ще постави малките предприятия от селските райони в условия на изключително тежка конкуренция за финансиране и ограничения под де минимис. Основна цел на ОПИК е подкрепа за развитие именно на малките предприятия и особено тези в слабо развитите райони, следователно прехвърлянето им в ПРСР е необосновано. 5. С цел затвърждаване на добрата практика от изпълнението на ОПРКБИ, предлагаме в ОПИК да се впише като подход за демаркация между ПРСР и ОПИК относно икономическа дейност съответните кодове по НКИД, които ОПИК няма да финансира и приема като кодове определящи земеделска и хранително-преработвателна дейност. 6. В настоящия вариант на ОПИК няма никакво описание на структурата на управление на програмата. Възможно е последното да се дължи на универсален за ЕС модел на съдържание на ОП, но препоръчваме структурата на управление да се впише в програмата или в отделен, но обвързан с нея документ. Препоръчваме управлението да бъде максимално концентрирано в УО, тъй като според нас пилотният аутсорсинг по ОПРКБИ показа, че все още за България управлението от УО е успешният модел, базиран на значителен вече опит и научени уроци. 7. Действия в посока намаляване до минимум на 5те процента определени от бюджета на ОПИК за многофондово финансиране на инструмента ВОМР. БАКЕП не счита, че която и да е от целите на ОПИК може да бъде постигната чрез водено от общността развитие, нито че която и да е от дейностите по ОПИК могат да бъдат изпълнявани чрез структури тип МИГ по ПРСР. КОМЕНТАРИ по ОСИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПРИОРИТЕТИ: По Ос 1, Инвестиционен приоритет 1.1. „Технологично развитие и иновации” предлагаме: 1. БФП за стартиращи предприятия да бъде изключена или силно намалена по този приоритет, като тежестта на подкрепата за стартиращи предприятия бъде съсредоточена в инвестиционен приоритет „Предприемачество”, главно чрез финансов инженеринг. Аргументи: Инвестиционен приоритет 1.1. е един от малкото допускащ големи предприятия като бенефициенти. Последната схема за вндряване на иновации по ОПРКБИ показа интерес надхвърлящ седем пъти наличния бюджет. Следователно 20.88% от ресурса на програмата представлява малък бюджет, който трябва да бъде съсредоточен основно в покриване на внедряване на иновации от съществуващи предприятия и да подпомогне основните двигатели на иновациите – големите предприятия. От друга страна, съмнителната полезност на БФП за стартиращи иновативни предприятия по ОПРКБИ е публична тайна. Множеството успешни такива проекти бяха осъществени от изкуствено създадени старт-ъпи от съществуващи иновативни малки и средни предприятия. Повечето от успешно подкрепените от ОПРКБИ старт-ъпи престават да се развиват след края на проекта и се вливат обратно в малките и средни предприятия, към които принадлежат и които са реалните генератори на иновации в икономиката. Също така финансирането на възнаграждения по ОПРКБИ има съмнителен принос към иновативността на икономиката, а администрирането на такива проекти затруднява както бенефициенти, така и администрация. В резюме, считаме за сериозна грешка залагането на индикатор 500 стартиращи предприятия от 850 подкрепени по целия инвестиционен приоритет. Последното би означавало увеличаване тежестта в ОПИК точно на тези дейности, които до сега не са показали особен реален ефект по ОПРКБИ, т.е. БФП за стартиращи предприятия. 2. Да бъде въведен подход за всяка дейност по: - развитие на сътрудничеството за иновации между предприятията, между бизнеса и научните среди за подобряване на условията за комерсиализация на научните изследвания и - развитие на среда и инфраструктура за иновации, който да предполага първо пилотно й изпълнение в София Тех Парк. С оглед на: - големият ресурс от всякакъв вид, който вече е инвестиран и ще се инвестира в Парка - реалната необходимост от технологичен парк в България - но и организационен, финансов и иновационен капацитет, който вече доказва лимитите си до максимум един технологичен парк е логично всякакви дейности свързани с иновативна споделена инфраструктура да бъдат първо финансирани и изградени в рамките на София Тех Парк. Такъв подход ще концентрира на едно място търде оскъдния иновационен, финасов и организационен реурс за иновации в един център като ще увеличи шансовете от една страна на самия център, а от друга на отделните проекти, които ще бъдат реализирани в него. По Ос 1, Инвестиционен приоритет 1.2. Предприемачество предлагаме: 1. Концентрация на подкрепата за стартиращи предприятия само в този приоритет чрез финасов инженеринг. 2. Отпадане фаворизирането, вкл. създаването на отделни грантови схеми ексклузивно за творческите и културни индустрии, от този приоритет и като цяло от програмата. Творческите и културни индустрии, които до настоящия момент са били финансирани от ОПРКБИ са предимно продуцентски компании за телевизионна продукция, телевизии и интернет медии, които не допринасят за експротната насоченост и добавена стойност на българската икономика. 3. Ясно фиксиране на типовете финансови инструменти след обстоен анализ на съществуващите такива финансирани от националния бюджет и др. източници. Целта е финансовите инструменти по ОПИК да покрият празноти на финансовия пазар, а не да дублират функциите на Национален гаранционен фонд, Банка за развитие и др. 4. Дефинираните индикатори: подкрепени 6179 “нови” предприятия и 250 съществуващи отново не съответстват на опита от ОПРКБИ. Целта на приоритета е финансиране, основно извън БФП, на бизнес идеи с висока добавената стойност. Тези идеи се намират преобладаващо в съществуващи фирми, които имат кадровия потенциал да ги генерират, финансовия потенциал да пред- и съ-финнасират развитието им и опита да преценят пазарната реализируемост. Посочените индикатори трябва да се променят в посока като минимум изравняване на подкрепените нови и съществуващи предприятия. По Ос 2, Инвестиционен приоритет 2.1 „Енергийни технологии и енергийна ефективност” предлагаме: 1. Дефиницията: „В тази връзка предприятията ще бъдат подпомогнати за извършване на енергийни обследвания, както и на първоначален и/или задълбочен енергиен одит за идентифициране на основните им проблеми по отношение на енергийната ефективност, като изпълнението на мерките също ще бъде подкрепено, когато се постигат 25% спрямо средната консумирана енергия на съответното предприятие.” да бъде променена на когато последните/мерките/ постигат минимум 25% намаление на консумирана енергия от съответната дейност/ активи в предприятието Приемаме настоящия текст „когато се постигат 25% спрямо средната консумирана енергия на съответното предприятие.” като техническа грешка или непознаване на възможните и реални енергийни спестявания, както и на опита от настоящата схема „Енергийна ефективност и зелена икономика”, поради което няма да предлагаме подробна обосновка на настоящото предложение. Ще упоменем само, че изискването в настоящия вид ще доведе или до неусвояване на средствата по приоритета и неговото блокиране или до одобряване единствено на проекти в сферата на услугите и туризма, където сградният фонд и отоплителната система са в много лошо състояние и липсват други производствени активи с консумация на енергия. 2. Целевият индикатор от 300 предприятия показва стремеж към финасиране на малко предприятия с голяма по размер БФП. Особено по отношение на енергийната ефективност, която представлява хоризонтален приоритет, приложим във всички сектори, правилната политика трябва да бъде подкрепа на максимален брой предприятия с грантове, чийто размер и интензитет трябва да представляват стимул за инвестиции на значими собствени средства. 3. Предлагаме дейност „Подкрепа за повишаване на енергийната сигурност, енергийната независимост и енергийната ефективност на страната: газова връзка България – Сърбия Фаза 2” да бъде обособена като отделен инвестиционен приоритет с цел предварително дефиниране на конкретния ресурс, който ще бъде определен за нея. По Ос 2, Инвестиционен приоритет .2.2. „Ресурсна ефективност” предлагаме: - допускане на големи предприятия като бенефициенти, тъй като основното ноу-хау за безотпадни технологии и наличие на множество отпадни продукти от производството се намира в големите предприятия. - минимум двукратно увеличение на бюджета на приоритета с цел финансиране на най-малко 140, от 28 000 български МСП, които според самата ОПИК се нуждаят от ресурсна ефективност. Предвиденият целеви индикатор от 70 подкрепени предприятия от 28 000 нуждаещи се предприятия говори за липса на всякакъв търсен и предвиден цялостен ефект върху икономиката от инвестиционния приоритет.. По Ос 3 да отпаднат всички дейности по укрепване капацитета на бенефициентите за участие в изпълнението на ОПИК, тъй като: - целта на тези дейности е същата като целта на дейностите в същата ос за предоставяне на обществото на адекватна и навременна информация за възможностите за финансиране по ОПИК - по всички адекватно позиционирани процедури в рамките на ОПРКБИ бяха подадени между 3 и 10 пъти повече проекти от наличното финансиране. При такова съотношение между желаещи и информирани и максимален възможен брой бенефициенти, по-нататъшното генериране на още проекти и кандидати е меко казано излишно - дисквалификацията поради административно несъответствие и недопустимост в последните години не надхвърля 10% от подадените проекти. Последното говори за предостатъчен капацитет при кандидатите за подготовка на проекти според всички условия на съответната грантова схема. Предлагаме ресурсът за укрепване капацитета на бенефициентите да бъде прехвърлен към дейности за укрепване капацитета на УО, вкл. възнаграждения на служителите от УО или към Инвестиционен приоритет 2.2. Коментари по ОПИК 2014 -2020 – АНАЛИТИЧНА ЧАСТ И АРГУМЕНТАЦИИ 1. Предлагаме в частта за Стратегическия принос на ОПИК 2014-2020 г. да бъде по-подробно разгледан приноса на ОПИК към изпълнението на целите на Европа 2020 и към националните стратегически документи, с конкретни референции към дейности и цели от програмата и как те се отнасят към целите на европейските / националните стратегически документи. 2. Стратегическата насоченост на ОПИК би могла да бъде представена в 2 аспекта: съответствие с европейски цели и съответствие с национални стратегически документи. 3. В описанието на приноса на ОПИК към Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. , да се отрази факта, че енергийната стратегия все още е в процес на разработка. Този факт би трябвало да бъде отразен, тъй като дори и при определени цели на стратегия, изменения биха могли да настъпят във всеки един момент преди окончателното й одобрение. Подобен подход да бъде прилаган за всички стратегически документи, които все още не са официално одобрени. Основание: В момента, заглавието на частта от документа реферира директно към Европа 2020 и други общо европейски стратегически документи. Текстът в тази под-точка е предимно декларативен и крайно недостатъчен. В текста се реферира към национални стратегически документи. Тези национални документи по принцип би трябвало да съответстват на общите европейски цели, но съдържат националната специфика. В тази връзка, считаме че предоставеният анализ за съответствие на ОПИК с европейски стратегически документи е недостатъчен. В допълнение, в описанието за Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България до 2020 г.” все още липсва обосновка как точно ОПИК допринася за изпълнението на Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Не е ясно чрез кои свои дейности ОПИК е в съответствие с всички изброени стратегически документи – а именно Енергийната стратегия, Дунавската стратегия, Стратегията за електронното управление в България, Стратегия за устойчиво развитие на туризма. Във всички тези стратегически документи, ОПИК цитира целите на самите документи, но не показва как и чрез кои свои действия допринася за тяхното постигане. 4. По отношение на частта: Общи нужди и предизвикателства в областта на въздействие на ОПИК 2014-2020 г., предлагаме частите посочващи идентифицираните проблеми и изоставания да бъдат допълнени със сравнение със състоянието на икономиката при изготвянето на ОПРКБИ 2007-2013 и да се посочи какъв напредък е постигнат през последните 7 години в тази насока. Основание: В ОПРКБИ 2007-2013 г. бяха идентифицирани подобни изоставания (ниската степен на иновативност на българските предприятия в резултат от недостатъчното сътрудничество между бизнеса, научните среди и висшите учебни заведения, малките по обем и неефективни инвестиции в НИРД и иновации, и липсата на адекватна среда и инфраструктура за иновации; усложнен достъп до източници на финансиране и слаба инвестиционна активност; др.). При сравнение на двата документа, това би могло да се изтълкува като липса на напредък по преодоляване на тези изоставания за цели 7 години. Към тази версия на ОПИК, в анализа не са показани данни как предходната програма е допринесла за преодоляване на идентифицираните в нея проблеми и въобще постигнато ли е нещо по нея. Въпреки, че предходната програма все още не е завършила изпълнението си, могат да бъдат представени данни за някакъв междинен етап от изпълнението й. По ОПРКБИ вече имаше няколко подобни оценки, които е трябвало да дадат подобни данни макар и на етап междинно изпълнение. При наличие на опит от предишен програмен период, би било полезно да се спомене какво е постигнато през него и къде е успяла/се е провалила предишната програма в макроикономическите индикатори и преодоляванията на различия и проблемни области. 5. Да се разшири анализът в частта за идентифицираното изоставане „недостатъчна предприемаческа активност и несинхронизирана с ЕС структура на икономиката” . Основанията за това са, че въз основа на тези данни, ОПИК ще може да определя бъдещата си секторна насоченост. Необходимо е по-задълбочено да се разгледат нещата от гледна точка: защо секторите с най-висок принос са ниско технологични; какви са техните проблеми, защо са ниско технологични, какви фактори влияят върху тях; защо високо-технологичните сектори са с такъв малък дял и какви са основните пречки пред тях; как факта че ниско-технологични сектори правят по-голям принос в икономиката влияе върху развитието на икономиката въобще? Фактът че секторната структура се различава от европейската не е достатъчен аргумент за наличие на проблем. Тази разлика вероятно има някакво икономическо отражение (забавя растежа на икономиката, прави я по-ресурсно зависима, и т.н.), което всъщност би трябвало да се развие в тази точка. 6. Да се разшири анализът по отношение на „ниската степен на интернационализацията”. Основание: Връзката иновации – износ по принцип е трудно обяснима, а в анализа тя просто е спомената без да бъде обяснено как и защо ниската иновационна дейност на предприятията влияе върху потенциала им за износ. Изречението „По отношение на обобщаващия показател за технологична готовност , който изследва наличието на най-нови технологии (99 място), нивото на усвояване на технологии от предприятията (113 място), нивата на чуждестранни инвестиции и технологичен трансфер (107 място), България е класирана на 44-то място от общо 148 страни.” няма пряка връзка с интернационализацията на предприятията, нито пък дава някаква съществена информация защо българските МСП не осъществяват достатъчен износ. 7. В частта за „висока степен на ресурсна и особено енергийна интензивност на производството, приложение на нови технологии” е необходимо да се синхронизира на какво ниво се мери ресурсната и енергийната интензивност – на ЕС27 или ЕС28 и доколко са налични данни за ниво ЕС28 (цитат: „секторът на МСП допринася съществено за формирането на профила на българската икономика като най-високо ресурсо- и енергийно интензивната за единица произведена продукция сред икономиките на ЕС-28. България заема първо място по енергийна интензивност в ЕС 27, т.е. българската икономика изразходва най-голямо количество енергия….”). 8. По отношение на анализа и описанието на Научно-технологичния парк София, предлагаме да се разшири описанието на какъв етап е изграждането му, какви резултати са постигнати до момента и какъв тип подкрепа за парка се предвижда по ОПИК и защо (анализ на нуждите). 9. Препоръчваме да се разшири и преработи частта „Научени уроци 2007-2013 г. по отношение ефекти и оценка на въздействието” . Основание: Настоящият вариант на текст е крайно недостатъчен. Изнесените данни за „положителен ефект върху БВП” не е ясно въз основа на какви данни и как е изчислен. Фигура 11: Ефекти от Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013” - Графиката показва оценка на въздействието на Структурните и Кохезионния фонд, но не и въздействието на ОПРКБИ върху макроикономическите показатели. Заглавието на фигурата от долу противоречи на данните в нея (посочва принос само на ОПРКБИ). гр. София, 13.05.2014г. Оставам с уважение, КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА Председател на УС на БАКЕП

21 май 2014 г. 22:44:48
BAMCO

Коментари на БАУКО по Проект на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" за програмен п

1. Не е засегнат и разработен РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби, в частта му Специални правила за подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове за ПЧП (Глава II, член 62 – 64).
2. Не е разработен въпросът за интегрирани проекти - напр. околна среда, регионално развитие с внедряване на иновации, респ. трансфер на технологии за реализиране на проектите. Няма и критерии за оценка на тези технологии. Кръстосано финансиране е недостатъчно разработено.
3. Липсва помощта на държавата ( напр. чрез. Патентното ведомство ) за защита на иновации на международния пазар, в т.ч. и тяхната реализация.
4. Създаването София Тех-парк не решава проблема със силното дебалансирано териториално развитие по отношение на кадровото състояние със средни и висши кадри, обучението и преквалификацията.
5. Препоръка: Допускането на големи предприятия до възможно повече схеми и в частност по инвестиционен приоритет 2.2. „Ресурсна ефективност”, до много голяма степен би засилило цялостния ефект на фондовете върху икономиката на страната.
Обосновка
Големите фирми са 756, т.е. 0,2% от общия брой дружества в страната, но те подсигуряват 24,6% от трудовия пазар и изработват 40,6% от добавената стойност.
Много от тях се водят големи, защото имат над 250 служители и работници, но приходите и активите им са като на средни и малки предприятия. Tе де факто не са големи предприятия от икономическа гледна точка. Така автоматично значителен брой предприятия са лишени от възможността да се възползват от предназначените основно за МСП европейски фондове поради неотговаряне на формалния критерий относно броя на служителите. Липсата на модерни и конкурентноспособни машини и оборудване ограничава силно развитието им.
Именно в големите предприятия се намира основното ноу-хау за безотпадни технологии и наличие на множество отпадни продукти от производството, затова те трябва да бъдат допускани като бенефициенти по инвестиционен приоритет 2.2. „Ресурсна ефективност”.
6. Препоръка: Съществено внимание трябва да се обърне и да се отчете секторната необходимост за подкрепа на структуроопределящи големи предприятия – като доставчици или пазар за цели браншове. Трябва да бъдат допуснати възможности за по-високи бюджети на проектите им - до 10 млн. евро, в случай, че бъде доказан кумулативния им ефект върху икономиката, като добавена стойност, работни места, развитие на конкурентоспособността на отрасъла като цяло.
7. Препоръка: Да се увеличи размерът на консултантските услуги по подготовка на проект и той да се определя като процент от общия бюджет на проекта или да се диференцират няколко скали в зависимост от размер на проекта.
Обосновка:
В предходната оперативна програма максималният размер на този разход бе 10 000 лева за всички видове проекти по всички схеми. За някои проекти този разход е голям, но за други проекти с бюджет на 2-3 млн. лв. това е недостатъчна сума.
София
21 май 2014 г.