Обществени консултации

Доклад за периода 2012-2014 г. за отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012–2030 г.) в секторните политики

 

Двугодишният доклад за периода 2012-2014 г. за отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012–2030 г.) в секторните политики е разработен на основание Решение на Министерския съвет от 20.06.2012 г. за приемане на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012–2030 г.),  в изпълнение на Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014–2018 г., както и на Тригодишния план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 за периода 2015–2017 г.

Докладът представя основните тенденции, предизвикателства и предприети действия в областта на застаряването на населението и насърчаването на активния живот на възрастните хора в периода 2012–2014 г. Формулирани са и някои препоръки за последващи действия с оглед на бъдещото развитие на потенциала на възрастните хора, постигане на солидарност между поколенията и адаптиране на социалните системи към намаляването и застаряването на населението и на работната сила, необходими за икономически растеж и устойчиво развитие. Представен е и профилът на България според основния мониторингов механизъм на Европейската комисия за изследване на потенциала за насърчаване на активния живот на възрастните хора, а именно Индекса на активния живот на възрастните хора.  

Текущата демографска ситуация в България се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, намаляваща раждаемост и задържащо се високо равнище на общата смъртност. Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на неговото застаряване. Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в Европейския съюз, но и в света. Средната възраст на населението нараства устойчиво, като от 40.4 години през 2001 г. достига 41.2 години през 2005 г. , в края на 2012 г. е 42.8 години, а в края на 2013 г. е вече 43.0 г.

Тревожна е тенденцията във възпроизводството на населението в трудоспособна възраст. Съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години) показва, че към 31.12.2013 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст са замествани от 62 лица, влизащи в трудоспособна възраст. През 2012 г. това съотношение е 64. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Докладът за отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012–2030 г.) в секторните политики за периода 2012–2014 г. следва тематичните области на концепцията за целите на административния мониторинг и представя отчетни данни за изпълнените мерки и програми за посрещане на предизвикателствата от процеса на застаряване на населението. Представени и систематизирани са наличните към момента статистически и административни данни, които са важна основа за предприемане на действия за адаптиране на секторните политики към процеса на застаряване на населението. Данните за изпълнените мерки за периода 2012–2014 г. са групирани според оперативните цели на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012–2030 г.:

            Оперативна цел 1 - Осигуряване на условия за активен трудов живот на възрастните хора;

            Оперативна цел 2 - Осигуряване на финансова стабилност на пенсионната система, условия за активен и достоен живот в пенсионна възраст и за ограничаване на бедността сред пенсионерите;

            Оперативна цел 3 - Осигуряване на условия за достъп до здравни услуги и удължаване на живота в добро здраве на възрастните хора;

            Оперативна цел 4 - Осигуряване на условия за достъп до образование, за учене през целия живот, за повишаване на квалификацията и за преквалификация на възрастните хора с оглед на подобряване на мобилността на пазара на труда;

            Оперативна цел 5 - Развитие и модернизиране на дългосрочните грижи и осигуряване на условия за достъп до социални услуги. Развитие на т.нар. „сребърна“ икономика;

            Оперативна цел 6 - Развитие на доброволчеството.

 

Насърчаването на активния живот на възрастните хора е важен европейски приоритет, който има пряка връзка с постигане на целите на Европейската стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж: Европа 2020. В тази връзка, приемането на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора (2012 – 2030 г.) бе включено в предварителните условия за сключване на договора за финансиране по Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020.

Докладът за отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012–2030 г.) в секторните политики за периода 2012–2014 г. ще допринесе за процеса на изготвяне на дългосрочна стратегия и цялостен подход за насърчаване на активния живот на възрастните хора с цел преодоляване на икономическите и социалните предизвикателства от застаряването и намаляването на населението и на работната сила.

 


Дата на откриване: 06.3.2015 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 20.3.2015 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
15 март 2015 г. 18:47:00
komentator.bg

Подкрепете инициативата "Накарай министъра на културата да чуе"

От месец март 2014 г. на сайта сдружение "Журналисти за прозрачно управление" се води дискусия, посветена на състоянието на ансамбъл „Филип Кутев“. Дискусията започна с отворено писмо до министъра на културата от народната певица Марияна Павлова.Дискусията можете да следите на: http://komentator.bg/narodnata-pevitsa-mariyana-pavlova-taliban-orientalska-estetika-sasipva-ansambal-filip-kutev/, в секция Ракурси.

Към днешна дата по темата са направени 791!!! коментара, което е абсолютен прецедент, при това в преобладаващата си част коментарите са в позитивен дух и с конкретни предложения. Сдружение „Журналисти за прозрачно управление“ направи редица опити да ангажира в дискусията министерството и министър Петър Стоянович. Написахме редица официални писма, проведохме разговори и с ръководството на министерството по времето на служебното правителство на професор Георги Близнашки, но отново нямаше реакция, вероятно поради спицифичните задачи на служебното правителство.

В повечето от последните коментари се изразява учудване, че за изминалите десет месеца министерството продължава да проявява интерес към проблемите на ансамбъла.

Съдържащите се в плана на кабинета мерки, насочени към публичност и прозрачност и насърчаване на гражданското участие, както и тези за мониторинг и контрол на дейностите на държавните културни институти в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство и стимулиране мениджмънта на сценичните институти, ни дават основание да се надяваме, че проблемите на ансамбъл „Филип Кутев“ не са безразлични на ръководството на министерството.
През месеците януари и февруари тази година изпратихме две писма до министъра на културата и до всички заместник-министри и директори на дирекции. Досега още няма никаква реакция от министереството на културата.
Вероятно на всички държавни и трудови чиновници е ясно защо на Портала за консултации никой не си дава труда да пише - просто защото няма смисъл. Медиите и гражданите бихме давали мнението си в такива сайтове, ако сме убедени, че има кой на ни чуе.
Обръщаме се с молба към модератора на този сайт да не изтрива съобщението, а към всички да ни подкрепят в инициативата "Накарай министъра на културата да чуе" и идеята за специална група във фейсбук.