Обществени консултации

Правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана“

Основната цел на предлаганите промени в Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана” е да се актуализират разпоредбите касаещи правата и задълженията на личния състав, съобразно измененията на Закона за съдебната власт, обн. в ДВ, бр. 53 от 2014 г. и ДВ бр. 62 от 2016 г. По силата на препращащата норма на чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт, по отношение на личния състав се прилагат разпоредби от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)


Дата на откриване: 13.1.2017 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Правосъдие и вътрешни работи
Дата на приключване: 27.1.2017 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
16 януари 2017 г. 10:58:04
RIA

Не е спазен задължителният срок от 30 дни за провеждане на обществената консултация

Според нас срокът на обществената консултация по проекта на нормативен акт следва да е 30 дни, защото в конкретната хипотеза не е налице изключителен случай. Под "изключителни случаи" по смисъла на чл. 26, ал. 4, изр. второ от ЗНА следва да се разбират най-вече форсмажорни обстоятелства като природни бедствия, аварии, война, терористичен акт и други подобни. Не би следвало като изключителни случаи да се квалифицират субективни възприятия, обществени нагласи и дори по-обхватни обществени мнения или вълни. Още по-малко индивидуални субективни доводи на един съставител или на неговото ведомство например за необходимост от спешни нормативни промени следва да се възприемат като достатъчно обективно обосновани за съкращаване на срока на консултациите.

Под „изрично посочване на причините” за по-краткия срок на обществените консултации в мотивите, съответно докладите към законопроектите следва да се разбира, че ЗНА изисква не простото изреждане на списъка на фактите или факторите, наложили това. От тези съставители следва да се изисква детайлно описание и позоваване на конкретни обективно обосновани обстоятелства, накарали ги да считат, че е налице изключителен случай. В това е смисълът на законовото изискване за „изрично” посочване на причините за по-краткия срок на консултиране.

Посоченият в мотивите аргумент за намаляване на срока на обществената консултация на 14 дни е "С оглед влизането в сила на текстове от ЗИДЗМВР от 1 февруари 2017 г. и предвид преобразуването на правоотношенията на държавните служители по § 86 от ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 14 от 2015 г.) по силата на § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗМВР (обн. ДВ, бр. 81 от 2016 г.), считано от 1 февруари 2017 г., е необходимо промените да влязат в сила преди тази дата и от деня на обнародването в Държавен вестник, предвид което, на основание чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове е определен 14-дневен срок за предложения и становища по проекта." Според нас единственият субективен аргумент на администрацията за спешната наложителност от приемането на нормативния акт представлява най-показателния пример за обективната липса на "изключителност" на случая.

Бързината като аргумент за приемане на нормативни актове следва да бъде изкоренена и изхвърлена от българския нормотворчески процес. Поради това считаме, че обществената консултация във връзка с конкретния проект на нормативен акт следва да се проведе в пълния 30-дневен срок, защото в противен случай не би отговаряла на изискванията на ЗНА и приетото ПМС би било уязвимо при атакуването му в съда.

Център за оценка на въздействието на законодателството

26 януари 2017 г. 22:16:24
npetrov2005

Нясноти по Правилника

Не става ясно, кои са мотивите налагащи  служителите, да не се преобразуват по Закона за държавния служител. Редно ли е длъжности, които са с административни функции, имащи ги във всяка една друга организация, да бъдат приравнявани със служителите с полицейски правомощия? Реформата която е наложила промените в Закона за МВР, не цели ли точно това разграничаване? Така предложеният проект оставя съмнение, относно неправилното прилагане на ЗМВР от страна на министерство на правосъдието. Ако служебните правоотношения на  служителите бъдат преобразувани по Закона за държавния служител, няма ли да има положително въздействие върху държавния бюджет?