Обществени консултации

Проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда основни групи промени, които са описани в публикуваните мотиви към проекта.

Отговорна дирекция: „Данъчна политика”
E-mail: taxpolicy@minfin.bg

 


Дата на откриване: 21.3.2017 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 20.4.2017 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
18 април 2017 г. 18:53:05
antitsa_rancheva

коментар от името на "Геострой" АД

§12 предвижда създаване на нова алинея 11 със следното съдържание: „Информацията по ал.10 се обменя в срок до три месеца след изтичането на шестмесечието, през което предварителните трансгранични данъчни становища или предварителните споразумения за ценообразуване са издадени, изменени или подновени, като се използва стандартен формуляр.“

Не е ясно за какъв стандартен формуляр става дума, кой го утвърждава и по какъв начин този формуляр ще бъде сведен до знанието на компетентните органи

 

§22 – предвижда се изменение на текста на чл. 278а, като се променят и размерите на санкциите за непредоставяне на информация, или за предоставяне на неверни или непълни данни (ал.2). Считаме, че предвидените санкции са меко казано прекомерни.  Авторите на законопроекта са завишили санкциите с повече от 100 пъти. Не считаме, че предоставящо информация лице, което е пропуснало да попълни всички данни в отчета по държави /което може да се дължи и на чисто технически пропуск/ следва да бъде наказвано с имуществена санкция до 150 000лв. Освен това, считаме че подходът за санкциониране, който е избрал нашият законодател като цяло, е неправилен. В много държави – членки на Европейския съюз забава при предоставяне на данни с ден или седмица не се наказва въобще. В Република България всяка забава, независимо с колко (дори с ден) задължително се санкционира. В светлината на все повече усложнените обществени отношения в бизнеса, държавата следва да подпомага бизнеса в неговата работа. С предложените промени в настоящия законопроект, за предприятията от състава на МГП се предвиждат допълнителни административни тежести, а именно подготовка на отчетите по държави. Разбираме, че това допълнително задължение за бизнеса е важно с оглед прилагане на данъчна политика и контрол, установяване на действително дължими данъци и т.н., но по никакъв начин не спомага за развитието на бизнеса и за привличането на чуждестранни инвестиции. Считаме, че при разписването на цитираните по-горе текстове следва да се подходи с известна доза либерализъм, като на бизнеса бъде предоставен и гратисен период, в който при евентуална забава да не бъде санкциониран, а наред с това и самите глоби да бъдат намалени. Не следва при всяка проверка от страна на данъчните органи същите да приемат бизнеса като престъпно лице, което задължително цели да укрие данъци.

 

§23. С този параграф от законопроекта се създават нови т. 30-45 в §1, като в голяма част от тях са разписани определени условия (посочени в съответните подбукви) – не е ясно обаче, дали авторите на закона за изменение и допълнение са имали предвид прилагането на тези условия/изисквания кумулативно или алтернативно.  Така например, не е ясно дали „предварително трансгранично данъчно становище“, предмет на т. 30, е всяко такова становище отговарящо на всичките букви от а) до г) включително или е достатъчно изпълнението само на едно от цитираните условия, за да се приеме, че е налице подобно становище.

Наред с това, в т. 38 е посочено, че „крайно предприятие майка“ по смиъла на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI е съставно предприятие на МГП, което отговаря на следните критерии:

а) пряко или косвено притежава достатъчен дял в едно или повече други съставни предприятия на МГП……………………“ Какво означава израза „притежава достатъчен дял“? Кой ще определи дали съответното предприятие притежава достатъчен дял, за да се определи като „крайно предприятие майка“ с всички произтичащи от това законови задължения за това предприятие?

Не на последно място по отношение на този параграф, в т. 45 е посочено, че „Системно неизпълнение“ по смисъла на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI е налице по отношение на юрисдикция, когато юрисдикция, с която Република България има влязло в сила специално международно споразумение, не предоставя редовно отчетите по държави за МГП……………“ Какво означава израза „не предоставя редовно отчетите по държави за МГП“? Представлява ли системно нарушение по смисъла на закона, ако съответната юрисдикция е забавила представено на един отчет, или е забавила предоставянето на три поредни отчета и т.н.? Считаме, че условията, криещи се зад този израз следва да бъдат дефинирани изрично.

 

§26, ал.3 е предвидено за отчетната данъчна година, започваща на 1 януари 2016г. или по-късно през тази година, уведомленията по чл. 143ш да се подадат в срок до 30.09.2017г. С оглед на това, че законопроектът е все още на етап проект, същият все още не е разгледан в Народното събрание, то считаме че крайният срок е кратък , като предлагаме същият да бъде удължен поне до края на 2017г.