Обществени консултации

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование

Проектът на Наредба  за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование е изготвен с оглед оптимизиране работата в училищата, облекчаване на административната тежест, както и за създаване на условия за равен достъпа до образование.

Предложените изменения са обсъдени с членовете на работната група, назначена със заповед на министъра на образованието и науката.

С направените промени се улеснява работата на училищата, без да се нарушава интересът на учениците, и се създават условия общините да гарантират равнопоставеност на всички кандидати при приема в първи клас и да се преодолее концентрирането на ученици в определени училища за сметка на други. Определят се ясни правила за прием, което ще осигури и по-добри възможности за контрол при кандидатстване, класиране и записване на учениците в различните видове училища. Отстранени са и някои технически неточности.


Дата на откриване: 28.7.2017 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Образование
Дата на приключване: 28.8.2017 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
02 август 2017 г. 21:32:56
stenliivanov

Критерия не е решение - дискриминация и ограничаване на правото на избор

Идеята за прием в първи клас е несъвршенна и то по не една причина.

Първо - в момента не става ясно как ще се извърши районирането кой адрес в кой район ще попадне.

Второ - има предпоставка за парадокси като живущи деца на две съседни улици или разделени от парково пространство да се наложи да бъдат приети в две различни училища поради критерия постоянен адрес.

Трето - за да е справедливо разделението по критерия постоянен/настоящ адрес би следвало всяко училище да е равнопоставено с всички останали и да предлага идентична материална база, качество на обучението, преподавателски състав, програма. Това на практика е трудно постижимо и на практика ще доведе до напълване на нежеланите училища с деца и ще понижи конкуренцията между училищата, но и до отнемане на възможността на децата и родителите им да избират бъдещето си както и качеството на образованието. Също така ще доведе до съгрегация и капсулиране на гета.

Четвърто - ще създаде прецедент, който може да се развие - например може да се реши, че живущите в София имат предимство за прием в средните училища в София, в университетите в София и т.н. Също и за лечебните заведения.

Пето - доста начални училища всъщност са специализирани и е много по удобно да продължи образованието на детето поне до 7-ми клас в същото училище.

Шесто - как ще третира хипотезата едно дете да бъде прието в кварталното училище и на следващата година семейството се премести на другия край на града и се наложи детето да смени училището. Ако ще е допустимо, няма ли да се получи парадокс, много деца да се преместват в реално желаното училище след първи клас? Или и тогава ще има разследване дали детето е достойно да посещава съответното училище и ще има цедка? Средното образование е задължително и според мен трябва да няма пречки пред избора на място при условие, че на едно място ще се получи един резултат а на други друг. Базовото образование мисля, че е най-важното. Ако детето ми бъде "осакатено" от недостатъчно кадърни или подготвени учители в кварталното училище то то вероятно впоследствие или ще трябва да ходи на уроци и курсове за да влезе в елитно средно училище или ще си остане в него до 12 клас в същото училище и да произведем още един нискоквалидициран индивид. 

Защо едно дете от Ботунец да не може да учи в центъра на София в руското училище например. Следва ли хората да правят изкуствени адресни регистрации около желаните училища за да си гарантират предимство?

Училищата следва да са достъпни на равни начала за всички деца. Училищата се издържат от данъците на всички хора, а не само на хората от съответния район. 

Ясно е, че е най-лесно да ограничиш достъпа до дадено училище за дадена група деца за да намалиш натиска към него, но не считам, че това е решението. Следва да се намери по-справедлива и ефективна мярка и начин да се направят всички училища еднакво привлекателни за да бъдат предпочитани от живущите наоколо. Все пак няма нормален човек, който би карал детето си да пътува часове всеки ден за да отиде на училище ако има добро училище на прага на дома му.

Дискриминацията по признака местоживеене не считам, че е законна.

Накратко - всеки купува това което му харесва и избягва да купува неща, които не му харесват- направете така че да искаме да пращаме децата си в кварталното училище а не да ни задължавате да ходят там просто защото нямаме възможност да живеем в центъра. Времето за жителството отмина, както и това за районирането на болниците, поликлиниките. Или ще се връща и работата по разпределение за да се инжектират кадри в нежеланите за работа райони на страната???

16 август 2017 г. 16:33:17
beno2377

Критерия за уседналост с период над 3 години е дискриминационен и не решава проблемите в държавата и

Уседналостта може да се разглежда като критерии, но това не трябва да се прави в дългосрочен план. Проблемите с регистрирането на много деца на един адрес не са проблеми само на образователната ни система. Следва да се търсят механизми за справяне с проблема още в Общината при регистрацията на адреса. Да, би могло да се раздели по критерия за постоянен адрес да се сложат два теглови индекса, до една година и над една година, но всичко останало е дискриминация. В проекто наредбата не са описани стъпките на тези теглови индекси, как ще бъдат определени те? Дискриминацията на база местоживеене не се прилага в нито една европейска държава.

Нека се замислим, че това е поредното изкривяване на правилата в нашата мила родина. Ако училищата предлагат дори сходно качество на обучение и материалната им база не е в пъти по различна за един родител няма да има нищо по добро от естествения избор на училището което е най-близко до неговия дом. Да но това не е така.

Също така системата за райониране е неясна и непрозрачна, няма единна методика за нейното изготвяне.Наблюдават се аномалии  като живущи деца от различните страни на дадена улица или разделени от парково пространство да са приети в две различни училища поради критерия постоянен адрес.

Нали се говори за електронно управление и за целта е създадена Държавна агенция „Електронно управление”, защо не се даде достъп на училището до регистъра на общината, а не да се изисква удостоверение за постоянен и/или настоящ адрес. Негласно се говори, че тези удостоверения масово се фалшифицират и училището няма механизъм да провери тяхната достоверност. Да не говорим, че промяната само на една дата в даденото удостоверение е още по лесна.

Къде ще бъдат разписани критериите за преместване на децата от едно училище в друго? Не би ли се създала корупционна практика и изкривяване, и реалния прием да е във втори клас. Това не би ли създало допълнителен стрес както за децата така и за техните родители, търсейки по-качествено образование. 

18 август 2017 г. 17:08:22
arrow

???

Ако основен критерий е близостта до училището, то уседналостта не може да бъде критерий, защото дискриминира по-късно заселилите се деца. Разстоянието от училището до дома остава едно и също, независимо дали детето живее на този адрес от 1 месец или от 3 години.

Да проявим малко човещина и разбиране към приемните родители и осиновителите и да запазим дребното предимство, което тази малка група хора имаха. Дължим им подкрепа! 

Да се включат и частните училища с техни административни райони, като всяко дете в района им получи помощ за частично покриване на таксата! Така ще се увеличи броят на грамотните деца и добре работещите училища! Спонсорирането на нефункциониращи училища и немотивирани учители от държавния бюджет, т.е. от нашите пари, е престъпление!!! Спрямо съдбата на децата ни!!!

Местоработата в близост до училището е важен критерий и не бива да отпада. 

25 август 2017 г. 13:15:29
stefan.lazarov

Становище на Национална мрежа за децата (част 1)

Становище на Национална мрежа за децата по проекта на Наредба за организация на дейностите в училищното образование и предложението за въвеждане на критерий за уседналост 3 години при прием в първи клас

Национална мрежа за децата приветства усилията на Министерство на образованието и науката да намали съществуващите неравенства в образователната система и да насърчи ясна и прозрачна система за записване на децата в първи клас като в същото време категорично се противопоставя на предложението за въвеждането на критерий за уседналост 3 години при приема за първи клас в общини, които имат повече от едно училище.

Съгласно член 59, ал.1 от ЗПУО[1], условията и редът за записване, отписване и преместване на децата в предучилищна възраст в детските градини и училищата се определят с наредба на общинския съвет, а за държавните детски градини – с акт на съответния финансиращ орган. На практика, за училищата, за които желаещите са повече от местата, повечето от наредбите  на общините и съответните общински съвети предвиждат основно предимство за живеещите по настоящ адрес в близост до училището, за чиято цел са оформени райони за всяко училище. Предимства, макар и в по-малка степен, има и за децата, живеещи в районите, граничещи с района на желаното училище, както и когато местоработата на родителите е в близост до училището.

Създадената организация води до резултати, до които би довело и районирането  – приемат се първо децата, които живеят в района, и ако останат места се приемат децата от други прилежащи райони или по допълнителни критерии – като в същото време се запазва правото на избор на родителите и се създават предпоставки за обективност и прозрачност на процеса по прием.

Считаме, че предложението за въвеждане на критерий за уседналост 3 години при приема в първи клас, противоречи на разпоредбите на ЗПУО (в частност чл.59), който де факто разпорежда общините и органите на местното самоуправление да определят критерии, свързани с приема, преместването и отписването на деца и ученици включително проблема, свързан с "повече желаещи отколкото места".

Според нас, въпреки добрите намерения за намаляване на неравенствата, предложението отнема свободата на избор на родителите да запишат детето си в предпочитаното училище, ако то не е в района им и стеснява избора им практически до едно училище и дори е възможно да няма условия за избор между две квартални училища в близост едно до друго. По този начин децата ще бъдат насочени към определено училище по чисто механичен принцип, а не поради преценка и решение на неговите родители за това какъв би бил неговият най-добър интерес. Друг фактор, който не трябва да бъде забравян, е и съществуващата силна социално - икономическа сегрегация по райони и квартали в страната, включително наличието на така наречените гета и политиката на държавата за десегрегация.

Ако целта е всички училища да получат пропорционален брой ученици и съответно по-голямо финансиране, то дори тя да бъде постигната, това автоматично не може да гарантира подобряване на качеството и резултатите за всяко дете, ако не се инвестира в развиване на управлението на училището, педагогическите и ръководните кадри, както и начинът на работа със самите деца и техните родители.

На практика, децата и родителите ще се окажат „закрепостени“ за един адрес поне 3 години преди детето да постъпи в първи клас, тъй като при закупуване на ново жилище или смяна на адреса, те автоматично ще отпаднат по критерия, който дава най-голямо предимство, тъй като няма да имат максимален брой точки нито по стария си адрес, нито по новия. Срок от 3 години е достатъчно дълъг, за да са напълно допустими такива обстоятелства по преместване или смяна на наеманото жилище, при която не може да има пълна предвидимост.

Организациите – членове на Мрежата, считат, че предложението противоречи не само на разпоредбите на ЗПУО (чл.59), но и на член 3, параграф 1 от Конвенцията за правата на детето[2], който дава на детето правото неговите най-добри интереси да бъдат оценявани и вземани под внимание като първостепенно съображение във всички действия и актове, които се отнасят до него – както в публичната, така и в частната сфера. Съгласно чл. 5, ал.4 на Конституцията на Р България „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ Член 3, параграф 1 от Конвенцията за правата на детето създава иманентно задължение за държавите, прилага се директно (автоматично изпълняемо) и позволява позоваване на тази разпоредба пред съда.

25 август 2017 г. 13:22:13
stefan.lazarov

Становище на Национална мрежа за децата (част 2)

Какво представлява районирането и какви са неговите предимства и недостатъци?

Наблюденията и обратната връзка от редица родители, граждански организации и експерти показват, че съществуващата в миналото практика за прием на децата в първи клас, при която  липсваха ясни критерии, обвързани с района, в който живеят децата, както и местоработата на родителите водеше до редица проблеми включително неудобства и стрес сред родителите и техните близки, които трябваше да се редят от ранни зори пред определени училища в периодите на записване, и корупционни практики.

В редица европейски държави, които имат успешни образователни системи, районирането е обичайна пракитка и е насочено към преодоляване на неравенствата и стимулиране на по-добри образователни резултати за всички деца. Районите обхващат определена територия около училищата и понякога съвпадат със съществуващи административни деления, но могат да се определят по целесъобразност от съответната община или друг публичен орган. 
Според доклада на Световна банка „Как България може да подобри образователната си система? , представен през ноември 2014 г., близо три години училищно обучение е преднината на учениците в „елитни” училища пред връстниците им в обикновените училища в страната. Резултатите на учениците, които живеят в градските райони, са с 90 точки по-високи (или повече от две години училищно обучение) в сравнение с тези на учениците от селските райони. Ранното насочване на учениците според способностите им, демонстрирани след полагане на тест, допринася за екстремното разслоение сред учениците и училищата.

Според образователните експерти,  училищата, пpиемащи cамо деца, които и бездруго ще се справят добре, имaт нисък принос към решаване на основните проблеми в българската образователна система, включително и ниските резултати на българските ученици в международните сравнителни изследвания. Задачата на образователната ни система би следвало да реши въпроса как децата, които се справят средно добре, да започнат да се справят много добре и как да се намали много големия брой деца, които се справят много зле. За да допринесе за тази важна мисия, едно училище трябва да приема всякакви деца – и от бедни, и от богати семейства, и много добре подготвени, и по-слабо подготвени и да стимулира ученето чрез игра, получаването на удоволствие от учебния процес и разкриване на възможностите на децата.

Когато на местоживеенето или местоработата се даде по-голяма тежест, резултатът е същият като при районирането – приемат се първо децата, които живеят в района, и ако останат места се приемат децата от други прилежащи райони или по допълнителни критерии.  
 Автоматичното райониране може да доведе до редица проблеми включително липса на избор от страна на родителите, чувство на несправедливост в обществото, както и да затвърди статуквото и влоши достъпа до качествено образование в силно социално-икономически сегрегирани райони и квартали.
Национална мрежа на децата вярва, че задача на образователната система е да допринася за намаляване на образователните неравенства, а не да ги задълбочава. Още при обсъжданията на концепцията на новия Закон за предучилищно и училищно образование, организацията заяви своята позиция против ранното профилиране на децата и допускане на ранен прием в „елитни“ паралелки и училища, т.е след 4ти или 5ти клас. Освен увеличаване на неравенствата в системата, както посочват редица международни изследвания и доклада на Световна банка, ранното селектиране на децата подлага на високо напрежение децата и родителите, стимулира системата на частните уроци и поставя в неравностойно положение онези деца и семейства, които не могат да си ги позволят.

25 август 2017 г. 13:22:39
stefan.lazarov

Становище на Национална мрежа за децата (част 3)

В основата на визията за образованието на Национална мрежа за децата  е промяната от училище с високи стандарти към училище с високо качество. На практика, тази промяна означава преминаване от ситуация, в която се отсяват най-добрите ученици към такава, в която се обучават всякакви ученици; от подготовка за съревнование към подготовка за учене през целия живот. Училище, в което  децата и младите хора не се движат по предначертан от възрастните път, а се учат как да откриват, да правят избори и да понасят последствията от тях. В тази промяна, учителите ценят въпросите, интересите и възможностите на учениците и използват учебните планове, програмите и учебниците като средства, а не като централно зададена цел. Директорите са ефективни лидери на училищната организация и се фокусират върху развиването на ефективна общност, базирана на споделени ценности и цели.

28 август 2017 г. 22:53:41
ralitsa-01

Родителскомнение

Има ли равно качество на обучението от  първи до четвърти  клас? Отговорът е - не. Тогава какво може да направи родител, който иска детето му да се учи що годе от добри учители, в добра среда и материална база. Трябва (защото друг законов избор не му е даден) да продаде семейното си жилище в района на училището където „трябва“ да учи и да си купи жилище в района на училището където „иска“ да учи неговото дете и то не когато й да е, а 3 години преди това. Реално това са правилата, защото най-много точки се дава за този критерии, и ако детето ти има късмет да има двама родители, това е практически шанса да влезе там където иска и има наклонности.( Профилирането в повечето училището е от първи клас !!! например в нашето: може профил, езиков или математика, или рисуване, но трябва да го заявиш още в първи клас!!!).

И сега да попитам – кой и как ще ме обезщети мен и моето семейство, когато в пика на цените на жилища, аз ще трябва да си продам моето, за да може след 3 години детето ми да има шанс да учи в желано училище. Другият избор – районното училище, където класа е наполовината празен, със счупени чинове, почти изцяло с ромски деца и учителка, която говори английски по-зле от мен.

Предложението ми екритерия за уседналост да се намали до разумния период от 1 година, за да може да се елиминират или поне намалят до поносима степен негативните последици за семействата от положителна последица - всяко квартално училище да има относително уеднаквен брой ученици. Но докато се прояви положителната страна още колко млади семейства ще предпочетат да живеят в чужда страна, за да може поне техните деца да знаят чужд език на европейско ниво и да живеят в общество, което е изградено на хуманни и справедливи ценности, като например правото на избор.