Обществени консултации

Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа

Проектът цели ускоряване на административното обслужване на физическите и юридически лица при извършване на преводи, легализация и заверка на документи и други книжа, както и намаляване на стойността на услугата по извършване на преводачески услуги.

С измененията се предлага нова регламентация  на извършваните заверки на подписа на преводача, направил превод по реда на Глава трета  от Правилника.

В момента тези заверки се извършват от Министерството на външните работи, което освен самоличността на лицето, извършило превода, гарантира и че то притежава необходимите познания по съответния чужд език, доколкото е вписано в списък, поддържан от министерството, въз основа на критерии, основани на образование и професионална квалификация.

С цел облекчаване на гражданите и бизнеса проектът предвижда тази заверка вместо от Министерството на външните работи да започне да се извършва от нотариусите по места. С оглед гарантиране на правната сигурност и качеството на лицето, при полагане на подписа върху превода преводачът ще потвърждава пред нотариуса вписването си в списъка на МВнР с документ, издаван от ведомството.

Така, от една страна услугата ще се децентрализира, и от друга страна, ще се намали нейната стойност – от 15 лв. на 6 лв. Ще отпадне и необходимостта от пътуване до София или за поемане на разходите на други лица, за да пътуват до столицата, за да заверят определен превод.

Този режим следва да остане в сила до създаването на електронен Регистър на заклетите преводачи, който да бъде част  от предвидения за създаване по приоритетен проект 5.15 „Базов регистър на субекти, обекти и събития“ от Пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016–2020 г. универсален регистър на професионално квалифицираните лица.

Предлаганите изменения и допълнения, които са в областта на легализациите, не създават нови правила, а отразяват действителното състояние на тази дейност към момента, която освен от Министерството на външните работи в България и дипломатическите и консулски представителства в чужбина, се извършва и от Министерството на правосъдието и Министерството на образованието и науката, по отношение удостоверяването с „апостил” на документите, изброени в декларацията по чл.6, ал.1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.


Дата на откриване: 11.8.2017 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Външна политика, политика по сигурност и отбрана
Дата на приключване: 11.9.2017 г.
Коментари
Добави коментар
 
11 август 2017 г. 23:10:42
harry

Законово основание

Правилникът няма законово основание - никъде в него не е посочено въз основа на кой закон или за приложението на кой закон се издава. Как тогава изобщо може да съществува, още по-малко да се изменя и допълва?

11 август 2017 г. 23:53:33
Рени Стоянова

Още през 2006-08 г. работна група от експерти е установила, че правилникът е незаконосъобразен

Из офиц. писмо от МВнР, 19.03.2013 г.:

(сканиран оригинал: http://www.softisbg.com/rennies_blog/translation-business/MVnR_12PR-1149_21032013.pdf)

„В същото време, бихме искали да Ви информираме, че въпросът за реда по който Правилника може да бъде изменен или отменен е дискутиран нееднократно между компетентните по въпроса администрации. Последното такова обсъждане е било проведено в периода 2006 г. – 2008 г. когато е била сформирана нарочна за целта Междуведомствена работна група с представители на Министерство на външните работи, Министерство на правосъдието, Министерство на образованието и науката, Министерството на държавната администрация и държавната реформа. Изразеното тогава единодушно становище на експертите в Междуведомствената група съдържа следните изводи:

– Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи на действащата нормативна уредба и поради тази причина не може да бъде изменян и допълван. Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове;

– Уредбата на статута на преводачите може да стане само чрез закон, но нито една от държавните институции (МВнР, МП, МОМН) не поемат ангажимент сами да изработят такъв проект. Това би трябвало да се извърши от специалисти, с каквито посочените ведомства не разполагат. Основна роля в изготвянето на нов нормативен акт трябва да имат Съюза на преводачите и Асоциацията на преводачите, както и от регистрираните юридически лица с нестопанска цел – различните асоциации на преводаческите агенции и фирми;

– Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена. Съобразно Закона за нотариусите и нотариалната дейност и съответните разпоредби на ГПК, заверката на подписа на преводача трябва да се извършва от нотариусите;

– Относно последващо удостоверяване на извършен в България превод, предназначен за чужбина, е било изразено становище, че това може да се извършва посредством заверка „апостил“ на МП, с който се потвърждава предходна нотариална заверка на подписа на преводача. Министерството на външните работи декларира своята готовност за ново обсъждане на проблема и намиране на решение, но съвместно с други компетентни по въпроса ведомства, сдружения на преводачите и на фирмите, занимаващи се с преводаческа дейност, без обаче да се вменява на ведомството задължението то да предложи и изработи само съответната правна регламентация на обществени отношения, които излизат извън кръга на неговите правомощия и компетенции.

София, 19.03.2013 г.

19.3.2013 г.

(Печат: Министерство на външните работи, Република България)

X(Подпис, не се чете)

Иван Сираков

Постоянен секретар

[Вярно с електронно подписания оригинал]“

12 август 2017 г. 00:40:27
harry

МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас

Единственото място, където в Устройствения правилник на МВнР се споменава думата „преводи", е в чл. 45, ал. 2, т. 5, където се казва, че Дирекция „Държавен протокол" „осигурява логистиката и преводите при всички официални и неформални работни посещения и срещи на министъра, заместник-министрите, постоянния секретар, главния секретар, генералните директори и директорите". Тези преводи обаче нямат нищо общо с официалните преводи. А те явно са извън компетенциите на МВнР, понеже в посочения Устройствен правилник никъде повече не се споменава думата „преводи", т.е. МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, включително и официалните преводи. Ако този въпрос не се уреди, не виждам на какво законово основание МВнР изобщо ще поддържа и списък на преводачи

12 август 2017 г. 00:59:07
harry

Правилникът за легализациите... не се прилага в случаите по Хагската конвенция

Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа в частта относно преводите (чл. 2а и Глава Трета) се отнася само до документи, които преди това са легализирани по реда на Глава Втора (чл. 18, ал. 1 от Правилника). Съгласно Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана от РБ през 2000 г. и в сила от 2001 г., всеки документ със заверка "апостил" е освободен от изискването за легализация. Следователно за представен със заверка „апостил" документ не се изисква легализация, а след като не се изисква легализация, не се прилага Правилникът, т.е. официалните преводи на документи с поставен апостил не могат да се уреждат с този Правилник. Ако това не се уреди, не виждам законово основание МВнР да поддържа списък на преводачи, извършващи официални преводи на документи, заверени с апостил.

12 август 2017 г. 02:04:12
Prevodach

Дублиране на консултацията? С каква цел?

Защо тази обществена консултация е публикувана на две различни страници? Това е другият линк, на който колеги коментират: http://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2886 . Най-вероятно там коментарите ни ще се затрият и надали някой ще ги прочете. Ние си мислим, че коментираме, че някой ще ни чуе, а то ще излезе, че страницата е бутафорна.

12 август 2017 г. 02:24:24
tzetz

Такова нещо ще създаде проблеми, а не облекчения.

Уважаеми господа,

наблюденията и контактите ми с хора, занимаващи се с преводачески труд,  не ми позволяват да не изразя гржданската ми позиция, във връзка с така формулираното предложение:

Такива промени могат само да утежнят административната тежест и да съзададат много допълнителни прблеми и физически, географски даже и финансови пречки, пред преводачите и бизнеса, защото:

1. На нотарусите и сега са вменени множество задължения, в следствие на които опашките пред офисите им са големи. Особено в малките градове.

2, Преводачите на свободна практика,  които работят с множество фирми, наместо спокойно да се грижат за добрият превод, трябва да загубят неимоверно много време в чакане по гореспоменаните опашки, в бавенето по поставянето на самите заверки и в тичане по офиси на куриери. А загубеното време е пари, въпросът е кой ще го плати. Най-вероятно, това ще да е г-н Клиента, който според вас "ще пести".

3. Докумените пак ще трябва да вървят до София за поставяне на Апостил. А в случай, че преводачът е в друг град - допълнителен куриер и от/до тази дестинация.

Грубата сметка, показва, че тези 5 лв. без ДДС ще е добре, ако станат само 50 лв. 

Отделно, нотариусите не са упълномощени да псотавят заверки на английски език, например. Поставената заверка на български трябва да бъдсе след това преведена от същия преводач, чийто подпис отново трябва да е нотариално заверен, и новата заверка преведена и отново нотариално заверена и т. н., като в приказаката за попа и кучето. Теоретично казано.

4. Новите правила неправомерно облагодетелстват нотариусите, като законово им се осигурява още повече гарантирана работа и клиенти за заверки, т. нар. "хляб",  което обезценява съвсем услилията и годините учене във филологически факултети, защото преводачът се "поти" по-дълго за 5 лв без ДДС, а завършилият правен факултет ги прибира с един подпис и печат. При това този доход му го дава и гарантира законът!

5. Фирмата Х, ако не заведе преводача лично с ескорт до нотариуса, за да заплати придружаващия тези 5 лв., трябва да търси начин да ги изпрати на преводача и то преди извършването на заверката, а хонорара след това. Сложно, нали?

И накрая, въпросното удостоверение от МнВР, кето преводача ще трябва да покаже на нотариуса, създава допълнително обременение и е напълно безсмилсено, при положение, че нотариуса може сам да провери онлайн в базата на министерството.

От практическа гледна точка, подобно предложение може само да усложни нещата и да ги направи по скъпи и за гражданите, и за фирмите за преводи, и най-вече за самите преводачи!

 

 

 

12 август 2017 г. 08:28:32
Ilka Encheva

Собствен печат и показване на професионална ангажираност

1.       В останалите държави преводачите разполагат със собствени печати и нито клиентите, нито преводачите губят време, за да се заверява подпис при нотариус. Заверката при нотариус ще оскъпи услугата за клиентите.

2.       Предлагам всеки заклет преводач, получил печат, да води дневник, в който да се документира всеки превод на заверен от него документ (само номера на документа) + копие на платежния документ към клиента. Този дневник да се проверява всяка година от органа, издал му печата, и ако преводачът не извършва такива преводи през годината  и не издава фактури – да му се отнема правото да бъде заклет преводач.

3.       В момента сред филолозите заклети преводачи могат да бъдат само колегите, които са с оценка над 4,50 от държавните изпити по език в дипломата по Филология, и това е напълно достатъчен критерий. За тези, които нямат оценка 4,50 по език – би било добре да им се даде шанс да станат заклети преводачи, като се явят на изпит.

12 август 2017 г. 10:49:01
mbullock

Конкретно предложение

Имам следните въпроси:

1. Как предлагате да се процедира, ако преводачът не е в същото населено място, където е офисът на агенцията, клиентът и нотариусът? А ако въпросният документ трябва да се внесе и за апостил в НАЦИД или МП?

2. Ако се превежда и легализира документ за чужбина: Преводачът носи превода при нотариус за заверка, след това преводът (в този му вид) се прикачва към оригинала, обаче печатът на нотариусът ще остане непреведен. Това няма ли да създаде проблем в чужбина?

3. Българските нотариуси имат ли право да заверяват документи на чужд език?

Мнението ми за предложените промени:

Предложените промени са неадекватни, защото предлагащият не познава в детайли естеството на работата, за която се отнасят. Ако се въведат тези промени, ще се създадат още повече неудобства за: 

- бизнеса - няма да може да ползва добрите си преводачи, а трябва да се ограничи с наличните преводачи, живеещи в същото населено място, цената за легализация ще се повиши, защото трябва да се заплати такса на преводача за посещението му при нотариуса, както и да се компенсира за загубеното му време.

- преводачите - не могат да работят с всички български агенции

- клиентите - цената за легализация ще се повиши, въпреки твърденията, че таксата ще се намали от 15 на 6 лв. (Предлагащият промените не знае, че се ползват куриери, на които се заплаща)

Предлагам:

Да се въведе единен регистър на преводачите, одобрени от МВнР, както и да се даде правото на всеки преводач да подписва преводите си с електронен подпис.

12 август 2017 г. 12:14:12
harry

Правилникът за легализациите... е неприложим и в случай на действащ договор за правна помощ

Съгласно чл. 25 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, разпоредбите на правилника са задължителни, доколкото в сключени спогодби и споразумения с други страни не се предвижда друго. В случай, че има действащ договор за правна помощ, приложими са правилата, уговорени с този договор. Следователно, документ от страна с действащ договор за правна помощ не се нуждае от легализация, а след като не се изисква легализация, не се прилага Правилникът, т.е. официалните преводи на документи от страни, с които България има действащ договор за правна помощ не могат да се уреждат с този Правилник. Ако това не се уреди, няма да има законово основание МВнР да поддържа списък на преводачи, извършващи официални преводи на документи от страни, с които България има действащ договор за правна помощ.

12 август 2017 г. 12:29:55
harry

Преводът е дейност intuitu personae, с оглед на личността

За извършване на официални преводи оторизация може да се дава само поименно на физически лица с необходимата квалификация, тъй като преводът е дейност intuitu personae, с оглед на личността, а не на юридически лица (търговски дружества, агенции за преводи). Затова предложеното изменение на чл. 18, ал. 1, „Министерството на външните работи поддържа списък на физически и юридически лица, които могат да извършват преводи...“ би трябвало да се гласи: „Министерството на външните работи поддържа списък на физически лица, които могат да извършват преводи...“. Друг въпрос е законовото основание МВнР да поддържа такъв списък - нито Правилникът има законово основание, нито МВнР е компетентен орган да регулира преводаческата дейност, включително и официалните преводи (вижте първите ми два коментара тук).

12 август 2017 г. 12:54:37
Javor

След проведен разговор с г-жа Ахмедова

След проведен телефонен разговор с г-жа Ахмедова, стана ясно че външно министерство няма никаква идея как ще се случат нещата за напред. При зададен въпрос, как нотариусите ще заверяват, примерно китайски превод с българска заверка и как тази българска заверка ще се приема в останалите страни, отговорът и беше че това си е работа на нотариусите. Второ ако в дадено населено място няма даден преводач, как ще облекчат гражданите, отговорът и беше, че гражданина сам да се оправя. Тях ги интересувало масовите случай. И МОЖЕ БИ НАЙ-ВАЖНОТО- Прочетете докладите и проектите изготвени от експертите на външно министерство. В тях е пояснено, че последици за малкия и среден бизнес нямало да има.

12 август 2017 г. 13:13:37
Daniela Kyorcheva

НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ ОТ ДЪЛГОГОДИШНА ПРАКТИКА

1. При документи от чужбина с поставен апостил от съответната държава, т.е. когато се прави превод от чужд на български език, защо е необходимо различни институции (общини, дирекции на МВР (паспортни служби), инспекторати по образованието и т.н.) да изискват заверка на подписа на преводача от Консулски отдел на МВнР, в която изрично се посочва, че не носи отговорност за верността на превода? Не е ли възможно списъкът с регистрираните (със спесимен на подписа) преводачи да бъде достъпен за съответните институции и те сами да направят справка? Освен това с подписа си преводачът (и агенцията) гарантира верността на превода и в случай на претенции от страна на клиент или институция носи отговорност като физическо лице, като може да бъде проверена и автентичността на подписа му.

Отпадането на такава заверка НАИСТИНА би спестило разходи и време за гражданите и за преводачите.

Ако все пак предложението нотариусите по места да заверяват подписа на преводачите има известно предимство, то ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да става без да се налага преводачът всеки път да се явява лично за подписването пред нотариуса. Най-добрият вариант според мен е нотариусите да имат достъп до списъка с регистрираните в МВнР преводачи или в краен случай да е възможно преводачът да направи еднократно спесимен пред съответния нотариус, след което подписът му да се заверява неприсъствено (както сега го прави Консулския отдел). Това обаче означава обвързване с определен(и) нотариус(и).

2. При български документи, предназначени за представяне в чужбина, т.е. при превод от български на чужд език, възникват няколко неясни момента:

- Българските нотариуси нямат право да заверяват подпис, нито документ, при текст на чужд език (поне такова обяснение съм получавала от тях). Как ще заверяват подписа на преводача под текст (и заверка на самия преводач) на чужд език?

- Заверката на нотариуса, която ще бъде на български език, как ще бъде „разчетена“ в чужбина?

ТРАЙНО РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕВОДИТЕ И ПРЕВОДАЧИТЕ

Сертифициране на всеки преводач с номер с определена валидност (напр. две години), който да се подновява автоматично, освен ако преводачът не пожелае да бъде прекратен. Преводачът ще може да посочва този номер при заверката на превода и трябва да има достъпен онлайн регистър, в който това да се проверява. Добре е вече регистрираните преводачи да получат такъв номер след подаване на заявление за това и БЕЗ да им се налага допълнителна административна и финансова тежест. За сертифициране на нови преводачи може да се използва досегашната процедура, но още по-добре би било това да става и с явяване на подходящ изпит, тъй като само наличието на диплома/удостоверение с определена оценка не означава добър преводач. Има много добри преводачи, които не притежават съответните дипломи.

Такова сертифициране трябва да се обмисли по-добре и да се „облече“ в законова форма, но във всички случаи да бъде в тази посока – преводачът носи лично отговорност за превода и не е необходимо някой специално и допълнително да удостоверява подписа му.

12 август 2017 г. 16:47:51
harry

Заверката на подписа на преводача от нотариус - гаранция ли е против фалшифициране на подписа?

Досега подписът на преводача беше заверяван неприсъствено в МВнР. Тази дейност не беше регламентирана нито от Правилника, нито от Тарифа № 3 към Закона за държавните такси, нито от който и да било друг нормативен акт. Според Омбудсмана „Необходимо  е [...] практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи да бъде прекратена“ (вж. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2013 г., стр. 192). Неприсъственото удостоверяване на подписа наистина трябва да се отмени, защото е незаконно и дори може да е престъпление. При неприсъствено заверяване на подпис има голяма възможност и вероятност за фалшификация на подписа или най-малкото за злоупотреба с автентичен подпис. Спесимен не е необходим при присъствено заверяване на подписа пред нотариус, понеже той има директен достъп до базата на МВР. Банките използват спесимени при корпоративни клиенти, но те служат за сравнение на подписа от спесимена с подписа на клиента, който се подписва пред служител на банката присъствено.

За използване на електронен подпис от преводачите има сериозни пречки. Първо, преводачът, за да направи официален превод, трябва да види непосредствено оригинала на документа или оригинално заверено копие. В случая това трябва да е сканирано копие, а то би трябвало да бъде заверено с електронен подпис от съответно компетентно лице, напр. нотариус. Не знам обаче нотариусите у нас да извършват такава услуга. Когато преводачът направи превода и го завери с електронния си подпис, той трябва да разполага с необходимия софтуер, с който да капсулира заедно сканираното електронно заверено копие и електронно заверения официален превод. Такъв софтуер работи само под Windows, а все повече хора използват други операционни системи - предимно Mac OS X, Android, Linux дистрибуции и др. Освен това, поддръжката на електронен подпис под не-Windows операционна система и с не-Internet Explorer браузър вече е почти невъзможно в България, понеже нашите доставчици на удостоверителни услуги не са смятани за достатъчно надеждни от разработчиците на браузъри и те не допускат използване на български електронни подписи в техните браузъри, а именно те са средата, в която се инсталират и основно функционират електронните подписи.

За съжаление обаче и присъствената заверка на подписа на преводача от нотариус може да бъде опорочена много лесно, като имаме предвид ширещата се безотговорност. Имам опасения, че собственици на агенции ще намерят начин да се сближат с някой нотариус и той да погледне през пръсти и завери неприсъствено подписа на някой преводач, без той дори и да подозира. Не е изключено дори някой да прибегне и до услугите на селски кмет, „завеждащ нотариална служба“ в някое кметство, което се намира на десетки или стотици километри от населеното място на преводача. Тази опасност може да бъде намалена единствено като в списъка на преводачите, които извършват официални преводи, бъдат включени изключително физически лица, които лично, без никакви посредници, да отговарят за заверката на подписите си.

Пет години отказвам да сключа договор с МВнР или да бъда регистриран в МВнР за извършване на официални преводи най-вече защото никой не може да ми гарантира безопасността на подписа ми, т.е. няма гаранция, че някой няма да използва подписа ми без мое знание и съгласие.

Някои преводачи, може би, нямат нищо напротив да изпращат на агенциите за преводи бели подписани листи, дори са съгласни някой да ги подписва. Това обаче може и да е престъпление или да доведе до престъпление.

12 август 2017 г. 17:18:31
Javor

Заверката на подписа на преводача от нотариус - гаранция ли е?

Да попитам, кой ще следи за качеството на преводите?

12 август 2017 г. 18:17:16
Рени Стоянова

Колеги, мислете, преди да пишете! Консултирайте се с адвокат!

Стигнахте дотам, да предлагате нотариусите да извършват неприсъствено удостоверяване на подпис!  Това е грубо нарушение на ЗННД, колеги! Ако нотариус го извърши, подлежи на наказателна отговорност и заличаване от регистъра на нотариусите!

Друго. Писали сте, че нотариусът не може да заверява преводи на чужд език. Нотариусът, колеги, не заверява преводи, а удостоверява, че ПОДПИСЪТ е на лицето, което се е явило в кантората и се е ПОДПИСАЛО пред него. Това е, което прави нотариусът!

Трето. Тревожите се, кой щял да преведе заверката на нотариуса. Няма нужда да се превежда, колеги. Документът се изпраща в чужбина,придружен с превод и заверен от нотариуса подпис на преводача. В чужбина остава да преведат само нотар. заверка ан подписа. Тук има един малък проблем – за да се признае в чужбина и да подлежи на офиц. превод, самата нотариална заверка трябва да е заверена с апостил от Мин. на правосъдието. Това ни връща на старото положение – оскъпена и бавна процедура, само че вместо в КО, в МП. Нооо- пак е по-добре от сегашното! 

Хайде стига вече с това фалшифициране  на преводачески подписи! Или по-лошо – с практиката по изпращане на предварително подписани бели листи! Свикнали сте така, имате си доверие, но не е редно, а и е опасно. Какво чакате? Някой преводач да изреве, че е получил запис на заповед за десетки хиляди, несъменно носеща неговия подпис – положен предварително върху бял лист, уж за разпечатване на преводите му в агенцията на другия край на България?!?

Правилното решение действително е създаване на публичен регистър с имената на заклетите преводачи, които да имат право да заверяват САМИ преводите си с подпис и личен печат с уникален номер от публичния регистър, без никой повече да ги дозаверява след тях. Това отдавна е направено в много страни и е най-удобно. Сега го обещават и у нас.  Нооо - не става лесно. Просто няма желаещи да се включат в регистър на заклетите преводачи.

Нали видяхте какво стана с наредбата за съдебните преводачи от 2014? Знаете ли по колко преводача има в списъците на съдилищата? По 3-4, макс. 7-8, колеги! И то предимно с английски и руски. Затова съдилищата и прокуратурите продължават да търсят услугите на агенциите и си мълчат, дори да разберат, че в офертите за търговете фигурират имената на квалифицирани преводачи, а после превеждат неквалифицирани.

12 август 2017 г. 18:23:04
Рени Стоянова

Колеги, консултирайте се с адвокат, преди да пишете!



 

Колеги tzetz,mbullock, Javor & Daniela Kyorcheva, консултирайте се с адвокат, преди да пишете! Моля ви, недейте да предлагате нотариусите да извършват неприсъствено удостоверяване на подписи, защото това е грубо нарушение на ЗННД. ЗННД означава Закон за нотариусите и нотариалната дейност. Има и наредба към него – Наредба № 32 за архивите за нотариусите.

Друго. Писали сте, че нотариусът не може да заверява преводи на чужд език. Нотариусът, колеги, въобще не заверява преводи, а удостоверява, че ПОДПИСЪТ е на лицето, което се е явило в кантората и се е ПОДПИСАЛО пред него. Това е, което прави нотариусът!

Трето. Тревожите се, кой щял да преведе заверката на нотариуса. Няма нужда да се превежда, колеги. Документът се изпраща в чужбина, придружен с превод и заверен от нотариуса подпис на преводача. В чужбина остава да преведат само нотар. заверка на подписа. Тук има един малък проблем – за да се признае в чужбина и да подлежи на офиц. превод нотариалната заверка, самата тя трябва да е заверена с апостил от Мин. на правосъдието. Това ни връща на старото положение – оскъпена и бавна процедура, само че вместо в КО, в МП. Е, пак е по-добре от сегашното с фалшификациите на агенциите.

Та да си дойдем на въпроса. Става дума именно за номерата на агенциите с подписите на преводачите. Как се появяват преводаческите подписи върху преводите, които агенциите получават по имейла от други градове и разпечатват в офиса си? Изпращат ли преводачите предварително подписани бели листи, а? Сканирате ли се подписите им? Върху колко превода стоят подписи на преводачи, които дори не подозират, че са ги “извършили”?Разбирам, че всички така сте свикнали, че си имате доверие, но не е редно, а и е опасно. Много пъти сме говорили за това.

Радвам се, че вече всички признават, че правилното решение е създаване на публичен регистър с имената на заклетите преводачи, които да имат право да заверяват САМИ преводите си с подпис и личен печат с уникален номер от публичния регистър, без никой повече да ги дозаверява след тях. Това отдавна е направено в много страни и е най-удобно. Сега го обещават и у нас. Нооо - не става лесно, колеги. Просто няма желаещи да се включат в регистър на заклетите преводачи. Нали видяхте какво стана с наредбата за съдебните преводачи от 2014? Ако отидете на сайтовете на съдилищата и проверите колко преводача има в списъците им с вещи лица, ще видите, че са по 3-4, макс. 7-8, колеги! Предимно с английски и руски, малко немски, френски и испански, тук-там турски и гръцки и в единични случаи - иврит. Затова съдилищата и прокуратурите продължават да търсят услугите на агенциите и си мълчат, ако разберат, че в офертите за търговете фигурират имената на квалифицирани преводачи, а после им превеждат неквалифицирани.

 

Специално към Javor, за качеството на официалните преводи ще се грижат самите заклети преводачи и професионалните им сдружения.

12 август 2017 г. 19:37:55
lteneva

Проектът е направен без консултации с основните участници в процеса, а именно преводачите и преводач

Считам, че предложеният проект е направен без консултации с основните участници в процеса, а именно преводачите и преводаческите агенции. 

Статутът на преводача в България не е дефиниран. В досегашната процедура, преводач може да подписва документ, който ще се легализира, единствено ако е част от фирма, която е сключила договор с МВнР. Преводачът подписва клетвена декларация пред нотариус и след това фирмата подава списък с преводачите си и декларациите с подписите им на съответния отдел в МВнР. Тоест, вече има клетвена декларация пред нотариус, какво налага необходимостта за всеки превод да се ходи при нотариус при новия проект? Това изключително ще утежни работата на преводачите, които трябва да губят време. Това ще оскъпи услугата, защото ще има съответните нотариални такси, които не се знае какви като размер ще бъдат. Много често при нотариусите се чака дълго, с какво ще бъде възмездено това изгубено време и на преводача, и на клиента? Досегашната практика работи успешно през годините. Идеята да се улеснят хората, които имат нужда от подобна услуга, всъщност може и твърде вероятно ще доведе до утежняване на ситуацията. 

 

13 август 2017 г. 00:01:14
Javor

Преводи

Много добре знаете какви преводи се правят и ако не се редактират, горките клиенти. Друго да попитам - поради това, че България е незначителна държава, в една Япония или пък Китай, да кажем дори и в Швеция например, дали има преводачи на български, които да превеждат българската нотариална заверка.

13 август 2017 г. 00:08:56
Javor

Финансова гледна точка

Един от главните мотиви на КО е, че ще се намали цената на заверките. Питам защо тогава увеличиха таксите преди години. Ако мислят за гражданите да ги намалят отново. 

13 август 2017 г. 00:17:53
harry

"Качествени" преводи

"„Качеството“ на превода обаче е разтегливо и субективно понятие. Решаваща е личната преценка на специалиста по даден език и неговите умения, защото в повечето случаи крайните потребители не могат да опитат, помиришат или изпробват превода. Те са принудени да се доверят, да повярват, че преводът е извършен качествено.

Именно поради необходимостта от доверие в уменията и опита на преводача, въпросът за „качеството“ на превода е в основата на всички злоупотреби с труда на преводача. Когато някой иска да принуди преводача да намали уговорената вече цена, той изважда коза с „некачествения“ превод. Съвсем лесно е в такъв случай да се изходи от позицията на силата. Обективните критерии за „качество“ на превода са трудно приложими. Няма нищо по-лесно от това, преводач да бъде набеден или обвинен в какво ли не, стига този, който го набеждава или обвинява, да има малко власт или пари. Външно изпробва точно този номер през 2012 година и то в особено широк мащаб, като проведе целенасочена пропагандна кампания под благовидния предлог „за високо качество на преводите“. В действителност, целта беше да бъдат принудени агенциите за преводи да заплатят по някоя и друга хилядарка за сертифициране по стандарт 15038. В противен случай министерството нямаше да поднови „договора“ си с тях, т. е. щяха изгубят „лиценза“ си.

Друг въпрос е, че агенциите за преводи са потенциален източник на некачествени преводи и те много добре си го знаят. Затова, щом Външно ги обвини, че извършват некачествени преводи, над 100 агенции побързаха да се сертифицират. Това е огромен брой за малка страна като нашата. За сравнение, в Германия са около 20. Получаването на сертификат е безпроблемно за всеки, който си плати. Сертификаторите са случайни хора, изкарали кратък курс, без всякаква подготовка по трудово право. Те приемат за чиста монета твърденията на агенциите, че разполагат с човешки ресурси (персонал) от висококвалифицирани преводачи, и раздават сертификати наляво и надясно."

Из http://softisbg.com/library/prevodachi_i_agencii.htm , 31 глава

13 август 2017 г. 11:41:11
Zlatanova

Предложение за оптимизиране процеса на легализация на документи и заверка подписа на заклет преводач

С цел ускоряване услугата официален превод и легализация на документи би могло да се подходи  към решение, което обединява натрупания до сега опит в България с опита на други страни в Европа. Мисля, че под непосредственото ръководство на Министър председателя и Министъра на външните работи биха могли да се изградят звена за заверка и легализация към Областните управители във всеки областен център на България. Служителите в тези звена, обучени и оторизирани от Министерство на външните работи, което да им предостави електронна база данни със списък и спесимени от подписите на заклетите преводачи, следва да заверяват преводите, а така също и да поставят апостили на общинските документи. Документите, които до сега се снабдяваха с апостил в Министерствата на правосъдието и на образованието, следва да продължат да бъдат заверявани по този начин.  

13 август 2017 г. 12:01:06
harry

Предлагам законово основание на Правилника за легализациите, заверките и официалните преводи на доку

За да бъде законосъобразен, даден правилник трябва да се основава на закон или да бъде за приложение на закон. Както е известно, досега никъде в Правилника за легализациите... не се споменаваше неговото законово основание, което пък беше основание за това да се твърди, че е незаконосъобразен. Затова предлагам като законово основание на Правилника да бъде посочен Законът за административното обслужване на физическите и юридическите лица (Обнародван, ДВ, бр. 95 от 2 ноември 1999 г.).

13 август 2017 г. 12:25:14
harry

Корекция на предложението за основание на правилника

Съжалявам, но Законът за административното обслужване... е отменен 2006. Заменен е от Административнопроцесуалния кодекс (Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г.). Следователно именно АПК може да бъде законовото основание на Правилника.

13 август 2017 г. 14:30:04
Prevodach

Въздействие върху бизнеса

Държавната администрация следва да преосмисли оценката си на въздействие върку микро- и МСП. Ако официално действащите преводачи или агенциите (които в тази сфера на дейност масово са от посочената категория) тръгнат да посещават нотариуси, тово за тях ще означава загуба на време и оттам на средства. Преводачите пък, които извършват тази дейност с цел странични доходи, обикновено са на трудови договори и едва ли ще могат да напускат в работно време официалното си работно място. В такъв случай мнозина може да започнат да отказват да правят легализирани преводи.

Затова управниците да помислят малко и от тази гледна точка. Спрете, моля, да разглеждате преводачите като консумативи. Опасявам се, че ще стане като с Наредбата за съдебните преводачи - беше заложена тарифа, несъразмерно по-ниска от реалната пазарна стойност на труда ни. В резултат на това много от добрите преводачи просто отказват да работят за съдилищата.

Преводите са област, която изисква дългогодишна подготовка, много знания и разностранни умения, висок интелект, постоянно поддържане на езика и информиране за актуалното състояние в различни области от живота. Нашата дейност не е секретарска.

13 август 2017 г. 14:59:05
harry

Относно коментара "Въздействие върху бизнеса"

Щом т. нар. „официално действащи“ преводачи могат да посещават агенциите, за да се подпишат, значи имат възможност да излизат и в работно време, ако са на трудов договор на някаква друга длъжност, различна от преводач. Тогава, какъв е проблемът?

Проблемът е, за голямо съжаление, следният: преводачите продължават да не разбират, че от агенциите досега масово са им фалшифицирали подписите или са злоупотребявали с тях, а за още по-голямо съжаление - със съдействието на самите тези преводачи - изпращали са на агенциите бели листи с подписите си. Дори и тук, по-горе в коментарите, се настоява подписите да продължат да се заверяват неприсъствено! Много добре знаете, че това е незаконосъобразно, а може да бъде и престъпление.

13 август 2017 г. 15:14:31
Prevodach

???

Уважаеми колега Хари,

Напомням Ви, че това тук е обществена консултация и изказваме мненията си пред държавните органи. Това не е форум, в който да спорим и да се убеждаваме взаимно.

Въпросите, които ми задавате, са неприложими към мен. Аз съм регистриран самостоятелен преводач и не посещавам агенции, към които да се подписвам. Взаимоотношенията ми с КО са директни. Тук казвам нещата, които лично мене ще ме засегнат. Смея да вярвам, че това се отнася и до други колеги. Колкото до подписите към агенции, няма официално изискване това да става в работно време. Винаги е възможно при лична уговорка със собственика подписването да става и след 18 часа. Освен това преводачът едва ли чака на опашка в агенцията, докато му дойде редът.

Личното ми становище е, че преводачът, след като сам носи отговорност за превода, трябва сам да го заверява и за целта държавата следва да помисли за официализиране на статута на заклетите преводачи, както е масово по света. И впрочем (без да съм особено компетентна по въпроса) смятам, че този статут трябва да е свързан с правосъдното, а не с външното министерство и заклетите преводачи следва да са регистрирани към местните съдилища.

13 август 2017 г. 15:46:17
Рени Стоянова

Колегата от "Въздействие върху бизнеса" направо издаде четата

 

 

Колегата от коментара в 14:30 ч. на 13 август 2017 пише, че "преводачите, които извършват тази дейност с цел странични доходи, обикновено са на трудови договори и едва ли ще могат да напускат в работно време официалното си работно място".

Вярно е, че обикновено работят на трудови договори ИЗВЪН агенциите (в училища, университети и др.)

Вярно е, че едва ли ще могат да излизат в работно време, за да отидат на нотариус и пред него да подпишат извършения от тях превод.

Остана само да си изясним, как досега са намирали начин да излизат в работно време, за да отидат в офиса на агенцията и да подпишат извършения от тях превод? Ами когато са от друг град, тогава пък как намират начин да излязат в работно време, да отидат до пощата или куриерската служба и да изпратят до офиса на агенцията подписания от тях превод?

Агенциите се гордеят с бързината на услугите си. Те смело приемат за превод официални документи от днес вечерта за утре сутринта, изпращат ги по имейл на някой преводач (не непременно а този, чийто подпис ще се появи върху тях), преводачът ги прави през нощта и ги връща пак така - по имейла.

Сутринта в принтера на офиса се пъха предварително подписан бял лист с логото на агенцията отгоре и преводът се разпечатва върху него. Така се "произвеждат" спешните преводи на официални документи, подписани от "заклет преводач".

Затова на 15.06.2012 г. бившият външен министър се оплака пред депутатите в Народното събрание, че в МВнР не знаят кой е извършил превода – дали действително е лицето, чиито имена и подпис се виждат върху превода, или е някой студент (ученик, пенсионер, безработен и т.н. "преводач" от тайните списъци на агенциите).

Но тогавашният външен министър не се замисли КАК всъщност се появява подписът върху превода. Не се е замислял и никой друг "компетентен орган" преди и след него – нито министър, нито юрист, нито никой, години наред, много години.

Чак сега, с предложението на сегашния външен министър преводачът да прескочи до нотариуса, лъсна истината, че повечето "заклети преводачи" работят на трудов договор извън агенциите, а често и извън града, където е офисът на агенцията. А "компетентните органи" продължават да смятат, че преводачите работят ВЪВ агенциите и че са СЛУЖИТЕЛИ на агенциите. Служители – друг път!

Години наред агенциите функционират като нелегални нотариални кантори, в които се "заверяват" подписи на преводачи от цялата страна - неприсъствено. И сега реват, че им се отнема това "право". Смешен плач!

13 август 2017 г. 15:50:35
Tera

Коментари Хари и Рени Стоянова

За жалост отново едни и същи хора се опитват да "размият" нещата, както се получи с петицията отпреди години - превърнаха я в личен форум и отблъснаха всички останали. Така се губи възможност да се изкажат по-добри предложения и евентуално да бъдат чути от държавната администрация. Не зная защо тези колеги считат, че са единствено компетентни и трябва да ни заливат непрекъснато с едни и същи неща. Вече сме ги чели. Моля, престанете, и оставете и останалите колеги да изкажат своето мнение.

13 август 2017 г. 16:05:51
Tera

Промени в Правилника

За съжаление, предложените промени очевидно не са консултирани с преводачи от бранша, за да се установи каква е точно процедурата и дали предложената заверка на подписа на преводача от нотариус наистина би довела до намаляване на административната тежест или точно обратното. Аз лично съм убедена, че резултатът ще бъде обратен. Вместо 5 лв. за превод на една страница удостоверение, всеки преводач, който трябва да отиде да си подпише превода пред преводач, ще поиска минимум 20 лв. Та в София само билетът за отиване и връщане до някъде е 3,20 (дори и за 1 спирка?!?).

Моето предложение е следното: да се въведе електронният подпис (или някаква форма на такъв, какъвто например използват от НАП), с който всеки преводач (без значение къде се намира, включително в чужбина) да може да удостовери най-отдолу, че именно той е превел съответния документ. След това този документ се изпраща в преводаческата агенция, която го разпечатва на своя бланка и отдолу поставя своя собствена заверка, с която удостоверява, че този преводач е вписан към агенцията. Съответно куриерът (както и досега) взема документа и го носи при нотариус (както в момента го носи в КО) и се подписва лично пред нотариуса (като представител на агенцията) на посочената по-горе агенция. Все пак сме в 21 век! Така преводачът удостоверява превода си, а агенцията, че това е преводач, с когото тя работи (както и в момента - в регистъра на МвНР). Нотариусите ще ползват досегашния регистър на МВнР, в който фигурират преводачи и фирми. Съответно той ще се допълва по досега съществуващите правила.

Дано отново не тръгнат да променят правилата за регистрация на преводачи и фирми, че вече направо писна на всички. Аз съм преводач от повече от 15 години, не съм филолог, явила съм се изпит в началото на професионалната си кариера и ми е било издадено безсрочно удостоверение от институция, която към онзи момент е била оторизирана да издава такива. С това удостоверение бях вписана в КО и оттогава работя като заклет преводач. Но тъй като всичко се променя, сега и тези сертификати са нови и носят различни букви, обозначаващи владеенето на езика (макар да се издават от същата институция, както и през 2006 г.). Тоест, надявам се да се прояви разум и хора като мен да не бъдат принуждавани след толкова години професионална работа да се явяват отново на изпити...А ние сме много и благодарение на нас специализираните документи (финансови, инженерни, медицински и пр.) не звучат като превод на Хари Потър (с каквито, уви, както аз, така и моите клиенти, сме се сблъсквали хиляди пъти...).

13 август 2017 г. 16:15:07
tzetz

И без конслутация с юрист е очевидно...

Интересно в мнението: "Остава само клиентът да си преведе нотариалнта заверка в чужбина", кое е изгодното за клиента?! Имайки предвид цените на преводаческите услуги в чужбина, и факта, че българският се води за рядък език, таз заверка на Н.В. Клиентът ще му излезе "през носа".

Това не е ли това "бизнес подкрепа" за чужди преводачи, ощетявайки откъм време и работа нашите родни?

Такива предложения са вследствие на лобиране на големите агенции в столицата, които поддържат преводачи на щат, които вече са се свързали с точните нотариуси, на които преводачите даже няма да "помиришат" канторите им, една мома-секретарка ще носи натрупаното през деня и то в края като се извървят коли имотни сделки и прочие, и двете страни доволно ще потриват ръце, че са монополизирали и централизирали бизнеса!

А иначе предлагам на съставителите на предложението да отидат в малък град и да почакат да минат през нотариуса - когато пред две страни прехвърлят гарсониера, и чакт още 5-6 човека за коли и пълномощни отпред, за да ги видя след колко време ще заверят подписа си лично... За да се убедят сами в липсата на последтвия и пречки пред малкия бизнес.

13 август 2017 г. 17:20:49
harry

За да бъде Правилникът приложим за всички официални преводи

По-горе в коментарите си направих констатациите, че Правилникът е неприложим за официалните преводи в случаите по Хагската конвенция и в случай на действащ договор за правна помощ.

Във връзка с тези констатации предлагам в началото на Глава втора на Правилника да се добави член, в който да се посочва, че в случаите, когато се заверяват документи за страни, ратифицирали Хагската конвенция, се поставя апостил от съответната институция; в случаите, когато документите са за страни, с които България има действащ договор за правна помощ, не се правят допълнителни заверки, а в останалите случаи се изпълнява пълната процедура по легализация. Естествено, юристите биха прецизирали текста на този член.

По този начин чл. 18 ще се отнася наистина за всички официални преводи, а не само за официалните преводи на документи, легализирани по класическата легализация.

 

13 август 2017 г. 17:41:36
Algafari

Предложение

 

До сега документа на гражданина отиваше само до Консулската служба, а след промените и според новопредложението, ще трябва да се разходи и до нотариус, което допълнително ще натовари административната тежест. 

Както всички знаем, нито една чужда държава /освен тези с които България има договор за правна помощ/ няма да признае голата нотариална заверка, ако същата не е заверена от МП с Апостил. Което от своя страна ще наложи превода да се разходи и до МП след нотариалната заверка на подписа на преводача. 

В редица чужди държави, преводите се заверяват с печат и подпис на преводача, без нотариална заверка. Всеки преводач има свой печат, който полага върху извършените от него преводи. 

В други, малко по-напреднали държави се използва ЕЛЕКТРОНИЯ ПОДПИС. 

Тук възниква и още един въпрос. Как ще бъде заверен превод, който е извършен от двама преводачи, когато оригиналът е двуезичен. Когато в оригинала съществуват текстове на различни езици. 

Голяма част от преводачите работят като такива в свободното си време и преводите за тях са като допълнителна работа от която допринасят за семейния бюджет. През деня те са на работа – някъде. Кой работодател ще ги пусне да излязат от работа за да отидат при нотариус за да си заверят подписа? Следователно, няколко хиляди от най-добрите преводачи ще отпаднат от преводаческата гилдия.

Хонорара, който получава преводача към момента е около 8-10 лева на страница /първа група езици/. За превод на един Акт за раждане за който преводача ще получи 8,00 лева, той ще има задължението, освен да го преведе и да отида до нотариус, където да го завери. Няма да го направи, защото само разходите му за транспорт до нотариуса и оттам до фирмата за преводи, където да остави превода ще изядат хонорара му. Поради тази причина, преводачите със сигурност ще вдигнат тарифите си, което неминуемо ще се отрази на крайната цена, която ще заплати клиента. От тук следва, че финансовата обосновка на предложението не е вярна. Крайната цена на услугата ще бъде по-скъпа за клиента /гражданина/ отколкото досега. 

На следващо място. Никъде в чужбина не признават нотариалната заверка върху документ издаден от България просто ей така. Тя бива призната само след последваща заверка на подписа на нотариуса, която се извършва от Министерството на правосъдието с полагането на Апостил. Следователно, след нотариалната заверка на подписа на преводача ще трябва да се завери подписа на нотариуса от Министерството на правосъдието с Апостил, която заверка струва 15,00 лева. От тук следва, че нововъведението няма да облекчи разходите на клиента /гражданина или фирмата/, а напротив ще го натовари с таксите на нотариуса, както и с допълнителното време, което ще бъде изразходено.

Според моите виждания, най-добрия вариант за промени, ако такива наистина са наложителни, е ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС. Все пак сме в 21-ви век и при наличието на толкова напреднали технологии да продължаваме да разчитаме на печати и свежи подписи е връщане в 19-ти век. 

13 август 2017 г. 19:00:13
tzetz

Заверка от нотариус

Стоянова пише: "Друго. Писали сте, че нотариусът не може да заверява преводи на чужд език. Нотариусът, колеги, въобще не заверява преводи, а удостоверява, че ПОДПИСЪТ е на лицето, което се е явило в кантората и се е ПОДПИСАЛО пред него. Това е, което прави нотариусът!"

А как бихте коментирали факта, че нотарус отказва няколко пъти да завери подписа на лице-пенсионер, че е живо и, че се подписва на живо пред него, за да докаже, че може да продължи да получава пенсията си в България, защото формулярът е на английски език. Ние обясняваме, вижте, тук не се заверява съдържание на документ, само заверете, че лично Иван се подписва в момента пред Вас! Е, не може! Преведи го и тогава - ей това е отговорът на всеки нотариус.... 

13 август 2017 г. 19:55:32
Algafari

СТАНОВИЩЕ по представената документация и обосновка

Становище по попълненият формуляр за частична предварителна оценка на въздействието /каквото и да означава това/

т. 2 ЦЕЛИ

Няма никакво обяснение, как ще се ускорят и улеснят гражданите и бизнеса след въвеждането на промените.

т. 4 ВАРИАНТИ НА ДЕЙСТВИЕ

Отново не става ясно, как ще се ускорят и улеснят гражданите и бизнеса след въвеждането на промените.

т. 5 НЕГАТИВНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

1. Ясно е посочено, че с въвеждането на промените ще намалят постъпленията в държавния бюджет, събирани от легализация и заверка на документи и други книжа.

2. Отново не става ясно, какви са ЗАТРУДНЕНИЯТА на гражданите и бизнеса.

т. 6 ПОЛОЖИТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

При приемане и въвеждане на новите правила се твърди, че „Ще се отговори на НОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ за улесняване на обществените отношения в таи област, като бъде намелена и административната тежест.”

Какви се тези НОВИ ИЗИСКВАНИЯ никой не казва. А що се отнася до намаляване на административната тежест, то новите промени няма да намалят административната тежест спрямо гражданите и бизнеса, защото вместо да се отиде до Консулския отдел за заверка на подписа на преводача, то ще трябва да се отиде до нотариус. Но пък така или иначе, гражданинът или бизнесът ще трябва да отидат до Консулския отдел с вече заверения пред нотариус подпис на преводача за да им бъде заверен оригиналът на документа с Апостил. Следователно, ако новите въведения станат факт, то така ще се добави още една „спирка” на документа, а именно НОТАРИУСЪТ.

Що се отнася до „ИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛОЖИТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ: финансово облекчаване на граждани и бизнес.” – това не е вярно, защото тази промяна в последствие ще доведе до увеличение на хонорара на преводачите, тъй като това ново задължение на преводача ще се отрази на финансите му. А оттук и увеличение на крайната цена на услугата, която ще се понесе от ГРАЖДАНИТЕ И БИЗНЕСА.

Ето защо задавам следните въпроси:

1.    С какво и как ще се УСКОРЯТ И УЛЕСНЯТ гражданите и бизнеса с въвеждането на промените?

2.    Какъв е размерът на постъпленията към държавния бюджет, които няма да се събират след въвеждането на промените? Ако се направи справка във Министерството на финансите за обема продажби на таксови марки и се раздели условно на две, защото повечето документи се заверяват с еднакви стойности – за документа и за подписа на превдоача, ще се получи сумата, която няма да се събира в държавния бюджет. Според запознати, същата възлиза на НЯКОЛКО МИЛИОНА ГОДИШНО.

3.    Досега Консулската служба заверяваше документа и подписа на преводача – две услуги на едно място. След промените тази услуга ще се извършва на две отделни места – подписа на преводача ще се заверява от нотариус, а документа от Консулската служба. Това автоматично означава, че ГРАЖДАНИНА или БИЗНЕСА ще трябва да отделят още време /за заверка на подписа на преводача пред нотариус/ във времето за цялата услуга.

4.    Бихте ли предвидили с колко ще се увеличи хонорара на преводача след въвеждане на промените? Само след отговора на този въпрос може да стане ясно, дали промените ще имат ПОЛОЖИТЕЛЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТ за ГРАЖДАНИТЕ и БИЗНЕСА. 

МАЖД АЛГАФАРИ 0878-508-275

13 август 2017 г. 23:50:10
VGeorgieva

Прибързано и недомислено предложение

Предложеният проект за промяна показва дълбоко непознаване на 

1. преводаческия труд,

2. системата, която в момента функционира в България,

3. системите, които са установени за регулиране на тази дейност в чужбина.

Само тези три неща са достатъчни, за да стане ясно на всекиго, че този проект най-вероятно е подплатен от гол популизъм, който обаче по никакъв начин няма да улесни гражданите (както се твърди), а само ще затрудни още повече работата на преводачите и преводаческите агенции. Факт е, че преводачите у нас, независимо дали са самостоятелни субекти или работят за агенции, а най-често и двете, периодично са подлагани на някакви промени и реформи, които водят единствено до допълнителни и немалки разходи за всички засегнати страни, и никаква промяна в добра насока по същество.

Няма да повтарям аргументите на колегите по-горе, само ще отбележа, че с това предложение преводачите, които са хора, полагащи висококвалифициран труд, ще бъдат превърнати в куриери (нищо против колегите, които се грижат за административната страна на дейността ни, работата им е безценна), които ще обикалят нотариалните кантори и ще губят време по опашки в най-активната част на работния ден. Финансовото измерение на това обстоятелство вероятно не отчетено от авторите на проекта, но то ще рефлектира най-напред върху клиентите, но и върху самите преводачи.

В момента клиентите имат избор - дали сами да занесат документите си за легализация в КО или да заплатят такса от няколко лева на агенцията, която да го свърши вместо тях. Таксата от няколко лева е възможна, тъй като куриерите на агенциите носят поне по десетина документа за заверка всеки ден. Ако това трябва да се прави от преводачите, при това за единични документи, таксата  ще скочи неколкократно, защото никой преводач няма доброволно да изостави работата си, която му носи доста по-големи приходи, за да обикаля нотариусите и да събира заверки.

Има едно много простичко решение на проблема, ако целта наистина е да се облекчат гражданите, и това е електронният подпис. Убедена съм, че въвеждането му действително ще доведе до реално облекчение на системата.

Удивително е упорството на държавата, която през 21 век, на фона на приказките за електронно правителство и администрация, се опитва да увеличи още повече бумащината и административната тежест, както за гражданите, така и за хора, които работят и плащат данъци.

14 август 2017 г. 00:31:39
Рени Стоянова

Бележки параграф по параграф - 1

§ 1.Заглавието на правилника става „Правилник за легализациите, заверките и официалните преводи на документи и други книжа”.

§ 2.Навсякъде думите „превод”, „преводи” и „преводите” се заменят съответно с „официален превод”, „официални преводи” и „официалните преводи”.



Забележка по § 1 и § 2. Преди всичко, правилникът не е базиран на никакъв закон. Не трябва ли първо това да се оправи? Второ, липсва дефиниция на основните понятия, използвани в правилника – легализация, заверка и официален превод. Такава дефиниция липсва и в цялото ни законодателство, поради което цари масово объркване на понятията. Специално за официалния превод дефиниция имаше в ЗОП, но понеже беше незаконосъобразна, през 2016 я премахнаха (до 2014 г. дефиницията в ЗОП беше "превод, извършен от преводач, който има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи", а от 2014 до 2016: "превод, извършен от преводач, който е включен в списъка на лице, което има сключен договор с МВнР".)

14 август 2017 г. 00:36:18
Рени Стоянова

Бележки параграф по параграф - 2

 
Пояснение за легализациите и заверките. Това са процедури за удостоверяване автентичността на документ, предназначен за чужбина (на документ! не на превод! да не се бърка едното с другото!). Процедурите за удостоверяване автентичността на документа са в три основни режима:
 
1. Консулска (дипломатическа) легализация - тежка и сложна процедура с неколкократно поставяне на щемпели за заверка, първо в държавата, където е издаден документът и после в държавата, където се представя. Извършва се от външните министерства на двете държави и от техните дипломатически или консулски представителства. Преди документът да постъпи за легализация в МВнР, трябва да бъде заверен със специален щемпел за чужбина, поставен от учреждението или министерството, което го е издало. Тази именно процедура е описана в Глава втора на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990. Понастоящем важи за съвсем малък брой държави.
 

14 август 2017 г. 00:38:37
Рени Стоянова

Бележки параграф по параграф - 3

2. Заверка с апостил – опростена процедура за удостоверяване автентичността на документ, предназначен за чужбина с еднократно поставяне на унифициран щемпел (стикер) само в държавата, където е издаден документът (повтарям – става дума за документа, а не за превода му! много хора мислят, че апостил се поставя и върху превода, което не е вярно). Тази процедура не е описана в нашия вехт правилник за легализациите. Пълното название на Конвенцията е именно „за премахване на изискването за легализация“, като в чл. 2 от нея изрично е написано, че се премахва именно изискването за легализация консулска / дипломатическа легализация: „формалните процедури, чрез които дипломатическите и консулските служители на държавата, на чиято територия трябва да се представи документът, удостоверяват истинността на подписа“. Апостилираният документ се признава във всяка една от държавите по Конвенцията без никакви други заверки и може да се превежда на всички езици, без всеки път да се издава нов апостилиран документ. Най-добре е преводът да се направи в държавата, където се представя апостилирания документ – и без това има риск да не бъде признат предварително направеният превод на документа (това го пише и на сайта на МВнР, но агенциите продължават да заблуждават гражданите, че без превод документът не можел бил да се „легализира“ с апостил).В момента заверката с апостил е най-често използваната процедура за удостоверяване автентичността на даден документ в цял свят. 
    Добре е да не се забравя, че на 25 май 2000 г. 38-то НС е приело Закона за ратифициране на Конвенцията за ПРЕМАХВАНЕ изискването за легализация (Конвенцията за апостила), обн. ДВ, бр. 47 от 09.06.2000 г. 
 
NB! Адвокат от Лондон ми обясни, че апостилирането на документите не трябва да се нарича легализиране. Нали именно това е смисълът на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове – вече няма легализация, а удостоверяване с апостил! Обаче и в Англия, както и в България, по традиция викат „легализиране с апостил".
 
И още веднъж NB! Тенденцията в цял свят е да се премахне нуждата от преводи и легализации на документи чрез издаване на многоезични такива. България вече е ратифицирала международната Конвенция за многоезичните документи за гражданско състояние (раждане, брак, смърт) със закон, приет от 42-то Народно събрание на 3 октомври 2013 година – Държавен вестник, бр. 91 от 2013 година, в сила за Република България от 18 декември 2013 година. От 2019 се очаква всички документи в ЕС да се признават и без апостил. А в България още трябва да си обясняваме каква е разликата между легализиране и апостилиране.
 
3. Пълно освобождаване от всякакви процедури за удостоверяване автентичността на даден документ - съгласно двустранни договори за правна помощ между България и редица страни. Такива документи се нуждаят само от официален превод.   
 

14 август 2017 г. 00:39:04
Рени Стоянова

Бележки параграф по параграф - 4

 
§ 3. В чл. 1 след думите “Министерство на външните работи” се добавят думите “Министерство на правосъдието и Министерство на образованието и науката – по отношение документите, изброени в декларацията по чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове”
 
 
Забележка по § 3. Предлага се чл. 1 да гласи: Легализирането и заверяването на документи и други книжа се извършва в страната от Министерството на външните работи, Министерство на правосъдието и Министерство на образованието и науката – по отношение документите, изброени в декларацията по чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, а в чужбина - от дипломатическите и консулските представителства на РБ.
 
         Тук липсва разграничение между двата коренно различни режима – легализиране (по тежката консулска процедура) и заверяване (с апостил, еднократно). Изглежда сякаш и трите министерства могат да извършват както легализиране, така и заверяване с апостил, като единствената разлика е във вида на документите. В действителност само МВнР може да извършва и двете. МП и МОН (НАЦИД - от 01.01.2017) могат да извършват само заверяване с апостил. Дипломатическите и консулските представителства на РБ нямат нищо общо с апостилирането.
 
 
По § 4, § 5 и § 6 нямам забележки. 
 

14 август 2017 г. 00:42:46
Рени Стоянова

Бележки параграф по параграф - 5

 
§ 7.Чл. 3 се изменя така:
 
“Чл. 3 Министерството на външните работи легализира документи и други книжа, издадени от централните органи на изпълнителната власт, както и на учреждения, подведомствени на отделно министерство или пряко на Министерския съвет, само ако те са заверени от последните. Документи, издавани от органи на общинската администрация, нуждаещи се от легализация, се заверяват от кмета на общината или от упълномощено от него лице.”
 
 
Забележка по § 7. Добре би било да се уточни, легализирането на документи от МВнР е само за страни, които не са ратифицирали Конвенцията за апостила.
 
§ 8. Чл. 4 се изменя така:
 
“чл. 4 Министерството на външните работи заверява документи и други книжа, издадени от юридически лица, създадени със закон, само след като те бъдат заверени от централните ръководства на тези учреждения и организации.”
 
Забележка по § 8. Този член 4 преди предложеното изменение гласи: "Министерството на външните работи легализира документи и други книжа, издадени от учреждения, които не са пряко подведомствени нито на отделно министерство, нито на Министерския съвет, както и от обществено-политически, масови, стопански, културно-просветни и други организации, само след като те бъдат заверени от централните ръководства на тези учреждения и организации."
 
Сега, с промяната от "ЛЕГАЛИЗИРА" на "ЗАВЕРЯВА" следва да се уточни, че заверяването от МВнР се извършва с апостил и важи за всички страни, които са ратифицирали Конвенцията за апостила. И да се добави, че МП и МОН също заверяват с апостил, като се посочи кои документи са от тяхната компетентност.
 

14 август 2017 г. 00:43:54
Рени Стоянова

Бележки параграф по параграф - 6

 
По чл. 5, 7 и 8, 10, 11, 12 и 13 не са предложени промени, но според мен тук също следва да се уточни, че МВнР легализира посочените документи и по описания начин само за и от страни, които не са ратифицирали Конвенцията за апостила. Иначе разпоредбите могат да предизвикат объркване, защото хората масово наричат заверката с апостил "легализация с апостил" (в т.ч. и хора с юридическо образование).
 
Още през 2013 бившият Омбудсман, сега конституц. съдия К. Пенчев написа в годишния си доклад, че разпоредбите на правилника не са съобразени с Конвенцията за апостила и предизвикват объркване в гражданите.
 
 
 
По § 9, § 10, § 11 и § 12 нямам забележки.
 
 

14 август 2017 г. 00:44:43
Рени Стоянова

Бележки параграф по параграф - 7

§ 13.Чл. 18 се изменя така:
 
„Чл. 18 (1). Министерството на външните работи поддържа списък на физически и юридически лица, които могат да извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд език на български, когато тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник.”
(2)Включването на лица в списъка, условията на които следва да отговарят тези лица, както и останалите детайли по поддържане на списъка, се уреждат със заповед на министъра на външните работи.
(3) При включване на едно лице в списъка, дирекция „Консулски отношения” издава потвърждение, съдържащо пореден номер и идентификационни данни, вкл. ЕИК и ЕГН.”
 
 
Забележка по § 13. Юридическите лица нямат място в списъка на заклетите преводачи. Дори преводачът да има собствена фирма, в списъка фигурира като физическо лице. Обяснението е чл. 290, ал. 2 НК – за персоналната наказателна отговорност на преводача. Другото е, че преводът е дейност с оглед на личността (intuitu personae). Доказателството е, че преводачът е сред малкото изрично изброени професии, които имат право да работят като свободно практикуващи. При регистрация в Агенцията по вписванията като свободно практикуващ, преводачът представя диплома и се вписва като правоимащ да извършва преводи с конкретен език. Фирмите не могат да извършват дейност, която е с оглед на личността, т.е изискват се специални знания и умения. Фирмата не ходи на лекции в университета, няма диплома, не превежда, не заверява подписа си пред нотариус. Абсурд е преводачът да учи години наред, за да получи право да превежда от и на един език, а някой със средно и даже основно образование да регистрира фирма за преводи и веднага да придобие право да "превежда" на всички езици. 
      NB!Фирмата НЕ превежда, а посредничи между клиента, който търси преводач и самия преводач. Фирмата спокойно и съвсем законно може да печели от това, че им помага да се намерят. На практика обаче у нас, а и по света, фирмата застава като непробиваема стена между двете страни, които имат нужда едни от други. Така печалбата ѝ е много по-голяма, но не е редно да го прави. Измамна практика е. Още по-нередно е частни фирми (търговски дружества по Търговския закон) да получават "оторизация" от Държавата за извършване на дейност с оглед на личността, каквато те просто няма как да извършват поради самото естество на образуването и съществуването си.
 
По § 14, § 15, § 16, § 17 и § 18 нямам забележки.
 

14 август 2017 г. 18:13:02
Nanny OGG

Изключително безсмислено!

Съгласна съм, че трябва да има повече контрол над това кой практикува професията преводач, както и че трябва да бъде облекчена самата процедура по заверка на преводите, но не е това начина.

Според мен трябва да бъдат въведени изпити за преводачите по съответните езици, както е в Испания например, също и в доста други страни. Освен че трябва да владеят езика на ниво минимум C1, те трябва и да имат съответните документи затова. Така ще отпаднат всички, които превеждат на базата на диплома от гимназията, където са имали подготвителен клас и поради тази причина имат необходимите часове. Няма нищо лошо, човек който просто има необходимите часове да превежда, стига той да има необходимите познания, не съм привърженик на идеята единствено филолози да са преводачи, но все пак един преводач трябва да бъде грамотен човек с доста богат речник в съответната област.

Второто нещо, което би трябвало да се въведе - всеки преводач задължително да има собствен печат, с който да заверява преводите си като в тази категория да влизат и електронните подписи, тъй като това би облекчило значително работата на всички.

Не мога да разбера защо в 21 век управляващите се опитват да въведат поредното нещо, което да ни задържа в ерата на печатите, щемпелите и не знам какво там още, когато с напредналите технологии е възможно работата на всички да бъде значително по-лесна. Е разбира се, тогава няма да има начин да ни събират всякакви такси и таксички за всякакви небивалици. Все пак няма нужда да сме на ниво сред останалите развити страни.

14 август 2017 г. 20:04:18
Аделина Георгиева

Некомпетентно решение, което не е съгласувано със засегнатите страни.

Уважаеми колеги,

Уважаема г-жо Министър,

имам следните забележки и предложения:



Забележки:

1. От къде на къде г-жо Министър, преводачите ще ходят БЕЗПЛАТНО до нотариуса, за да бъде заверката 6 лв.? По този начин показвате неуважение към изгубеното време и извършения от преводача труд. Освен това, агенциите за преводи, които държат да предоставят качествена услуга, проверяват ВСЕКИ ЕДИН ПРЕВОД, независимо дали ще отива за легализация или не. Нали в края на краищата за това вземаме пари от клиентите!



2. Как по-точно ще се ускори процедурата? Аргументите относно нотариалната заверка и полагането на Апостил, за да бъде валидна тя, са посочени от колегите по-горе, няма смисъл да се повтарям.

3. В момента сме след средата на 2017г., т.е. при положение, че по сегашния ред работим вече толкова много години, адекватно ли е за 1-2 години да се променя начина на работа, който пак следва да бъде променен, цитирам:

"Този режим следва да остане в сила до създаването на електронен Регистър на заклетите преводачи, който да бъде част  от предвидения за създаване по приоритетен проект 5.15 „Базов регистър на субекти, обекти и събития“ от Пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016–2020 г. универсален регистър на професионално квалифицираните лица."

Изхождайки от горното, трябва да имаме единен регистър най-късно 2020г., следователно

4. По никакъв начин с тези промени не облекчавате нито бизнеса, нито преводачите, нито гражданите, а за пореден път всявате хаос.

5. Някой по някакъв начин потърсил ли е мнението и становището относно тези промени на поне един преводач или агенция? В края на краищата ние сме хората, които тези промени засягат. Много от колегите сме в този бранш вече повече от 20 години и смятам, че нашите становища и предложения биха били много по-компетентни от чиито и да било идеи на администрация, която ОЧЕВАДНО няма АБСОЛЮТНО НИКАКВА ПРЕДСТАВА какво прави.

Предложения:

1. Сформиране на работна група за преработването на Правилника в Закон, с участието на 90 % участници от бранша.

2. Живеем в 21-ви век! Трябва да се регламентират електронните подписи. В много от държавите изобщо не обръщат внимание на заверките на подписа от КО. Хората си ги правят  "за всеки случай".

3. Трябва да се регламентират функциите на агенциите за превод и преводачите, защото:

 В момента ако има нещо, към което клиента има претенции, естествено предявява тези претенции към нас, агенциите, тъй като нашите данни са на бланката, респ. ние носим отговорност. Т.е., ако клиент заведе съдебно дело, ще го заведе към агенцията, която пък от своя страна трябва след това да реши дали да съди преводача или не. 

4. Относно три езичните документи – изобщо не е вярно, че важат на територията на целия Европейски съюз. Италия и Гърция, например, не ги признават. Изискват си старите, добре познати дубликати, преведени и легализирани. Съмнявам се да сте наясно с този въпрос, който е от Вашата компетенция да уредите.

Благодаря за вниманието!

14 август 2017 г. 20:13:21
Tera

Изпити?!? Отново?!?

Продължавам да се учудвам на желанието на колегите да въвеждат изпити за хора, които превеждат от десетки години, притежават валиден документ, издаден им в съответния период, в който се е изисквал той, за да бъдат вписани към онзи момент в МвНр (и това не е бил С1 сертификат, защото такъв е нямало преди 10 години, да кажем), съответно са вписани в Регистъра на МВнР и от десетки години работят като преводами, заверявали са хиляди преводи през всички тези години, които съответно са се легализирали, и сега ХОП - ИЗПИТ, защото на някои други техни "колеги" им се иска така. Да не би да сме се деквалифицирали, докато сме превеждали през цялото това време - само защото сега е въведен нов сертификат?!? Ами да се изисква този сертификат за нови колеги, тепърва започващи работа, а не за нас, които правим това от десетки години...А какво става с всички заверени от нас документи - ОБЕЗСИЛВАТ ЛИ СЕ? Аз лично имам документи, които превеждам (актуализирам) от година на година, какво ще се обясни сега на клиента - ами този преводач изведнъж стана некомпетентен, защото няма филологическо образование или е достатъчно горд, за да се явява отново на изпит след десетки хиляди преведени страници, препоръки от най-големите фирми, работещи в страната и т.н.?!? Ако се приеме такова нещо, аз лично ще заведа дело пред съда за лишаване от право да практикувам професия, за която се осигурявам от близо 15 години и плащам огромни данъци, за разлика от много други, "по-квалифицирани" колеги от мен.

14 август 2017 г. 21:07:42
Рени Стоянова

Предимствата на заверката пред нотариус в цифри

 Според мен, заверката от нотариус наистина е добро решение. Сега, като преводач в гр. Варна, първо се разкарвам до офиса на куриерската служба, за да изпратя превода си в София на колеги, които имат градски куриер, оттам техният куриер го носи в МВнР и го оставя там за 1 седмица (обикновена поръчка за 15 лв., иначе бързата е 22,50, а спешната - 30), като стане готов, ми го изпраща обратно по куриер в гр. Варна и чак тогава мога да го дам на клиента. За превода си таксувам 10 лв./стр., за междуградски куриер отиват още 10 в двете посоки, за куриера на колегите в София още 4, за таксата в МВнР 15, или общо към 40 лв, без да вземам нищо за разкарването си до куриерската служба два пъти (тя ми е наблизо). Така клиентът ми получава услугата на цена мин. 40 лв. за около 1 седмица. Сега, с промените, правя превода, отивам при нотариуса, плащам 6 лв. за заверката на подписа си, връщам се и предавам превода на клиента същия ден. Дори да си таксувам още 10 лв. за ходенето до нотариус, сметката става най-много 26 лв.(10 лв.превод + 10 ходене до нотариус + 6 заверка от нотариус). Много по-добре е. А най-добре ще е да бъда включена в официален регистър с право сама да заверявам преводите си с подпис и личен печат на заклет преводач, както е в много страни по света, което и ще стане до 2020 г. съгласно изискванията на ЕС. Сега сме просто в преходен период.

 

14 август 2017 г. 22:49:30
georgipetkov

ПОРЕДНА ГЛУПОСТ

Уважаема г-жо Министър, уважаеми чиновници в МВнР.

Аргументите против този проект за безброй. Първоначално мислех да изредя пет или девет довода против този малоумен проект, но реших да синтезирам чрез следния въпрос: ЩО ЗА ИДИОТИЯ?

15 август 2017 г. 13:09:41
Algafari

Каква стойност има в чужбина превод на Акт за раждане заверен от български нотариус

Да погледем нещата стъпка по стъпка: 

1. Преводачът трябва да преведе Акт за раждане изпратен му от агенция Х

2. Изготвя превода

3. Отива при нотариус да го завери 

Върху каква бланка е разпечатил превода, който ще завери пред нотариус? 

Което означава, че преводачът трябва да изпрати превода до агенцията Х, която от своя страна да го редактира съгласно изискванията на ИСО, а и без изискванията на ИСО, а просто за името и репутацията на агенцията. Най-малкото, което все пак трябва да направи агенцията е да го провери за имена, цифри и липса на части от превода или друго. 

Оттук следва, че агенцията Х трябва да му изпрати своя бланка на която да разпечати превода за да го завери. 

4. Преводачът разпечатва превода на бланка на агенция Х и отива при нотариуса за заверка.

5. Нотариусът полага своята заверка върху превода.

Което от своя страна води до липса на превод на нотариалната заверка в превода. 

6. Преводачът изпраща на агенция Х готовия и заверен нотариално превод нва Акт за раждане 

7. Агенция Х скачва нотариално заварения превод на Акта за раждане с оригиналния документ 

8. Агенция Х изпраща комплекта в КО за заверка на Акта за раждане

9. КО заверява Акта за раждане, но не и превода 

10. Документа заминава за чужбина, като Акта за раждане е заверен с Апостил, а превода с нотариална заверка на български език. 

От тук следва, че в чужбина ще признаят автентичността на Акта за раждане, но не и на превода, защото няма да са на ясно какъв е този печат върху превода. Този печат не е заверен от някоя официална инстанция. За тях нотариалната заверка не означава нищо. 

ВСЕКИ ДОКУМЕНТ, ВЪРХУ КОЙТО ИМА НОТАРИАЛНА ЗАВЕРКА СЛЕДВА ДА СЕ ЗАВЕРИ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО, КОЕТО УДОСТОВЕРЯВА ИСТИННОСТТА НА ПЕЧАТА И ПОДПИСА НА НОТАРИУСА ПОЛАГАЙКИ АПОСТИЛ. /както се прави с нотариално заверените декларации, пълномощни и т.н./. 

От тук следва, че примерният документ - Акт за раждане, ще трябва да се върне в България за заверка на нотариалната заверка от страна на МП с Апостил. 

Ако преди промените Акта за раждане и превода към него отиваха директно в МВнР /КО/ и там се извършваше цялата заверка, както на превода, така и на документа - услуга, която по света и в България наричат "УСЛУГА НА ЕДНО ГИШЕ", то след промените това няма как да се случи. 

За да бъде признат документа и превда към него в чужбина, той следва да се разходи по следните места и интанции, както и да се заплатят следните такси и услуги

1. За превода: 

- Нотариус - 6,00 лева 

- Министерство на правосъдието 9,00 лева 

2. За документа: 

МВнР - КО 15,00 лева 

ОБЩО 30,00 лева 

Срок за изпълнение - обикновена услуга: Нотариус и МП /4 работни дни/, КО /3 работни сни/ 

Общо срок за изпълнение: 7 РАБОТНИ ДНИ 

Срок за изпълнение на същата услуга преди промените: КО /3 работни дни/ 

Разходи преди промените: 

- КО - заверка на документа 15 лева 

- заверка подписа на преводача 15,00 лева 

Общо: 30,00 лева 

Разносметка: 

Цената на услугата, без да включваме евентуалното увеличение на хонорара на преводача, предвид разхождането му до нотариус, е една и съща - 30,00 лева. 

Времето за извършване на услугата: 

- Преди промените: 3 работни дни 

- След промените: 7 работни дни

Дано съм бил изчерпателен и точен. 

15 август 2017 г. 13:29:26
Anita Alexieva

Уважаема министър Захариева, МОЛЯ ВИ, допитайте се до преводаческите агенции

Аз съм преводач и собственик на преводаческа агенция в София. Всички от нашия бранш вече години искаме дейността ни да стане по-добре уредена. Това, което се предлага сега обаче, не е в правилната посока. Защо:

1. ОФИЦИАЛНИТЕ ПРЕВОДИ - в проекта за изменение пише, че думата "превод" се заменя с "официален превод". Това означава ли, че подписите на преводачите под досегашните официални преводи също трябва да се заверяват пред нотариус? За сведение: досега официален превод беше превод на документ, при който подписът на преводача не се заверява в МВнР. Това са доста съдебни документи, удостоверенията на студентите от чужбина, за да не плащат здравни осигуровки тук, документи за работа - изобщо много документи, за които не се иска апостил, заверка на превода и т.н. Какво ще стане с тях? Клиентите ще трябва да плащат по 6 лв ли, а досега не са плащали нищо? Бих казала, че всъщност това е по-голямата част от всички документи, които се превеждат.

2. РЕГИСТЪР НА ЗАКЛЕТИТЕ ПРЕВОДАЧИ - ние в бранша не разбираме защо такъв не може да бъде направен. Нали вече има база данни, въз основа на която в МВнР проверяват подписа на преводача? ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Направете регистъра публичен, едва ли ще отнеме повече от няколко месеца. До тогава намалете таксите за заверка на подписа при Вас, щом в това е проблемът. Когато регистърът е готов и всеки преводач си има номер и печат, заверката на подписа на преводача ще отпадне от само себе си. НИЕ НЕ ВЯРВАМЕ,

3. НОТАРИУСИТЕ - въпреки гръмките думи на председателя на камарата нотариусите не искат да се занимават с нас и нашите преводи. 

15 август 2017 г. 13:34:32
Tera

Коментар на г-н Алгафари

Точен сте, г-н Алгафари. Но защо не калкулирате цената на превода? Ако до момента тя е 5 лв/стр. без ДДС (говоря за езиците от 1-ва група, за редките езици цената, разбира се, е по-висока), ако трябва да вися при нотариус 3 часа (с калкулирано време за път) - няма да бъде по-малко от 25 лв/стр. (а за редките езици, още по-висока). Но се съмнявам, че дори и тази цена ще бъде приета от много от преводачите, защото за 3 часа аз лично мога да преведа поне 15-20 стр. в зависимост от тематиката. Ако до момента до КО отиваха куриери, сега не само куриерите ще отиват там, когато е необходим апостил, но и преводачът (доста по-високо квалифициран труд) - до нотариуса. Моля, добавете и тези цифри, за да се добие реална представа за "улесняването" на гражданите и "поевтиняването" на услугата. Понеже става ясно от предложението на министерството, че преводачите не са граждани и по отношение на тях е без значение дали трудът им ще бъде улеснен или не. Както и че независимо дали ходят до нотариуси и губят часове, цената на тяхната услуга винаги трябва да бъде 5 лв./стр. - отново според министерството. Някъде имаше коментар, че нямало значение дали преводачът отива до агенцията или до нотариус. Ами има значение, защото след като отиде до агенцията, за да се подпише на тяхната бланка, преводачът отива да работи. А сега ще трябва да отиде до агенцията, за да вземе превода на тяхна бланка, да го отнесе до нотариуса, да виси там колкото е необходимо, да се подпише пред него, отново да се върне в агенцията, за да остави вече заверения от нотариус документ. След това този документ евентуално отново се отнася до КО за апостил (ако е необходимо). Въобще да не споменавам, че заверката на нотариуса остава непреведена, което е очевидно.

Наистина не мога да проумея защо се предлагат неща, които не са обсъдени преди това с хора като вас - публични личности, преводачи, които биха могли да разяснят целия процес и да не се стига до подобни предложения. Те само настройват работещите хора срещу управляващите. А не е необходимо, тъй като вероятно целта наистина е да се облекчи административната тежест. Но не това е пътят.

Вече си има регистър на фирми и преводачи, който се администрира от КО. Какъв е проблемът на всички преводачи в този регистър да се издадат електронни подписи, с които да подписват преводите си? Не сме в средновековието все пак. А фирмата, на чиято бланка е разпечатан документа, да удостоверява само, че съответният преводач е вписан към нея. А ако преводачът разпечатва на своя бланка, дори тази заверка няма да бъде необходима. Просто и лесно. И съвременно... Това вече наистина би облекчило процедурата.

 

 

15 август 2017 г. 14:19:20
harry

Из писмо от Валентин Бабов до Мая Манолова, Омбудсман на РБ, 20.06.2016 г.

„През 2013-2014г по инициатива на ДКО при МВнР свика смесена комисия, с представители на МП,МО,асоциация на Преводачите и Съюза на Преводачите за изготвянето на проект за нормативен акт, регламентиращ преводаческата дейност и статута на преводача.По реда на действащия правилника, фирмите могат да се регистрират за преводачески услуги и да извършват такива, а МВнР от своя страна да заверява подписите на преводачите, работещи към фирмите, единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника .

Ръководството на МВнР предприе стъпки за изготвяне на нов устройствен правилник, след приемане на поправките в закона за дипломатическата служба.В Дирекция Консулски Отношения ще се приеме нова структура,като а отдел „АОГ" ще се съхранява база данни на фирмите за преводи и преводачи по езици/регистър/.Същото се прави и за оторизираните лица от общините в страната и др. държани институции Съгласно Виенската конвенция от 1961г.

След проучване на европейската практика и след констатацията на смесената комисия,че професията на преводача не може да бъде регламентирана със закон,ДКО прие модел за регистрация на преводачите и фирми за преводи на МВнР на Испания. Снабдяването на официален документ, издаден от компетентен български органи предназначен за чужбина, както и от чужбина за България, с превод не би могъл да произведе своето правно действие на територията на съответната държава, за която е предназначен, ако подписа на преводача е удостоверен от „АОГ".“

Сканиран оригинал

15 август 2017 г. 15:23:34
Рени Стоянова

Агенциите още не са разбрали трите основни момента в промените

Агенциите не са разбрали трите основни момента в промените





1. Отпада изискването за отпечатване на официалния превод върху фирмена бланка - вж § 13 (за промените в чл. 18 от правилника).



2. Заклетият преводач ще превежда от чужд на роден език - желязно правило. И без това в повечето страни държат преводът да е извършен от техен заклет преводач и масово хвърлят в кошчето за боклук нашите преводи на чужд език.  Време е агенциите да престанат да заблуждават гражданите, че без превод документът не можел бил да се "легализира". Напълнили са интернет с измишльотини. Не четат дори написаното на самия сайт на МВнР.  Кой знае още колко години в интернет ще се въртят глупости от сорта на "нашите легализатори", "Легализацията представлява апостил, който се поставя в Консулският отдел на МвНР. Това е последната гаранция за истинността на превода." и тем под.



3. За да се подпише преводът на даден документ с електронен подпис, и самият документ трябва да е електронно създаден и подписан с електронен подпис. Двата електронни файла се капсулират по електронен път (нещо като скрепването с телбод) и се представят така, както са заедно – пак по електронен път. Учреждението, където ще се представя този скрепен по електронен начин двоен файл, на свой ред трябва да има съответния софтуер за проверка валидността на електронния подпис. Засега все още повечето документи са на хартия и дълго време още в документооборота ще циркулират документи на хартия. И не само в България, а по цял свят. Те няма как да бъдат подписани втори път с електронен подпис, особено ако издателите им вече не са сред живите. Евентуално в бъдеще би могло да се премине към електронно нотариално удостоверяване верността на сканиран препис от документ, първоначално издаден на хартиен носител. Но и тук дебне проблем – този път с международното признаване на електронните подписи. Съществува софтуерен разнобой. Едва с окончателната победа на глобализма в цял свят ще се реши и този проблем.



И да, официален превод нистина ще означава всеки превод с подпис на преводача. Заедно с отпадането на договорите и фирмените бланки отпада и т.нар. дву-фазен процес на заверка. Той на практика беше три-фазен (и все още е такъв до въвеждане на промените от 01.01.2018) - подпис на преводач за верността на превода + печат на агенция за лъжливо удостоверяване, че уж преводачът бил неин + стикер на КО, че МВнР не отговаря за верността на превода (и дори не знае чий подпис заверява, както призна самият бивш външен министър на 15.06.2012 пред НС). Чак сега процесът на заверка наистина ще стане дву-фазен – подпис на преводача + нотариално удостоверяване на истинността му. Тенденцията е до 2-3 години да стане едно-фазен - само подпис и печат на заклет преводач.



И да, промените са обсъждани надълго и нашироко - и неформално, и формално. Главната спънка за създаване на регистър на заклетите преводачи е, че мнозинството от тях работят на трудов договор в училища и университети и не им е удобно да се впишат в публичен регистър с данни за контакт, защото клиентите може да започнат да им звънят насред час или по време на изпит. Самите агенции постоянно изтъкват факта, че заклетите преводачи НЕ работят в агенциите и дори не са от същия град, без да се усетят как сами си признават, че НЯМАТ заклети преводачи. Крайно време е агенциите да спрат да реват на чужд гроб и да се отдръпнат малко, за да направят място под слънцето за едно немногобройно, но престижно съсловие от истински заклети преводачи, подобно на другите свободно практикуващи професии – нотариуси, адвокати, архитекти, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, медицинските специалисти, инженери и др.

 

15 август 2017 г. 16:09:48
harry

Възможно ли е заклет преводач да упълномощи някого да го подписва под преводи на документи?

(мнение на известен юрист)

„...Идеята на подписването... от преводача е, че той поема отговорност за верността на превода... преводачът удостоверява, не че преводът отговаря на някакъв другоезичен текст, а именно на скрепения с превода оригинал (т.е. преводачът трябва да види оригинала, а не сканинг). По същата причина не може някой да удостоверява, че преводът е извършен от другиго. Накрая, ако имахме упълномощаване, щеше да е необходимо към всеки превод да се прилага екземпляр от пълномощното.

Ако имате предвид само някой технически да полага чужд подпис, това може да е престъпление.

Принципно мислим вариант е да се полага електронен подпис, като се капсуловат оригиналът и преводът в един документ, но не знам дали МВнР е фактически/технически дорасло за това, а и ще има проблем, ако самият оригинал не е в електронен вид.

Друг вариант е някой да подписва преводите от и със своето име, като истинският преводач не се афишира. Т.е. първият преводач ще извършва проектопревод, който този някой ще проверява, заверява и ще носи самостоятелна отговорност. Този някой обаче следва да отговаря на изискванията за преводач + да е склонен да се довери и да носи отговорност заради първия.“

Възможно ли е заклет преводач да упълномощи някого да го подписва под преводи на документи?

15 август 2017 г. 20:41:31
harry

Направени от мен констатации и предложения във връзка с измененията и допълненията на Правилника

Досега направих следните констатации и давам следните предложения във връзка с измененията и допълненията на Правилника от 1958 г.:

1. Законово основание

Правилникът няма законово основание - никъде в него не е посочено въз основа на кой закон или за приложението на кой закон се издава. Как тогава изобщо може да съществува, още по-малко да се изменя и допълва?

- Във връзка с това предлагам като законово основание на Правилника да бъде посочен Административнопроцесуалния кодекс (Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г.).

2. МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас

От Устройствения правилник на МВнР се разбира, че МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, включително и официалните преводи. Ако този въпрос не се уреди, няма да има законово основание МВнР да поддържа и списък на преводачи.

- Предлагам в новия Устройствения правилник на МВнР да се добави, че ДКО поддържа регистър на преводачите, извършващи официални преводи.

3. Правилникът не се прилага в случаите по Хагската конвенция

Официалните преводи на документи с поставен апостил не се уреждат с този Правилник. Ако това не се уреди, няма да има законово основание МВнР да поддържа списък на преводачи, извършващи официални преводи на документи, заверени с апостил.

4. Правилникът е неприложим и в случай на действащ договор за правна помощ

Официалните преводи на документи от страни, с които България има действащ договор за правна помощ не се уреждат с този Правилник. Ако това не се уреди, няма да има законово основание МВнР да поддържа списък на преводачи, извършващи официални преводи на документи от страни, с които България има действащ договор за правна помощ.

- Във връзка с 3 и 4 констатация предлагам в началото на Глава втора на Правилника да се добави член, в който да се посочва, че в случаите, когато се заверяват документи за страни, ратифицирали Хагската конвенция, се поставя апостил от съответната институция; в случаите, когато документите са за страни, с които България има действащ договор за правна помощ, не се правят допълнителни заверки, а в останалите случаи се изпълнява пълната процедура по легализация. Естествено, юристите биха прецизирали текста на този член.

По този начин чл. 18 ще се отнася наистина за всички официални преводи, а не само за официалните преводи на документи, легализирани по класическата легализация.

5. Преводът е дейност intuitu personae, с оглед на личността

За извършване на официални преводи оторизация може да се дава само поименно на физически лица с необходимата квалификация, тъй като преводът е дейност intuitu personae, с оглед на личността.

- Затова предложеното изменение на чл. 18, ал. 1, „Министерството на външните работи поддържа списък на физически и юридически лица, които могат да извършват преводи...“ би трябвало да гласи: „Министерството на външните работи поддържа списък на физически лица, които могат да извършват преводи...“.

6. Заверката на подписа на преводача от нотариус - гаранция против фалшифициране на подписа

- Опасността от фалшифициране на подписа на преводача може да бъде намалена единствено като в списъка на преводачите, които извършват официални преводи, бъдат включени изключително физически лица, които лично, без никакви посредници, да отговарят за заверката на подписите си.

А самата заверка на подписите може да се предвиди не само чрез нотариално удостоверяване, а и със собствен печат (при регистрираните на свободна практика преводачи и при преводачите-собственици на ЕТ или ЕООД, когато удостоверяват собствения си подпис под собствения си превод). По-късно е необходимо регистрираните преводачи да получат право на собствен индивидуален печат. Напълно допустим вариант е и да се полага електронен подпис, като се капсуловат  електронно подписаният оригинал (или завереното с електронен подпис сканирано копие) и преводът в един документ (поставят се в общ електронно подписан „плик“ (envelope, .p7m или .p7s)), но този вариант отначало може да бъде само в допълнение към предишните два, а освен това, сигурно ще се наложи в електронно подписания „плик“ да се включва и електронно подписаното удостоверение от МВнР на името на преводача.

 

15 август 2017 г. 22:50:47
Algafari

В отговор на Рени Стоянова

Макар, че не тук е мястото да си отговаряме един на друг ще го направя.

По т. 2 от твоите писания, те сама казваш, че „И без това в повечето страни държат преводът да е извършен от техен заклет преводач и масово хвърлят в кошчето за боклук нашите преводи на чужд език.” – край на цитата. Тук бих добавил, че са много малко страните, в които изхвърлят нашите преводи. Дори обратното, в някои страни искат документа да е придружен с превод от страната издател. Ако приемем, че твоето твърдение е върно, то тогава за какво въобще преводачите ще превеждат и след това ще заверяват подписа си пред нотариус, след като преводът им ще бъде изхвърлян в кошчето за боклук. Ако бе така, то от МВнР овреме щяха да ни кажат да не превеждаме български документи на чужд език, защото имат информация от чужбина, че същите не ги признават. Такова нещо няма.

Що се отнася до съществуването на агенциите за преводи, то те са наложителни, предвид българските институции и бюрокрация. Едва 5% от гражданите и бизнеса разчитат на себе си за заверка на документи и съответно за превод на същите. Малко са хората, които биха пожелали сами да се разходят по инстанциите за да си заверят даден документ, а в повечето случаи няколко различни документа. По цял свят има агенции, които се занимават с административни дейности, а агенциите за преводи в България са точно това, като в допълнение предлагат и извършването на превод. Гражданина няма представа към кой преводач да се обърне. Кой е сериозен. Кой ще му свърши добре работата. Кой владее наистина добре езика. За това са агенциите. И да се премахнат, както ти се иска, цената и хонорара на преводача няма да се вдигнат. Тогава вие – преводачите ще се изядете един друг и ще си подбивате цените.

Аз също съм преводач и имам агенция за преводи. Гледам нещата от едната и от другата страна.

А сега да се върнем към предложението на МВнР.

Боли ме за гражданите. Искам колкото се може по-малко да усещат административната идиотщина на държавата.

Малко по-нагоре от твоето творение дадох пример за „разходката” на един документ.

Тази разходка е за сметка на нервите на гражданина или бизнеса – клиента. В крайна сметка ще плати същото, а със сигурност и повече, защото преводача ще си добави и разходите по висенето пред канторите на нотариусите.

Моля те Рени тук да обсъждаме плюсовете и минусите на нововъведението, което се предлага от МВнР, а не болежките, дали да има агенции или да няма. Не побългарявай ОБСЪЖДАНЕТО, като обсъждаш или споделяш нещо, което не е въпрос на обсъждането сега.

Тук ще помоля и АДМИНИСТРАТОРИТЕ на сайта, ако е възможно да трият всякакви коментари, които нямат връзка с обсъжданата тема. 

15 август 2017 г. 23:32:27
Algafari

Още един пример от действителността

Аз съм преводач с арабски език.

Гражданинът Х, който живее в село Бранковци, община Грамада, област Видин иска да си преведе на арабски език и легализира Акт за раждане. Нито в Бранковци, нито в Грамада, нито във Видин има преводач с арабски език. Той дори няма и представа от цялата процедура, която трябва да провърви.

Трябва да си намери преводач с арабски език, на който да изпрати Акта за раждане, след което преводачът за му го върне. След което трябва да намери начин да се докопа до София за да го завери и легализира. След това да отиде до съответното посолство за заверка и най-накрая да се гръмне.

Докато МВнР не създаде изнесени офиси на Консулска служба в големите градове, всичките тези нововъведения само ще затруднят гражданите.

Поне до сега гражданинът Х си оставаше документа в някоя агенция в най-близкия град, ако случайно в неговия град няма такава. Преводът, легализацията и всичко се извършваше от агенцията. Тя намираше подходящия преводач, на който отдавна има доверие. Тя си има и свой куриер, който да внесе и вземе документа от съответната инстанция.

До сега гражданинът оставаше документа си в агенция /място, което все пак е някакъв офис/.

След промените, гражданинът ще трябва да изнамери от някъде – интернет например, преводач с арабски език – например, такъв като мен в София и да му изпрати документа си /куриерска услуга, която не е безплатна/. Той нито ме познава, нито знае къде живея, нито дали съм добър преводач, нито дали ще си получи готовия превод на време, а въобще дали ще си го получи, дали няма да му одера кожата. Ами, ако има сгрешени имена или други неточности в превода? Ще се започне една битка и разправии, които едва ли ще имат край.

Ето, това нещо спестяваха агенциите на гражданите и бизнеса – клиентите.

Разбира се, аз ще му таксувам и разхождането до нотариуса и таксата, която ще ми вземе.

Точно това РАЗХОЖДАНЕ искам да го разберат от МВнР и вносителите на новите промени.

Моля ви да спрем да разхождаме гражданите, преводачите, агенциите и кой ли не друг, като на ТУРИСТИЧЕСКА ОБИКОЛКА.

16 август 2017 г. 00:02:10
Tera

Коментар на г-н Алгафари

Чудесно обобщение, г-н Алгафари! Аз като преводач освен това не желая да се занимавам с всеки гражданин Х, който да ми губи времето в празни приказки, вместо през това време да работя. А всички знаем, че много рядко един гражданин отива в агенция Y, оставя превода и тръгва за 5 минути. Обикновено са едни дълги обяснения, какво, защо, къде, кога и пр., отнемащи поне 20 мин. За това са агенциите и аз лично предпочитам да работя през тях. Просто те улесняват целия процес. А и на мен, като преводач, не ми е необходимо да познавам всички детайлни процедури по заверката и легализацията на един документ - с това се занимават те. Те са посредници, предлагащи преводачески услуги чрез преводачи като мен, които не желаят да затъват в бумащина и празни разговори ежедневно, а искат да превеждат. И защо е необходимо да се въвежда ново звено - нотариусът? Дали той ще заверява подписа на преводача или КО, какво значение има това? Важен е съмият подпис - и отговорността на преводача за направения от него превод.

16 август 2017 г. 00:32:39
VGeorgieva

В подкрепа на казаното от г-н Алгафари и още нещо

Абсолютно подкрепям думите на г-н Алгафари за организацията и техническото обслужване на превода и легализацията на един документ. Към това ще добавя, че много често документите съдържат текст на повече от един език - примерно документите от Норвегия винаги са на норвежки, но апостилът е на английски, от Швеция - често апостилът е на английски, да не говорим за документи от Ливан, Иран, Ирак или Дубай, където е възможно да има текстове на 2-3-4 различни езика. Документи от Швейцария съдържат текстове на немски, френски и английски и т.н. Документи от Казахстан често са на руски, но с апостил на казхаски. Чисто физически ще бъде мисия невъзможна да събереш трима преводачи с редки езици едновременно в офис на нотариус. Чисто финансово това ще превърне документа в златен.

За да не разводнявам страницата, тъй като това не е форум за дискусии, а място за експертни мнения по определен казус, ще помоля Хари и Рени Стоянови да преустановят за момент войната срещу агенциите, която е абсолютно нерелевантна в контекста на предложения проект, и да оставят място за адекватни коментари по темата.

 

16 август 2017 г. 11:49:53
harry

вж. форума към петицията...

Моля, погледнете форума към петицията на преводаческите агенции.

16 август 2017 г. 13:52:25
Рени Стоянова

Колеги, давам ви още един адрес за лични нападки, освен в петицията

Адресът е на фейсбук страницата ми (Хари няма такава). Ще я намерите, като изпишете на латиница Ренние Тодорова Стоянова. Давам го така, защото тук не е разрешено използване на латиница.

 

18 август 2017 г. 13:39:18
Javor

Плащане на данъци

Нека всички да платят дължимия данък за направения превод. Да видим тогава

18 август 2017 г. 14:21:26
Рени Стоянова

Колеги, давам ви и телефон за обсъждане на данъчни въпроси

моб. тел. 0888 60 90 72 Рени Стоянова

С г-н Мажд Алгафари вече си поговорихме много добре. С г-н Явор Павлов също можем да си поговорим, ако желае. Тук не е мястото за обсъждане на данъчни въпроси.  

19 август 2017 г. 00:16:27
Javor

Данъци

Защо да не е мястото. Всичко е свързани. Превеждаш, получаваш пари за превода, плащаш данък. За що тогава плюваш по адрес на агенцийте. Колко са преводачите, които без фирми, а само преводачи, които си плащат данъка от хонорарите. Колко ще стане цената на превода, ако се плати данъка. И искам да питам, кои от УПРАВЛЯВАЩИТЕ има нотариални кантори. По информация от Външно министерство за миналата година са постъпили около 5 000 000 лева от легализация. Нека журналистите да се поровят и да видят, кой има интерес да се “усвоят” тези пари. Кажете, как така държавата иска да подари тези пари на нотариусите?

19 август 2017 г. 10:21:15
IZ

Електронен пшодпис и печат. Що за лобистка наглост?

Ясно е, че нотариалното лоби и това на няколкото агенции, искащи да разкарат по-малките са издействали тези, меко казано, неадекватни и деформиращи идеи. В нормалните държави няка някакви чиновници от КО, които да безобразничат с преводачите и агенциите, няма и нотариални безобразия. А има: печат на преводача и подписът не е водещ, той може да се полага в електронен вид. Какво има да се умува - ноу-хау от Беларус и Северна Корея ли ще се въвежда? България е член на ЕС и вместо да тарикатства, нека възптриеме работещ и смислен модел. И нека агенциите организират срещи с представители на изпълнителната и законодателната власти и стига безобразия. Дебат е необходим - обществен дебат, какъвто от отдавна в България няма. Дори и кандидатите за президенти не дебатират вече, медиите ги крият. И дават думата на любими свои политици, които дундуркат. Затова от тях няма какво да очакваме, освен тролене на дебата. Затова трябва самите ахенции и преводачи да обединим усилия и поканим представители от ЕС, от няколко държави - да чуем мнения и споделим опит. По-конструктивен диалог и прагматични идеи. Моята идея е електронен подпис и кръгъл печат на преводача. И минимум бюрократични инстанции е процеса на превод и легализация. 

19 август 2017 г. 14:41:59
Рени Стоянова

Одобрявам промените

Одобрявам следните промени:



- отпадането на монопола на МВнР върху преводите на документи (чл. 2а, ал. 1 от правилника);



- отпадането на договорите по чл. 2а, ал. 2 между агенциите и МВнР (т.нар. им "лиценз/оторизация");



- отпадането на изискването преводът да се разпечатва на фирмена бланка (чл. 18, ал. 2);



- подписът на преводача върху всички преводи на официални документи да се заверява от нотариус, а не само върху преводите, свързани с легализацията или апостилирането на документи (все още не се прави ясна разлика между двете и заверката с апостил неправилно се нарича "легализация по конвенцията за премахване на легализацията"!);



- обещанието до 2020 да бъде направен публичен регистър  на заклетите преводачи съгласно изискванията на ЕС, като се надявам да бъде спазено, въпреки трудностите.

 

19 август 2017 г. 15:52:45
DSpasova

Проектът за подписване пред нотариус е унизителен и ощетяващ преводачите!

Предложението третира преводачите като полукриминално съсловие от хора, които трябва живеят на определени места с нотариуси в България, ако искат да превежда официални документи, да се подписват пред свидетели, тяхната квалификация и самоличност да се проверяват многократно и постоянно от по-благонадеждни инстанции, тъй като те не са способни да носят отговорност за труда си. Предложението не отчита спецификата на преводаческия труд, изразяващ се в работа на бюро пред компютър, а не в обиколки по кантори. В предложението се подразбира, че тези обиколки и чакания, които отнемат от времето за преводачески труд, са безплатни, защото в калкулацията, целяща да спечели благоразположението на гражданите, за това не се споменава нищо. Следователно аргументът за по-ниските цени (от 15 на 6 лв.) е съвсем умишлено подвеждащ и манипулативен, но това е ясно на малцина. Видно е неуважението към времето и труда на преводачите.

Подписването пред нотариус привилегирова онези преводачи, които живеят в близост до такива, като дискриминира останалите – живеещите в малки населени места, живеещите в чужбина, както и онези, които са с редки езици и работят с клиенти от цялата страна. Следователно то създава условия за вътрешна конкуренция на база местоживеене, а не на база професионални умения. Лишават се от възможност да превеждат официални документи също онези преводачи, които превеждат на граждански договор, а иначе работят на пълен работен ден и нямат възможност да излизат и да ходят по нотариални кантори. Освен това, вероятно гражданите и преводачите ще бъдат научени да ходят директно при нотариусите, а повечето нотариуси не могат да преценят професионалните умения на преводачите. Също и няма гаранция дали преводът е извършен от явяващият се да подписва, но какво значение има това, важно е някой да се подпише пред Нотариус.

Не е ясно какво налага това бързане не за съществената стъпка по създаването на електронен и публично достъпен Регистър на заклетите преводачи, регистър реално има и не съм чула убедителен аргумент защо същият е скрит, както и към електронно подписване, което би било най-добре за всички и за което има широка подкрепа в сектора – и от агенции, и от преводачи, а се търсят междинни усложняващи варианти, които налагат някаква реорганизация с твърде спорна ефективност и то временна, уж за 2-3 години, ако вярваме на казаното. Още, нима всички останали свободни професии заверяват подписите си пред нотариуси – одитори, архитекти, проектанти? Остава подозрението, че това е пореден опит да се отнеме възможността за работа на малките фирми, да не се дава самостоятелност на преводачите (за разлика от други свободни професии, които имат такава), което ще е в полза на малко на брой големи агенции и на нотариусите.

И не на последно място, проектът е пуснат за обсъждане в кратки срокове през август, когато много от засегнатите не могат да се включат пълноценно в обсъждането.

(Моля, коментарът да не бъда копиран и публикуван в никакви петиции)

19 август 2017 г. 17:22:29
Prevodach

Защита на конкуренцията

Това, което исках да коментирам, е много добре описано от Д. Спасова по-горе. Мисля, че по предложения проект за изменение трябва да се потърси становището на Комисията за защита на конкуренцията по две причини.

Първо, поставят се в дискриминационно положение преводачите, които извършват официална дейност далече от нотариални кантори. С това се нарушават принципите на свобода на установяване и на защита от нелоялна конкуренция.

Второ, автоматично се изключват от схемата български граждани, пребиваващи в чужбина, както и чуждестранни граждани, които имат квалификацията и покриват необходимите условия да извършват официални преводи. Или те ще заверяват подписите си пред чуждестранни нотариуси? В рамките на Европейския съюз това е нарушаване на правото на свободно двужение на хора и услуги. Преводи може да се извършват в рамките на целия ЕС под формата на вътреобщностно изпълнение на услуги.

Иска ми се да вярвам, че отговорните държавни органи ще се заемат с по-сериозно законотворчество и кардинално решаване на ситуацията с оторизираните/сертифицираните/заклетите/съдебните преводачи (или както там бъдат наречени), вместо да се предприемат недорасли (нена)временни мерки.

19 август 2017 г. 17:26:32
harry

Регистър на заклетите преводачи може да се създаде веднага

Регистър на заклетите преводачи може да се създаде веднага. Това означава - и веднага да започнат да заверяват подписите под преводите си със собствен индивидуален/ персонален печат.

За създаване на регистъра не се изисква абсолютно никакъв специален софтуер. По-късно може да се осигури възможност за търсене на преводач по различни критерии - език, град и т.н. Отначало списъкът на преводачите от регистъра се публикува в Интернет като, например, пдф файл, който се актуализира при всяко вписване на нов преводач или отписване на преводач. Списъкът се прави по езици. За всеки заклет преводач се дават данни за връзка - адрес, телефони (мобилни и стационарни), евентуално скайп или вайбър, ако има, профил в социална мрежа и т.н., имейл адрес, удобно време за връзка и др.

Това не е обвързано с електронен подпис, но няма пречка заклетите преводачи да си направят и електронен подпис, в който да има информация за това, че титулярът е заклет преводач за даден език. Този електронен подпис ще замества подписа и печата на заклетия преводач при електронно подписване на официален превод на електронно подписани електронни документи. Това също може да стане веднага.

19 август 2017 г. 18:27:14
Рени Стоянова

Откъде произтичат трудностите при въвеждане на промени в преводаческата дейност

При всеки опит лицензът за извършване на официални преводи да премине от агенциите към заклетите преводачи – където му е мястото –  агенциите оказват силна съпротива уж от загриженост за преводачите и за клиентите (гражданите), а в действителност – от страх да не лъснат далаверите им, в които са въвлекли и съконтрагента си МВнР.

 

19 август 2017 г. 18:49:56
Рени Стоянова

Уреждането на статута на заклетия преводач не е заплаха за бизнеса на агенциите

Години наред агенциите оказват упорита съпротива срещу уреждането на статута на заклетия преводач. И малките, и големите виждат в това заплаха за бизнеса си. "През последните двадесет години – се казва в становище от 2011 на НАПА-България, обединяваща 41 преводачески агенции – съществуващата нормативна уредба, в частност ”Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа”, станаха основата, на която се създаде преводаческия бизнес в България като корпоративен бизнес на юридически лица. Отмяната на тази наредба и създаването на единствен закон за заклетия преводач ще премахне едно от най-съществените условия за действие на преводаческите фирми. Изготвянето на законопроект за заклетия преводач ще ограничи правата на корпоративния преводачески бизнес."

И малките, и големите премълчават в какво се състои застрашеният им бизнес, затова аз ще го кажа – състои се в заблуждаване на гражданите, че преводите се извършват от "техни" преводачи, в полагане на фалшифицирани или сканирани преводачески подписи, както и/или в изнудването на преводачите да изпращат на агенциите предварително подписани бели листи.



Според мен няма нищо страшно, ако този "бизнес" бъде унищожен. Страшното е, ако се остави.

Официалните преводи са едва 3-4% от всички преводи. Агенциите няма дори да усетят липсата им. Огромната част от преводите пак ще се извършват от ниско квалифицирани или напълно неквалифицирани лица – ученици, студенти, безработни и т.н., готови да превеждат за жълти стотинки, докато си намерят истинска работа. Те ще крепят агенциите, както и досега. Съставът им е разнороден и вечно променлив, текучеството – огромно, но агенциите са свикнали и ще се справят.

 

19 август 2017 г. 20:04:23
Anastasov

КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА ДА СЕ СЛОЖИ ТОЧКА НА СЕГАШНАТА АНАРХИЯ

Първо. Всеки преводач получаващ право да поставя подписа си под официален превод в България (защото в чужбина никой не гарантира верността на неговия превод), независимо на какъв език ще е преведен и който превод ще се приема като достоверен и законен от институциите и субектите в държавата е нужно да е записан в специален регистър и да има издаден лиценз за това от компетентен орган (кой обаче е той и в кой закон да бъде вписано, ако не в нов).

За преводите, които ще се ползват в чужбина за страните от ЕС и тези с които е подписано споразумение за правна помощ, както и Хагската конвенция, много по-лесно и правилно е преводът да бъде извършен в чужбина. Повярвайте ми, парите са същите, които ние клиентите плащаме, става дори по-бързо. Остава да се измисли как да бъде за останалите държави или поне за тези в които не се намира преводач от български.

Второ. Всеки преводач за да получи необходимия лиценз и да може да гарантира въпросният превод би било редно да носи персонално цялата отговорност. Агенциите може да ползват и 100 преводачи, те съответно така или иначе си надуват цените! Та, преводачи има толкова много, агенции още повече! Не е нужен лиценз на агенцията, а само на преводача!

Нужно е той да носи наказателна отговорност, която да поеме ако е злоупотребил. Затова е необходимо:

- да е компетентен, тоест да има съответни документи доказващи минимално образование и стаж като преводач и преминат изпит за това.

- да получава право да заверява преводи само на декларирани езици и за определен период от време, като получи за всеки един индивидуален персонален щамп печат заверен от държавата,

- да заверява превода, като задължително на щемпела се записва цената, която струва съответния превод, като подписа да се поставя лично пред нотариус, удостоверяващ подписа му или органите на реда - МВнР, МВР. Не виждам защо да не може достоверност на подпис да бъде направена лично и в полицията!

- за злоупотреби наказанието да бъде отнемане на право да извършва тази дейност за период от поне 5 години + парична глоба !

Крайно време е да се спрат тази менте преводи! Никой не знае кой превежда, всеки подписва, всеки заверява, МВнР пък въобще не е в час, но гледа да прибира пари по веригата, техни хора през годините се уреждаха като "заклети" преводачи, после дълго време не издаваха на нови разрешителни... въобще анархия. ТАЗИ ПРОФЕСИЯ защото е отговорна трябва незабавно да бъде урегулирана. Тук не говорим за превод на книжки и субтитри, а за документи на лица, фирми и държави, които може при една грешка или умишлена злоупотреба да нанесат немислими вреди на някого, на много хора, както и на цели организации. Затова ОФИЦИАЛЕН ПРЕВОД би било редно да носи щампата на документ преведен от оторизиран, лицензиран специалист, професионалист, с достатъчно опит, стаж и познания и притежаващ валидни за това документи! НЯМА КАК, трябва и данъци да се плащат, след като на всички ни е ясно какви пари се правят от това, а данъците... почти ги няма!



Адмирации за започната промяна, дано обаче се постигне нужният ефект след това обсъждане и да се появят законови рамки за това, а не само един правилник!



Петър Анастасов

19 август 2017 г. 20:04:24
Anastasov

КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА ДА СЕ СЛОЖИ ТОЧКА НА СЕГАШНАТА АНАРХИЯ

Първо. Всеки преводач получаващ право да поставя подписа си под официален превод в България (защото в чужбина никой не гарантира верността на неговия превод), независимо на какъв език ще е преведен и който превод ще се приема като достоверен и законен от институциите и субектите в държавата е нужно да е записан в специален регистър и да има издаден лиценз за това от компетентен орган (кой обаче е той и в кой закон да бъде вписано, ако не в нов).

За преводите, които ще се ползват в чужбина за страните от ЕС и тези с които е подписано споразумение за правна помощ, както и Хагската конвенция, много по-лесно и правилно е преводът да бъде извършен в чужбина. Повярвайте ми, парите са същите, които ние клиентите плащаме, става дори по-бързо. Остава да се измисли как да бъде за останалите държави или поне за тези в които не се намира преводач от български.

Второ. Всеки преводач за да получи необходимия лиценз и да може да гарантира въпросният превод би било редно да носи персонално цялата отговорност. Агенциите може да ползват и 100 преводачи, те съответно така или иначе си надуват цените! Та, преводачи има толкова много, агенции още повече! Не е нужен лиценз на агенцията, а само на преводача!

Нужно е той да носи наказателна отговорност, която да поеме ако е злоупотребил. Затова е необходимо:

- да е компетентен, тоест да има съответни документи доказващи минимално образование и стаж като преводач и преминат изпит за това.

- да получава право да заверява преводи само на декларирани езици и за определен период от време, като получи за всеки един индивидуален персонален щамп печат заверен от държавата,

- да заверява превода, като задължително на щемпела се записва цената, която струва съответния превод, като подписа да се поставя лично пред нотариус, удостоверяващ подписа му или органите на реда - МВнР, МВР. Не виждам защо да не може достоверност на подпис да бъде направена лично и в полицията!

- за злоупотреби наказанието да бъде отнемане на право да извършва тази дейност за период от поне 5 години + парична глоба !

Крайно време е да се спрат тази менте преводи! Никой не знае кой превежда, всеки подписва, всеки заверява, МВнР пък въобще не е в час, но гледа да прибира пари по веригата, техни хора през годините се уреждаха като "заклети" преводачи, после дълго време не издаваха на нови разрешителни... въобще анархия. ТАЗИ ПРОФЕСИЯ защото е отговорна трябва незабавно да бъде урегулирана. Тук не говорим за превод на книжки и субтитри, а за документи на лица, фирми и държави, които може при една грешка или умишлена злоупотреба да нанесат немислими вреди на някого, на много хора, както и на цели организации. Затова ОФИЦИАЛЕН ПРЕВОД би било редно да носи щампата на документ преведен от оторизиран, лицензиран специалист, професионалист, с достатъчно опит, стаж и познания и притежаващ валидни за това документи! НЯМА КАК, трябва и данъци да се плащат, след като на всички ни е ясно какви пари се правят от това, а данъците... почти ги няма!



Адмирации за започната промяна, дано обаче се постигне нужният ефект след това обсъждане и да се появят законови рамки за това, а не само един правилник!



Петър Анастасов

19 август 2017 г. 21:25:42
Algafari

В отговор на Рени Стоянова

Сега по ред на номерата, тъй като това, което чета на моменти са пълни глупости.

Първо, моля всеки, който пише коментари да НЕ СЕ КРИЕ зад някакви прякори или фиктивни имена. Аз и още няколко пишем от СВОЕ ИМЕ и не се крием от никого.

Та така.

Да взема първо да отговоря на Рени Стоянова, тъй като е най-упорита.

Рени. Промените, които одобряваш нямат нищо общо с нотариалната заверка на подписа на преводача пред нотариус – предмет но обсъждането. Видно от творенията, които изливаш на това място, то те са насочени предимно срещу агенциите. Искам да разбереш следното. Дори и да се преустановят договорите между агенциите и МВнР, то работата на агенциите няма да спре и те няма да затворят. В момента просто уредбата е такава, че агенциите трябва да имат договор с МВнР, но ако им се прекратят договорите, тяхната работа и предлаганите от тях услуги няма да секнат или да спрат. Какво мислиш? Ако сега ми прекратят договора с МВнР не мога да обслужвам клиенти и не мога да имам екип от преводачи? Много се лъжеш? Нима преводачът като се подпише пред нотариус, агенцията няма да може да извършва останалата част от услугата? Преводачите пак ще си превеждат към агенциите, защото те са тези, които им подават работа. Труда на преводача е само част от една цялостна услуга. Работата на агенциите е посредническа дейност основно между три субекта – преводач, клиент и инстанция. Преводачите ще предпочитат да бъдат свързани с агенции, защото няма да се занимават с клиенти и инстанции и затова ще са съгласни да отделят част от хонорара си за да има кой да върши тази работа. Дори и без да отделят част от хонорара си, то агенцията ще си вземе своето от клиента. Клиентите ще предпочитат да бъдат обслужвани от агенции, защото няма да се занимават с търсене на преводачи, както и няма да се занимават и да си губят времето с ТУРИСТИЧЕСКИ ОБИКОЛКИ по държавните инстанции. А на инстанциите им е абсолютно все тая, дали ще се появи лично клиента, преводача или техен представител /агенцията/ за да завери даден документ.

Така че Рени и да ти се иска, и да не ти се иска, съществуването на агенциите ще продължи докато има пазарна икономика в страната, а и след нея.

Много преводачи и сега работят самостоятелно и без посредничеството на агенции. Някой работят само чрез агенции. А други работят, както самостоятелно, така и с агенции. Това ще остане и след промените.

Тези промени няма да ограничат преводачите да работят единствено и само самостоятелно. И към момента, агенцията е клиент на преводача. Тя му подава преводи /работа/ все едно, че директно клиента се е свързал с преводача. Да. Агенцията си е добавила някой лев отгоре върху хонорара на преводача, но тя плаща на преводача, толкова колкото той иска. Дали ще бъде на бланка на агенцията или на бланка на преводача е абсолютно все тая за клиента. Бланката на агенцията е реклама за агенцията, а заверката на преводача в края на превода е реклама за самия преводач. При отпадането на бланката на агенцията /рекламата/, то агенцията ще си компенсира тази реклама с визитка, която ще даде на клиента.

Явно много ти се иска да работиш самостоятелно. Никой не те спира, както сега, така и в бъдеще.

Отново те моля, тук да обсъждаме предложените промени, а не твоите болки и гняв към агенциите.

Споменаваш в публикацията ти от 18 август 2017 г. 14:21:26, че с мен /г-н Алгафари/ си поговорила много добре, но не каза, че не подкрепям идеите ти, а това е подвеждащо. 

19 август 2017 г. 21:45:08
Tera

Коментар на г-н Петър Атанасов

След коментара на г-н Петър Атанасов се почувствах като най-големия престъпник. Значи одитори, счетоводители, адвокати и прочие отговорни лица, подписващи тези най-важни документи (доста често да не коментирам как са написани), не е необходимо да се подписват пред нотариус, за да удостоверят, че именно те са ги изготвили, а ние, хората, които ги превеждаме, ще се подписваме, защото видите ли можело да не сме ние и трябвало задължително да се удостоверим пред някого. Хора, осъзнайте се. Ние ли сме престъпниците в държавата? Само ние ли? Хората, които превеждат?!? Да, преводът е важен, но също толкова важен е и самият документ. Когато останалите отговорни професии започнат да се подписват пред нотариус и аз ще ходя с удоволствие. В противен случай мога да направя само изводите, направени вече по-горе от други колеги - лобистка промяна, целяща да унищожи малките фирми в малките градове, най-вече, да затрудни работата на преводачите и да даде едни пари на нотариусите, които ще вземе, разбира се, от същите тези малки агенции. Много скоро към нотариалните кантори ще има преводачески агенции и чао на малкия бизнес.

19 август 2017 г. 23:05:42
Algafari

Аман от "компетентни" хора

Аман от "компетентни" "колеги", които дори са готови да ти звъннат по телефона в 22:30 да ми обяснят, колко са прави и колко съм грешен.

Ако се премахнат агенциите, както и се иска на Рени Стоянова ще се получи нещо, като все едно да няма брокерски агенции, които да посредничат при покупко-продажбата на имоти.

Ако си спомняте, имаше едно време, преди около 20 години, когато нямаше брокерски агенции. Тогава лично продавачите предлагаха своите имоти. Клиентите /купувачите/ се свързваха директно с продавача и ходиха на оглед на ужасяващо мизерни и неподходящи за тях имоти. Но пък за сметка на това, продавачите рекламираха имотите си като имоти от Шалзализе или Манхатън. Губеха време и средства по обиколки. Бяха лъгани с информация за имота. Бяха лъгани с документацията за имота и особено клиенти, които не разбираха нищо от документи, врътки, особености, вратички, ипотеки и т.н.

Поради тази причина и поради факта, че в цял свят има брокерски агенции за недвижими имоти, такива бяха създадени и в България.

Същото е и положението с агенциите за преводи в България.

С ръка на сърцето го казвам, че има много несериозни преводачи. Някои от тях дори и некомпетентни. Такива, които не знаят кои документи може да бъдат преведени и легализирани и кои не. 90% от преводачите ще има да подвеждат клиентите с невярна информация за документа, само и само да извършат превода и да му вземат парите. Ще изтъкват, че те са най-добрите, каквито примери чух и по-телефона. 

Затова Рени. Ако отпаднат агенциите, едва ли всеки преводач ще си отвори офис, защото той струва пари и разходите по него не са малки. Тогава преводачите, вместо да отворят офис ще се срещат с клиентите по кафенета, кръчми, площади, улици, кръстовища, пред блока, пред къщи, ще го чакат пред молове, пред пицарии и да не изброявам други варианти. Това ли заслужава клиента?

Ако не ти пречи да отвориш офис, то и сега можеш да си имаш офис и без договор с МВнР. Но не говори от името на всички преводачи, защото аз, като преводач не бих отворил офис за преводи от и на арабски език.

Ако в офиса ми дойде клиент с два арабски документа и два английски? Какво трябва да направя? Да приема арабските и да го отпратя да си търси преводач за английските ли?

Е, след промените ще го отпратя, защото според Рени Стоянова агенциите са най-големите далавераджии, защото щяло да им лъснат далаверите:

„При всеки опит лицензът за извършване на официални преводи да премине от агенциите към заклетите преводачи – където му е мястото –  агенциите оказват силна съпротива уж от загриженост за преводачите и за клиентите (гражданите), а в действителност – от страх да не лъснат далаверите им, в които са въвлекли и съконтрагента си МВнР.” – край на цитата от 19 август 2017 г. 18:27:14

Извинете ме колеги, че излях телефонната си болка пред вас, но пи писна от "компетентни" личности. 

19 август 2017 г. 23:13:03
Algafari

Браво на Тера

Нима проектите на един жилищен блок на са отговорност? Дали проектите са начертани от самия архитект или инженери, подписа на които стои под тях? Нима не се използва труда на студенти за изготвянето на чертежите и след това да се полагат подписите на утвърдените инженери и архитекти? А, ако блока е некачествен? Ако се срути? Нима живота на живущите и тяхната съдба не е застрашен? 

 

19 август 2017 г. 23:38:09
Tera

Заверка на подписа на преводача пред нотариус

Точно това имах предвид г-н Алгафари. Значи всички останали професии, отново - адвокати, одитори, счетоводители, инженери, архитекти, софтуерни специалисти и прочие, и прочие - могат да използват когото си искат, за да изготви съответен проект, след това да го проверят и да го "заверят" с подписа си, поемайки по този начин отговорността за него, а единствено ние - ПРЕВОДАЧИТЕ - хората, от които държавата ще се срути ?!?.... - трябва да ходим като малоумни за всяка една преведена страница при нотариус, да губим часове, за да му кажем - вижте, понеже аз съм потенциален престъпник и най-вероятно не съм правила аз този превод, затова дойдох тук, за да ви покажа, че съм аз. Моля, заверете ми подписа. Унизително, гадно и най-вече, напълно ненужно. Та нали аз поемам отговорността за превода. А ако някой се съмнява, че подписът е мой - има си процедура за удостоверяване, която би била приложима спрямо всяка една професия, полагаща удостоверителен подпис за нещо. Това си е чиста проба дискриминация, както някой беше написал по-горе. След като подходът към останалите, основно работещи на свободна професия или като малки фирми, специалисти не е такъв, не съм съгласна да бъде такъв САМО И ЕДИНСТВЕНО към ПРЕВОДАЧА.

20 август 2017 г. 00:51:01
Algafari

Тера

Благодаря ти. Ако нямаш нищо против да се чуем и да подготвим становище по промените, което да депозираме официално в МВнР. Пък каквото стане. :) 

0878-508-275