Обществени консултации

Проект на Закон за публично-частното партньорство

            Основната цел на Закона за публично-частното партньорство е създаване на благоприятна правна среда за успешното развитие на публично-частното партньорство в България.

            Проектозаконът е в съответствие с целите на правителството за подобряване на бизнес средата в страната, увеличаване на възможностите за инвестиране, привличане на чуждестранни инвестиции. Комбинирането на ограничените публични средства, финансовите възможности на частния сектор и финансиране от фондовете на ЕС, посредством публично-частно партньорство ще спомогне за покриване на нуждата от инвестиции в социална инфраструктура, услуги от обществен интерес, научно-изследователската дейност и други.
            Очакваните резултати от прилагането на Закона за публично-частното партньорство са създаване на реални условия и предпоставки за привличане на частния сектор в области, които традиционно са в сферата на отговорност на публичната власт, с което ще се осигури използването на частните ресурси, знания, умения и опит в полза на обществения интерес. По този начин ще се преодолеят бюджетните ограничения, пред които са изправени органите на държавната и на местната власт за осъществяване на инвестиции в обществено значими инфраструктурни обекти и ще могат да се предоставят по-голям брой услуги от обществен интерес при по-добро качество и на по-добра цена.


Дата на откриване: 12.5.2011 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 26.5.2011 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
16 май 2011 г. 10:55:35
Konstantinov

Коментар КУПФЕС по ПЗПЧП

Проекто-законът трябва да се допълни с минимални изисквания, механизми за преглед и санкции за неизрядните субекти по три конкретни под-теми: - задължително ясно дефиниране в заданията, преговорите и договорите за ПЧП на количествено измеримия обществен интерес, който налага предприемането на ПЧП (вкл. финансовите и нефинансови ползи на ЦЕЛЕВИТЕ ГРУПИ - а не на възлагащите институции и не на техните ръководители); - задължително включване на изрични и измерими изисквания към договорите с изпълнителите за осъществяването на ПЧП; - задължително включване в договорите на изрични и функциониращи механизми за публично наблюдение (вкл. от страна на членове на целевите групи) на реалното осъществяване на горните изисквания, и на механизми за практическо последващо предоговаряне, съдебно преследване, персонални регресни искове и други санкции и корекции в случай на неспазване на тези изисквания.

19 май 2011 г. 19:10:21
Toma Belev

предложение

Според нас определението на ПЧП първоначално трябва да се ограничи в следните насоки – дейностите да са законово определени задължения на публичния партньор, ПЧП да доведе до намаляване на публичните разходи и до намаляване на общите разходи за обществото. Последното е важно, доколкото ако една обществен а услуга в момента се заплаща от общинския или държавен бюджет за определена сума, в резулата на ПЧП не би трябвало разходите за нея да се прехвърлят от публичния бюджет на бюджета на гражданите, още повече влизането на частен партньор да доведе до увеличаване на разхода.

19 май 2011 г. 19:12:20
Toma Belev

предложение2

Считаме, че законопроекта излишно е разширил обхвата на ПЧП включвайки много дейности, които не са публични услуги и не са законово определени като задължение на централната и местна власт и публично-правните организации. Това може да доведе до противоречие с законите з а концесиите, за държавната и общинска собственост и други свързани с управлението на собствеността закони. В обхвата на законопроекта са включени дейности, които никога не са били задължение на публични партньори като въжени линии, инфраструктура и проекти за отдиха и туризма, и др

20 май 2011 г. 06:31:14
Balgarin

Становище

Не става достатъчно ясно от закона в името на какво се прави този закон. При един бегъл баланс на употребяваните в текста понятия, се оказва, че повече се търси удовлетворяването на частния интерес при изпълнение на поръчки от обществен интерес. Следва ли от това да се направи извода, че законодателят е готов да жертва публичната/общонародната собственост и бюджета( който също се пълни от данъци от населението) , за да обезпечи нормата на възвращаемост на частния партньор. Грубият, но не и без основание извод е, че се създава механизъм за източване на общините по отношение на бюджет и собственост. От горното следва да се запише в чл. 1, че публичната собственост е неприкосновенна.

20 май 2011 г. 06:32:51
Balgarin

Становище

За да се поеме обаче един риск, ще трябва да се знае колко голям е този риск, какви щети може да предизвика. Как се измерва един риск? Разбира се, че има и софтуерни инструменти за анализ и оценка. Но явно по-лесно е за всички по веригата за вземане на решения, както и при концесиите, така и при новия закон, това да става с метода на залъгването, а не с методата на доказателството. Лошото е, че при закона за ПЧП това ще става за сметка на публичната собственост, която е собственост на населението, а не на Правителството, разбирай бюрокрацията – подразбира се, тя може да се използва за гаранция срещу рискове. Ползването на гаранции за гарантиране на рисковете е непрофесионално решение, защото гаранцията може да е напр. за 10 000 лева, а щетата да е за 1 000 000 лева. Явно се чувства дъха на корупцията при тези, които ще одобряват размера на гаранцията. И няма да носят отговорност, защото няма да имат обосновка, анализ и оценка на съответния риск.

20 май 2011 г. 06:36:03
Balgarin

Становище

И възниква въпроса, как партньорите в едно ПЧП ще бъдат защитени от политически(смяна на баланса на политическите сили в един Общински съвет, министерство), корпоративни и субективни интереси? Няма и ред в този закон. А ползването на действащата правна система за решаване на спорове възникнали по вина на такива рискове може да се оприличи с мазохизма.

20 май 2011 г. 06:38:12
Balgarin

Становище

Не става достатъчно ясно от закона в името на какво се прави този закон. При един бегъл баланс на употребяваните в текста понятия, се оказва, че повече се търси удовлетворяването на частния интерес при изпълнение на поръчки от обществен интерес. Следва ли от това да се направи извода, че законодателят е готов да жертва публичната/общонародната собственост и бюджета( който също се пълни от данъци от населението) , за да обезпечи нормата на възвращаемост на частния партньор. Грубият, но не и без основание извод е, че се създава механизъм за източване на общините по отношение на бюджет и собственост. От горното следва да се запише в чл. 1, че публичната собственост е неприкосновенна.

20 май 2011 г. 06:40:31
Balgarin

Становище

Подпомагане на частните партьори в името на социално-приемлива цена е чиста демагогия. Излиза, че държавата ще завишава едни данъци, за да пълни бюджета и след това да преразпределя от него за частния партньор, за да може да една услуга, която му е възложена да бъде на социално-приемлива цена. Вместо децентрализация , още по-голяма централизация. Вместо прозрачност – все по-голяма корупция. Защото под „благородната” мисия за услуги на социално-приемливи цени ще се облагодетелстват „наши” хора, „признателни” хора.

20 май 2011 г. 06:40:56
Balgarin

Становище

Явно целият закон трябва да се пренапише, като се привлекат експерти, не от бюрокрацията, от общините, неправителствените организации, учебни заведения и от практиката. Иначе това ще поредната проява на диктат на управляващата партия ( поне да беше някоква коалиция) и народният глас ще остане в пустиня. Нека да има алтернативни варианти, от какво се плашат и работят на тъмно ( без външни експерти) специалистите от бюрокрацията. Не поражда ли това съмнение в целите и предназначението на този закон?

25 май 2011 г. 17:20:44
ekolog

предложение

Към чл. 16 и 17 касаещи "партньорският договор" да се въведе задължение за публикуването на договора в електронен формат (след заличаване на лични данни според ЗЗЛД), както и информация за подизпълнители и поне обобщени финансови отчети. Мотив: Твърде често при тези партньорски договори се отказва достъп до информация под претекст "търговска тайна" което възпрепятства обществен контрол върху разходването на обществени средства