Обществени консултации

Проект на Решение за приемане на Оперативен план за изпълнение на първия етап на Национална стратегията за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030

Изпълнението на Националната стратегията за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 (НСРНИ) е разделено на три етапа за осигуряване на ефективно оперативно планиране, осъществяване на планираните дейности и контрол върху тях, както и за отчитане на изпълнението. Всеки от етапите е свързан с реализиране на част от специфичните цели на НСРНИ и допринася за реализиране на нейната визия. За оценка на изпълнението на всеки етап са посочени стойности на избрани индикатори, които трябва да бъдат постигнати.

През първия етап (2018–2022 г.) се предвижда прилагане на основната част от мерките, предвидени в дейностите по отделните специфични цели и достигане до финансиране за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) по консолидираната фискална програма, с изключение на разходите с източник Европейските структурни и инвестиционни фондове, в размер на 0,70% от БВП. Целта е в края на етапа научноизследователската дейност да се оценява коректно, да е привлекателна за учените и за младите хора и да са създадени подходящи условия за научни изследвания и за тяхното потенциално приложение. По отношение на индикаторите за изпълнение трябва да се премине от изоставане на България по брой научни публикации към изкачване в световната класация. В края на етапа компонентите на иновационния индекс, свързани с научните изследвания, трябва да достигнат стойностите на „умерен иноватор“.

Представеният проект на Оперативен план за изпълнение на първия етап на  НСРНИ цели осигуряване на висока квалификация и ефективно кариерно развитие на учените, основано на високо ниво на научните изследвания, както и повишаване на жизнения стандарт и социалния статус на учените и специалистите, заети с научноизследователска дейност. От изключително значение са развитието, поддържането и ефективното използване на модерна научна инфраструктура, балансирана по тематични области и региони, както и осигуряването на достъп до европейска и международна научна инфраструктура.

С изпълнението на Оперативния план ще се гарантира ефективен обмен на идеи и знания посредством достъп до научна информация, отворен достъп до научни резултати, мобилност на учените, участие в научни форуми и трансгранично научно сътрудничество. В плана са предвидени и мерки за развитие на системата за оценка на научните резултати, както и въвеждане на модел за финансиране на научните изследвания, основано на резултатите, с цел  постигане на концентрация на научния капацитет.


Дата на откриване: 3.5.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Наука и технологии
Дата на приключване: 4.6.2018 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
08 май 2018 г. 16:14:36 ч.
bonevavera

Предложение за класификатор на научните специалности

Уважаеми колеги,

Като цяло одобрявам настоящия документ, който има важно отношене към развитието на сектора на науката и на свързаната с него сфера на висшето образование в страната. Имам една конкретна препоръка, която се отнася и до създаваните в момента минимални национални изисквания за придобиване на академични степени и длъжности. Чл. 26, ал. 2, от ЗРАСРБ обвързва минималните национални изисквания с научните области и професионалните направления. По отношение на професионалните направления правната рамка е ясно оформена, но научните области и/или научните специалности не са разграничени еднозначно. Това създава объркване както при акредитацията на докторските програми, така и при провеждането на процедурите за придобиване на академични степени и длъжности. Визираното обстоятелство е и една от причините за допускане на единични нарушения при подбора на научните журита, при което за членове на научни журита се назначават експерти без достатъчна компетентност в съответната научна област или научна специалност. 

Във връзка с това предлагам при преработването на създадения с ПМС 125 от 2002 "Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления" към всяко професионално направление да се добавят научните специалности, които са му присъщи. Да се формулира и легална дефиниция на ползваните в закона термини "научна специалност" и "научна област". С цел недопускане ограничения пред развитието на науката, всеки един списък с научни специалности, присъщи на научната област (която в нашия случай може да съвпада с професионалното направление) да завършва с категорията "Други". За модел биха могли да се ползват класификаторите на Евростат или на ЮНЕСКО. Продуктивна основа е и недействащият, но масово прилаган в много научни организации и висши училища Класификатор на научните специалности, утвърден от ВАК през 1990 г. и действал до 2010 г. 

Допълването на "Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления" с присъщи на всяко професионално направление (научна област) основни научни специалности ще създаде по-голяма яснота при реализиране на политиките, насочени към развитието на науката и висшето образование. Ще се преодолеят и някои несъответстващи на съвременното научно знание тенденции за роене на неадекватни на академичния контекст докторски програми, които вече са получили акредитация в НАОА и са основа за осъществяване на съответни образователни и изследователски дейности. След евентуалното въвеждане на национален класификатор на научните специалности би било полезно научните организации и висшите училища да декларират в МОН и НАОА коя от докторските им програми към коя от научните специалности принадлежи. Също така всеки учен, при създаване на профила си в националната база от данни към НАЦИД, би трябвало да отбележи и мотивира документално принадлежността на научната си продукция към конкретна/и научна/и специалност/и, фиксирана/и със съответни шифри. Едва след края на споменатите процедури бихме могли в пълна степен да приложим изискването на закона научните журита да се състяват от хабилитирани лица от съответната научна специалност. Бихме могли и да прилагаме справедливо и прозрачно и минималните национални изисквания за придобиване на академични степени и длъжности, които предстои да бъдат изработени и утвърдени. Както и бихме имали гаранция, че научното знание ще се маргинализира в по-малка степен, превъзмогвайки присъщи на международно и национално легитимирани научни специалности с просъщите им методологии, методи и стандарти.

С пожелание за успех на настоящия документ и на заложената в него искрена воля за висока и почтена наука,

проф. дин Вера Бонева,

Катедра "Културно-историческо наследство" в УниБИТ

v.boneva@unibit.bg