Обществени консултации

Проект на Закон за социалните услуги

Проектът на Закон за социалните услуги урежда предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в Република България. Това са ключовите въпроси, чието регулиране е от значение за сектора на социалните услуги, което от една страна е свързано с осигуряване на достъп до социална подкрепа и посрещане на потребностите и реализиране на правата на хората, а от друга – с ефективното функциониране на системата на национално и местно ниво.

 

Основните цели на закона са гарантиране на достъпа до услуги, на тяхното качество и ефективност и на правото на живот в домашна среда и в общността, както и насърчаване на интегрирания подход и публично-частното партньорство. Регламентират се и основните принципи при организиране и предоставяне на социалните услуги, които впоследствие намират отражение в разпоредбите на закона.

 

Основните принципи са:

- наличност на различни видове социални услуги

 

- достъпност на социалните услуги;

 

- индивидуализиране на подкрепата;

 

- всеобхватност, интегрираност и непрекъснатост на подкрепата;

 

- превенция на институционализацията и прекратяване на институционалната грижа;

 

- зачитане на правата на лицата, ползващи социални услуги и гарантиране на активното им участие при вземането на решения;

 

- гъвкавост при управлението на социалните услуги;

 

- участие на всички заинтересовани страни и използване на всички налични ресурси.

 

Законопроектът е структуриран в 11 глави:

1. Общи положения;

2. Социални услуги;

3. Органи на централно, регионално и местно ниво;

4. Доставчици на социални услуги;

5. Планиране и финансиране на социалните услуги;

6. Създаване, прекратяване и възлагане на предоставянето на социални услуги;

7. Предоставяне на социални услуги;

8. Качество, ефективност, контрол и мониторинг на социалните услуги;

9. Служители, осъществяващи дейности по насочване за ползване и предоставяне на социални услуги;

10. Интегриран подход и интегрирани услуги;

11. Административнонаказателна отговорност.

 

В допълнителна разпоредба са включени дефиниции на основни понятия, а в преходни и заключителни разпоредби – промени в други закони, преходни периоди и други.


Дата на откриване: 16.10.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 15.11.2018 г.
Коментари
Добави коментар
 
13 ноември 2018 г. 14:52:07
NNC

Национална мрежа за децата-позиция относно Агенция за качество

Национална мрежа за децата е обединение на граждански организации и съмишленици, работещи с и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват.  Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и наблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи.

Национална мрежа за децата участва активно в изработването на проекта на Закона за социални услуги. В рамките на консултативния процес ние изразихме наша позиция за подкрепа и изтъкнахме предимствата на предложения законопроект.

Изразяваме настоящата позиция в резултат на дебата, който се състоя на 31 октомври 2018 г. в рамките на редовното заседание на в Комисията по труда, социалната и демографската политика при представянето и обсъждане на основните моменти в проекта на Закон за социалните услуги, на което бяхме поканени като участници. По време на заседанието, от страна на отделни членове на Комисията,  няколко пъти бяха изразени резерви относно необходимостта от създаването на Агенция за качеството на социалните услуги, която е залегнала в проекта, и нейното място и роля в рамките и на досега съществуващите структури – Агенция за социално подпомагане и Държавна агенция за закрила на детето.

За Национална мрежа за децата качеството на социалните услуги е базисен елемент на законопроекта, който оправдава неговото създаване и прилагане. Това ясно бе отразено и в предишната ни позиция - ясното деклариране на фокус върху качеството на социалните услуги. Предложението за създаване на  Агенция за качеството на социалните услуги приемаме като ясен ангажимент от страна на Държавата да гарантира промяна на досегашния модел за планиране, предоставяне и контрол на услугите, и да изведе качеството на преден план в следващия период на развитие на социалните политики за населението – това е концептуално нов момент в сферата на социални услуги и гарантиране на правата на ползвателите им. Искаме да подчертаем, че за нас въвеждането на концепцията за качество беше сред съществените основания да подкрепим законопроекта и считаме, че е ключов елемент, който следва да остане и да не се допуска компромис именно по повод това. Предимството от обособяване на  отделна Агенция за качество на социалните услуги, с разписаните конкретни правомощия,  ще гарантира:

  • Фокус на политиката върху качеството на предоставяне на услугите на населението от всички доставчици. Това би осигурило единен подход, както при услугите за деца, така и при тези за възрастни, както и хомогенност на подхода към семейството, който остава извън фокуса на интервенциите. Осигуряването на качество е не просто подход, който изисква постигане на определени стандарти, а всъщност изпълнение на функцията на държавата ефективно да реши проблема на човека в уязвимо положение, детето и неговото семейство. Само качествените услуги сa тези, които ще създадат търсената промяна и ще сe отразят върху живота на хората. Качествените социални услуги са всъщност и единствения търсен резултат от гледна точка на ефикасността на разходването на публичния ресурс.
  • Разграничаването на функцията качество от другите функции спрямо социалните услуги – планиране, финансиране, осигуряване на достъп до услугите. С тези функции основно е натоварена Агенцията за социално подпомагане и част от нейната неефективност, за която не веднъж сме сигнализирали МТСП и АСП, се дължи на вменяването й на различни роли, които взаимно изключват механизмите за контрол и на доставчик на услуги, осигуряване на достъп до услуги, предоставяне на помощи, методист и контрол над изпълнението на услугите. Това още повече важи,  когато говорим за децата, тъй като мерките за закрила се налагат от структури към АСП, а тези мерки обикновено са и вход към социалните услуги.

 

 

13 ноември 2018 г. 14:52:53
NNC

Национална мрежа за децата - позиция относно Агенция за качество-част 2

С настоящата позиция отново изразяваме мнението си, че големият проблем в системата за социални услуги и особено в ориентираните към деца услуги, който лежи в основата на недостатъчната ефективност на системата, е разпръснатост на дейностите и отговорностите между различни звена, което води до дублиране и липса на координация. Агенция за социално подпомагане  осигурява достъпа до социални услуги, включително и до услугите за закрила на деца, като в същото време има дублиране на функции с Държавна агенция за закрила на детето – също орган по закрила. Създаването на отделна изпълнителна Агенция по качество ще осигури в рамките на държавната администрация да бъдат ясно разграничени основните функции в областта на социалните услуги на държавно ниво с цел гарантиране на независим контрол и мониторинг на социалните услуги по отношение на качественото обслужване на населението – възрастни и деца, семейството като цяло като място за реализиране на човека през целия му жизнен цикъл.

Убедени сме, че създаването на отделна изпълнителна агенция за качеството на социалните услуги ще постави нов акцент на етапа на развитие на социалната сфера в България. В същото време разбираме опасенията на структурите на АСП, ДАЗД и на политиците за вероятност от дублиране на функции. Затова считаме, че новата агенция трябва да се създаде като предизвика сериозна ревизия на функциите и ресурсите на вече съществуващите агенции към Министъра на труда и социалната политика. Ние бихме подкрепили подобен подход.

12 ноември 2018 г.

 

14 ноември 2018 г. 10:16:27
RIA

Необходимост от усъвършенстване на ОВ

Считаме, че приложената към Проекта на Закон за социалните услуги цялостна предварителна оценка на въздействието не отговаря изцяло на методологическите изисквания на българската правна уредба и има нужда от прецизиране и усъвършенстване в следните насоки:

1. Още преди да са изброени възможните варианти за действие се говори за „предлаганата социална реформа“.  В разглеждането на вариантите се визират отделни мерки, вече предвидени от проектозакона. Още на етап разглеждане на въздействията се посочва „предлагания вариант 3“. Същността на оценката е в непредубедения вариантен анализ на най-подходящите действия и сценарии за разрешаване на идентифицираните проблеми, на база на който да се вземе решение какво всъщност се предлага, а не допълнителен способ за мотивиране на вече взето решение.

2. Според чл. 22, ал. 2, т. 8 от Наредбата за обхвата  и методологията за извършване на оценка на въздействието (НОМИОВ) в доклада на цялостната предварителна оценка следва да фигурира описание на негативните (разходите) и положителните (ползите) въздействия за всяка от заинтересованите страни, за всеки от вариантите. В представения доклад са разгледани единствено разходите и ползите от „промените, планирани в предлагания нормативен акт“ и то преди разглеждането на варианти за действие.

3. Целите „при регулирането на обществените отношения чрез проекта на нормативен акт“ са формулирани конкретно, но не става ясно как точно ще бъдат измервани и какъв е времевият график за постигането им.

4. В частта „Количествени измерения на вариантите“ фокусът е изцяло върху финансовите параметри на вариантите, като социалните им въздействия са бегло и имплицитно заложени. Третото задължително измерение на оценявани въздействия – екологичното дори не е споменато.

5. Оценена е единствено административната тежест, която предвижда новият нормативен акт, а не както изисква НОМИОВ – за всеки от разгледаните варианти. По този начин административната тежест като критерий за сравняване на вариантите, различни от варианта „без действие“, е игнорирана.

6. В противоречие с чл. 22, ал. 2, т. 9 НОМИОВ, докладът на ОВ преминава директно от „Обобщение на проведените обществени консултации“ на „Препоръчителен вариант“, като е пропуснат един от най-важните компоненти на оценката – сравняването на разглежданите варианта, на база оценените техни въздействия.

7.Според оценката, „Спрямо хоризонта на планираната нормативна промяна, законът ще подлежи на пълноценна последваща оценка не по-рано от 2040 година.“  Този препоръчан срок за извършване на последващо оценяване не отговаря на изискванията на чл. 22, ал. 2 от Закона за нормативните актове.

Център за оценка на въздействието на законодателството

14 ноември 2018 г. 15:27:04
msn

Катедра "Медико-социални науки", Югозападен университет "Неофит Рилски"

І. Общи бележки

Считаме, че предложеният за обществено обсъждане проект на Закон за социалните услуги (ЗСУ) допринася в значителна степен към създаването на по-добри условия за постигане на социална справедливост и реализиране на правата на българските граждани.

ІІ. Коментари по отношение въвеждането на интегриран подход и интегрирани услуги

Въвеждането на интегриран подход и интегрирани услуги е безспорно сред значимите постижения на настоящия проект, доколкото отразява волята за прилагане на съвременните европейски и световни тенденции по отношение осигуряването на оптимизирана грижа и подкрепа за населението, в това число за най-уязвимите му членове.

Настоящият коментар е базиран на проведено през 2017 г. изследване на предизвикателствата пред ефективността на интегрираните услуги с фокус върху интеграцията между социалните и здравните услуги, осъществено от научно-изследователски екип на катедра „Медико-социални науки“, Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“ на Югозападен университет „Неофит Рилски“ (RP-7/17). Изследването обхваща 64 участници, в това число експерти от структури на държавната и местната власт, неправителствени организации и специалисти, въвлечени в процеса на предоставяне на социални, здравни и здравно-социални услуги за уязвими групи от населението. Публикуването на пълните резултати от изследването предстои.

Във връзка с възможността за обсъждане на проекта на ЗСУ и предстоящото разработване на подзаконовата нормативна уредба, бихме искали да обърнем внимание на няколко акцента, свързани с резултатите от проучването:

  1. Изразените от участниците в проучването позиции са сходни с предвидените в проекта разпоредби за въвеждане на интегриран подход и интегрирани услуги. От друга страна, доминиращата визия за интегрирана междусекторна услуга включва не само здравен и социален, но и други компоненти, най-често образователен. Това се отнася преди всичко за услугите за деца и семейства, но отчасти и за възрастни хора.
  2. Участниците в проучването посочват, че интегрирани услуги могат да се предоставят под различна форма: ко-локация на услуги на едно място, например, в център в общността, в домашна среда или чрез мобилни екипи и пр. Най-често споделяното виждане за интегрирана подкрепа е чрез мултидисциплинарни екипи, които да работят в синхрон върху съвместно формулирани цели. Важно е и осигуряването на един вход за потребителите.
  3. Най-често участниците в изследването свързват интегрираните услуги с качествена грижа и подкрепа, която да осигури превенция, повишаване на качеството на живот на потребителите и общността и социално включване. В този смисъл, нтегрираността се разглежда по-скоро като необходимо изискване към осигуряването на качествена грижа изобщо, произтичащо от комплексния характер на индивидуалните потребности на хората както на ниво интервенция, така и на ниво превенция на евентуални проблеми.
  4. Отсъствие или лоша комуникация и съперничеството между системите (здравна, социална, образователна и др.), недобрата координация и съпротивата срещу промените са сред най-често споделяните рискове пред ефективната интеграция. Както анализът на литературата по темата, така и преобладаващото мнение на участниците в проучването сочи, че междусекторният подход изисква не само споделяне на ресурси и интеграция на финансирането, но и преодоляване на институционални бариери. Регламентирането на задължение за съдействие е добра основа, но в съответната подзаконова уредба следва да се предвидят допълнителни механизми (например, точен алгоритъм, ясни процедури с недвусмислено разписани роли и отговорности за участниците и пр.) за осигуряване на ефективна координация и  колаборация между системи, които са подчинени на различна нормативна рамка, имат различни цели, приоритети, ценности, организационна култура, теоретична база, компетенции, разбирания за потребност, изследователски традиции и пр.
  5. Във връзка с горното, обучението на специалистите на всички нива и във всички структури е задължителен компонент по отношение постигането на ефективност на интегрираната подкрепа. Това на свой ред предполага обучения, в това число и съвместни, във философията и технологията на интеграцията. Механизми на въвеждане биха могли да бъдат: интегриране на отделни теми в съществуващи лекционни курсове на университетско ниво; подготовка и въвеждане на специализирани учебни дисциплини в учебните планове в бакалавърска и магистърска степен в специалности от професионалните направления Социални дейности, Медицина, Обществено здраве, Здравни грижи, Психология, Педагогика и др.; провеждане на интердисциплинарно обучение.