Обществени консултации

Проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.

Разработването на Стратегия за развитие на културата е в изпълнение на чл. 2а, ал. 1  от Закона за закрила и развитие на културата, съгласно който Министерският съвет по предложение на министъра на културата приема Национална стратегия за развитие на културата за срок 10 години. Разработването на общ рамков документ за развитието на българската култура  /Стратегия/ е свързано с нуждата от стратегическо планиране и управление във всички области на културата за определен период от време. Настоящият документ се базира на направен анализ на средата за предходните десет години и си поставя за цел да посочи пътищата за развитието на българската култура и отстояването на националната културна идентичност. За бележки и предложения: v.velev@mc.government.bg


Дата на откриване: 05.3.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Култура
Дата на приключване: 05.4.2019 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
06 март 2019 г. 22:16:03
Aziti

Достъп до качествено музикално образование за всички ученици

Сегашната форма на музикално образование с индивидулано обучение е дискриминативна към всички деца, коити се обучават музикално на частни начала или живеят в населени места, където няма национални музикални училища.

Липсата на свободен достъп до музикални инструменти на приемливи за родителите цени е пречка в откриването и развиването на таланти.

Приемане на ученици в начален етап, които имат за цел получаването на познания  за обща кулура, и произволното ограничаване на местата за прием на по високо равнище без да се взима под внимание реалните дадености и интереси на децата, е демотивиращо и неуважително към многогодишния труд на участниците в учебния процес.

Създаване на механизъм за получаване на обективна оценка на музикалните способности на децата от външни неутрални оценители и създаване на механизъм за поущрявне и развиване на таланта според даденостите и нуждите.

Периодично разграничаване на децата между надарени, с потенциал за развитие и деца със родители заинтерисовани децата им да се научат да свирят на музикален инструмент.

Дефиниране на термина майсторски клас и разграничаване на ползите за различните страни - еднократен урок 45-60 минути за ученик в присъствието на обучител и гости, 5х 45-60 минути в рамките на няколко дни.

Създаване на Pre-College към академиите по изкуствата за надарени деца, специална програма за развитие им - групово и идивидуално.

10 март 2019 г. 16:37:00
kris_tiana

Данъчни облекчения за книгоиздаването и книгоразпространението

В последните години се наблюдава тенденция за увеличаване на броя издадени книги както на български, така и на чуждестранни автори. И това е въпреки тежките данъчни условия за сферата.

Приходите от една книга се разпределят между: писател, редактор, коректор, издател, художник, и още печатница при хартиените издания И книжарница, която взима до 60% (!) от коричната цена.

И ДДС ставката е 20%.

Колко % реално взимат хората, работещи върху авторската творба? 

Неслучайно да си писател прекалено често не е професия, а извънтрудова дейност. Културна професия, но няма да изхрани едно семейство. Писателите са принудени понякога и да се самоиздават и така пропускат изключително важни стъпки в процеса като редакция и коректура, поради ограничени финанси. От това следва и по-ниското качество на крайния продукт.

Базирайки се на целите, определени в стратегията, в точка 2.2.4.:

"Основните принципи около се изгражда процеса на книгоиздаването и книгоразпространението са свързани с необходимостта от да се разработят политики за насърчаване на четенето, като се приобщят държавните институции, останалите културни индустрии, частния бизнес и обществото като цяло; да се осигурят всички необходими условия за издаването на качествена детска, научна и художествена литература, като се осигурят нужните законови разпоредби, държавни финансови стимулатори, ниво на образованието и необходимата атмосфера за творчество; да се разработят програми за насърчаване на българската литература и нейните автори не само в страната, но и в чужбина; да се осигури достъп на читателя до книгата чрез развитие на книготърговията и насърчаване на държавна политика относно библиотеките в страната."

... предлагам да се намали значително ДДС-то в сферата на книгоиздаването и книгоразпространението. 

В 26 от 28-те страни-членки на Европейския съюз ДДС ставката върху книги е намалена, като в 25 от тях е между 0% (!) и 10%. В България единствените сектори, които се ползват с данъчни облекчения в тази насока, са туризмът и хазартът. И те бележат значителен ръст през последното десетилетие.

Това ли се поощрява в страната ни? Туризъм? Хазарт?

А културата? 

До кога ще бъде неглижирана и оставена да се развива с незабележими стъпки години наред?

ДДС ставката е най-важният пряк данък. В цялата стратегия е споменат само веднъж по повод освобождаване от ДДС на билети за кино на български и европейски филми.

А защо предложението не се приложи и при книгоиздаването? Киното, литературата, а и всички изкуства могат и трябва да бъдат стимулирани от държавата чрез данъчни облекчения. А намаляване на ДДС ставката ще доведе до бързи, ефективни и дългосрочни резултати.

 

01 април 2019 г. 12:34:39
Кол_2019_тура

Летален изход вече май...

Мисля, че няма смисъл май от коментари. При условие, че Национална стратегия (независимо от демографския, морален и мисловен срив) има цели два коментара досега.... Или и тоз портал е като други мървородени идеи, но не е така. Има и други, доста по коментирани теми.

Тъжно е. Безнадеждно е, явно вече... Време е май да си кажем "Лека нощ" и айдееее...

Ах, мале - майко юнашка! Прости ме и веч прощавай!



Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха...

 

Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

        Юнаци, лека нощ!

05 април 2019 г. 11:00:34
milennik

Област "Културно наследство"

Понеже не си виждам коментара, накратко ще го повторя.

Частта от Стратегията, отнасяща се до културното наследство, според мен е добре разработена. Правилно и доста изчерпателно са идентифицирани целите, задачите и съществуващите проблеми. Бих искал да обърна внимание на следното:

1. В областта на недвижимото културно наследство правилно е изтъкната ролята на НИНКН. По ред обективни и субективни причини, института в момента не работи така, както следва да работи. В този смисъл, дали пълната централизация, каквато е сега, е правилното решение? Може да се помисли за връщането на регионалните звена на НИНКН; по места експертите на института ще са много по-добре запознати с местните, егионални проблеми, отколкото сега. Друг е въпроса, че би могло да се помисли за съвети - звена по региони, в които да има представители на общините, на областните управи, на музеите, Камарата на архитектите и на НПО. В същото време има и друг момент - регионалните музеи също биха могли да поемат определени задачи, свързани с недвижимото археологическо културно наследство. По места те са най-добре запознати с тях, както и с бъдещото им развитие на потенциала.

2. Прави впечатление, че се акцентира на експертния потенциал. Той обаче се формира в рамките на определени институции - музеи, МК, НИНКН, Камара на архитектите, отчасти - в университети. Става въпрос за практическо, не за теоретическо знание. В този смисъл, експерти от НПО няма как да се формират и използват. По-скоро тази роля следва да изпълняват професионалните организации. НПО са важни, но за популярпизирането на обектите, не толкова за тяхното идентифициране, съхраняване, опазване и изучаване.

3. Частта за музеите е удачно разработена. Следва обаче да се намерят механизми за постигането на целите - не е тайна, че културното наследство е ангажимент, с който е натоварена държавата и общините, но последните понякога забравят за това. В този смисъл, осигуряването на финансиране за ред дейности все още стои като основен проблем - това е добре записано в Стратегията. Като музеен експерт бих искал да споделя, че основен проблем е сградния фонд и в частност - фондохранилищана та музеите. 

Милен Николов, директор на РИМ-Бургас