Обществени консултации

Проект на Стратегия за Корпоративна социална отговорност 2019 – 2023 г.; проекти на План за изпълнение на стратегията 2019 г. и План за изпълнение на стратегията за периода 2020-2021 г.

 

Разработването на проекта на Стратегия за корпоративната социална отговорност (КСО) за периода 2019 – 2023 г. адресира политическата ангажираност на правителството за подобряване качеството на живот на населението чрез прозрачни, социално отговорни бизнес практики и е в изпълнение на Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г.

 

 Стратегията се основава на доброволния характер на корпоративната социална отговорност, разбирана като ангажимент от страна на ръководството на компаниите, публичните структури и гражданските организации. При вземането на управленските си решения и ежедневни действия ръководствата отчитат специфичните интереси на клиентите, доставчиците, потребителите, служителите и обществеността, намираща се в районите, в които оперира организацията, в т.ч.  в сферата на околната среда и на всички други субекти, спрямо които дейността им има отношение. Стратегията надгражда постигнатото в резултат на прилагането на предходната стратегия по корпоративна социална отговорност - КСО получи разпознаваемост като самостоятелна устойчива дейност с дългосрочен хоризонт. Предизвикателствата, които настоящата Стратегия адресира са свързани с динамиката на съвременната среда, бурното развитие на технологиите, прилагането на иновативни подходи и решения в различни сфери на живота.

 

Като основни заинтересовани страни са идентифицирани фирменият мениджмънт, ръководните звена на публичните институции, заетите и служителите. В по-широк кръг може да бъдат добавени потребителите, корпоративните клиенти и подизпълнители по веригата с целия кръг на тяхната екосистема, социалните партньори, граждански и академични структури и други, свързани с околната среда.

 

Настоящият проект на Стратегия обхваща периода 2019 – 2023 г. Структуриран е в отделни тематични части. Представена  е актуалната ситуация в областта, основните концепции за КСО в национален и европейски контекст, посочени са предизвикателствата и бариерите пред проявленията на социално отговорно поведение. Обоснована е необходимостта от прилагане на стратегически подход с цел широкообхватно прилагане на КСО. Представени са визията, принципите и целите на Стратегията.

 

Заложени са четири стратегически цели и мерки за тяхното изпълнение. Последната част от проекта се отнася до изпълнението, отчитането, мониторинга и финансирането на дейностите.

 

Във времето е предвидено Стратегията да се реализира на три етапа на изпълнение: 2019 г., 2020 – 2021 г., 2022 - 2023 г. Изпълнението на Стратегията ще се координира и с мерки от други стратегически документи в областта на развитие на човешките ресурси, заетостта, демографската политика, опазване на околната среда, образованието и др. При доказана необходимост, най-вече като следствие от технологично развитие, водещо до качествено нови трудови отношения и въздействие върху околната среда и обществото, е възможна актуализация на Стратегията. Отговорният орган, който ще координира прилагането на Стратегията за корпоративна социална отговорност е Министерството на труда и социалната политика.


Дата на откриване: 26.6.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 26.7.2019 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
23 юли 2019 г. 13:14:46
atusheva

Учредяване на награда за КСО

Както е добре извество, признанието и възнаграждаването на иновации и добри практики е силен стимул за повишаване на ангажираността на хората и организациите. Особено с такива значими каузи като корпоративната социална отговорност.

Успехът на Статегията за КСО във висока степен ще зависи от това доколко различните категории организации ще бъдат мотивирани и насърчени да прилагат нейните принципи. За тази цел предлагам сред комплекса от мерки за нейното изпълнение да се предвиди учредяване на национална годишна награда за КСО. Такава награда може да се връчва на различни категории организации, които да кандидатстват за нея в рамките на открит и честен конкурс.

  

26 юли 2019 г. 10:40:59
FZNDFOC

Становище на Фондация "За Нашите Деца" - 1

Общи коментари по проекта на Стратегия за Корпоративна социална отговорност

Фондация „За Нашите Деца“ приветства разработването на проект за Стратегия за корпоративна социална отговорност (2019-2023), която да допринесе за подобряване качеството на живот на населението чрез прозрачни и социално отговорни бизнес практики. Вярваме, че ако бъде приета, тя ще създаде необходимите предпоставки за реализирането и прилагането на различни КСО политики и практики и включването на всички заинтересовани страни в тях – бизнеса, държавните институции, неправителствените организации, академичните среди, медиите. Предходната стратегия имаше за цел да представи КСО пред българската общественост, да насърчи създаването на образователна и институционална рамка за развитието ѝ и да презентира добрите практики. С новата стратегия се надяваме да видим на практика по-често и в по-дългосрочен план прилагане на КСО като социално отговорен, прозрачен и устойчив бизнес модел с фокус върху ключови области като социална промяна, защита правата на децата и ранното детско развитие.

Опитът на нашата организация в работата ѝ с бизнеса показва, че той е готов от спорадични и еднократни благотворителни акции да премине към дългосрочни и устойчиви КСО инициативи. Това показват не само голяма част от компаниите, но и служителите, които работят в тях. Все по-често служителите се стремят  да работят в организации, отговорни не само към самите тях, но и към обществото, в което се намират. Вярваме, че с приемането на стратегията и нейното прилагане, бизнесът, който все още не е достигнал нужното ниво на развитие, ще предприеме необходимите стъпки към преминаване от благотворителност към КСО, подтикнат от добрите примери и реалните ефекти върху устойчивото развитие.

Сфери на развитие на проекта за Стратегия за корпоративна социална отговорност

  • Безспорно когато говорим за развитието на корпоративната социална отговорност, ролята на правителството е в създаването на подкрепящи публични политики и рамкови норми, които да дават възможност за ползване на различни инструменти – правни, финансови, информационни, икономически и др. Основна роля на правителството е определянето на ключови приоритети, които да насочат бизнеса къде да инвестира своите средства. За постигане на заложените в стратегията цели се предвижда координация и с други политически документи в областта на развитието на човешките ресурси, заетостта, демографската политика, опазване на околната среда, образованието, но липсва реално насочване към кои точно от приоритетните политики на държавата в тези области следва да се насочат усилията на бизнеса. Например, в стратегията се отбелязва връзката между корпоративната социална отговорност и Глобалните цели за устойчиво развитие, но по-нататък в текста темата не се разгръща. За да бъдат постигнати 17-те цели за устойчиво развитие до 2030 г. трябва да бъдат обединени всички национални и международни ресурси, като в тази връзка смятаме, че стратегията би могла да определи като приоритетни някои от тях. Преглед на подобни стратегически документи от други държави показва, че това е добър подход за насочване на корпоративните инвестиции.[1]
  • Като организация, която през годините е реализирала редица проекти с бизнеса, инвестирайки в ранното детство, бихме искали да предложим като една от определените приоритетни области да бъде именно ранното детско развитие. Инвестициите в развитието на децата в най-ранна възраст от 0 до 3 г. са от ключово значение за успеха в образованието, трудовата реализация и обществото като цяло. За нас е притеснително, че сред изброените в проекта на стратегията сфери липсва фокус върху децата и ранното детско развитие, въпреки че това е обявено за приоритетна политика на Министерството на труда и социалната политика. Инвестициите в децата, и особено в ранното детско развитие, са с много по-висока обществена възвръщаемост от инвестициите в повечето други сфери. Това е свързано с факта, че забавеното развитие през първите години води до по-слаби образователни постижения и намалена икономическа активност и производителност в зрялата възраст на индивида, както и по-високи разходи за неговото здраве и социална защита. Липсата на адекватна подкрепа за семействата от своя страна се свързва с по-лоши здравни и образователни показатели, по-висок риск от поведенчески и емоционални проблеми, злоупотреба с вещества, престъпност и други предизвикателства, всяко от които носи сериозни обществени последствия и разходи.

26 юли 2019 г. 10:41:26
FZNDFOC

Становище на Фондация "За Нашите Деца" - 2

 

  • В стратегията неправителствените организации се определят като заинтересовани страни в създаването на КСО политики и през последните години забелязваме активна работа и партньорство между бизнеса и НПО сектора. Все по-често бизнесът се допитва до опита на гражданските организации, които пряко работят с бенефициентите, подкрепяни чрез различни КСО проекти. Въпреки това обаче, сред по-голямата част от неправителствените организации липсва капацитет за работа с бизнеса, опит във воденето на конструктивна комуникация, липсват добри практики за отчетност и поддържане на прозрачност при работата с тях. Като част от гражданския сектор, ние виждаме възможност в стратегията да бъдат заложени и механизми за преодоляване на тези дефицити, за да може бизнеса да започне да вижда в НПО сектора един равнопоставен партньор. Бихме предложили насърчаването на отговорни НПО практики да бъде един от приоритетите на стратегията.
  • Бихме искали да видим по-високо приоритизиране на КСО в предприятията, които са собственост на държавата или на общините. В стратегията е описано, че държавата следва да има лидерска роля, което включва в собствените предприятия или тези, в които тя има мажоритарно участие, приоритетно да бъдат насърчавани КСО практиките съгласно принципите на стратегията, включително чрез конкретни мерки в плановете за действие. Препоръчваме както самата стратегия, така и плановете за действие, да включват индикатори за броя предприети КСО инициативи в тези предприятия, както и за начините по които те самите работят с външни доставчици – например през провеждане на процеси за „надлежна проверка“ (due diligence), чрез които да се проверява доколко фирмите, с които работят предприятията, спазват всички приложими политики, законодателство и етични норми. Добра практика е при организирането на процедури за избор на доставчик, вкл. чрез процедури по ЗОП, да се вземат предвид не само критерии, свързани със самите поръчки, а и доколко фирмите доставчици действат социално отговорно и при спазване на всички приложими норми. 
  • Водещ принцип при КСО практиките е въвличането на служителите на даден бизнес. Бихме препоръчали този елемент да бъде подчертан в по-висока степен в стратегията, тъй като в момента е слабо застъпен. За целта е възможно това да се обособи отделен приоритет, който да го насърчава.

В заключение бихме искали да поздравим усилията на Министерството на труда и социалната политика за изготвянето на дълго чаканата актуализация на Стратегията за корпоративна социална отговорност. В последните години ставаме свидетели как финансовите, човешки и ноу-хау ресурси на компаниите правят възможна позитивната промяна в нашето общество и вярваме, че тези усилия трябва да бъдат канализирани и насочени към конкретни приоритетни области, за което ключова роля би могла да изиграе стратегията.


[1] Вж. например Ирландския национален план за корпоративна социална отговорност 2017-2020 (Ireland's National Plan on Corporate Social Responsibility 2017-2020, https://www.enterprise-ireland.com/en/About-Us/Services/Corporate-Social-Responsibility/Towards-Responsible-Business-Ireland%E2%80%99s-National-Plan-.pdf)

 

26 юли 2019 г. 17:14:30
Габриела Саво

Предложения за допълнение на Стратегията

1. Реализирането на концепцията на оперативно ниво е хубаво да включва и енергийна ефективност на организациите.
2. Ролята на държавната администрация не е само да координира и подкрепя КСО инициативи, но и самата тя да ги прилага. Включването на държавната администрация към прилагащите социална отговорност организации е от изключителна важност. Има разработени методи като например Общата рамка за оценка (CAF), която включва в себе си компонент социална отговорност. Разпространението му в администрациите и като цяло в публичния сектор може да бъде заложено в стратегията.
3. Към стратегическа цел 4 – концепцията е хубаво да бъде обвързана и с термина „социален бизнес“ – следващата крачка в развитието на КСО за големите корпорации. Особено когато говорим за отговорно инвестиране.
4. Към оперативна цел 3.3.4 – повишаване броя на „зелените обществени поръчки“
5. Запознаване на обществеността с международни стандарти за социална отговорност като B corp сертифицирането.