Обществени консултации

Проект на визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030

Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 ще бъде рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения.
Проектът на визия, цели и приоритети на  Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 стъпва на нарочен Анализ на социално-икономическото развитие на страната след присъединяването ѝ към Европейския съюз, целящ да идентифицира ключовите проблемни области и пропуски в политиките за развитие на страната, обсъден и съгласуван със социално-икономическите партньори в рамките на Икономическия и социален съвет и Националния съвет за тристранно сътрудничество.
След одобряването от Министерския съвет на визията, целите и приоритетите на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 предстои детайлизирането на правителствените намерения в отделните области на политиката и изготвянето на индикативна финансова рамка, предварителна оценка на въздействието и механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението на стратегическия документ.

 

Отговорна дирекция: „Икономическа и финансова политика“
E-mail: k.stoychev@minfin.bg


 


Дата на откриване: 27.9.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 28.10.2019 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
18 октомври 2019 г. 09:07:38
Alex

Проявление на управленска немощ

http://24may.bg/2019/10/15/управленската-немощ-на-проекта-бълг/

22 октомври 2019 г. 11:53:35
velizar

Становище на Агенция за регионално развитие с Бизнес център за подпомагане на МСП - Пловдив

Според СТАНОВИЩЕ на Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК), Секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ от 20.9.2017 г (ECO/433 – EESC-2017-01106-00-01-AS-TRA (EN) се казва, че ЕИСК многократно и последователно изразява положителното си отношение към политиките на ЕС за подкрепа на малките и средни предприятия (МСП). Последните обаче са изключително разнородна категория, което означава, че са необходими специални усилия за правилно обхващане на различните подгрупи и ОСОБЕНО НА МАЛКИТЕ СЕМЕЙНИ И ТРАДИЦИОННИ ПРЕДПРИЯТИЯ. Значението на тази подгрупа произтича от факта, че преобладаващата част от работните места в регионите на ЕС се осигурява от този вид предприятия, те са ключов елемент в създаването на нови дейности и в генерирането на доходи в районите с ограничени ресурси. Те носят добавена стойност в процеса на регионално развитие, особено в по-слабо развитите региони, тъй имат дълбоки корени в местната икономика, където инвестират и допринасят за запазването на заетостта.

ЕИСК изразява загриженост, че в политическите инструменти за подкрепа не се поставя акцент върху малките семейни и традиционни предприятия и е малко вероятно те да се възползват в значителна степен от тях. Като цяло подкрепата за МСП е насочена към увеличаването на научните изследвания и иновациите в МСП и към стартиращите предприятия. Без да поставя под съмнение значението на тези политики, ЕИСК иска да подчертае, че много малка част от всички МСП ще се възползват от тях и обикновено малките семейни и традиционни предприятия не попадат в тази категория.

Настоящото определение за МСП вече не е актуално и затова Комитетът счита, че планираното преразглеждане би могло да е от полза за по-адекватното разбиране на същността на МСП и за изготвянето на по-добри политики за тях.

ЕИСК счита, че при преразглеждането на определението следва най-малкото:

- да се отмени „критерият за численост на персонала“ като водещ критерий и да се осигури на МСП гъвкавост да избират на кои два от трите критерия да отговарят, като използват най-актуалния подход, определен в Директива 2013/34/ЕС5 ;

- да се извърши задълбочен анализ на праговете, посочени в член 2 от препоръката, и при необходимост те да бъдат актуализирани, включително чрез съгласуването им с установените в Директива 2013/34/ЕС;

- да се извърши повторна оценка и да се преразгледат ограниченията в член 3 от приложението към препоръката.

ЕИСК счита за важно малките семейни и традиционни предприятия да бъдат признати за специфична подгрупа, тъй като те обикновено страдат най-много от неефективността на пазара. Поради това Комитетът препоръчва разработването на специални политики за подкрепа, съобразени с техните потребности.

Важно е да се разгледа по-отблизо и да анализира предизвикателствата, пред които са изправени малките семейни и традиционни предприятия. Стремежът е да се предостави възможност за оказване на конструктивно влияние върху създаването на политики на равнището на ЕС, на национално и регионално равнище.

Ето защо ние смятаме, че предложеният Анализ към документ „България 2030“ би следвало да се преработи в контекста на СТАНОВИЩЕТО на ЕИСК, Секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ от 20.9.2017 г., и да се анализират СЕМЕЙНИТЕ И ТРАДИЦИОННИ ПРЕДПРИЯТИЯ като една от подгрупите на МСП.

Визията и стратегическите цели на този етап биха могли да останат без промяна, но в по-нататъшното им детайлизиране и разработване да се отчетат получените резултати от анализите по отношение на новите подкатегории на МАЛКИТЕ СЕМЕЙНИ И ТРАДИЦИОННИ ПРЕДПРИЯТИЯ.

Да намерят съответно място и в другите свързани стратегически документи, които ще бъдат разработени на база "България 2030"  като „Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия 2021-2027“, съответните оперативни програми „Иновации и конкурентоспособност“, „Инициатива за малки и средни предприятия“ и др.

Велизар Петров, Изпълнителен директор на 

Агенция за регионално развитие с Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия - Пловдив

25 октомври 2019 г. 11:23:53
BIA_bg

Становище на БСК

Становището на БСК е публикувано на адрес https://www.bia-bg.com/standpoint/view/26128/

25 октомври 2019 г. 11:25:13
BIA_bg

Становище на БСК

Становището на БСК е публикувано на адрес https://www.bia-bg.com/standpoint/view/26128/

27 октомври 2019 г. 23:10:04
Димитър

Предложения за промени от Временните обществени съвети на българите в чужбина (част 1)

Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) направихме преглед на Проекта на визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 (Проект „НПР БЪЛГАРИЯ 2030“) [1].

Установихме, че Проект „НПР БЪЛГАРИЯ 2030“ се фокусира изключително върху живеещите на територията на Република България български граждани и не съдържа нито едно изречение, свързано с българските граждани, живеещи трайно извън България. Както знаем, става въпрос за около 1.1 милиона пълнолетни български граждани и няколкостотин хиляди непълнолетни и малолетни деца, част от които дори не са регистрирани като български граждани.

Очевидно  настоящият проект „НПР България 2030“ игнорира напълно 1/7 от българската нация. Трудно може да си представим, че този пропуск е съзнателен, предвид следните факти:

  • Миграционният процес не е еднопосочен, еднократен, окончателен и водещ неотменно до негативи в демографски план.[2] България като член на ЕС е част от концепцията на Съюза за мобилност на гражданите. Тази мобилност по всяко време, освен напускане на страната с цел образование, трудова реализация в чужбина, по-добро препитание и стандарт на живот, включва и връщане в страната – за кратък или продължителен период от време. Динамиката на миграционния процес се онагледява в някаква степен от статистиката на НСИ според декларирания настоящ адрес (виж Приложение 1). Тази частична статистика не отчита обаче многократно „напускане“ или „завръщане“. Освен това, българските граждани мигрират не само по посока „извън“ и „към“ България. Те мигрират както между отделните европейски страни – членки на ЕС или не (като Швейцария, Норвегия, Република Турция), така и между страните от всички континенти, с изключения на Антарктида. България остава винаги отворена опция в миграционния процес.

 

27 октомври 2019 г. 23:10:52
Димитър

Предложения за промени от Временните обществени съвети на българите в чужбина (част 2)

  • Българските граждани по света превеждат значителни парични средства в Родината. Официално измерваната от БНБ част от тях бележи от година на година тренд на увеличаване и от две години надхвърля 1 милиард евро годишно. Общата сума на превежданите средства бива оценявана на няколкократно повече спрямо официално измерваната по методологията на БНБ. По данни на Световна банка, през 2018г. българските емигранти са превели в страната 2.4 милиарда долара, което се равнява на 3.4% от нейния БВП. Повече информация ще намерите в Приложение 2.
  • Освен чрез парични преводи, българските граждани по света дават и своя ефективен дистанционен принос за развитието на България, независимо от моментното им местопребиваване. Те го правят индивидуално, в неформални или във формални организации, регистрирани в България или в чужбина. В Приложение 4ще намерите неизчерпателен списък от примери. Общата финансова стойност на този принос е милиони, а добавената стойност като трансфер на опит, знания и ценности за изграждане на здраво гражданско общество е на практика неоценима.
  • Българската държава отделя от своя бюджет значителни средства за осъществяване на своите политики спрямо българските граждани и историческите български общности по света.[1] Така например за последните 8 години средствата за българските училища в чужбина са почти утроени (Приложение 3). Тези финансови инвестиции са свързани не само с формално изпълнение на законови и нормативни задължения, но и с постигане на определени стратегически цели в бъдещ държавен интерес.

 

27 октомври 2019 г. 23:11:55
Димитър

Предложения за промени от Временните обществени съвети на българите в чужбина (част 3)

Във връзка с гореказаното, ВОС предлага в проект „НПР България 2030“, към едната от трите цели - "Демографски подем", да бъде добавена следната допълнителна "Ос на развитие“:

  • Мобилна и глобална България

ВОС предлага към ос на развитие „Мобилна и глобална България“ да бъдат формулирани следните три национални приоритета, свързани пряко със съвременната българска диаспора:

  • Институционално представителство
  • Дигитална свързаност в националната орбита
  • Ефективен дистанционен принос за развитието на България

Ще представим накратко обосновката на предложените три национални приоритета.

27 октомври 2019 г. 23:14:08
Димитър

Предложения за промени от Временните обществени съвети на българите в чужбина (част 4)

Приоритет „Институционално представителство“

Институционалното представителство е залегнало както в Закона за българите, живеещи извън Република България (2000), така и в Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света (2014)[1] – единственият официален стратегически документ, дефиниращ политиките за българите по света. Става въпрос за избор на обществени съветници, които да бъдат представители на нуждите на българските граждани по света и техните предложения за решения пред българските институции. Моделът на обществените съветници – от една страна, към посолства и консулства, а от друга, в рамките на един Национален съвет, е изработен и усъвършенстван в практиката в редица страни с големи емигрантски общности по света (като например Франция, Испания, Италия, Португалия или Сърбия)[2]. Наличието на Национален съвет на българите по света, в който участват представители на всички български институции, ще гарантира ефективност и приемственост в политиките за българите по света.

 

27 октомври 2019 г. 23:15:12
Димитър

Предложения за промени от Временните обществени съвети на българите в чужбина (част 5)

Приоритет „Дигитална свързаност в националната орбита“

Българската държава има нужда от ефективна дистанционна комуникация със своите граждани по света. В момента с тази задача е натоварено основно Министерство на външните работи, което не разполага с достатъчно персонал дори да извършва консулски услуги за своите граждани зад граница в необходимия обем и качество[1] и на чиито служители се налага да извършват дейности, несъответстващи на дипломатическото, юридическото или икономическото им образование.

 

27 октомври 2019 г. 23:17:57
Димитър

Предложения за промени от Временните обществени съвети на българите в чужбина (част 6)

Полезната информация за българските граждани по света понастоящем е публикувана на сайтовете на отделните български институции, което я прави трудно достъпна. Българските институции нямат подходящи процеси за дистанционно обслужване на българските граждани по света. Скъпоструващи проекти се провалят[1],[2]  поради липса на елементарна комуникация и обратна връзка с клиентите зад граница.

В съвременния свят съществуват технологии за ефективна дистанционна комуникация, които могат да се приложат при създаването на единна централизирана комуникационна платформа, за която се говори от години[3],[4], но която ще може да се реализира ефективно едва тогава, когато българските граждани по света бъдат включени от дистанция в процеса на създаване като партньори и субекти, а не като обекти.

 

27 октомври 2019 г. 23:18:33
Димитър

Предложения за промени от Временните обществени съвети на българите в чужбина (част 7)

Дигиталната свързаност в националната орбита може да се постигне например чрез приоритетно въвеждане за българските граждани в чужбина на електронното дистанционно гласуване, чрез общодостъпно и ефективно дистанционно обучение по български език[1] или чрез провеждане на дистанционни видеоконферентни заседания на Националния съвет на българите в чужбина.

 

27 октомври 2019 г. 23:19:58
Димитър

Предложения за промени от Временните обществени съвети на българите в чужбина (част 8)

Приоритет „Ефективен дистанционен принос за развитието на България“

Българските граждани по света са носители на граждански ценности на демократичните общества, в които живеят. Те притежават ноу хау, професионални умения и капитали, от които България има огромна нужда. В този смисъл, те представляват изключително ценен ресурс за развитието на България, за повишаване в обозримо бъдеще на нейния стандарт на живот най-малкото до средните нива на ЕС и в крайна сметка за успешно постигане на визията на „НПР БЪЛГАРИЯ 2030“.

 

27 октомври 2019 г. 23:21:05
Димитър

Предложения за промени от Временните обществени съвети на българите в чужбина (част 9)

На настоящия етап, България не може да предостави на българските емигранти нужното за тяхното скорошно, масово и трайно „завръщане“. Дефицитите в ключови области като образование, здравеопазване, социално осигуряване, сигурна, здравословна, развиваща и инклузивна[1],[2],[3]  среда за живот, административно обслужване и прозрачна среда за правене на почтен бизнес са твърде големи.

 

 

27 октомври 2019 г. 23:22:17
Димитър

Предложения за промени от Временните обществени съвети на българите в чужбина (част 10)

За да бъде атрактивна за трайно „завръщане“ в определен етап от живота на емигрантите, България трябва най-напред да създаде условия за техния ефективен дистанционен принос за развитието й. Възможността да променят България в желаната от тях посока е най-силният мотиватор и най-мощният инструмент за активиране на българските емигранти и за тяхното привличане и задържане в националната орбита. Предоставянето на тази възможност трябва да замести призивите,[1], инициативите[2],[3] и кампаниите[4],[5],[6] за „завръщане“.

 

27 октомври 2019 г. 23:23:28
Димитър

Предложения за промени от Временните обществени съвети на българите в чужбина (част 11)

Българските граждани по света имат нужда от информация, по какъв начин и в какви области могат да бъдат полезни на Родината си, както и от информация за успешни примери и подходящи партньори. Държавата може успешно да насърчава техния принос чрез предоставяне на такава информация.

Надяваме се, че направените предложения ще бъдат оценени и включени в „НПР БЪЛГАРИЯ 2030“.

За Временни обществени съвети на българите в чужбина

Стефан Манов, Франция  

Любомир Гаврилов, Франция   

Димитър Иванов, Швейцария

 

28 октомври 2019 г. 01:19:39
Димитър

Предложения за промени от Временните обществени съвети на българите в чужбина (цялото становище)

Линк към цялото становище:  



http://globalbulgaria.eu/wp-content/uploads/2019/10/pismo_27_10_2019.pdf

28 октомври 2019 г. 12:21:14
UNGCBulgaria

Предложения на Българската Мрежа на Глобалния Договор на ООН

България трябва да интегрира целите за устойчиво развитие в политиките и инициативите на страната, като превърне устойчивото развитие в основен ръководен принцип за всички национални политики. В съществуващите и новите политики следва да се вземат предвид трите стълба на устойчиво развитие, а именно социалните, екологичните и икономическите проблеми. За тази цел държавата да гарантира устойчивостта на своите политики чрез стимулиращи инструменти.

ЦУР представляват съвместна програма между всички равнища на публичните власти и гражданското общество, одобрени от всички държави — членки на ООН. Напредъкът по изпълнението трябва да се осъществява чрез партньорство между всички тях.

В тази връзка предлагаме:

  1. Целите за устойчиво развитие поставят в центъра човека и неговото добруване. Към тази визия следва да се ориентира и програмата за България 2030.
  2. Да се промени заглавието на документа, който да включи думата „устойчиво“, т.е. „Национална програма за устойчиво развитие“ и съответно концепцията за устойчиво развитие да бъде вплетена в цялата програма.

 

  1. Да се създаде широк Форум на заинтересованите страни/Координационно звено за мониторинг и изпълнение на Националната програма за развитие, която да следи и изпълнението на Глобалните цели за устойчиво развитие на ООН (ЦУР), воден от вицепремиер. То да води ясен, прозрачен, публично-достъпен процес на планиране и пре-планиране, проследимост по постигнатия напредък по изпълнение на Програмата и на ЦУР (подписани от Президента на РБ, с поет ангажимент от името на българската държава).
  2. Ролята на бизнеса за изпълнението на ЦУР следва да се припознае.

В тази връзка прилагаме Стратегическия план за развитие на Българската Мрежа на Глобалния Договор на ООН, който съдържа конкретни предложения и индикатори.

 

  1. По отношение на образованието целите и индикаторите трябва да отразяват стремеж за развитие, а не да покриват критичния минимум (напр., отпадащи от системата деца). Съответно и индикаторите е необходимо да бъдат амбициозни.

Предлагаме да се направи връзка с индикаторите за ЦУР, приети от Eurostat спрямо Цел 4,8 и UNstats.

6. По темата за образованието предлагаме на Вашето внимание Националния план по Пакта за младежта. Той е фокусиран върху връзката между образованието и бизнеса, но извежда приоритети за развитие и области на работа, концентрирани върху:

  • Подобряване качеството на образованието;
  • Подготовка на учители;
  • Активно включване на компании и родители в управление на образователните институции;
  • Персонализирано образование;
  • Ранно професионално ориентиране за всяко дете.  

 Пълният текст на предложението: http://www.unglobalcompact.bg/?p=7467

 

28 октомври 2019 г. 16:33:21
Българска платформа за международно развитие

Коментари и препоръки от кръгла маса за обсъждане на Проекта, проведена на 23 октомври 2019 г.

 

Във връзка с кръгла маса за обсъждане на Проекта на визия, цели и приоритети на Националната програма за развитие: България 2030, проведена на 23 октомври 2019 г. в София, с участието на представители на граждански организации, приложено изпращаме коментари и препоръки, които да бъдат отразени в рамките на обществената консултация на документа:

http://bpid.eu/wp-content/uploads/2019/10/Komentari-Proekt-Viziya-celi-prioriteti-NPR-Bulgaria2030.pdf

              Приложените коментари и препоръки са предложени и подкрепени от следните 29 организации:

  • Алианс за околна среда
  • Балкански институт за устойчиво развитие
  • Българска асоциация по семейно планиране
  • Български институт за правни инициативи
  • Българска мрежа на Глобалния договор на ООН
  • Българска платформа за международно развитие
  • Български форум на бизнес лидерите
  • Български червен кръст
  • Дружество за Обединените нации в България
  • Институт за икономическа политика
  • Каритас България
  • ЛГБТ Действие
  • Национален алианс за социална отговорност
  • Национален младежки форум
  • Национална федерация на работодателите на инвалиди
  • Сдружение „Алианс за регионални и граждански инициативи“
  • Сдружение „Национална младежка карта“
  • Сдружение за споделено учене ЕЛА
  • Фондация „АДРА-България“
  • Фондация „Глобална инициатива в психиатрията – София“
  • Фондация „Глобални библиотеки - България“
  • Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии“
  • Фонданция за околна среда и земеделие
  • Фондация „Каузи“
  • Фондация „Общество и сигурност“
  • Фондация „С.Е.Г.А.“
  • Център за развитие на устойчиви общности
  • Център за развитие на устойчиви общности
  • WWF България

28 октомври 2019 г. 17:30:10
Национална мрежа за децата

Становище на Национална мрежа за децата по Националната програма за развитие на България 2030 -част1

Национална мрежа за децата (НМД) е обединение на 146 граждански организации и съмишленици, работещи с и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват.  Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и наблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи.

Ние от Национална мрежа за децата приветстваме усилията на държавата за разработването на  дългосрочна Национална програма за развитие България 2030. Смятаме, че поставянето на цели пред България свързани с Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030г. на Организацията на обединените нации е удачен фокус на програмата.

В същото време прави впечатление, че и през следващия програмен период усилията са повече насочени към секторни политики, отколкото към създаването на междуведомствени.  Изцяло липсват мерки насочени към цялостната подкрепата на родителите, както и такива към осигуряване на правата на децата. В тази връзка, предлагаме някои мерки да бъдат изрично упоменати и по-специално:

В частта П11 Социално включване. Смятаме, че сред изброените мерки за постигане на социално включване трябва изрично да се споменат мерки за:

  • намаляване на детската бедност
  • повишаване на капацитета на системата за закрила на детето
  • намаляване на насилието над и между  децата
  • поощряване на развитието на децата от най-ранна възраст и въвеждането на ранната детска интервенция като междусекторен подход
  • подкрепа на родителите за справяне с отглеждането на децата и подобряване на законодателството за семейна подкрепа и системата за закрила на детето. В тази насока предложението на НМД е съчетаването на преките плащания към семействата (включително и паричните плащания, а не само тези по Закона за семейните плащания) с Визия за семейна политика, която планира облекчения към родителите, вкл. и ефективни данъчни такива.
  • реформа в правосъдието към детето и младите хора

28 октомври 2019 г. 17:32:53
Национална мрежа за децата

Становище на Национална мрежа за децата по Националната програма за развитие на България 2030 -част2

В частта П12 Здраве и спорт да се упоменат мерките за

  • намаляване на детската смъртност, включително
    • детска профилактика
    • лечение на деца
    • построяване на детска многопрофилна болница
  • за подобряване на майчиното и детско здраве
  • намаляване на дела на преките плащания от родителите при профилактика и лечение на децата им за сметка на плащанията то държавата.

 

В заключение, ние от Национална мрежа за децата, изразяваме подкрепа за процеса на изработването на Националната програма за развитие България 2030. Оставаме на разположение като отговорен и предвидим партньор.

 

28 октомври 2019

Национална мрежа за децата