Обществени консултации

Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки

програмата на правителството, в групата „За бизнеса“ изменението и допълнението на ЗОП е определено като една от най-неотложните стабилизационни мерки. Основната цел на правителството е процедурите по ЗОП да станат по-прозрачни и да се създаде възможност повече кандидати да участват в тях. При формирането на тази цел са взети предвид препоръката на Комисията 2003/361/ЕС за малките и средни предприятия и особено с препоръките за тяхното насърчаване и Препоръката на Съвета относно Националната програма за реформи на България за 2013 г. и за представяне на становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за периода 2012 – 2016 г., в която по отношение на АОП е препоръчано: „Да гарантира правилното прилагане на законодателството за обществените поръчки, като разшири ex ante контрола, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки с цел предотвратяване на нередности“.

Промените са в следните няколко насоки:

І. Мерки за намаляване на бюрократичната и административна тежест
ІІ. Мерки за облекчаване на малките, средни и новосъздадени предприятия при достъпа им до обществени поръчки
ІІІ. Прецизиране на дефиниции и процедурни правила , включително с цел насърчаване на конкуренцията и намаляване на административната тежест
ІV. Повишаване на нивото на административната експертиза
V. Контрол по изпълнението на договорите
VІ. Публичност и прозрачност
VІІ. Закрила на труда

Вашите мнения и препоръки може да изпращате и до заместник министър-председателя по икономическото развитие  – гр. София, ПК 1594, бул. "Дондуков" № 1 или на имейл: g.viteva@government.bg


Дата на откриване: 24.7.2013 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Бизнес среда
Дата на приключване: 07.8.2013 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
27 юли 2013 г. 18:39:29
Рени Стоянова

Дефиницията за "официален превод" в ЗОП също се нуждае от изменение и допълнение

Дефиницията на „официален превод” също се нуждае от изменение и допълнение, защото е незаконосъобразна. Ще обясня защо е незаконосъобразна. Първо, вижте дефиницията в ЗОП:

„ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1.По смисъла на този закон:
16а. (Нова - ДВ, бр. 52 от 2010 г.) "Официален превод" е превод, извършен от преводач, който има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи.”

Преводач, нали? Е, няма как да стане, защото „МВнР сключва договори с фирми, които организират преводачески услуги, а не с отделни преводачи” . Цитатът е от писмен отговор от бившия външен министър до двама н.п. от 41-то НС, изх. 01-00-214, 25.06.2012 г. Целият отговор може да се прочете на адрес: http://www.mfa.bg/uploads/files/13IaneIanev.pdf

Да не си помислите, че искам МВнР да сключва договори с отделни преводачи? Не, не искам. Ето защо:

Договорите между фирмите и МВнР за извършване на официални преводи се сключват на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 25.12.1990 (Правилника), за който в писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 пише:
„Министерство на външните работи съзнава, че това е една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения”
http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704
Омбудсманът на РБ потвърждава на 19.07.2013, че Правилникът „противоречи на действащата нормативна уредба”. Сканиран оригинал на отговора на г-н К. Пенчев от 19.07.2013 е публикуван на адрес: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-3589-19072013.html
Това, че основанието на договора се намира в остарелите, незаконосъобразни разпоредби на Правилника, е едно на ръка. Другото е, че и самото съдържание на договора не е наред. Уж се сключва между Възложител (МВнР) и Изпълнител (конкретната фирма за преводи), а липсват уговорки за заплащане за извършената работа (извършване на официални преводи).
«Чл.1. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ приема, в съответствие с изискванията на настоящия договор, да извършва официални преводи на документи и други книжа от български на чужди езици, и от чужди на български език»

Не само в чл.1 липсва израза „срещу заплащане”, но и в целия договор няма нито дума за срокове и начини на заплащане. И не, не става дума за рамков договор. МВнР не е НЗОК. Клиентите плащат директно на фирмите. Аз работя като преводач на трудов договор във фирма за преводи, която имаше такъв договор в продължение на 18 години и нито веднъж МВнР не ни възложи никаква работа. До миналата година си мислехме, че договорът е просто една формалност, но сега вече сме наясно, че е незаконосъобразен, затова собственикът на фирмата категорично не желае да го сключи. ВАП е уведомена и сигналът вече е заведен със съдействието на Омбудсмана на РБ.

27 юли 2013 г. 18:40:27
Рени Стоянова

Дефиницията за "официален превод" в ЗОП също ... - продължение

Има и трето. Фиктивният ВЪЗЛОЖИТЕЛ върши услуга на стотиците си „изпълнители”, за която те заплащат (от джоба на клиентите). Услугата се нарича „заверка на подписа на преводача”. Служителите в МВнР заверяват подписите на преводачите от цялата страна – незаконосъобразно, както самото МВнР признава в цитираното по-горе писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013. Моля, имайте предвид, че поради остарялата правна уредба, официалните преводи минават през посредник – някоя от стотиците фирми, сключили договор с МВнР. Посредникът е този, който отпечатва превода на своя фирмена бланка, поставя печата си до подписа на преводача и изпраща така оформения превод за заверка на подписа на преводача. Преводачите, които извършват официални преводи за или към една или повече агенции, не са част от техния персонал. Обикновено работят някъде другаде или са на свободна практика, а някои имат свои фирми или агенции. Закономерният резултат е, че служителите в МВнР не знаят чий подпис заверяват, по признание на бившия външен министър Н. Младенов пред 363-то ПЗ на 41-вото НС, 15.06.2012:
"Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод – дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител - преводач или от студенти. При нас идва текст с подпис на преводача – ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача."
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/15par_dimitrov.pdf
Стенограмата на пленарно заседание 363 на НС, 15.06.2012 г. е публикувана на адрес:
http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/2755

Моля, при промяната на дефиницията на „официален превод”, да не се напише вместо „преводач” – „фирма-преводач”, защото ще трябва да се променя чл. 290 от НК, който урежда наказателната отговорност на преводача, а не на фирмата или на фирмата-преводач.
Правилната дефиниция на „официален превод” би могла да бъде примерно такава: „Превод, извършен и заверен от правоспособен преводач (оторизиран, заклет, съдебен – както и да се нарече, смисълът е един: преводач с висока квалификация и опит в превода). Заверяването става чрез подпис и собствен печат на преводача, на който е изписано името на преводача и уникалния му номер от Официалния регистър на правоспособните преводачи (или както там бъдат наречени, но най-добре правоспособни – по примера на регистрите на правоспособните геодезисти и лесовъди)”

Допълнителна информация, ако нещо не съм изяснила достатъчно добре:
Регистри на правоспособните геодезисти – юридически и физически лица:
http://www.cadastre.bg/sites/default/files/documents/PravospLica/fiz_lica_20_06_13.xls
http://www.cadastre.bg/sites/default/files/documents/PravospLica/ur_lica_20_06_13.xls

Договорът с МВнР за извършване на официални преводи – сравнителен анализ, чрез който се стига до извода, че МВнР има право да сключва договори за извършване на официални и неофициални преводи, както и да поставя изисквания към изпълнителите си, при условие, че им плаща и обявява търг по ЗОП, за да си избере подходящ изпълнител, с който да сключи нормален, истински договор, а не фиктивен (по чл. 2а, ал. 2 от Правилника), какъвто в момента министерството е сключило с около 650 посреднически фирми за преводи:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html

29 юли 2013 г. 16:42:07
nellygenova

ПРОБЛЕМЪТ Е В СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТРЪЖНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ

Икономиите на хартия и пари са нужни, но най-важната промяна следва да се направи в методиката на изготвяне на тръжната документация. Досега, като се използват главно чужди консултанти за изработване на техническите изисквания, тези консултанти вкарват такива специфични изисквания, на които може да отговори само един единствен кандидат. Това е източник от една страна на мащабна корупция, а от друга за никаква конкуренция не може да става дума. Ако това не се промени, все едно нищо не е направено за подобряване на ситуацията с възлагането на ОП.

30 юли 2013 г. 14:24:24
minime

Относно АОП

Тези изменения са писани от хора, които очевидно не са писали и една документация за ОП или са провели процедура по ЗОП. Потресаващо е какви правомощия се предвижда да се гласуват на АОП при положение, че те и в момента не си спазват сроковете, коментарите им са меко казано "правни абсурди" и методиката винаги е "субективна" според тях. Методиката е оценка на техническото предложение, изготвено в съответствие с техническото задание, което не се проверява от АОП, тогава как разбраха, че е субективна методиката мили експерти? Тове е пропуск в ЗОП, който очевидно ще си остане. Външен експерт ще ми пише техническото задание, който обаче няма отношение към последващото изпълнение, а когато става въпрос за услуга, кой е този компетентен експерт, който знае повече от експертите в съответната администрация? Относно "жребия" за състава на комисия, ще стане като "случайното" разпределение на дела, да не говорим, че при вписване в регистъра на АОП за външни експерти няма никаква проверка на лицата уж "експерти". Няма да искаме релевантни договори, нито релевантен опит от експертите и ще чакаме качество на изпълнение. АОП ще дават конкретни указаня за изискванията в документацията, т.е. ще оказват влияние върху изисквнията на възложителя, честито на работещите в АОП, корупция здравей.

01 август 2013 г. 10:06:26
NA

подизпълнители

Не е много ясно как точно се гарантира участието на МСП при въвеждане изискването за минимум 30% участие на подизпълнители за поръчки над определен праг? Какво пречи на участника да регистрира дружество и след това да го включи като подизпълнител в офертата си, още повече, че подизпълнителя не трябва да отговаря на условията, на които отговаря изпълнителя! Не се ли създават така условия за изкуствено завишаване на цени?

01 август 2013 г. 10:15:48
NA

Участници в процедурите

Новата т.2 ал.8 на чл.8 противоречи на практиката на Съда на ЕС, според която не могат автоматично да бъдат отстранявани от участие в обществена поръчка лица, които са участвали в изготвянето на документацията по нея. Първо следва да им бъде предоставена възможността да докажат, че не са се възползвали от вътрешна/служебна информация при подготовката на офертата си, която би им предоставила конкурентно предимство пред останалите участници.

07 август 2013 г. 13:59:06
PPAExpert

Рефериране към системите за управление и контрол на средствата от ЕС

Идеята за пълна прозрачност (или поне задоволителна прозрачност) става видна от доста от предложените текстове. Как обаче тя ще се реализира на практика, не става ясно от тези текстове. Например:

- чл. 43 (1) - предложенията за изменения на клаузи от договорите вече се допускат. И после подлежат на обнародване (реферирано към нов текст на чл. 8б алинеи от 2 до 5). Ако обаче Управляващ орган на оперативна програма не одобри това именение и го счете за порочно - какво реално става след това ''обнародване'' на промяната?

- по нов текст за чл. 8б (1) - обнародването на документи, които са за приемане на работата за извършване на междинни и окончателни плащания с каква тежест са, ако Управляващият орган откаже приемането на работата и/или наложи частични плащания, или даже - финансова корекция на изпълнението?

В този смисъл и ако обект на такава финансова корекция а били плащания за дейности , извършени от под-изпълнител - това няма ли да блокира реализацията на целия договор? (нов текст чл. 45б (2))

Тук пак се наблюдава недостатъчно съгласуване с разпоредбите относно финансирането на дейности със средства от ЕС.