Становище относно проект на ЗЗБ

СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО  Проект за изменение на Закона за защита при бедствие

Уважаеми  господа

Мотиви:

В съответствие с разпоредбите на Закона за защита при бедствия главна държавна задача е разработване и формулиране на основите на единна държавна политика в областта на гражданската защита, предотвратяването и ликвидирането на бедствия и аварии. Под политика за осигуряване защитата на населението и териториите при възникване на бедствия и аварии се разбира дейността на органите на държавната власт и управление, в чиито правомощия влиза решаването на въпросите за защита на населението и  териториите от бедствия и аварии.Дейността на държавната власт налагат формирането на държавна политика за защита на населението и националното стопанство и уреждането на обществените отношения,свързани с осигуряването на защитата на живота, здравето и имуществото на населението при бедствия и аварии. Този приоритет на държавата се осъществява най-вече чрез превантивна работа с цел намаляване на риска, минимизиране на отрицателните последствия и бързо възстановяване при критични ситуации.

Законът за защита при бедствия и подзаконовата нормативна уредба към него са основните нормативни актове, които регламентират защитата на населението при бедствия в страната. Този закон е действащ закон и е приет след задълбочена оценка и научна обосновка за формиране на държавната политика в областта на защитата на населението.През годините се изготвиха доста нормативни документи вкл. и оценка на риска на критичната инфраструктура и критични обекти, стратегия и национална програма за защита при бедствия и национална стратегия за намалявяне на риска.

В България напоследък често възникват бедствия, предизвикани от природни явления или от небрежна човешка дейност, чиито социални и икономически последици оказват значителен неблагоприятен ефект на развитие и икономически растеж, поради което намаляването на риска от бедствия е от изключително значение за устойчивото развитие на страната.

През последните години намаляването на риска от бедствия се превърна в световен приоритет. Доказателство са документите, приети от страните- членки на Европейския съюз (ЕС), както и Рамката за действие Хиого 2005- 2015 на ООН „Да изградим устойчивост на нациите и обществата към бедствия”, която приканва и определя всяка една страна за отговорна да създаде Национална платформа и Стратегия за намаляване на риска от бедствия. В тази връзка и следвайки промените в Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) от 2011 г., е създаден Консултативният съвет за подпомагане на Министерския съвет на Република България при формиране на държавната политика в областта на защита при бедствия, който изпълнява функциите на Национална платформа за намаляване на риска от бедствия. 

Становище относно проект на ЗЗБ

Съгласно ЗЗБ, е възложено на Министерския съвет да приеме Стратегия за намаляване на риска от бедствия (Стратегията). Стратегията има за цел да очертае съгласувана рамка за определяне на стратегическите приоритети за действие за намаляване на риска от бедствия и да подпомогне изпълнението на мерките за тяхното осъществяване на национално, областно, общинско и обектово ниво. Стратегията ще спомогне още за идентифициране и приоритизиране на конкретни области за трансгранично и регионално сътрудничество, както и ще гарантира решаването на проблемите координирано, с перспектива за развитие на капацитета за намаляване на риска от бедствия в дългосрочен план.

Националната програма за защита от бедствия е изражение на Държавната политика в областта на защита.

В процеса на прилагане на нормативната уредба, по отношение на системата за защита при бедствия може да има идентифицирани недостатъци и проблеми, но те са повече от организационен характер, неизпълнение на закона и от грешни решения които пренебрегват научната обосновка относно държавната политика в областта на защитата. Ако изграждането на структурите в бившата ДА Гражданска осъществявала държавната политика в областта на защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, инициатор и подписала споразумение през април 2001г за създаването на Съвет за гражданско-военно аварийно планиране за страните от Югоизточна Европа, 2002 г.подписан „Меморандум за разбирателство между Европейската общност и Република България“, който регламентира участието на България в “Механизма на Общността за подпомагане засиленото сътрудничество в областта на Гражданската защита”, приела съвместна Програма с която е въведено обучение по защита на населението за учениците от 1 до 12 клас между ДА „Гражданска защита“, Български червен кръст, Министерство на вътрешните работи — Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност” и Министерството на образованието и науката, почиваше на научна обосновка, то без да се извърши анализ на системата за защита на населението от 1 януари 2011 г. Главна дирекция „Гражданска защита“ при МВР на Република България с 75 годишна история и грижа по защита на населението съгласно поредните изменения в Закона за изменение и допълнение нa Закона за Министерството на вътрешните работи,се закри, като функциите по защита на населението само с едно „преименуване“ се поемат от Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване“ В юридическия аспект понятието “гражданска защита” в България престава да съществува, което е  в противовес на тенденциите за развитие на системата за защита на населението и перспективите в европейския съюз и НАТО.

Тук трябва да обоснова прехвърлянето на дейност на структура която не е готова да управлява дейността по защита на населението.Това твърдение го подкрепям със сериозните пропуски при провеждане на Националното учение ЗАЩИТА- 2015г.Структурите за реакции от Единната спасителна система намиращи се в МВР не са готови да приемат предизвикателства, не са готови да извършат тежко ниво на намеса.

В тази връзка, направените предложения за изменения и допълнения в Закона за защита при бедствия няма да доведе до подобрение в реализиране на единната политика при защита от бедствия. В проекта на Закона се вижда размиване на отговорностите на институциите, създават се структури с неясен статут и противоречащи на закона за администрацията в областта на възлагане на функции които принадлежат на изпълнителната власт.

Не смятам че субективното се използва режим „бедствено положение” от страна на администрацията , че сега с проекта за изменение ще се ограничи. Няма да се подобри 

Становище относно проект на ЗЗБ 3 стр

координацията на дейностите по реагиране при бедствия като се въвежда „координатор на операцията”, в момента „ръководител на място” е ясен кой е с конкретни функции и правомощия, като е предвиден и гъвкав подход при определянето му в зависимост от характера на бедствието. „Ръководител на място” съгласно ЗЗБ има необходимите знания, квалификации и затова служителя „Ръководител на място” е от състава на ПБЗН.

Мотивите за проектозакона са доста подвеждащи, защото с проекта на изменение се губи институционалността, институционализирането на системата налагат единна координация и управление на цялата система. Особено важна роля в това отношение следва да играе Съветът по сигурността към Министерски съвет.

Административната позиция на ангажираните в планирането на защитата при бедствия общински служители, определени в закона за администрацията като звено "Управление при отбранително-мобилизационна подготовка", е неадекватна на ролята, която Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) определя на органите на териториалната изпълнителна власт по подготовката на защита на населението при бедствия.

На практика се получава, че текстът на чл. 3 ал. 3 на Постановление № 258/02.12.2005 г. – „Звената по отбранително-мобилизационна подготовка изпълняват и задачи, възложени със ЗЗБ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му” – се разбира и използва от кметовете на общини и области в смисъл, че ръководителят на това звено е и експертът по гражданска защита в общината.Тази трактовка не кореспондира с логиката на ЗЗБ, където задълженията на общинско ниво са на кмета, т.е. задачата по подготовката на общината да посрещне голямо бедствие той следва да осъществява като делегирана от държавата дейност.Във връзка с гореизложеното и явната необходимост за изменения в нормативната уредба, уреждаща взаимоотношенията между държавата и общините при защитата при бедствия:

Да се инициират изменения в закона за администрацията за създаване на специализирано звено в състава на общинските администрации, натоварено със специфичните дейности делегирани от държавата по защита на населението за снижаване на риска от бедствия чрез провеждане на превантивни мерки, адекватна реакция при настъпване на бедствие и организация на дейностите по ликвидиране на последствията и оценка на щетите.

С настоящия проект на ЗИД ЗЗБ, вместо да се прави опит за решаване на  описаната по-горе системна грешка, директно се прави опит да бъдат прехвърлени задълженията и  отговорността по превантивната дейност от органите на изпълнителната власт към някакви съвети, които тепърва ще бъдат създавани.Но със сигурност на такъв Съвет, бил той общински, областен или национален, не може да му се търси отговорност. Колективна отговорност няма. Отговорност по НК може да се търси от орган на изпълнителната власт (министър, областен управител, кмет), който не е осъществил предвидените в ЗЗБ правомощия или не е изпълнил вменените му задължения.

По отношение на изваждането на МКВП от сферата на отговорност на ГД ПБЗН (предвижда се ГДПБЗН вече да не подпомага МКВП), мисля, че на всеки му е ясна причината:

Желанието  е да се разграничат от факта, че на никого в държавата не са му ясни критериите, по които се КЛАСИРАТ исканията до МКВП. Критерии за кандидатстване в Правилника на МКВП има. Не са ясни обаче правилата на състезанието между кандидатите .... Предлаганият ЗИД на ЗЗБ не предлага решение и на този проблем. Липсва и контрол по изпълнение на 

Становище относно проект на ЗЗБ стр4

Националната програма по защита от бедствие, препланират се дейности с висок риск, а се усвояват пари за дейности които могат да бъдат изпълнени след време.

Така, както го предвижда ЗЗБ, контрол по закона осъществява министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица.

В наредбата за превантивния контрол (издава се от министъра на вътрешните работи), че проверки на всякакви органи на изпълнителната власт се правят от инспекторите по места

Все едно, инспектор от пожарната утре да  провери областен управител, как си върши задълженията по ЗЗБ. (!???)

Като експерт в областта предлагам проекта да се изтегли и да бъде обсъден със експерти в областта на защита на населението от бедствия и аварии, включително и с преподаватели от Висшите учебни заведения, Националното сдружение на общините ,БАН и клуб Гражданска защита. Не е нужно промяна всеки месец на закона.

Предлагам да се наблегне на изпълнението на ЗЗБ. За намаляване на риска за населението и подобряване защитата на българските граждани да заработят съществуващите Оперативни центрове,. Масово в цялата страна районните ОЦ правоприемници на ОКИЦ с функциите и задачите по ЗЗБ не работят, личния състав е в Пожарната където играят ролята на диспечери.

В националния оперативен център има постоянно дежурство от там може да се задейства всяка сирена на всякъде в цялата система, но не може да се излезе с глас на живо или да се дадът указания за действия на населението. Това може да се направи само от регионалния контролен възел или на място от самата сирена. Интересно в случая е че в Бургас резервния контролен възел на София. няма постоянно дежурство. Така, че в случай на пропадане на връзката и да речем след 17:30 трябва някои да намери служител от състава на ПБЗН Бургас за да отиде в контролния възел в гр. Бургас и да се изпълни задачата. Разбира се ако някои изобщо разпореди. Същото е и в Русе и в София, само че там няма никой. В София на ул. Алабин, техниката стои, но хора няма. Две PVC врати на последния етаж делят от техника за милиони и от критичен елемент от значение за националната сигурност. Там се ходи веднъж дневно за да се види дали всичко е наред. Така, че ако от НОЦ не могат да задействат сирените в София, а това технически е възможно. оповестяването ще почака. За оповестяване на Софийска област трябва да се тича от кв. Гео Милев до Витошка Всеки професионалист ще ви каже, че при произшествие, независимо дали е пожар, бедствие или авария, най-важни за развитието му са действията в началото. Първите минути до максимум един час определят основната част от последствията. Ако се изчака повече, ефектът от спасителните дейности намалява значително и те постепенно се изместват от аварийно-възстановителните дейности.

Системата за ранно предупреждение на органите на изпълнителната власт не се ползва... и не знам да е ползвана... до момента освен за тренировки. Въпреки, че има капацитет освен да оповестява с предварително записани съобщение, система може да се създава виртуален ЩК, без той физически да се събира.

Центъра за айрокосмическо наблюдение работи само от понеделник до петък в работно време.След 17:30 и през събота и неделя и празници, няма кой да следи сателитната информация... Въпреки, че и да е следи, няма кои да е анализира и няма кои да вземе решение...Системата за защита от динамична се превърна в статична.

До тук с координацията, която е няма.... и с ОКИЦ- който се ликвидира...  искам да обърна внимание на предлагащите изменения в Закона за защита при бедствия че доскоро първостепенно внимание при решаване на проблемите за защита на населението и 

Становище относно проект на ЗЗБ стр 5

териториите от бедствия и аварии се обръщаше на оперативното реагиране и първата помощ на населението. Тези усилия обаче поглъщат все повече разходи. Съществуващите ограничени ресурси трябва да бъдат насочени най-напред към намаляването на риска и осигуряването на безопасност за човека, а не към плащане на огромните разходи за покриване на причинени щети.Основен изход от настоящата ситуация е създаването на нова идеология за противодействие на потенциални бедствия и аварии и разработване на нейна основа на държавна стратегия за намаляване на рисковете и последствията от тях. В центъра на тази идеология е реализацията на научнообоснована и икономически целесъобразна система от превантивни мерки за предотвратяване на бедствия и аварии.Съществуващите ограничени ресурси трябва да бъдат насочени най-напред към намаляването на риска и осигуряването на безопасност за човека, а не към плащане на огромните разходи за покриване на причинени щети. Проблемът за намаляване на рисковете и последствията от бедствия и аварии с природен и техногенен характер в България е от първостепенна важност и решаването му се отнася към приоритетната сфера на гарантиране на националната сигурност. За решаването на проблема в близките 5 до 10 години трябва да се предприемат неотложни мерки, като целта е да се осигури устойчиво развитие на икономиката на страната и способността º към разширено възпроизводство. Проблемът има междуведомствен и междурегионален характер и изисква комплексен подход на държавно равнище, засилване отговорността на органите на властта и ръководителите. Проблемът е актуален и поради необходимостта да се изпълнят международнитезадължения в областта на предотвратяване на глобални и национални катастрофи, за осигуряване на дълготрайно и устойчиво развитие.Въпреки сложността на социално-икономическото развитие на страната на защитата на населението и териториите се обръща сериозно внимание. Положено е началото на първия етап от създаването на система за предотвратяване и ликвидиране на последствия от бедствия и аварии. Тук в основни линии се решават задачите за спасяване на населението, насочени към оперативно реагиране и ликвидиране на последствията.

Главната задача на втория етап от развитието на системата е намаляване на рисковете и последствията, т.е. осъществяване на комплекс от мероприятия, които да бъдат своевременно провеждани и насочени към максимално намаляване на риска от възникване на бедствия и аварии, както и към запазване здравето на хората, намаляване на щетите върху околната природна среда и материалните загуби.

Гражданска защита със свои ОКИЦ и инспекторите следва да подпомагат  работата на областните управители за превенция, координиране и управление на силите и средствата на държавните и общински структури на територията на областта в бедствени ситуации! В сегашните условия и структура областните управи нямат необходимия капацитет (нямат по  щат специалисти по защита на  населението при бедствия) да изпълняват своите законово определени функции при бедствия и кризи. След инкорпорирането на ГД „Гражданска защита” в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”, всички тези отговорности се поеха от новата структура на пожарната. В действителност обаче, след освобождаването на голям процент от ръководния състав и значителното редуциране на на спасителните формирования , се получава вакуум, който има отложено действие във времето, изразяващ се в неспособността на държавата да реагира при бедствия и големи кризи от природен или техногенен характер.

Становище относно проект на ЗЗБ стр 6

При това развитие на системата за защита на населението няма как да се премини към втория етап за развитие на системата намаляване на рисковете и последствията от бедствия и аварии. 2015г. ние се връщаме в 2006 г и започваме наново да изграждаме НСЦ и ОКИЦ като работещи структури особено необходими за работата на системата и тогава да преминаване във втори етап на изграждане на системата.Обективните факти, красноречиво подкрепят това, защото пожарната безопасност е само един сегмент от гражданската защита, а в момента останалите дейности, са неглeжирани, дискриминирани и им се отделя незначително внимание.

В резултат на сериозен и задълбочен анализ на причините довели до катастрофалните наводнения със значителни човешки жертви в страната през последните години предлагаме да се предприемат бързи действия за възстановяване на връзката между държавните институции, единната спасителна система и неправителствения сектор при бедствия.

В изпълнение на тези свои виждания и в отговор на ПРЕПОРЪКА на Европейския парламент до Съвета от 14 декември 2010 г. относно изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране (2010/2096(INI)) и P7_TA(2010)0465 Обн. C ОВ. бр.169 от 15 Юни 2012г. 2012/C 169 E/21 за развитие на гражданската защита  като над институционална система за коорддиниране и управление на институциите, ведомствата, силите, средствата и ресурсите на държавата и юридическите лица при превенция и ликвидиране на бедствия, аварии и катастрофи, считаме, че се налагат спешни реформи в системата на защитата на населението при бедствия.

Зам.председател на клуб „Гражданска защита“

ниж.Владимир Карамитев

GSM 0898 742180