Коментари на БАКЕП по проекта на ПМСза приемане на Наредба за администриране на нередности по Европе

Конкретни коментари/коментари по отделни разпореби на проекта на ПМС:

1.            Чл. 3, т. 6, „корективни действия и последващото им проследяване“ – следва да се разделят на отделни дейности (в отделни точки), тъй като представляват отделни процеси и биха се  изпълнявали по отделни процедури и от различни лица. В допълнение, не е ясно какво включват „корективни дейности“. По тази логика е достатъчно процесът да се раздели само на „откриване на нередност“ и „предприемане на корективни действия“, тъй като те са от едно семантично ниво – т. е. действие и реакция.

2.            Чл. 3, т. 8, „други действия, изпълнението на които е от значение за правилното администриране на нередността“ – В Допълните разпоредби § 1 би следвало да има дадено определение за „други действия“ или за „действия от значение за правилното администриране на нередността“.

3.            Чл. 4, ал. 3 – не третира случая когато субект на нередност може да бъде самият ръководител на орган по чл. 2.

4.            Чл. 5,  „при установяване на нередност органите по ЗУСЕСИФ подават сигнал до органите по чл. 2“. Следва това да става единствено и именно до АФКОС. Органите по чл. 2 са подмножество на органите по ЗУСЕСИФ, няма логика и смисъл едни органи да подават сигнал сами на себе си или на сродни такива и обезсмисля съществуването на национален координиращ орган – АФКОС

5.            Член 6  - не е ясно кой определя наличието или съмнението за свързаност, в хипотезата не са включени и други ръководни служители на същия орган. Не е ясно защо орган по чл. 2 би уведомявал за евентуалната нередност зам.-министър или ръководител на ведомство, което не е орган по чл. 2, и какви ще бъдат действията на тези лица.

6.            Чл. 9, ал. 1 и 2 – „тридневен срок“ – следва да се определи дали са календарни или работни дни.

7.            Раздел ІІ - Проверка за установяване на нередност или липса на нередност.

Коментари на БАКЕП по проекта на ПМСза приемане на Наредба за администриране на нередности по Европе

Общ коментар:

Цялата логика на идентифицирането на нередностите е сбъркана. Голямата част от органите по чл. 2, т. е. УО на ОП и подобни не следва да имат правомощия да решават доколко има или не нередност по програмите, които управляват, тъй като имат присъщ интерес да не откриват такива, или се прилага само механизъм за санкции с цел оказване на влияние и натиск. Такива самостоятелно открити нередности за предишния програмен период са единици и цифровото им изражение е незначително. Огромната част са открити при проверки от външни и независими органи - ОО и Европейската сметна палата, които при това се извършват на случаен принцип. Създава се излишен ресурс от служители по нередностите във всеки УО, но тъй като те са част от йерархията, тяхната обективност е опорочена априори и задълженията им се свеждат до това само да регистрират сигнали, извършват формални проверки, дори няма вътрешна наредба на орган, която да предвижда посещение на място – единствено се изискват копия от документи, чиято валидност тогава може да бъде установена по-трудно, както и в повечето случаи не може да се установи реалността и резултатът от изразходваните средства. УО би следвало да могат да извършват свои собствени вътрешни проверки единствено с цел набавянето на цялата възможна информация и изготвянето на становище, ако такова им бъде поискано, но не и решение, което да има силата да прекрати по-нататъшни действия.

Би следвало именно националният координационен орган – АФКОС, съгласно информацията, публикувана на неговата страница, да има правомощията и обединява експертизата да извърши или да възложи на независими експерти в зависимост от спецификата на случая, такава проверка за наличие или липса на нередност и да издаде съответно решение. 

Коментари на БАКЕП по проекта на ПМСза приемане на Наредба за администриране на нередности по Европе

8.            Чл. 10, ал. 2 и 3 – три-месечен срок за проверка с възможност за три-месечно удължение, при условие, че става въпрос за вътрешно налични ресурси, е прекомерно. Няма операции от този процес, които да изискват такава продължителност, а като резултат такава проверка няма елемент на незабавна и видима реакция и контрол на ситуацията.

9.            Чл. 12, ал. 1 и 2 – препращането на сигнал до административна структура за чиято дейност той се отнася и подаване на сигнал до правоохранителните органи с копие до директора на дирекция АФКОС при съмнение измама с участие органи по чл. 2 -  съдържанието на тези разпоредби по-скоро може да бъде отнесено към Раздел I или ако останат в Раздел II – разпоредбите би следвало логически да са преди образуването на преписка по сигнала, т.е преди чл. 11.

10.          Чл. 13, ал. 1 – Компетентен орган за установяването на нередност не може да бъде ръководител на орган по чл. 2, най-малкото защото реално няма такава компетентност, а и както е посочено по-горе има присъщ интерес да не го прави. Би следвало решения по наличието или липсата на нередност да се издават от само от АФКОС или районен съд. Би следвало и да се уточнят правомощията и на АФКОС и на съда, напр. АФКОС биха могли да издават административни актове, след които установеният нарушител може да възстанови доброволно неправомерно изразходваните средства и/или наложените финансови корекции и/или  наложените предписания, и само в случай, че обжалва това решение, да се ангажира прокуратурата. В случай на съмнение за измама, компетентният  орган ще бъде единствено съдът. Това се предлага с цел по-експедитивното приключване на идентифицираните нередности. В такъв случай, от особено значение е повишаването на капацитета и ресурсната обезпеченост на АФКОС и прокуратурата, което може да стане за сметка на освободен ресурс от звена по нередности в органите по ЗУСЕСИФ, които следва да имат само задължения за осигуряването на прием, регистрация и осигуряване на информационна и документална обезпеченост на сигнали за нередности. По този начин се избягва и субективността при използване на различно подготвени и компетентни служители в различните УО в подхода към еднотипни нередности, както например при често срещаните такива, свързани с обществените поръчки и под-възлагането от страна на бенефициентите на безвъзмездна помощ.

11.          Чл. 14, ал. 1, 2 и 3  - виж по-горе. В допълнение, относно ал. 3, не може решение за финансова санкция за неизпълнение на договор, която подлежи на друг вид законодателство, да се счита за съотносима и идентифицира като нередност и оценка на такава. Нарушенията на клаузите на договора се третират от УО съгласно записаното в него и приложимото законодателство, но това не би могло във всички случаи да представлява нередност и в някои случаи да води до натрупване на различни санкции за едно и също нарушение.

12.          Чл. 32, ал. 1 – „15-дневен срок“ за писмено становище на ръководителя по доклада от проверката – добре е да се определи дали са календарни или работни дни (подобно съдържанието на чл. 21, ал. 1).

13.          Приложение 1 – ако действително регистърът на нередностите е в MS Word формат, това би било нечитаемо, тромаво и безполезно. Би следвало да се разработят поне на МS Excel или MS Access  с отделни свързани листове или елементарен графичен интерфейс или менюта. В подобен формат (МS Word) не може да се извършва обработка, сортиране и филтриране на данни по различни полета или критерии. Представянето не позволява адекватно ползване на информацията.