Предложения

Предложения на Центъра за оценка на въздействието

към проекта на

НАРЕДБА ЗА ОБХВАТА И МЕТОДОЛОГИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Тази наредба определя обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на нормативните актове от компетентността на Министерския съвет, съгласно изискванията на Закона за нормативните актове.

Чл. 2. (1) Оценката на въздействието е механизъм, с който се цели повишаване на качеството на нормативните актове чрез изследване на социалните, икономическите, екологичните и други ефекти от тяхното прилагане, включително върху малките и средните предприятия, неправителствените организации и гражданите.

(2) Оценката на въздействието е предварителна и последваща.

Чл. 3. (1) Оценката на въздействието се извършва при зачитане принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. .

(2) Оценката на въздействието гарантира, че предлаганата нормативна промяна съответства на целите, преследвани с планираната или реализираната промяна в  регулирането на обществените отношения.

Чл. 4. (1) Оценката на въздействието се извършва на базата на комплексен експертен анализ на данни и доказателства.

(2) Процесът по извършване на оценка на въздействието включва провеждането на обществени консултации в предвидените в тази наредба случаи.

Чл. 5. Централните органи на изпълнителната власт извършват:

1. предварителна оценка на въздействието на проектите на нормативните актове, чиито съставители са те, по реда на глава втора;

2. последваща оценка на въздействието за проверка на резултатите от прилагането на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, чието изпълнение е в тяхната компетентност, по реда на глава трета.

Чл. 6. Държавните органи и бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси, до които са отправени искания за предоставяне на сведения, данни и доказателства или за съдействие във връзка с извършването на оценка на въздействието от органи, които организират извършването на оценка на въздействието, са длъжни да ги предоставят и да окажат съдействие при спазване на Закона за защита на класифицираната информация.

Предложения - 1

Глава втора

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Раздел I

Същност и етапи на извършване на предварителната оценка на въздействието

Чл. 7. Предварителната оценка на въздействието:

1. определя и описва проблема в обществените отношения, който следва да бъде разрешен;

2. установява цели, които следва да бъдат постигнати;

3. формулира варианти на действие, водещи до разрешаване на проблема;

4. оценява въздействията на тези варианти и определя най-подходящия от тях.

Чл. 8. Предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна.

Чл. 9. Извършването на предварителната оценка на въздействието включва следните етапи:

1. планиране  на оценката;

2. определяне на заинтересованите страни;

3. събиране и анализ на относимите данни и доказателства;

4. извършване на оценката;

5. съгласуване на изготвената оценка.

Раздел II

Планиране на предварителната оценка на въздействието

Чл. 10. (1) Органът на изпълнителната власт, отговорен за изработването на проект на закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет отговаря за извършването на предварителната оценка на въздействието.

(2) Органът по ал. 1 планира изготвянето на предварителните оценки на въздействието по начин, който осигурява достатъчно време и необходимата експертиза за изготвянето на качествени оценки на въздействието, както и за провеждането на ефективни обществени консултации.

Чл. 11. Органът по чл. 10 предлага включването на предложенията за промени в нормативни актове, чиито съставител е той в законодателната, съответно оперативната програма на Министерския съвет в срокове, осигуряващи необходимото време за изготвянето на предварителните цялостни оценки на въздействието и за тяхното съгласуване от администрацията на Министерския съвет.

Чл. 12. Частичните оценки на въздействието на проекти на нормативни актове се публикуват заедно със законодателната, съответно оперативната програма на Портала за обществени консултации след приемането им от Министерския съвет.

Чл. 13. Министерският съвет разглежда проекти на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове, които не са включени в законодателната и оперативната му програма, ако са придружени от предварителна оценка на въздействието.

Предложения - 2

Раздел III

Извършване на частична предварителна оценка на въздействието

Чл. 14. Органът по чл. 10 извършва частична предварителна оценка на въздействието на всеки проект на закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет, чиито съставител е.

Чл. 15. (1) Изготвянето на частична предварителна оценка на въздействието предшества включването на съответния нормативен акт в законодателната, съответно оперативната програма на Министерския съвет.

(2) Изготвянето на частична предварителна оценка на въздействието предшества и изработването на проекти на нормативни актове, които не са включени в законодателната и оперативната програма на Министерския съвет.

Чл. 16. Частичната предварителна оценка на въздействието се изготвя съгласно формуляра в Приложение 1 и има следното минимално съдържание:

1. описание на проблема или въпросите, които биха обосновали действие от страна на държавните органи, изразяващо се в приемането на нормативен акт;

2. целите на предложеното действие по конкретен и измерим начин, с времеви график за постигането им;

3. идентифицираните заинтересовани страни, включително вида и категорията на засегнатите малки и средни предприятия;

4. идентифицираните възможни варианти за действие, включвайки задължително вариантът „Без действие“;

5. описание на всички потенциални значителни икономически, социални и екологични негативни въздействия (разходи ) в резултат от предприемане на действието, включително върху всяка от заинтересованите страни;

6. описание на всички потенциални значителни икономически, социални и екологични положителни въздействия (ползи) в резултат от предприемане на действието, включително върху всяка от заинтересованите страни;

7. потенциални рискове от предприемане на действието;

8. оценка дали административната тежест за физическите и юридическите лица ще се увеличи или намали, информация дали се създават нови регулаторни режими и дали се засягат съществуващи режими;

9. информация дали се създават нови регистри;

10. въздействия върху микро, малки и средни предприятия (МСП);

11. посочване дали предложението ще изисква цялостна оценка на въздействието;

12. обобщение на основните въпроси, свързани с провеждането на обществени консултации;

13. информация дали приемането на нормативния акт произтича от европейско законодателство, кратко описание на изискванията за транспониране, включително информацията по т. 8, 9 и 10 и дали е изготвена оценка на въздействието на ниво ЕС;

14. подпис на директор на дирекцията, отговорна за изработването на нормативния акт.

Чл. 17. Изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Предложения - 3

Раздел IV

Извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието

Чл. 18. Органът по чл. 10 извършва цялостна предварителна оценка на въздействието на проекти на нормативни актове при:

1. изработване на проекти на изцяло нови закони и кодекси;

2. изработване на проекти на нормативни актове, в чиято частична оценка на въздействието това е предвидено;

3. при препоръка за извършване на цялостна оценка на въздействието от администрацията на Министерския съвет след съгласуването по раздел VII;

4. по преценка на съставителя на проекта на нормативен акт, извън случаите по т. 2.

Чл. 19. При преценката на необходимостта за изготвяне на цялостна предварителна оценка на въздействие се вземат предвид и се изследват най-малко:

1. възможни негативни въздействия върху конкурентоспособността, пазарните отношения, конкуренцията, иновациите и/или потребителите;

2. възможни негативни въздействия върху основните човешки права, върху отделни социални групи или върху обществото като цяло;

3. възможни екологични въздействия;

4. възможни икономически, социални, екологични въздействия върху отделни региони на страната;

5. разходите за администрацията, бизнеса или потребителите и дали те се понасят несъразмерно от една или няколко групи или сектори;

Чл. 20. Извършаването на цялостна предварителна оценка на въздействието започва при възникването на някое от основанията по чл. 18.

Чл. 21. Извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието включва следните етапи:

1. планиране на оценката и съставяне на екип за нейното изготвяне;

2. определяне на заинтересованите страни и провеждане на предварителни неформални консултации;

3. събиране и анализ на относимите данни и доказателства;

4. извършване на оценката, изготвяне на доклад с оценката и резюме на доклада;

5. представяне на проект на доклада с ОВ заедно с резюмето в администрацията на Министерския съвет за съгласуване;

6. провеждане на задължителни обществени консултации по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове;

7. финализиране на доклада с оглед евентуални указания от администрацията на Министерския съвет за повишаване на качеството на оценката на въздействието.

Предложения - 4

Чл. 22. (1) За всяка цялостна предварителна оценка на въздействието се изготвя доклад и резюме на доклада. Резюмето е отделен документ и се изготвя съгласно приложение № 2.

(2) Докладът с цялостната предварителна оценка на въздействието съдържа най-малко:

1. описание на проблема или въпросите, които се уреждат с проекта на нормативен акт;

2. посочване на заинтересованите страни;

3. посочване на целите, преследвани  с промяната в регулирането на обществените отношения, която ще се реализира с проекта на нормативен акт по конкретен и измерим начин, с времеви график за постигането им;

4. изброяване и описание на възможните варианти за постигане на заложените цели, както и описание на варианта “Без действие“;

5. количествено и качествено посочване на всички значителни икономически, социални, екологични и други въздействия за следващите най-малко три години, водещи до разходите, включително директните за заинтересованите страни, отделни икономически/социални сектори или групи предприятия за една година в лева или други мерни единици, позволяващи съпоставяне за всеки вариант по т. 4;

6. количествено и качествено посочване на всички значителни икономически , социални, екологични и други въздействия за следващите най-малко три години, водещи до ползите, включително директните за заинтересованите страни, отделни икономически/ социални сектори или групи предприятия за една година в лева или други мерни единици, позволяващи съпоставяне за всеки от вариантите по т. 4;

7. промяната на административната тежест по отношение на заинтересованите страни за всеки от вариантите по т. 4, включително в случай на нови регулаторни режими и регистри;

8. описание на разходите  и ползите за всяка от заинтересованите страни за всеки от вариантите по т. 4;

9. сравняване на вариантите въз основа на изчисленията и данните по т. 5 – 8;

10. обобщение на резултатите от проведените консултации по раздел V, включително на основните въпроси, приетите предложения и обосновка за неприетите становища и предложения на заинтересованите страни;

11. посочване на препоръчителен вариант и обосновка към него, базиран на експертна преценка въз основа на сравняване на вариантите;

12. препоръчителен срок за извършване на последваща оценка на въздействието;

13. подпис на директор на дирекцията, отговорна за изработването на нормативния акт.

(3) Всяка цялостна предварителна оценка на въздействието изследва вариантите и  от гледна точка на техните потенциални въздействия върху малките и средните предприятия.

Чл. 23. Изводите и относимата информация от извършената цялостна предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.

Предложения - 5

Раздел V

Неформални консултации при извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието

Чл. 24. (1) Провеждането на неформални консултации е задължителна част от извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието и те предшестват задължителните обществени консултации по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове.

(2) Неформалните консултации могат да се провеждат чрез:

1. Портала за обществени консултации;

2. интернет-страниците на съответните институции;

3. други подходящи форми, съгласно спецификите на проекта на нормативен акт;

(3) Резултатите от проведените неформални консултации се включват в справката за приетите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения.

Чл. 25. Планирането на неформалните консултации, утвърждаването на индикативен график, определянето на заинтересованите страни и избора на начина на консултиране се определят в началото на извършването на цялостна оценка на въздействието.

Чл. 26. Неформалните консултации се провеждат чрез консултационен документ, който се изготвя съгласно образеца в приложение 3 и има следното минимално съдържание:

1. основна информация за консултацията;

2. въведение;

3. цели на консултацията;

4. консултационен процес;

5. причини за срок, по-кратък от 30 дни, ако е приложимо;

6. съответствие със Стандартите за провеждане на обществени консултации;

7. относими документи и нормативни актове;

8. описание на предложението

9. въпроси за обсъждане;

10. документи, съпътстващи неформалната консултация.

Чл. 27. Неформалните консултации приключват най-късно на етапа на анализ и сравняване  на вариантите по чл. 22, ал. 2, т. 9. Неформалните консултации не заместват задължителните обществени консултации по Закона за нормативните актове.

Раздел VI

Задължителни обществени консултации

Чл. 28. (1) Провеждането на обществени консултации е задължително при извършването на всяка оценка на въздействието.

(2) Планирането на обществените консултации, утвърждаването на индикативен график, определянето на заинтересованите страни и избора на начина на консултиране се определят в началото на извършването на всяка оценка на въздействието.

Чл. 29. Обществените консултации се провеждат чрез консултационен документ, който се изготвя съгласно образеца в приложение 3 и има следното минимално съдържание:

1. основна информация за обществената консултация;

2. въведение;

3. цели на консултацията;

4. консултационен процес;

5. причини за срок, по-кратък от 30 дни, ако е приложимо;

6. съответствие със Стандартите за провеждане на обществени консултации;

7. относими документи и нормативни актове;

8. описание на предложението;

9. въпроси за обсъждане;

10. документи, съпътстващи обществената консултация.

Предложения - 6

Раздел VII

Методи за извършване цялостна оценка на въздействието

Чл. 30. (1) При извършването на цялостна оценка на въздействието се използват самостоятелно или заедно някои от следните методи:

1. анализ на разходите и ползите, който показва общия баланс на положителните и отрицателните ефекти (включително спрямо заинтересованите страни), които е вероятно да възникнат в определен период от време вследствие прилагането на нормативен акт или част от него.

2. мултикритериен анализ, чрез който  се изследват възможните варианти за действие като се прилагат едновременно различни по вид критерии;

3. анализ на ефективността, при който се сравняват степента в която различните варианти постигат поставените цели;

4. анализ на ефикасността, при който се сравняват ползите и разходите, при които същите варианти постигат поставените цели в съответната степен;

5. модел на стандартните разходи, който оценява финансовите и административните разходи на икономическите субекти, породени от нормативно установените задължения периодично да предоставят информация на държавните органи за тяхната дейност;

6. други методи.

(2) Изборът на един или повече методи се мотивира в оценката.

(3) Министерският съвет с решение одобрява ръководство, което съдържа детайлизирана методология и инструментариум за изготвяне на оценка на въздействието.

Чл. 31. (1) При всяка цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва и тест за въздействието върху малките и средните предприятия, който се базира на:

1. резултатите от целенасочени консултации със заинтересованите малки и средни предприятия и/или техни представителни организации;

2. броя и категорията на предприятия, които ще бъдат пряко или косвено засегнати от нормативния акт;

3. разпределение на разходите и ползите от прилагането на нормативния акт за предприятията;

4. доказателства за необходимостта за включване на предприятията в обхвата на нормативния акт;

5. предложения за намаляване на негативните въздействия върху предприятията от всяка категория като цялостното им изключването от обхвата на нормативния акт, временното им изключване от обхвата на нормативния акт, изключването само на някоя от категориите предприятия от обхвата на нормативния акт, намаление на такси и други;

(2) Резултатите от теста за въздействието върху малките и средните предприятия се включват в изчисленията по чл. 22, ал. 2, т. 5-7.

Чл. 32. Тестът за въздействието върху малките и средните предприятия е неделима част от цялостната оценка на въздействието, освен в случаите, когато не се регулират икономически дейности и проектът на нормативен акт няма ефект върху предприятията, конкурентоспособността, иновациите и потребителите. Наличието на някое от посочените основания за неизвършване на тест за въздействие върху малките и средните предприятия следва да бъде изрично мотивирано в оценката на въздействието.

Предложения - 7

Раздел VIII

Съгласуване на предварителните оценки на въздействието

Чл. 33. (1) Администрацията на Министерския съвет съгласува извършените частични и цялостни оценки на въздействието по реда на чл. 30б и 30в от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

(2) Съгласуването на частичните оценки на въздействието се извършва преди включването на нормативните актове в законодателната, съответно оперативната програма на Министерския съвет.

(3) Съгласуването на цялостните оценки на въздействието, заедно с техните резюмета се извършва преди процедурата по чл. 32-34 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Чл. 34. При съгласуването по чл. 33 се проверява съответствието на оценките със Закона за нормативните актове и тази наредба, тяхното съдържание и избраните методи, както и за отразяването на резултатите от проведените обществени консултации и на приетите предложения на заинтересованите страни.

Глава трета

ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Чл. 35. (1) Резултатите от прилагането на действащ нормативен акт се проверяват чрез последваща оценка на въздействието.

(2) Последващата оценка на въздействието изследва съотношението между поставените цели, постигнатите резултати и ефектите от прилагането на нормативния акт.

Чл. 36. Органът, в чиято компетентност е изпълнението на нормативния акт, извършва последваща оценка на въздействието:

1. на новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет в срок до 5 години от влизането им в сила;

2. по своя преценка на най-често изменяните и допълваните нормативни актове и на тези, във връзка с които е била извършена цялостна предварителна оценка на въздействието;

3. други нормативни актове.

Чл. 37. Извършването на последваща оценка на въздействието включва следните етапи:

1. определяне на цели на последващата оценка на въздействието;

2. изследване на причините за нормативната промяна;

3. оценяване на ефектите от нормативната промяна;

4. изготвяне на доклад с извършената последваща оценка на въздействието;

5. осигуряване на публичност на извършената оценка на въздействието.

Чл. 38. (1) Преди изследването на причините за нормативната промяна и оценяването на ефектите от нормативната промяна се определят целите на последващата оценка на въздействието.

(2) След определянето на целите на последваща оценка на въздействието се изследват причините за нормативната промяна, като се вземат предвид използваните ресурси, постигнатите резултати, последиците и въздействията от нормативната промяна.

(3) При изследването на причините за нормативната промяна се вземат предвид причинно-следствените връзки между нормативната промяна, последиците и въздействията от нея, промените в обществените отношения, промяната в поведението на адресатите на акта идруги.

(4) При изследването на причините за нормативната промяна се изследват мотивите, съответно доклада към проекта на нормативния акт преди приемането му, частичната или цялостната оценка на въздействието, ако са извършвани такива.

Предложения - 8

Чл. 39. Оценяването на ефектите от нормативната промяна включва:

1. определяне на обхвата и структуриране на оценяването;

2. събиране на данни, включително чрез консултации със заинтересованите страни;

3. анализ на събраните данни;

4. извършване на оценяването и формулиране на изводи;

Чл. 40. (1) Определянето на обхвата и структурата на оценката се извършва чрез поставяне на въпроси, избор на критерии за оценка и преглед на промените в политиката, реализирана чрез нормативния акт за разглеждания период от време.

(2) При определянето на обхвата и структурата на оценката се използват някои или всички от следните критерии:

1. постигане на целите - степента, в която целите от реализираната политика и/или изменението на нормативен акт и/или заложени в съответната предварителна оценка са постигнати;

2. ефективност – степента на постигане целите от реализираната политика и/или изменение в нормативен акт при съпоставяне на действителните и очакваните резултати от политиката/изменението;

3. ефикасност - постигането на максимални резултати от използваните ресурси от реализираната политика и/или изменението на нормативен акт;

4. устойчивост – степента на трайно разрешаване на идентифицираните проблеми;

5. полезност - степента на удовлетворяване на очакванията на адресатите на политиката и/или нормативния акт.

Чл. 41. (1) Събирането на данни включва осигуряване на относимите за оценката данни, включително чрез консултации със заинтересованите страни.

(2) Анализът на данните включва тяхното тълкуване и/или обобщаване и/или изчисляване като се използват самостоятелно или заедно някои от следните методи:

1. случайни контролни проучвания;

2. проучване на казуси, включително сравнителен анализ между казуси – подпомага формулирането на изводи въз основа на казуси или група от казуси от практиката;

3. наблюдение на изпълнението;

4. други методи.

Чл. 42. Оценката и формулираните изводи се базират на анализа на данните и на резултатите от използваните в него методи.

Чл. 43. За последващата оценка на въздействието се изготвя доклад, който съдържа най-малко:

1. резюме;

2. увод, който включва целите и предмета на оценката;

3. резултатите от изследването на причините за нормативната промяна;

4. обхвата и структурата на оценката, включително поставените въпроси, избраните критерии за оценка и преглед на промените в политиката, реализирана чрез нормативния акт;

5. източниците на данни и кръгът на заинтересованите страни;

6. описание на подходите и методите за извършване на анализа на данните, причините за избора им и информация за отговорите и изразените становища на заинтересованите страни;

7. резултати от оценката на въздействието, включително заключения, препоръки, приложения.

Чл. 44. След извършването на последващата оценка на въздействието се осигурява нейната публичност по подходящ начин, като задължително се публикува за не по-малко от 30 дни на интернет страницата на съответния орган и на Портала за обществени консултации в срок до 30 дни от изготвянето й. За публикуването на Портала за обществени консултации, извършената последваща оценка на въздействието се изпраща в администрацията на Министерския съвет.

Чл. 44. В зависимост от резултатите от последващата оценка на въздействието органът по чл. 36 може да предлага отмяна, изменение или допълнение на нормативния акт и да инициира извършването на предварителна оценка на въздействието за преодоляване на констатирани негативни въздействия.

Заключителни разпоредби

§1. Тази наредба се приема на основание чл. 19, ал. 4 от Закона за нормативните актове.

§2. Наредбата влиза в сила от 4 ноември 2016 г.

Становище по преработения вариант на Наредбата

Становишето е на адрес : https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=2425529716471170697#еditor/target=post;postID=5333476282762004226;onPublishedMenu=overview;onClosedMenu=overview;postNum=0;src=postname

Предложения на Българската стопанска камара (БСК)

Позицията и предложенията на БСК по предложения нормативен акт са публикувани на адрес http://www.bia-bg.com/standpoint/view/22634/ 

Становище на Американска търговска камара в България - актуализиран Проект на Наредба за ОВ

Становището на Американска търговска камара в България по актуализирания Проект на Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието е достъпно на следния линк: http://amcham.bg/2016/10/21/amcham-position-paper-draft-ordinance-regulatory-impact-assessment-ria/

Становище на Национална мрежа за децата по Проект на ПМС за приемане на Наредба за обхвата и методол

Национална мрежа за децата (НМД) е обединение на 137 граждански организации и съмишленици, работещи за и с деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и съблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи. 

Национална мрежа за децата приветства приемането на Закона за оценка на въздействието и работата по Наредба за обхвата и методологията за извършването й.

В тази връзка редлагаме в методологията да залегне принципа на прилагане на оценка на въздействието спрямо правата на децата, както е заложено в международни споразумения, ратифицирани от България.

Комитетът по правата на детето е главният орган на ООН за мониторинг прилагането на Конвенцията за правата на децата от държавите-членове. Той е основан през 1991 година. Чрез своите мониторингови функции Комитетът помага да държавите-членове и при тълкуването на Конвенцията, с цел изработване и прилагане на държавна политика във връзка с ангажиментите по Конвенцията.

Правителствата, са задължени да предадат на Комитета първоначален доклад за направения прогрес по правата на детето две години след ратификацията на Конвенцията, а след това, да предават доклади на всеки пет години. В резултат на тези доклади, Комитетът идентифицира проблемите, по които са нужни повече усилия и призовава държавите да адресират тези проблеми чрез подходящи юридически и административни мерки.

Основание за искане да бъде въведена оценка на въздействието спрямо правата на децата ни дават и препоръките на Комитета по правата на детето на ООН, който в Заключителните наблюдения във връзка с консолидирания трети, четвърти и пети периодичен доклад за България от 3 юни 2016г. препоръчва в точка 7, следното: б)    да въведе процедура за оценка на въздействието върху правата на детето за всички нови закони, приемани на национално равнище[1] .

Подобна препоръка се намира и в друг документ на Комитета по правата на детето на ООН. В член 71  на доклад номер 19 Общи коментари[2] относно публичното бюджетиране за изпълнение правата на децата от 20 юли 2016г е записано:  

Комитетът оценява факта, че макроикономическото и фискално законодателство, политики и програми могат да имат индиректно влияние върху децата, техните пазители и настойници, които например могат да бъдат засегнати от промени в трудовото законодателство или управление на обществения дълг. Държавите следва да провеждат оценка на въздействието от гледна точка на правата на децата на цялото законодателство, политики и програми, включително тези от макроикономическо или фискално естество, за да е сигурно, че те не подкопават спазването на правата на децата.

В Конституцията на Република България, Чл. 5, алинея (4) е записано:  Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Комитетът по правата на детето на ООН е създаден с Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. В сила от 3.07.1991 г.

Становище НМД част 2

Предлагаме в чл. 2 да бъде добавено:

 Оценката на въздействието е инструмент за повишаване на качеството на нормативните актове чрез изследване на социалните, икономическите, екологичните и други ефекти от тяхното прилагане, включително върху малките и средните предприятия, неправителствените организации, гражданите и на децата.

Детството е специален период от развитието на човека, когато все още психиката му не е формирана така както при възрастния. В този смисъл, децата не са мини възрастни с мини-права, а носители на правата на човека, които имат нужда от по-голяма защита, предвид тяхната уязвимост, възраст и положение. Доказано е, че децата в много по-малка степен от възрастните могат да ръководят постъпките си и точно поради тази причина съвременните политики предвиждат диференциран подход между деца и възрастни.

В чл. 16 след алинея 10 да бъде добавена нова алинея 11: въздействие върху правата на децата

В чл. 19 да бъде добавено към алинея 2: възможни негативни въздействия върху основните човешки права, върху отделни социални групи, децата или върху обществото като цяло

Предлагаме след Чл. 30 и 31 да бъде добавен нов Чл. 32, отговарящ на препоръките на Комитета за правата на децата на ООН: макроикономическите и фискалните политики и програми могат да имат индиректно влияние върху децата, техните родители и настойници. Поради това трябва да се провежда оценка на въздействието върху всички програми, включително и макроикономически и фискални, за да не подкопават те спазването на правата на децата.

Оценката на въздействието трябва да се базира на:

1.        Резултатите от целенасочени консултации с деца, неправителствени организации, институции работещи с деца

2.       Броят на децата, които ще бъдат пряко или косвено засегнати от нормативния акт

3.       Спазването правата на децата

Оставаме готови да отговорим на всички ваши въпроси.

 Национална мрежа за децата

Октомври 2016