Обществени консултации

Проект на ПМС за изм. и доп. на ПМС № 64/2016 г. за усл. и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държ. висши училища и за приемане на Списък на приоритетните проф. направления и на Списък на защитените специалности

С проекта на Постановление на Министерския съвет се предлагат изменения и допълнения в Постановление № 64 на Министерския съвет от 25 март 2016 г. за условията и реда за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на Списък на приоритетните професионални направления и на Списък на защитените специалности (обн., ДВ, бр. 26 от 2016 г, доп., ДВ, бр. 69 от 2.09.2016 г.).

Предлага се промяна в начина на определяне на максимално определения брой студенти въз основа на реализирания прием, субсидиран от държавата. Също така се въвежда разпоредба, в която се регламентира когато приетите за обучение студенти и докторанти по дадено професионално направление са под 15, максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти се определя за равен на 15 в рамките на свободния капацитет на съответното професионално направление. По този начин се гарантира съхраняването на обучение за специалности, които са критичния минимум по отношение на броя на обучаваните студенти.

С предложението областта на висше образование „Хуманитарни науки" се добавя към списъка с области на висше образование, определени с по-висок коефициент съобразно Методиката за определяне на коефициент на висше училище попрофесионално направление. Посочената област на висше образование обхваща следните професионални направления: „Филология", „История и археология", „Философия" и „Религия и теология". Тези професионални направления са с изключителна важност за сформиране на културната и историческата идентичност на българското общество. В тях се подготвят учители, на които се крепи хуманитарното образование в България, но имат и стратегическо за държавата ни значение, защото на тях ще се разчита и в бъдеще да развиват духовната култура и знание.

В тези професионални направления (заедно с професионалните направления от областта на висше образование „Природни науки, математика и информатика") се обучават голяма част от бъдещите български учители.

На следващо място и във връзка с приема е уточнено, че максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти по чл. 1, т. 1 по държавни висши училища и по професионални направления се определя като произведение от броя на приетите студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а" от Закона за висшето образование през последната учебна година по съответното професионално направление и коефициент за всяко професионално направление, определен по методиката съгласно приложение.

С предложените изменения и допълнения се предлага механизъм, чрез който обучението в професионални направления 2.1 „Филология", 2.2 „История и археология", 2.3 „Философия" и 2.4 „Религия и теология" да се стимулира по същия начин както при професионалните направления, за които е налице повишена необходимост от специалисти, в т.ч. и педагогически кадри.

 


Дата на откриване: 27.2.2017 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Образование
Дата на приключване: 13.3.2017 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
27 февруари 2017 г. 14:41:16 ч.
RIA

Не е спазен задължителният срок от 30 дни за провеждане на обществената консултация

Според нас срокът на обществената консултация по проекта на нормативен акт следва да е 30 дни, защото в конкретната хипотеза не е налице изключителен случай. Под "изключителни случаи" по смисъла на чл. 26, ал. 4, изр. второ от ЗНА следва да се разбират най-вече форсмажорни обстоятелства като природни бедствия, аварии, война, терористичен акт и други подобни. Не би следвало като изключителни случаи да се квалифицират субективни възприятия, обществени нагласи и дори по-обхватни обществени мнения или вълни. Още по-малко индивидуални субективни доводи на един съставител или на неговото ведомство например за необходимост от спешни нормативни промени следва да се възприемат като достатъчно обективно обосновани за съкращаване на срока на консултациите.

Под „изрично посочване на причините” за по-краткия срок на обществените консултации в мотивите, съответно докладите към законопроектите следва да се разбира, че ЗНА изисква не простото изреждане на списъка на фактите или факторите, наложили това. От тези съставители следва да се изисква детайлно описание и позоваване на конкретни обективно обосновани обстоятелства, накарали ги да считат, че е налице изключителен случай. В това е смисълът на законовото изискване за „изрично” посочване на причините за по-краткия срок на консултиране.

Посоченият в доклада аргумент за намаляване на срока на обществената консултация на 14 дни е: "...предвид нормативно определения срок в чл. 9, ал. 3, т. 6 от Закона за висшето образование, според който Министерския съвет утвърждава до 30 април на съответната година броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации на Република България, срокът за обществени консултации е 14 дни."

Според нас субективните аргументи на администрацията за спешната наложителност от приемането на нормативния акт представляват най-показателния пример за обективната липса на "изключителност" на случая.

Бързината като аргумент за приемане на нормативни актове следва да бъде изкоренена и изхвърлена от българския нормотворчески процес. Поради това считаме, че обществената консултация във връзка с конкретния проект на нормативен акт следва да се проведе в пълния 30-дневен срок, защото в противен случай не би отговаряла на изискванията на ЗНА и приетото ПМС би било уязвимо при атакуването му в съда.

Център за оценка на въздействието на законодателството