Да се уреди по-прецизно преходният период

Новото ПМС отново не урежда добре преходния период - пролетта и лятото на 2018 г.  Общият проблем е, че новата наредба не уточнява момента си за влизане в сила - според § 7 "от началото на учебната 2018-2019 г.". Началото на учебната година традиционно е около 1 октомври, ни никъде не е формализирано. (Защо изобщо тази разпоредба е в наредбата, а не в ПМС?) 

Преките проблеми са два:

1. Според чл. 3 на новата Наредба специалност "Право" може да се изучава само в редовна форма. Това означава ли, че ВУ могат да поискат прием на задочни студенти за 2018 г.? МС взима решение за приема през април или май, студентите се записват през юли. Старата наредба ще действа до есента, а тя допуска и задочна форма на обучение, новата още не е влязла в сила. Може ли МС да откаже прием през пролетта на 2018 г. на основание това, че през есента (неясно в кой ден!) ще влезе в сила нов нормативен акт?

2. По кои правила ще се провежда приемът на кандидат-студенти през лятото на 2018 г., щом тогава ще действа старата наредба? Предлагам в ПМС да се уточни, че нормата на чл. 2 от новата Наредба влиза в сила по-рано, с оглед провеждане на кандидатстудентската кампания.

Отпадането на задочната форма на обучение е необосновано и вредно

Считам отпадането на задочната форма на обучение за необосновано и поставящо в неоправдано по-неблагоприятно положение гажданите с ниски доходи. Доводите ми са следните:

1.      Липсват основания за отпадането на задочната форма на обучение. Съгласно доклада на министър Захариева към проекта за новата наредба, мотивите за предложението са „съществените отлики в общото равнище на подготовка на студентите в редовно и в задочно обучение“. Макар да не е изрично посочено, от контекста на така цитираното се подразбира, че очевидно според министерството студентите по право, обучаващи се в задочна форма на обучение, се справят по-зле в сравнение с тези, които се обучават в редовна форма. Неясна е обаче методологията, по пътя на която тази закономерност е била установена. Без това да е ясно, методологията няма как да премине през критична оценка и проверка, а съответно – да се свери достоверността ѝ. Няма как да се потвърди и представителността на проучването, чрез което е установена твърдяната закономерност. Нещо повече – не е ясно и каква е точно статистиката, т.е. какъв точно е делът от студентите, изучаващи задочно право, които не показват задоволителни резултати; както и по какви критерии резултатите им не са задоволителни.

2.      Дори да приемем, за целите на аргумента, че мнозинството от задочниците не се справят добре, този проблем е собствено техен. В доклада на министър Захариева за приемането на новата наредба не се съдържа анализ дали ако действително съществува такъв феномен, какво реално влияние има той. В крайна сметка всички студенти се явяват на изпити. Ако тези студенти успешно преминават изпитите си, то какво значение има успехът, ако е допустимо да вземат изпита си с такава оценка? Единственият проблем, който би могъл да е налице в такъв случай, е хипотезата, при която изпитите се вземат от тези студенти по нечестен начин, т.е. не като показват реални знания, а, например, чрез корупция. Но тогава проблемът не би бил в задочната форма на обучение, а в това как се допуска нечестното вземане на изпит, и този факт не би бил основание за премахването на задочната форма на обучение.

3.      Отново приемайки за целите на аргумента, че статистиката е достоверна, логически не е обосновано всички да бъдат лишени от дадена възможност, заради лошото представяне на някои Това би било вярно дори в хипотезата, когато тези някои са мнозинство. Този проблем би могъл да се адресира не чрез премахване на възможността, а чрез промяна на изпитните критерии.

4.      На последно място, но не по важност, предложената мярка – отпадане на задочната форма на обучение по право – ще засегне диспропорционално хората, които са с ниски доходи. Това е така, тъй като обичайно на тези хора се налага едновременно да учат и да работят и тъкмо те се възползват от задочната форма на обучение. Липсата на задочно обучение по право ще привилегирова онези, които имат финансово преимущество и могат да си позволят лукса да се посветят единствено на образованието. Така юридическото образование ще е по-трудно достъпно за бедните хора, които и без това се сблъскват с трудности в достъпа до правосъдие, както и за маргинализирани групи като ромите, които са диспропорционално засегнати от бедност.