Обществени консултации

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища

            Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища е основният акт, въз основа на който всички лица, които са придобили висшето си образование извън България, могат да получат неговото признаване с цел продължаване на обучението си или, в определени случаи, достъп до пазара на труда.

            С развитието на информационното общество стават налични все повече официални бази данни, където компетентните органи по признаване могат директно да проверят автентичността на даден образователен документ – официални регистри, бази данни на институции за висше образование, развитие на мрежата от Националните информационни центрове за академично признаване и мобилност ENIC-NARIC и др.

            От гледна точка на академичното признаване водеща роля има Лисабонската конвенция, а не Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове (т. нар. Хагска конвенция). Международноправният нормативен акт на академичното признаване е Лисабонската конвенция, която е ратифицирана и имплементирана в националното законодателство на над 50 държави от европейския регион, САЩ, Канада, Израел, Австралия и Нова Зеландия. България е ратифицирала конвенцията и я е въвела в националното си законодателство с Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища.

            Тъй като всички страни по Лисабонската конвенция в голяма степен са унифицирали съдържанието на образователните си документи за завършено висше образование, имат ефективно действаща мрежа от Национални информационни центрове за академично признаване и мобилност ENIC-NARIC и поддържат публично достъпни официални бази данни или регистри за националните системи и  институции за висше образование, съвсем оправдано е отпадането на изискването за легализация на документите за придобито висше образование, издадено от университети в държавите страни по Лисабонската конвенция.

            Предвидените промени в Наредбата са поредната крачка съм облекчаване на административните процедури и режими за гражданите и намаляване на административните тежести при тяхната академична и трудова мобилност.


Дата на откриване: 29.8.2017 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Образование
Дата на приключване: 29.9.2017 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
30 август 2017 г. 12:51:39 ч.
Rennie

Проектът противоречи на друг проект, предложен за обсъждане тук на 11.08.2017



Проектът предвижда: "Документите [...] трябва да бъдат придружени с превод на български език от лице, сключило договор за извършване на преводи с Министерството на външните работи съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990."



Другият проект - Проект за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, който се обсъжда тук, в strategy.bg, от 11.08.2017, предвижда отменяне на някои членове и алинеи от Правилника, сред които и чл. 2а, ал. 2 ( § 6.В чл. 2а ал. 1, ал. 2 и ал. 3 се отменят).

Противоречието следователно е, че този Проект предвижда изискване за сключен с МВнР договор по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, а предложеният за обсъждане на 11.08. - отменяне на изискването за сключване на такъв договор.

Самият Правилник за легализациите, заверките и преводите не отговаря на дефиницията за подзаконов нормативен акт от вида "правилник" , дадена в чл. 7 от Закона за нормативните актове, т.е. е незаконосъобразен. Това не е мое мнение, а на МВнР, МС, Омбудсмана и КЗК.

Омбудсманът дори препоръча правилникът да бъде отменен "в кратки срокове". Препоръката му е публикувана в Годишния доклад на Омбудсмана за 2013 г., но никой не му обърна внимание. Тогава омбудсман беше г-н Константин Пенчев, сега -  конституционен съдия.