По чл. 17. - ако дишаш, живееш, ако не можеш - умираш ли?

Изяснете точка 17. Не може да наричаме аборт раждане на дете, което не може да диша самостоятелно. Много дечица имат проблеми с дишането през първите минути, реанимират се и живеят добре. Надявам се, че сте направили смислова грешка, нали! 

Проект за Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“

това е пълен абсурт . Нямам думи , всяко новородено заслужава да живее... отвратена съм . Тази промяна е нехуманна от където и да я погледнеш , в крайна сметка държава с демографска криза , като нашата би трябвало да се бори за живота на всяко българско дете , а не да измисля глупави стандарти обричащи новородени на смърт.  Искренно се надявам , разумът и моралът да надделеят и това да е просто поредното некомпетентно предложение .

22г.с., 500гр, 25см

22 г.с., 500гр или 25см е границата в европейските страни и няма придатък - "Ама да диша само и да си връзва само обувките, иначе го пишем аборт и отива на боклука БУКВАЛНО."



Това са нечии деца, хора, това са семейства загубили много, а ние го пишем аборт, за да не си разваляме статистиката. Нека спрем с това, време е.

по точка 17

"A premature infant is defined as an infant that was born more than 3 weeks prior to the calculated birth date, weighing at least 500 g or less than 500 g that gave a so-called “sign of life” at birth, e.g. that it was able to breathe or its heart was beating." - от тук: http://www.saling-institut.de/eng/index.html



Завишаването на критериите е в полза единствено на статистиката. Ние сме държава член на Европейския съюз, уместно е да се опитваме да се доближим до техните критерии вместо да манипулираме статистиката.

Да не ви се налага за дете или внуче

Предлагания от Вас стандарт не е нито качествен, нито ще има "оптимален здравен, икономически и социален ефект", а да не говорим за хуманност.

С тази двусмисленост ако се роди дете примерно 4кг и на термин, но не диша, направо да го карат за екарисажа...То си е аборт. За какво да се хаби човек да го съживява...Да не говорим за недоносените деца-1 на 10 се ражда недоносено и почти всички имат дихателни проблеми. Направо се връщаме в средновековието-лекарите да го увият в овча кожа и ако оцелее, оцелее. Ако не - в екарисажа.

Страхотно стимулирате раждаемостта. Браво! Тези гении, които са писали стандарта да вземат да го осмислят малко и да се редактира! Че направо е възмутително!!!!

Забравих

Ами това за килата или седмиците... Ражда се бебето 680гр, има ги въпросните седмици, диша, обаче и него към екарисажа, защото е няма заветните 700грама. 

Сладури!!!

Дъщеря ми- родена 0,500кг в 25гс и недишаща сама- сега на 4год - АБОРТ ЛИ Е?

. „Потенциална жизнеспособност на плода е термин, който се въвежда за плод от бременност, достигнала срок 25+0 гестационни седмици и/или при тегло на плода равно и над 700 грама и е налице потенциална възможност да приживее без интензивно дихателно подпомагане."- имам няколко въпроса свързани с това изречение:

- Задължени ли са лекарите да реанимират плод който не отговаря на нито един от тези критерии, но все пак има признаци на живот, или не? Въпрос на преценка и желание на всеки лекар ли е това?А ако отговря на един от критериите - задължени ли са?

- Ако все пак решат да се борят за живота на бебе което не отговаря на критериите и то например преживее два дни и половина, а не заветните три за да се обяви за живородено, тогава ЗК ще поеме ли скъпоструващото лечение на аборта? И ако -не, това означава ли, че ще остане за сметка на болницата ? Ако е така- дали лекарите ще поемат този риск? Мисля, че това ще се случва само в болници като МД- София и Токуда, ами останалите?

- Ако бебе се роди с тегло 3,500кг, но поради една или друга причина не може да диша самостоятелно- аборт ли е ? Подлежи ли на лечение?

За мен като гражданин на тази държава и като майка на дете родено в 25гс с тегло 0,500кг и без да може да диша самостоятелно преди четири години, а към днешна дата е напълно здраво дете, този стандарт е обиден, жесток, безмозъчен, безчовечен, защото сега и дъщеря ми е гражданин на тази държава и след години и тя ще плаща данъци и осигуровки и никой няма да и ги върне, защото е аборт, нали?

Факт е, дъщеря ми е абсолютно категорично доказателство за това, а познавам и други деца родени с подобни мерки, че този стандарт изобщо не кореспондира с възможностите на медицината в България към днешна дата. Не зная каква е причината да бъде написан по този начин- явно наистина е заради статистиката, защото смятам, че би трябвало да е консултиран текста със специалисти, които да знаят границата на възможностите на медицината в тази област, а тя е съвсем друга.

Призовавам този текст да бъде преосмислен и променен, така, че да бъде адекватен на времето и реалната ситуация. Да бъде детайлизиран по такъв начин, че да има алгоритъм за действие точно и ясно, а не да се оставя толкова много място за тълкуване и свобода на действие. Статистиката си е статистика, но тук говорим за човешки живот и то не само на "плода", а също и на майката, бащата и цялото семейство, защото едно загубено дете при неясни обстоятелства продиктувани от съмнителен стандарт ще бъде травма за семейството за цял живот. 

Аборт или раждане, или двете едновременно?

Въпрос: Как ще се води двуплодна бременност, приключила в 24 гс с 2 бебета по 500 гр, при положение че едното бебе е фетус мортус, а другото оцелее повече от 72 часа и получи акт за раждане?

Това аборт ли е, защото плодът няма 25+0 гестационни седмици и/или тегло равно и над 700 грама и потенциална възможност да приживее без интензивно дихателно подпомагане ИЛИ е раждане?? И как ще е раждане, след като отново не отговаря на критериите по т.17?? Тогава какво е? Хем е аборт, хем раждане! Това е чист параграф 22!

Предлагам в стандарта да се уточнят тези термини и при двуплодни, триплодни и т.н. бременности, където изходът за бебетата е различен! Не може една бременност едновременно да е аборт и раждане!

Мъртъв и жизнеспособен, жив и нежизнеспособен

Според чл. 17 в старата Наредба: Потенциална жизнеспособност е теоретична способност на плода да води извънутробен живот. Плодът е жизнеспособен ако: е 800 и повече грама и/или 26 и повече гс - независимо дали е роден жив или мъртъв; или ако е под 800 грама и 26 гс да е роден жив и да е живял 3 денонощия.

Според чл. 17 в новата Наредба: Потенциална жизнеспособност е термин за плод от бременност от 25 гс и повече и/или при тегло 700 и повече грама и е налица потенциална възможност да преживее без интензивно дихателно подпомагане.

Значи досега жив или мъртъв има ли 800 гр и 26 гс значи е жизнеспособен, а сега няма ли 700 гр и 25 гс, значи не е жизнеспособен, дори да е роден жив! Отново параграф 22: хем мъртъв, хем жизнеспособен, или хем жив, ама нежизнеспособен!!!!

Пълно безумие са тези критерии - и старите и новите!!!

Становище на Сдружение „Избор за живот“

Коментари и предложения на Национална мрежа за децата - част 1

Национална мрежа за децата се присъединява към изразените притеснения на граждани и неправителствени организации (фондация „Макове за Мери“ и др.), за това, че предложените промени в Медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“ са ограничаващи и не предоставят възможност за всички недоносени бебета да се ползват от медицински грижи от най-високо ниво.

Водещ принцип в Конституцията на Световната здравна организация е[1], че ползването на най-високия достижим стандарт е едно от основните права на всяко човешко същество, без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономическо или социално положение.   

Също така, чл. 6 от Конвенцията на ООН за правата на детето задължава държавите-страни да признаят, че всяко дете има присъщо право на живот и осигуряват в максимална възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете. Допълнително, чл. 24 от Конвенцията за правата на детето предвижда, че държавите - страни по Конвенцията признават правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве. Държавите - страни по Конвенцията се стремят да осигурят никое дете да не бъде лишено от правото си на достъп до такива здравни услуги.

Насочим вниманието и към заложените цели в Програмата за устойчиво развитие на ООН до 2030 г. по отношение на детската смъртност общо за страната, една от които е прекратяване до 2030 година на предотвратимите смъртни случаи на новородени и деца до 5-годишна възраст. Всички страни имат за цел да снижат неонаталната смъртност до най-много 12 на 1000 живородени бебета и смъртността на деца до 5- годишна възраст до максимум 25 на 1000 живородени деца.

Съгласно Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве (2014-2020) у нас ежегодно се раждат около 6000 недоносени деца при раждаемост около 60 000-65 000 годишно (близо 10 % от всички живородeни). Въпреки това, в страната ни липсват данни относно заболеваемостта и късните усложнения при тази рискова група новородени. Не е известен и броят на недоносените деца изискващи рехабилитация, на децата с дихателни, неврологични, очни, ендокринни и слухови увреждания, проблеми с растежа и затруднения в адаптацията в ранната училищна възраст, които посещават училища и т.н.

Присъединяваме се към изведената препоръка в Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве и настояваме за създаването на единен регистър на всички недоносени деца, което би подпомогнало специалистите да имат пълната информация за детето от раждането му, за заболяванията, развитието и прилаганите лечения и рехабилитация.   

Друг важен аспект в работата на здравните специалисти е начинът на съобщаване на новини за увреждане, смърт или неблагоприятна прогноза за дете на неговите родители. Настояваме за надграждане на уменията и провеждане на специализирани обучения за подготовка за разговор с родителите, с цел той да протича по хуманен и зачитащ правата на човека начин - чрез разписан протокол от болницата, в специални стаи/помещения, винаги назовавайки името на детето, а не негов номер или състояние; да се предостави възможност на родителите на мъртвородените деца да имат възможност да се сбогуват с тях и да получат адекватна психологическа подкрепа. 

Коментари и предложения на Национална мрежа за децата - част 2

По отношение на коефициента на детската смъртност общо за България целта е достигната, но показателят продължава да е доста по-висок в някои градове, в селските райони и в някои области и по-висок, от средното за страните в Европейския съюз (3.69‰)[1]. В тази връзка, както и в миналогодишния доклад на Национална мрежа за децата „Бележник 2017-какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“, отправяме препоръката да се обърне специално внимание на областите от страната (Ямбол, Кюстендил, Монтана, Стара Загора, в които средният коефициент за областта надхвърля 12‰, а в градовете на област Ямбол е даже 15.7‰) и да се реализират целенасочени дейности, които да доведат до намаляване на детската смъртност. Този проблем не е убягнал и от изследователите, работили по доклада на Европейската комисия „Състояние на здравето в ЕС. Здравен профил за България 2017 г.“[2]: „През 2016 г. в региона с най-лоши показатели (Ямбол) е регистрирана детска смъртност, която е шест пъти по-висока от тази в региона с най-добри показатели (столицата София, 2,5‰), (Национален статистически институт, 2017 г.)“.

На следващо място бихме искали да насочим вниманието конкретно и върху предложените промени в Медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“, свързани с промяната на § 1., т. 17 „Потенциална жизнеспособност на плода“ от Допълнителните разпоредби. НМД приветства промяната в снижаването на границата (в разбирането за раждане и аборт) на гестационните седмици и/или теглото на плода (от 26 г.с. и/или при тегло на плода равно и над 800 грама, към 25+0 г.с. и/или при тегло на плода равно и над 700 грама), с което се предоставя възможност за осигуряване на шанс за живот и оцеляване на плода, както и за реализиране правото на достъп до специализирани здравни услуги. У нас буди притеснение допълнителното пояснение „че е налице потенциална възможност да преживее без интензивно дихателно подпомагане“ и ограниченията, които поставя то. В самите мотиви към проекта за Наредба е ясно посочено, че за децата, родени в 22-26 г.с. е невъзможно да преживят без интензивно дихателно подпомагане.

Ето защо, предлагаме в текста към т. 17 да се добави „независимо дали е роден жив или мъртъв“ и да бъде приета в следния вид: „Потенциална жизнеспособност на плода” е термин, който се въвежда за плод от бременност, достигнала срок (…) гестационни седмици и/или при тегло на плода равно и над (...) грама, независимо дали е роден жив или мъртъв.“

Друг потенциален проблем с въвеждането на дефиницията по т. 17 за нас се явява и ситуацията с гражданската регистрация на новороденото и възможността родените деца под границата на потенциална жизнеспособност, но преживели над 3 дни, да бъдат регистрирани по реда на Закона за гражданската регистрация. Към момента, в предложения текст тази възможност липсва, което от своя страна ще породи невъзможност плодът да бъде регистриран и да получи акт за гражданско състояние, и ще затрудни отчитането на лечението през НЗОК, защото на практика няма да бъде отчетено като раждане, с рождена дата и регистрация.

Предлагаме текстът да се разшири в посока, че децата, родени под 25 г.с. при преживяемост над 72 ч. трябва да се запишат като раждане.

Коментари и предложения на Национална мрежа за децата част 3

Допълнително, бихме искали да насочим вниманието и към готовността на здравната система, в лицето на здравните професионалисти и необходимостта от високотехнологично специализирано оборудване за осигуряване правото на живот и оцеляване на недоносените деца. За нас водещ проблем е липсата на достатъчно подготвени специалисти, които да отговорят на потребностите на децата. В тази връзка, предлагаме разработването на специална програма/план за задържане на здравните специалисти (лекари, работещи с деца, медицински сестри, акушерки и др.) в България.

Също така, настояваме за разрешаване на основните предизвикателства и проблеми, пред които е изправен акушерският модел на грижа и въвеждането му като ефективна практика и ресурс у нас:  законодателно регламентиране на пренаталните, постнаталните и патронажните грижи в извънболничната помощ за бременните жени, младите майки и новородените деца; изработване и приемане на акушерски стандарт, съобразен с европейските изисквания и отговарящ на медицинските практики, базирани на доказателства, с ясно регламентирани права, задължения и компетенции; създаване на законодателни възможности за самостоятелна акушерска практика в извънболничната помощ; въвеждане на мултисекторен подход, който да обединява образованието, здравеопазването, социалната подкрепа и закрила на майчиното и детско здраве.

Национална мрежа за децата остава на разположение като коректен и предвидим партньор в усилията за подобряване на здравните услуги и осигуряване на равен достъп на всички деца и групи от населението до качествена болнична и извънболнична помощ, с водещ принцип най-добрия интерес на децата.