Ода на радостта за слепи

Тази стратегия е като Ода на радостта, но за слепи. Само де се слуша какво казват управляващите, но да не се вниква в съдържанието. Посквил по поръчка, защото:

1. Приоритет 2 е чрез концесиите да се подобри водонснабдяването, а Директива 2014/23 чл. 12 забранява това.

2. Авторите не са се запознали с доклада на Европейската сметна палата, в който се регистрират провали при прилагането на концесии при усвояване на финансови средства от фондовете на ЕС и при това не в България. В регламент 1303/2013 се въвежда именно публично-частното партньорство, въведено от ЕК през 2004 г и не отменяно досега от нея, а не концесиите. Правителството и Парламентът:

- отмениха закона за ПЧП. Дори Европейският експертен център ( ЕРЕС) при ЕИБ разграничава концесията от публично-частното партньорство ( т.е създаването Въведоха се различни концесионни режими в противорена смесено дружество между публичния и частния партньор, но по специална , а не концесионна процедура. Концесиите не са приложиме при научната дейност и изграждането на промишлени предприятия - план "Юнкер".

- няма методолигия, указания и поне пожелания да се прави предварителен анализ чрез т.н. и въведени в международната практика сравнителни показатели - компаратори, относно целесъобразността и ефективността за използване на ПЧП срещу обществената поръчка;

По този начин ще продължи да вирее корупцията и ще се източва държавния и общинските бюджети.

3. Анализът показва, че разходите на министерствата за концесионна дейност . 4.2.5 надвишават 10 пъти приходите отконцесии т. 4.2.4.

4. Въведоха се различни концесионни режими - напр. концесия за добив в противоречие с Директива 2014823, за да продължи далаверата при добив на подземни богатства.

Жалко. Движението на България към дъното ще продължи и бедността ще расте за по-голяма част от населението.

ПЧП с/у концесията, дали беше нужно!?

Институционалната памет, е нещо което следва да е задължително! Ето три цитата от новия Закон за концисиите: "Чл. 1. (1) С този закон се урежда публично-частното партньорство, при което икономически оператор изпълнява строителство или предоставя услуги по възлагане от публичен орган чрез концесия за строителство или концесия за услуги.";"Чл. 7. (1) Концесията за строителство е публично-частно партньорство" и "Чл. 8. (1) Концесията за услуги е публично-частно партньорство".

Та да се върнем на паметта, в периода 2005 - 2010 година в администрациата имаше 2 звена, които се конкурираха, кое да е водещо по отношение на ПЧП. Те бяха, въпросната дирекция в Администрацията на МС (АМС) и сектор "ПЧП" в Министерство на Финансите (МФ). За АМС, ПЧП бе нещо ново и непонятно и им отне има няма 13 години частично да проумеят нещата, за съжаление не всичко, което е видно от действащия ЗК и добронамерената и пожелателна стратегия за развитие.

Спорът бе предимно теоретичен, а именно дали концесията е само една от формите на ПЧП или концесията е единствената форма на ПЧП. Световната практика показва, че е по-скоро първото. В страните с развити ПЧП пазари, звеното отговорно за ПЧП обикновено е част от МФ или структура към него. Такава е логиката, изборът на ПЧП опцията се основава на финансово-икономически анализи чиято цел е доказването, че дадена опция ще доведе до по-добра стойност на вложените публични средства, социално поносима ли ще е тази опция, може ли да се разпредалят рисковете и т.н. Да спомена също, че МФ е все още член и представлява България в EPEC (European PPP Expertise Centre) базиран в централата на ЕИБ в Люксембург. Лично присъствах на подписването в Париж през 2008 г. Но уви, тази битка бе спечелена от АМС и сега сме отново в началото, там където бяхме през 2005 г. Да АМС победиха, но празнотите в закона са си там, къде е "третият играч" в ПЧП проектите - банките, къде са "step in rights", къде е задължението за администрацията да обследва ПЧП опцията, къде ..., къде ..., къде?

Не трябва да забравяме и изхарчените средства за разработване на документи, методологии и инструменти за оценка на ПЧП опцията от МФ, многобройните обучителни семинари за централната и местна власт финансирани по ОПАК и двустранни споразумения на МФ с Германия и Италия. Просто да не забравяме, а да градим върху положените основи.

Интерес имаше голям, от частни оператори на местата за лишаване от свобода. Правени бяха редица срещи със съдействието на Британското посолство по темата. Проучвахме в детайли британския опит (те все пак са водещия ПЧП пазар в Европа).  Възможността за ПЧП, за АМ Хемус и Черно Море бяха проучвани с помощта на ЕИБ и ЕБВР - докладите са някъде там, по институциите.

Що се отнася за прогнозата ми за развитие на ПЧП пазар в България, то тя е мрачна. Докато има средства от ЕСИФ за "усвояване" и докато за много от политиците, ПЧП е "смесено дружество", с други думи, няма ли политическа воля ще си останем отново на първа база.

По същество!

Предвид Закона за концесиите (ЗК), в сила от 2018 г., наредбата към него от май 2018 и този проект на Национална стратегия, и предвид техните разпоредби, следва ли да се разбира, че има знак на равенство в тълкуване на дефиницията за "концесия" и "публично-частно партньорство (ПЧП)"?

В ЗК чл.1 се казва, че с този закон се урежда публично-частното партньорство (ПЧП), като в чл. 7 и 8 концесиите за строителство и услуги се дефинират като ПЧП. 

чл.7 (1) от ЗК гласи "Концесията за строителство е публично-частно партньорство, при което публичен орган възлага на икономически оператор изпълнение на строителство, срещу което предоставя на икономическия оператор правото да експлоатира строежа при поемане на оперативния риск.".

Същевременно  РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 в чл.2 т. 24) в Определения казва: „публично-частни партньорства“ означава форми на сътрудничество между публичноправните организации и частния сектор, чиято цел е да се подобри ефективността на инвестициите в инфраструктурни проекти или други видове операции, които предоставят публични услуги чрез поделяне на рисковете, обединяване на опита и познанията на частния сектор или осигуряване на допълнителни източници на капитал.“.

Като се вземе под внимание горното, и това, че с отмяната на ЗПЧП няма легална дефиниция на понятието „публично-частно партньорство“ в българския правен мир, следва ли да се разбира, че в Регламент (ЕС) №1303/2013 г. ПЧП следва да бъде заместено с „концесия“?

Тоест, следва ли да четем текста на Регламент (ЕС) №1303/2013, чл. 63, т. 3 по следния начин, като заменим „ПЧП“ с „концесия“:

„Частният партньор, избран за изпълнение на операцията, може да бъде заменен като бенефициер по време на изпълнението, когато това се налага съгласно реда и условията на КОНЦЕСИЯТА или финансовото споразумение между частния партньор и финансовата институция, съфинансиращи операцията. В такъв случай заместващият частен партньор или публичноправна организация става бенефициер, при условие че управляващият орган се увери, че заместващият партньор изпълнява и поема всички приложими задължения на бенефициер съгласно настоящия регламент.“.

ПЧП и концесия

Беше голяма грешка отмяната на закона за ПЧП, защото:

1. ПЧП е по-общото понятие, а концесията и SPV  ( смесено дружество между публичния и частния партньор) са 2 отделни форми за реализиране на публично-частно партньорство;

2. При концесията се дефинират в обявлението всички данни, върху които кандиздат-концесионерите трябва да направят своите инвестиционни предложения. При ПЧП ( смесено дружество ) обявата съдържа описание на проблема( описателен документ), на който частният партньор трябва да даде решение.

3. Не може в регламент 1303 да се замести ПЧП с концесия, защото:

- се търси финансово участие на частния партньор ( вижг. чл. 102), а размерът му не може да е ясен преди  да се изработи проекта и се оценят възможните приходи, с които да се възстановят разходите на частния партньор. Освен това се допуска в чл. 64 частният партньор да изработи цялата документация по проекта. Как може да бъде избран той след като не са известни параметрите на проекта и паричните потоци.

С отмената на закона за ПЧП се нанесе удар върху частния бизнес и най-вече на общините, които нямат ресурса ( финансов и експертен) да разработят документацията за съответния проект. Това се нарича икономически саботаж.

ПЧП или концесия

Коментарът ми "По същество!", има за цел да накара експертите от дирекция "Икономическа и социална политика" в администрацията на Министерски съвет за се замислят! 

Да установят, дали Законът за концесиите реално транспонира всичко на ниво ЕС, което касае концесиите и публично-частното партньорство. Да се запитат, защо EPEC (Европейският експертен център по ПЧП) към ЕИБ не се казва експертен център по концесиите? Дали концесията е идинствената форма на ПЧП или по-скоро е само една от възможните форми на ПЧП? Налагането на ограничения чрез законодателството, дали наистина води до развитие на публично-частното партньорство, уредено в действащия Закон за концесиите?

Въпроси много!

ПЧП не е само и единствено концесия!

Проектът погрешно приема, че концесията е единствено възможната правна форма за реализиране на ПЧП проекти.

Законодателното решение в повечето държави по света е именно Закон за ПЧП, а не Закон за концесиите.

За повече информация, вижте сайта на Световната банка:

https://ppp.worldbank.org/public-private-partnership/legislation-regulation/laws/ppp-and-concession-laws