Поредната кръпка

В кодекса не е споменато нищо за конкуренцията на арендатори/наематели в едно землище .  Има землища в които един арендатор обработва 80% дори 90% от землището на едно село.  Защо не се ограничи размера на арендуваната земя от едно лице/семейство и неговите фирми да  не е повече от една трета  от землището на населеното място?   Също не е разрешен проблема с подялбата на имоти с много наследници за които в момента няма начин да се разделят доброволно или  по съдебен път защотото времето и средствата които трябва да се вложат не са икономически обосновани и превишават пазарната стойност на имотите.  В случаи на некоректни наематели/арендатори които не плащат наем/рента собственитците на земята да имат право да прекратят договора едностранно.

С Т А Н О В И Щ Е От: Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бълг

Част 1

От момента на прилагане на Общата селскостопанска политика и по – конкретно директните плащания, в България изключително много се промени земеползването, развиха се земеделски практики, чрез които пряко се унищожава биоразнообразие - монокултурно земеделие на огромни площи, опожаряване на стърнища и пасища и тотална химизация. Всичко това  унищожи местата за хранене, размножаване и укрития на дивеча и доведе до загуба на  биоразнообразие. Изчезнаха  редица растителни видове, които са естествена храна за фауната в земеделските земи, драстично e намалението на пчелите и дивеча. Отстрела на заека намаля близо 3 пъти, което е показателно за популацията му, а за гургулицата се разработва международен план за действие, в който загубата на местообитания, свързани с промените в земеползването са посочени като основна причина за неблагоприятния ѝ статус в световен мащаб. Негативни са последиците и за редица други птици. Прилаганите неправилни земеделски практики се очертават като основна причина за намяване на популациите.

С Т А Н О В И Щ Е От: Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бълга

Част 2

В тази връзка и в унисон със заложените цели  на бъдещата Обща селскостопанкса политика, и по-конкретно „защита на биологичното разнообразие, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта“, Съюзът на ловците и риболовците в България изразява несъгласие с част от разпоредбите предвидени в проекта на ЗПООЗЗ и изразява становище за тяхното пълно отпадане, алтернативно за тяхното  частично изменение или допълнение.

1. По отношение на проекта на ЗПООЗЗ в неговата цялост изразяваме следното становище:

1. В законопроекта не са засегнати поземлени отношения като: Раздробяването на земята и увеличението на собствениците (в резултат на наследство); Размера на собствеността и ползването и свързаното с това улесняване достъпът на земеделски стопани до земя – в проекта не е засегнат въпроса с ограничаване размера на ползваната земя (чрез наем или аренда) от едно лице, както по площ (дка), така и ограничение като част от землището на населеното място, въпреки, че официалните статистически данни показват, че концентрацията на земеделска земя като ползване в България е взела застрашителни размери - 85,32% от използваната земеделска земя се стопанисва от 3,62% от земеделските производители, а това е в пряка връзка с привличането на млади земеделски стопани и улесняване на упражняването на стопанска дейност в селските райони; Търговията със земя; Поземлените отношения по Закона за кооперациите и др. поземлени отношения.

С Т А Н О В И Щ Е От: Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бълга

Част 3

2. В предложения механизъм за уедряване на земеделските имоти по собственост не е предвидено: Кои са членовете на Общото събрание на собствениците и собствениците трябва ли да регистрират юридическо лице; Как се учредява това Общо събрабние и кои са ръководните му органи; Кой  и как свиква ОС;  Колко членен е местният комитет и кой може да участва в него  и др.

С Т А Н О В И Щ Е От: Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бълга

Част 4

II.По отношение на конкретни текстове в проекта на ЗПООЗЗ

Предлагаме да отпаднат от проекта на ЗПООЗЗ всички разпоредби, касаещи т.нар. „бели петна“ - земеделските земи, които не се обработват от собствениците им и се предоставят за ползване на трети лица, освен в случаите, когато собственикът не е декларирал изричното си желание земята му да не бъде обработвана.

Мотиви: През последните 10 г. земеползването в България е променено по отношение както на структурата на земеделските култури, така  и по отношение структурата на земеделските стопанства - малките и средни  земеделски парцели, с голямо разнообразие на земеделски култури, са заменени с огромни монокултурни блокове. Днес 3,62% от земеделските производители обработват 85,32% от използваната земеделска земя, която се състои от стопанства  с размер над 50 ха. Те се характеризират с ниско земеделско разнообразие -  площите с житни култури, слънчоглед и индустриални маслодайни култури заемат 88,28% от обработваемата земя, а местата за размножаване, укрития и хранене на дивеча  като затревени площи и трайни насаждения са намалели съответно с 27% и 22% за последните 10 години. Необработваемата земя, която е естествено местообитание за дивеча е намаляла с 63%.

Значителното намаляване на необработваемата земя се дължи в голяма степен на  т.нар. „Бели петна”  -  термин, който се използва да означи земеделските земи, които не се обработват от собствениците им, но които, с оглед следване на принципа, че цялата земеделската земя трябва да бъде обработвана, се предоставят за ползване на трети лица, по ред и процедура, определен в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (чл. 37б - 37р ЗСПЗЗ), освен в случаите, когато собственикът не е декларирал изричното си желание земята му да не бъде обработвана.

Същата постановка е пренесена и в проекта на ЗПООЗЗ. С цел създаване на естествени местообитания за дивеча – необработваеми (пустеещи площи) предлагаме т.нар. „бели петна“ да не се предоставят за обработка на трети лица, а да запазят характера си на необработваеми площи, още повече, че тези разпоредби противоречат на разпоредбите на Закона за собствеността, предвиждащ, че всеки собственик следва да изрази волята си за разпореждане със собствените си имоти.  Ако собственика иска земята му да бъде вкл. в масив за ползване е нормално той да го заяви, което показва неговото информирано решение за цялата процедура, вкл. и  реда по който да си получи парите. Административното разполагане със земята на собствениците,  без за това да е дадено изрично съгласие на собственика е противоконституционно, още повече, че тези постановки не важат за държавните и общински земи, където процедурата е точно обратна – за тях се изисква изрично съгласие.

С Т А Н О В И Щ Е От: Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бълга

Част 5

Чл. 6 (1) Включването на имоти от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд в плана за уедряване се извършва след предварително писмено съгласие от министъра на земеделието, храните и горите, съответно от общинския съвет.

(2) Полските пътища - общинска собственост, които попадат в обхвата на плана за уедряване, се проектират отново според нуждите на плана.

Позиция: Предлагаме следният изменен и допълнен  текст:

Чл. 6 (1) Включването на имоти от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд в плана за уедряване се извършва след предварително писмено съгласие от министъра на земеделието, храните и горите, съответно от общинския съвет.

(2) Съществуващите полските пътища  се запазват като такива в обхвата на плана за уедряване.

(3 ) Според нуждите на плана, могат да  проектират и нови пътища.

(4) Пътищата по ал.3 се изграждат от общината в срок от една година от влизането на плана в сила.

Целта е вече съществуващите полски пътища да се запазят и да не се проектират отново.

С Т А Н О В И Щ Е От: Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бълга

Част 6

Чл. 133. (1) След влизане в сила на заповедта по чл. 125, ал. 3 по искане на директора на областната дирекция „Земеделие“ кметът на общината въз основа на решение на общинския съвет може да изрази принципно съгласие за предоставяне на имоти и части от имоти – полски пътища, попадащи в индивидуалните парцели на земеделските земи на участници в споразумението или разпределението, по цена, определена до 1 октомври с решение на общинския съвет, но не по-ниска от средното годишно рентно плащане за землището.

(2) След получаване на съгласието от кмета директорът на областната дирекция „Земеделие“ издава заповед за ползването на имоти – полски пътища от участниците и определя дължимото плащане.

(3) Участниците, включени в заповедта по ал. 2, заплащат определените суми по банкова сметка на общината в едномесечен срок.

(4). При неплащане в срок, по искане на кмета на общината директорът на областната дирекция „Земеделие“ отменя или изменя заповедта по ал. 2, като изключва от нея участниците, които не са заплатили дължимите суми.

(5) Заповедите по ал. 2 и 4 се обявяват в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикуват на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция "Земеделие".

(6) Заповедите могат да се обжалват по пред районния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението им.

Позиция: Не сме съгласни с новосъздадения  чл.133 и предлагаме последният напълно да отпадне.

Мотивите ни за отпадане на чл. 6 (2) и чл. 133 са следните: Унищожаването и повредата на полските пътища и прилежащите по продължението им 5 метрови ивици необработваема земя е нецелесъобразно както от гледна точка на противопожарните мерки в земеделските райони, така и от гледна точка на запазване на естествените местообитания  и биоразнообразието. Освен да осигуряват достъп до земеделските имоти, полските пътища имат и други по-важни функции – служат за  противопожарни ивици  и са естествени коридори за придвижване на дивеча. Основната причина за разпространението на пожарите в земеделските парцели е разораването и усвояването на  полски пътища, които когато са в цялост служат за естествени противопожарни ивици. Предвид характера на земеползване в страната – монокултурно производство на огромни територии, полските пътища и прилежащите по продължението им 5 метрови ивици необработваема земя са единствените запазени  естествени местообитания в земедеслките райони  и коридори за придвижване на дивеча. Узаконяването на усвояването на полските пътища за земедеслки цели е престъпление срещу природата и биоразнобразието в частност, а разпоредбите на чл. 133 обслужват единствено  стремежа на земеделските производители по-голяма част от земите им да станат допустими за подпомагане чрез директните плащания.

С Т А Н О В И Щ Е От: Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бълга

Част 7

Чл. 354. (4) Собствениците и ползвателите на земеделските земи носят отговорност за:

1. съответствието с хигиенните норми на произвежданата растителна или животинска продукция от земеделската земя;

2. вредите, нанесени на земеделските земи, притежавани от другите собственици, а също така и за увреждане на качеството на повърхностните и подпочвените води.

Позиция: Предлагаме следния изменен и допълнен текст:

Чл.354. (4) Ползвателите на земеделските земи носят отговорност за:

1. съответствието с хигиенните норми на произвежданата растителна или животинска продукция от земеделската земя;

2. вредите, нанесени на земеделските земи, притежавани от другите собственици, а също така и за увреждане на качеството на повърхностните и подпочвените води.

Мотиви: Не е обосновано собственикът на земеделска земя, когато не е в качеството си и на ползвател да носи отоворност за хигиенните норми на продукцията от земедеслка земя, както и за вредите нанесени в резултат на обичайната дейност изпълнявана от ползвателя, като например използване на нерегламентирани пестициди или пестициди в неразрешена концентрация, които водят до увреждане качеството както на повърхностните, така и на подпочвените води.  Предложеното изменени не изключва собственика, когато същият е и ползвател.

С Т А Н О В И Щ Е От: Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бълга

Част 8

Чл. 354. (5) Ползвателите на земеделски земи носят отговорност за изгарянето на стърнища и други растителни отпадъци на земеделската земя и са длъжни да участват при гасенето им.

Позиция: Предлагаме изменен и  допълнен  текст:

Чл.354. (5) Ползвателите на земеделски земи носят отговорност за:

1. изгарянето на стърнища и други растителни отпадъци на земедеслката земя и са длъжни да участват при гасенето им;

2. за употребата на неразрешени и/или негодни  пестициди, минерални, листоподхранващи, микроторове и биологично активни вещества, които не са получили биологична и токсилогична регистрация от специализираните комисии и съвети към Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите;

3. за унищожение и повреда на: полски пътища и прилежащите им по продължението 5 метрови ивици необработваема земя, синори, храсти и дървета и групи от тях, полезащитни пояси;

4. за използването на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите;

5. за унищожаването или промяната на изградени противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения без изрично съгласие на съответните държавни органи.

Мотиви: Предвид това, че законодателят е предвидил в чл. 360 (1) от проекта на ЗПООЗЗ забрана, която е свързана с обичайната дейност на ползвателя на земеделска земя, то същия трябва да носи отговорност за нея, а именно – използването на неразрешени пестициди и др., органични утайки, разораване на противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения. Предвид това, че през последните години, в стремежа си да усвоят по-голям размер субсидии от директните плащания, ползвателите на земеделкси земи усвоиха полските пътища и прилежащите им по продължението 5 метрови ивици необработваема, разораха синори, унищожиха дървета и групи тях и полезащитни пояси, вменяването им на отговорност за тези действия е належащо.

С Т А Н О В И Щ Е От: Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бълга

Част 9

Чл. 360. (1) Забранява се:

1. употребата на пестициди, минерални, листоподхранващи и микроторове, както и на биологично активни вещества, които не са получили биологична и токсикологична регистрация от специализираните комисии и съвети към Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите;

2. изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в земеделските земи;

3. палене на огън и извършване на огневи работи в земеделски земи;

4. използването на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите;

5. унищожаването или промяната на изградени противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения без изрично съгласие на съответните държавни органи.

Позиция: Предлагаме следния допълнен текст

Чл. 360. (1) Забранява се:

1. употребата на пестициди, минерални, листоподхранващи и микроторове, както и на биологично активни вещества, които не са получили биологична и токсикологична регистрация от специализираните комисии и съвети към Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите;

2. изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в земеделските земи;

3. палене на огън и извършване на огневи работи в земеделски земи;

4. използването на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите;

5. унищожаването или промяната на изградени противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения без изрично съгласие на съответните държавни органи.

6. унищожаване или повреда  на полски пътиша и прилежащите по продължението им 5 метрови ивици необработваема земя;

7. унишожаването или повредата на  синори, полезащитни пояси, храсти и дървета и групи от тях.

Мотиви: С цел запазването на полските пътища и 5 метрови ивици необработваема земя по продължението им, както и синорите, полезащитните пояси, храстите, дърветата и групи от тях, които са естествени местообитания за дивеча е належаща забранителна разпоредба в тази насока.

С Т А Н О В И Щ Е От: Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бълга

Част 10

Чл. 507. (1) Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което:

1. без правно основание ползва земеделски имот от държавния или общинския поземлен  фонд или земи в бившите стопански дворове на прекратените организации;  

2. унищожи или повреди полски път, с изключение на полските пътища, предоставени за ползване по реда на чл. 133, ал. 2;

Позиция: Предлагаме изменен текст:

Чл.507. (1) Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което:

1. без правно основание ползва земеделски имот от държавния или общинския поземлен  фонд или земи в бившите стопански дворове на прекратените организации;  

2. унищожи или повреди полски път и прилежащите по продължението му 5 метрови ивици необработваема земя

Мотиви: Съответствие с предложението чл.133 да отпадне и предложените допълнения в чл.360. (1)

С Т А Н О В И Щ Е От: Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бълга

Част 11

Чл. 509. (1) Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. ползвателят на земеделска земя, на която е извършено изгаряне на стърнища и други растителни отпадъци.

Позиция: Предлагаме изменен текст

Чл. 509. (1) Наказва се с глоба от 1600 до 6000 лв. ползвателят на земеделска земя, на която е извършено изгаряне на стърнища и други растителни отпадъци.

Мотиви: В Закона за опазване на земедеслките земи, който според § 1 на проекта на ЗПООЗЗ се отменя, е предвидена глоба от 1600 до 6000 лв., която законодателят е определил като съразмерна спрямо степента на обществената опасност от деянието и щетите, които нанася върху земеделските земи и биоразнообразието, в частност и на дивеча. Предвид това, както и факта, че в съдебната практика обикновено се отсъжда долната граница на глобата, то смятаме, че тя (долната граница) трябва да има възпиращ ефект.

Чл. 509.  (3) При повторно нарушение, наказанието е от 1000 до 10 000 лв.

Позиция: Предлагаме изменен текст

Чл.509. (3) При повторно нарушение, наказанието е от 3000 до 12 000 лв.

Мотиви: Съответствие с предложеното изменение на чл.509. (1)

Чл. 509.

Позиция:Предлагаме  създаване на нова ал.5, със следния  текст

Чл.509. (5) Наказанието по ал. 1 и 3 се налага и на ползвателя на земедеслка земя,който е нарушил  забраната по чл. 360, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 7

Мотиви:Съответствие с предложеното допълнение на чл.360 (1) и предвид това, че за  осъществяването на всяка дейност забранена със закона, трябва да има съответстваща глоба.

С Т А Н О В И Щ Е От: Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бълга

Част 12

Чл. 514. (1) Нарушенията се установяват с актове на длъжностни лица:

1. определени от министъра на земеделието, храните и горите, в случаите на нарушения по чл. 507 и 511 за земи на физически и юридически лица, и на държавния поземлен фонд, както и в случаите по чл. 510;

2. определени от кмета на общината, в случаите на нарушения по чл. 507 и 511 за земи от общинския поземлен фонд, както и в случаите по чл. 508 и чл. 509;

Позиция: Предлагаме изменен текст, както следва:

Чл. 514. (1) Нарушенията се установяват с актове на длъжностни лица:

1. определени от министъра на земеделието, храните и горите, в случаите на нарушения по чл. 507 и 511 за земи на физически и юридически лица, и на държавния поземлен фонд, както и в случаите на чл. 508, чл.509 и чл. 510;

2. определени от кмета на общината, в случаите на нарушения по чл. 507 и 511 за земи от общинския поземлен фонд.

Мотиви: С направеното предложение се премахва възможността за влиянието на субективния фактор по места и зависимости, които към момента са причина за липсата на съставени актове на земеделски производители, върху земите на които са извършено изгаряне на стърнища, както и предвид  степента на обществената опасност от деянието и щетите, които нанася върху земеделските земи и биоразнообразието, в частност и на дивеча.

С Т А Н О В И Щ Е От: Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бълга

Част 13

§ 27. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи  (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г. – бр. 64 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г.; решения № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 59 от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г.; Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 103 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 15 от 1997 г.; изм., бр. 62, 87, 98, 123 и 124 от 1997 г., бр. 36, 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г., бр. 34 и 106 от 2000 г., бр. 28, 47 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 и 38 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 13, 24 и 59 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 6, 10, 19, 44, 94 и 99 от 2009 г., бр. 62 от 2010 г., бр. 8 и 39 от 2011 г., бр. 25 и 44 от 2012 г., бр. 15, 16 и 66 от 2013 г., бр. 38, 49 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 31, 61 и 100 от 2015 г., бр. 61 от 2016 г., бр. 13 и 58 от 2017 г. и бр. 42 и 55 от 2018 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 24, ал. 2, 3 и 13 се отменят;

2. Членове 24а-24д се отменят;

3. В чл. 25, ал. 3-7 и 9 се отменят;

4. Член 26 се отменя;

5. В чл. 27, ал. 6 и 8-11 се отменят;

6. Член 27а се отменя;

7. Член 30 се отменя;

8. В чл. 35, ал. 3 изречение трето думите „ползване и” се заличават.

            9. Глава пета „а“ „Ползване на земеделските земи“ с чл. 37б- 37р се отменя.

Позиция: Предлагаме допълнение на §27 със създаването на нови т.10 и т.11, както следва:

10. Чл.4(4) се  допълва така:

Чл.4. (4) Собствениците и ползвателите са длъжни да опазват съществуващите върху земите им археологически обекти, културни ценности, мелиоративни, електроенергийни и други съоръжения и инсталации, геодезични и гранични знаци, полски пътища и прилежащите от двете страни 5 метрови ивици необработваема земя, синори, полезащитни пояси, живи плетове, дървета, храсти и групи от тях,  както и да не пречат на другите собственици, ползватели и служебни лица да ползват и поддържат същите.

11. Чл.38 се допълва така:

Чл. 38. (1)Лице, което унищожи, повреди, извади или премести траен знак за означаване на опорната мрежа или границите на земеделски имоти, се наказва с глоба от 1500 до 6000 лв.

(2)  Лице, което унищожи или повреди полски път и прилежащите му по дължина 5 метрови ивици необработваема земя, трасиран по план за земеразделяне, или попречи на неговото прокарване по плана за земеразделяне,  се наказва с глоба от 1500 до 6000 лв. и се задължава да го възстанови.

(3)Лице, което унищожи или повреди синори, полезащитни пояси, живи плетове, дървета, храсти и групи от тях, се наказва с глоба от 1500 до 6000 лв.

(4)  Когато нарушението по ал. 1, 2 и 3 е извършено по нареждане от служител на юридическо лице, на неговия ръководител се налага глоба от 3000 до 9000 лв., а на юридическото лице се налага имуществена санкция от 6000 до 12000 лв.

Мотиви към т.10 и т.11: Опазването на местообитанията и ландшафта освен, че са цел на бъдещата Обща селскостопанска, са и пряко свързани с опазването на биоразнообразието. В тази връзка законовите разпоредби за тяхното опазване са належащи. Предложеното завишаване на размера на глобите е изготвено след съпоставяне с други административно наказателни разпоредби, от което се установи, че размерът на глобите предвидени в ЗСПЗЗ се явява несъразмерно нисък.

СТАНОВИЩЕ НА СДРУЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА БИОПРОДУКТИ /СБПБ/

на СДРУЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА БИОПРОДУКТИ (СБПБ)

Уважаеми господа, в срока за обществено обсъждане проекта на Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, се присъединяваме с кратък коментар по два текста от проекто-закона, както следва:

По: Чл. 246. (1) Собствениците на овощни насаждения, създадени върху земеделски земи от държавния или общинския поземлен фонд, могат да придобият право на собственост върху земите по пазарна цена, изготвена от независим оценител, след изтичане на 5 години от създаването на насажденията и при условие, че са:

1. създадени и се ползват по силата на договор с министъра на земеделието, храните и горите, съответно - с кмета на общината;

2.  придобити чрез приватизационна сделка;

3.  придобити от прекратените организации.

(2) Собствениците на овощни насаждения, създадени при условията на ал. 1, т. 1, при придобиване право на собственост върху земите, заплащат и сума за ползването на имота през периода на създаване на насаждението.

Коментар: Сумата, посочена в алинея 2 на горецитираната норма така или иначе ще бъде заплатена преди да се закупи теренът. В този смисъл считаме, че не е и целесъобразна и противоричи на заложените цели, защото при такова положение кандидат – купувачите на такива земи ще плащат два пъти цената. Непонятно е защо ще се плаща втори път при закупуването.

(3) Размерът на дължимата сума за периода на създаване на насаждението се определя съобразно дължимата арендна вноска, определена по договора за периода на пълно плододаване на насажденията. –

В контекста на горния коментар, обективираме две ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

Първо: алинеи 2 и 3 на чл. 246  от проекто-закона да отпаднат, тъй като излишно се натоварва цената, наем/аренда така или иначе се плаща в изпълнение на изискванията по ал. 1 и не следва да се плаща втори път наемна цена при закупуването.

Второ: Да се даде възможност цената на земята да се заплати чрез поименни компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – респ. да бъде предвиден такъв текст

ПО:  Чл. 312. (1) Търговете за продажба на земите, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на прекратените организации, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, се провеждат за:

1. поземлени имоти в стопански дворове извън урбанизираните територии, за които е изготвен парцеларен план в цифров вид или план на новообразуваните имоти на стопанския двор, или

2. урегулирани поземлени имоти по смисъла на Закона за устройство на територията в стопански дворове в границите на урбанизираните територии.

(2) Имотите – предмет на търг, се индивидуализират съответно с парцеларния план след преобразуването му в цифров вид, с плана на новообразуваните имоти, или с регулационния план.

(3) Не се допуска участие в търга за част от имот.

Коментар:

Видно от текста, премахната е уредбата по действащия ЗСПЗЗ в чл. 27, което считаме за нецелесъобразен дефицит при положение, че е налице работеща норма.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се добави в проекта /има го и в стария закон/ЗСПЗЗ, респ. да се запази чл 27: „В първия търг участват само собственици на имоти, съседни на имота- предмет на търга като в следващите търгове може да участват всички заинтересовани лица.