Становище по ЗЗТТ

На първо четене законопроекта е написан в стил европейски документ , а именно без ясна и категорична формулировка съобразно езиковите особености и ползваната терминология.

         Въпреки , че се говори за търговска тайна основният акцент видно и от мотивите е върху интелектуалната собственост и защитата на същата . В тази връзка представената нормативна база в мотивите е неправилна . Липсва разглеждане на редица основополагащи закони в тази област , които са специални , а именно Закона за авторското право и сродните му права ; Закона за марките и географските означения; Закона за промишленият дизайн; Наредбата за граничните мерки за правото на интелектуална собственост; Наказателният кодекс . Като това изброяване е без да влизам в детайли на материята на патентното и авторско право , като съдебна практика предвид липсата на детайлно познаване на този проблем .

        Според мен създаването на един несъгласуван с изброените специален закон , каквото е предложението ще доведе до невъзможност за ефективното му прилагане , доколкото действащата до момента нормативна база няма да бъде изменена и противоречията и липсата на единност и кодификация , ще направи настоящият проект не ефективен .

        Предвид изложеното резюме са налице две възможности или да се извърши промяна в цитираните по горе закони или да се приеме нов закон кодекс , които да урежда напълно защитата на изброените права или да се въведат промени във всички тези закони . И двата варианта биха били по удачни от настоящият .

         При прочита изниква въпросът , за практическата подготовка на юристите изработили законопроекта. Наличието на противоречия и създаването на нов специален закон пререждащ защитни механизми във вече съществуващи специални закони , ще доведе до колизия , при приложението на настоящият проект в реалното правораздаване .  Отворен остава въпросът , как съдия от районен съд в едноличен състав , ще определи размер на обезпечението на едно голямо предприятие , без да е налице икономическа експертиза . Същото се отнася и до едноличният състав на Окръжен съд  . Въпреки , че в мотивите е изведено , че е налице механизъм за предотвратяване на злоупотреба с процесуални права относно предложеният законопроект , такъв механизъм и санкция по съществото си липсват , като отново твърдя , че едно въвеждане на гаранция за която и да е от страните или и за двете се търси отново гаранция сходна с хипотезата на ЗЗД , като са махнати държавните ценни книжа , липсва детайлна разработка по отношение възможността за представяне на банкова гаранция и проверката на тази гаранция. Пример при предприятие , което има годишен оборот от 100 милиона и пуска нов продукт, със съмнение на търговска тайна сдобита или ползвана неправомерно  , каква ще е определената гаранция . За ответникът , липсва прогнозна стойност на потреблението , липсва обосновка за периода на производството , липсва аргумент какъв би бил размера на щетата , предвид възможностите на производствените мощности / колко би могло да се произведе и колко реално се произвежда /. От друга страна как ще се определи гаранция в тежест на ищецът , при спиране на производство при нов продукт . Как ще де компенсира някой без да е ясно колко би продал и за какъв период , колко би спечелил .

                Видно от примера за определяне на гаранция , тя ще се определя евентуално своеволно и безконтролно , без ясни параметри .

                 Механичното насочване към ГПК пък е друг проблем , при условие ,че едно производство от такъв тим в най- добрият случай в малак съд / където делата вървят по бързо / , би се проточило около 4-6 години през трите инстанции . Такъв един срок за търговският оборот е пагубен и недопустим .

               При желание за контакт адв. Тодор Ташев тел. 0887 323252, гр. Хасково ул. Преслав № 24 ет.2 кантора № 10 .

от името на "Геострой" АД

1. Чл. 2, ал. 1, т. 2 – законът не се прилага по отношение на „разкриването на търговска тайна от нейния притежател, когато съгласно правото на Европейския съюз или друг закон такова разкриване е от обществен интерес и е необходимо за упражняване на правомощията на публични, административни или съдебни органи“ – изказът в черен курсив е неточен – следва навсякъде в проекта да бъде заменен с „правото на Европейския съюз или националното право“, както е разписано в чл. 8, ал. 2, тъй като правото на Европейския съюз не представлява отделен закон, а е система от различни по вид наднационални нормативни актове;

2. Чл. 2, ал. 1, т. 2 – законът не се прилага по отношение на „разкриването на търговска тайна от нейния притежател, когато съгласно правото на Европейския съюз или друг закон такова разкриване е от обществен интерес и е необходимо за упражняване на правомощията на публични, административни или съдебни органи“ – употребеният изказ отново е непрецизен – подчертаният израз е неточен, защото административните и съдебни органи са публични по своята същност, т.е. публичните органи не са нещо отделно и различно от административните и съдебни такива. Следва изразът „публични“ да отпадне или подчертаният текст да се замени с обобщаващото „държавни органи“;

3. Чл. 8, ал. 1, т. 4 – Придобиването на търговска тайна е правомерно, когато е извършено „по силата на договор или по друг начин, който не противоречи на добросъвестната търговска практика“ – предлагаме подчертаният израз да бъде допълнен с „по смисъла на Закона за защита на конкуренцията“ с цел изключване на всякакви потенциални неясноти при бъдещото тълкуване и прилагане на нормата;

4. Чл. 8, ал. 2 – „Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна е правомерно, доколкото такова придобиване, използване или разкриване се изисква или разрешава от правото на Европейския съюз, от закона или националното право“ – както беше посочено по-горе, най-коректният израз е „правото на Европейския съюз или националното право“. В случая фразата „от закона“ е напълно излишна: закон в широкия смисъл на понятието е синоним на правото (национално или на ЕС); закон в тесния смисъл (като отделен нормативен акт) се включва в понятието право (национално или на ЕС). Поради тези съображения фразата „от закона“ следва да отпадне, тъй като присъствието ѝ лишава от смисъл посочената норма;

от името на "Геострой" АД

1. Чл. 9, ал. 3 – „Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна се счита за неправомерно, когато към момента на придобиването, използването или разкриването й лицето, предвид обстоятелствата, е знаело или е следвало да знае, че търговската тайна е била получена пряко или косвено от друго лице, което я е използвало или разкрило неправомерно“ – цитираният текст е изключително неясен – единственото ясно в него е това, че има лице, което е използвало или разкрило тайната неправомерно, както и друго лице, чиято роля не е съвсем определена. Тъй като не се разбира замисълът и крайната цел на разпоредбата, тя следва да отпадне;

2. Чл. 11, ал. 2 –  „Едновременно с иска по ал. 1, ищецът може да поиска от съда и…“ – думата „иска“ следва да бъде заменена с „исковете“, тъй като в ал. 1 са уредени няколко отделни иска, които могат да се комбинират;

3. Чл. 12, ал. 2 – „Правото на иск на ответника и всяко трето засегнато лице се погасява с изтичане на 1-годишен срок от влизане в сила на съдебен акт, от който черпят правен интерес“ – цитираната разпоредба е неясна и безсмислена. Правото на иск принадлежи на първо място не на ответника, а на ищеца. Освен това не става ясно какъв точно иск се има предвид в разпоредбата, неясен е и съдебният акт, от който се черпи правен интерес, както и начинът за това. Поради това ал. 2 на чл. 12 следва да отпадне;

4. Чл. 19, ал. 1, изр. 2 – „Обезщетението се дължи, когато нарушителят е знаел или е бил длъжен или е могъл да знае, че участва в неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна“ – вторият съюз „или“ следва да бъде заменен с „и“. В българското законодателство (например НК) е заложено изискването задължението за знаене, съответно възможността за знаене, да присъстват кумулативно в състава на даденото нарушение/престъпление. Отклонението, което се създава чрез разпоредбата на чл. 19, ал. 1, не може да се оправдае нито с юридически, нито с логически, нито с практически аргументи.