Правилно...

Точно така трябва да се процедира.Те не са на съседна територия постоянно, а изпълняват служибната си дейност по нормативната уредба на нашата страна.Служителите не са разделени  от линията на ДГ постоянно и не са постоянно и непрекъснато в командировка, а някои използват тоза да допълнителен доход използвайки пролуки и вратички за да ди докарват извънредно парични средства...

Правилно ама не...

"Точно така, ако може им вземете и заплатите на тия служители в СКЦ. Те не ги заслужават, не са учили и не знаят по 2-3 чужди езика, не работят на смени от по 12 часа и не говорят на чужд език през целия си престой в СКЦ, не превеждат и официални документи между министерства и дирекции  а и други институции, не чакат по 3-4 часа да се приберат от съседна територия, когато има задръстване и голям пътникопоток, както и лоши метеорологични условия, не ходят до съседните държави с личните си автомобили, а ходят с осигуреният им служебен транспорт и автобусни линни до съседната страна. Човешката завист няма граници. Предлагам ако може и да дават по някой лев, като ходят на работа, все пак им давате възможност да тренират познанията си по чужди езици." Не стига, че сме за смях пред съседите ни с възнагражденията които взимаме, а сега и това. В духа на коментиралия преди мен " kopeledivo" , да попитам и аз за служителите, които са на пенсия и заплата в това министерство. Както е модерно "за един приятел питам". Успех на хората измислили поредната гавра със служителите в това министерство, продължавайте с мозъчните си напъни. 

Против!!!

Всеки български гражданин, без значение дали е полицай или не, командирован в друг град или държава би следвало да получава средства за това при положение, че не му е осигурен транспорт, храна и вода(минимум). Тези служители имат ли право, през 12 часовата им смяна, да „отскочат“ до Р България да се нахранят, имат ли отредено време за почивка в което да го направят и ще им бъде ли достатъчно, пеша ли трябва да изминават тези „до 3 километра“, има ли кой да ги замества през това време или са оставени да се оправят „кой както може“? При положение, че стандарта на живот и заплатите в съседните ни страни са доста по-високи от нашите следователно и услугите им са по-скъпи. Колко пари струват бензина, закуската и обяда, и минералната вода в тези съседни нам страни? Или е по-добре да си ги носят от вкъщи в мешка и пеша през държавната граница (все пак са само до 3 километра от линията на държавната граница на Република България. Ами до тази „линия“ как ли стигат?). Искате да постигнете „Баланс по отношение на всички служители на МВР“, ами спрете тогава командировъчните на всички служители в МВР (в това число и на висшестоящите) - защото иначе това си е дискриминация! Ако наистина искате прозрачност извадете справка колко пари се полагат, при НЕПРЕКЪСНАТ 12-часов престой на територията на друга страна, на един такъв служител и да ги сравним с парите които се полагат при командировка на други служители от различните министерства и техните ръководители. За тях има ли значение на колко сантиметра са от линията на държавната граница на Република България? Искате да постигнете „Баланс по отношение на всички служители на МВР“ - не мисля!!! Работете за постигане на "Баланс по отношение на всички граждани в Р България", но не като отнемате полагащото се(за определена група от хора),  а като осигурите получаването му на всички които имат право!

Не е правилно!!!

Това предложение е меко казано дискриминационно спрямо служителите на МВР и по – конкретно спрямо тези, които са командировани по тази наредба. Така предложено излиза, че всички други командировани от МВР и другите ведомства ще получават дневни в размера определен от наредбата, с изключение на „служителите на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи служебните си задължения в Съвместен контактен център, разположен на територията на съседна на Република България държава, както и на служителите на Министерството на вътрешните работи, които в изпълнение на служебните си задължения по извършване на гранични проверки или наблюдение на държавната граница престояват на разстояние до 3 км от линията на държавната граница на Република България” и „По този начин ще се постигне баланс по отношение на всички служители, които изпълняват дейности по граничен контрол и наблюдение на държавната граница.”- този „баланс” ще се постигне, като се спрат всички средства изплащани под формата на задгранични командировки по тази наредба.

Служителите на МВР командировани по други нормативни актове получават средства за това си командироване, не е ли по-балансиращо и тези средства да бъдат спрени с проект за изменение на нормативните актове?

Групи от служители в МВР получават средства в различни размери и по различни разпоредби. Тези средства балансирани ли са спрямо всички служители?

Дори добавките за оперативна дейност и други подобни са на области и региони на служене, това баланс за служителите ли е?

И още, служителите на другите ведомства и МВР (извън посочените в предложението) командировани по тази наредба по така направеното предложение ще получават предвиденото в наредбата.

Има служители, които са пенсионирани и продължават да служат в МВР (пенсия – не лоша и заплата) това се казва баланс спрямо всички служители в МВР, не само финансов но и кариерен.

НЕ Е ПРАВИЛНО!!!

Против

Не е правилно!!!

Отново завистта се намеси и по всяка вероятност ще победи.

Завистта, която изразява злоба, предизвикана от благополучието на други хора.

Когато някой колега се издигне много бързо, значи той е връзкар. И веднага става обект на завист и омраза, на одумки и заговори. А никой дори не се и замисля, че той може би наистина е човекът за тази длъжност. 

По същия начин се чувстват и колегите, посочени в проекта на постановлението. Никой не се интересува от уменията и квалификациите на тези служители. Не е важно с колко отговорности са натоварени ежедневно.

Става дума за едни пари, които някой преценява, че не им се полагат. 

Завистта е пречка да се развива и укрепва нашият морал. Тя няма никакво право на живот.

хроника на една "справедлива" дискриминация - част първа

… “To sin by silence, when we should protest, makes cowards out of men” – Ела Уилър Уилкокс – американската писателка и поетеса („Мълчанието във времена на протести прави от мъжете страхливци“ – без претенции за най-точен превод)…

Аз съм един от „потърпевшите“ от предстоящите изменение и допълнение в Наредбата. Получавам т.нар. „командировъчни” от известно време и, честно казано, от няколко години очаквах тази стъпка. Но направеното предложение ми изглежда доста смущаващо (с извинение към колегите юристи, работили по изготвяното му). Въпреки че човек обикновено трудно приема промените (особено тези, които по някакъв начин го ощетяват), сигурен съм, че всеки би приел градивната, позитивната и обективно обоснованата промяна; промяна с прозрачни мотиви и ясни цели.

Запознат съм достатъчно добре с реалното състояние на Министерството, напълно осъзнавам необходимостта от оптимизиране на разходите, от търсене на начини за акумулиране на средства, от реализиране на икономии и т.н. и т.н. Разбирам желанието за промяна на Наредбата, но в никакъв случай не мога да изразя съгласие с така изтъкнатите мотиви и тълкувания.

I.               От Формуляра за частична предварителна оценка на въздействието става ясно, че единственият проблем е, че „Тази разпоредба се прилага в МВР само по отношение на служителите, които по силата на действащи международни договори, сключени с Румъния и Република Гърция са командировани да изпълняват служебни задължения по извършване на гранични проверки или наблюдение на държавната граница или са командировани да изпълняват служебни задължения в Съвместен контактен център, разположен на територията на съседна на Република България държава, като престоят на тези служители на територията на посочените съседни на Република България държави е на разстояние до 3 километра от линията на държавната граница и е с продължителност повече от 4 часа, но по-малко от едно денонощие.“ Не мога да се съглася, че прилагането на определена разпоредба само към определена група лица, може да представлява проблем!?. Нали това е целта на посочения член – да бъде прилаган в конкретни ситуации и по отношение на служители, отговарящи на посочените критерии. Освен това посоченият аргумент не е напълно точен – нима няма други случаи на служители на МВР, командировани на територията на съседна на Република България страна, за срок по-малък от 24 часа (участие в съвместни работни срещи, спортни мероприятия и др.)

II.            Посоченият в следващия абзац брой служители от структурата на ГДГП, които към настоящия момент изпълняват служебни задължения по извършване на гранични проверки и гранично наблюдение на държавната граница на територията на съседни на Република България държави – 721 (в това число, предполагам, се включват и служителите от Контактните центрове), трябва да бъде правилно тълкуван. Нека се има предвид, че в издаваната за всяко тримесечие заповед на главния секретар за командироване в чужбина фигурират всички служители, изпълняващи служебните си задължения на чужда територия, но само на част от тях (и то на по-малката – в никакъв случай на всички 721 служители) реално се изплащат дневни пари.

хроника на една "справедлива" дискриминация - част втора

III.               Като проблем в прилагането на съществуващото законодателство, който налага приемането на ново законодателство, се посочва единствено фактът, че приложението на цитираната разпоредба по отношение само на част от служителите на МВР, поставя същите в по-благоприятно положение спрямо други служители, а единствената цел на предложената промяна е да се постигне баланс по отношение на всички служители на МВР, които изпълняват дейности по гранични проверки или наблюдение на държавната граница, и на тези, които изпълняват служебни задължения в Съвместен контактен център. Ако с „по-благоприятното положение“ се има предвид дневните пари, които се изплащат на командированите служители, то това положение си има съвсем обективна и законна причина – фактът, че служителите изпълняват служебните си задължения на територията на друга държава (в този смисъл как може да се търси „баланс“). Защото, поправете ме, ако греша, но дори ако приемем, че предложената промяна реши горепосочения проблем, не смятате ли, че тя неизбежно ще породи обратния ефект – ще постави въпросните 721 служители в същото неблагоприятно положение спрямо останалите служители на МВР, командировани по силата на новия чл. 21, ал. 1 от Наредбата, да не говорим за всички служители от други ведомства. С други думи: на определена категория командировани служители не се полагат дневни (по силата на новия чл. 21, ал. 2), докато на всички останали (по силата на новия чл. 21, ал. 1) – да. Защо!?

IV. Как ще може за в бъдеще да бъде обяснен и следния парадокс: съгласно чл. 19. (2) от Наредба за командировките в страната: „На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1.“, а на служителите от посочената категория, командировани в чужбина – няма да се изплащат дневни пари (с други думи – на командирования в страната служител се полагат и изплащат дневни, а на този, командирован в чужбина - не).

V. Кой е обективният критерии (на какво основание и по какви съображения), по който е определено разстоянието от 3 км от линията на държавната граница, посочено в конкретното предложение за изменение и допълнение на Наредбата – (защо 3, а не 1 или 5, например)?

VI. Не открих в т.нар. „оценка на въздействието“ никаква препратка към чл. 15. (1): „За покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2.“, и чл. 18. (1): „С дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи.“ Възникват въпросите за това, какво всъщност се има предвид под „дневни пари“, за какви цели се отпускат, както и как трябва да се тълкува предложението за неизплащане на дневни пари – с евентуалното отпадане необходимостта от разходи за храна ли (но какви биха били обективните причини за това)?

VII. В изготвената „оценка на въздействието“ не са споменати никакви потенциални рискове от приемането на предложеното изменение на Наредбата. При цялото ми уважение към системата на МВР, опасяваме се, че вероятността да последват съдебни дела е напълно реална. А във времена, когато доверието в институциите – в частност МВР – е спаднало до критичния минимум, подобни дела (а съдебната практика показва, че такива не липсват), независимо от техния изход, в крайна сметка не са в интерес нито на служителите, нито на Министерството. 

хроника на една "справедлива" дискриминация - част трета

Тълковният речник дефинира значението на думата „дискриминация“ като „ограничаване на правата или лишаване от права на група граждани по някакъв признак“. В кой от двата случаи бихме могли да открием някаква форма на дискриминация: тогава, когато определени служители са поставени в „по-благоприятно положение“ от други, породено от едно обективно и безспорно обстоятелство – едните осъществяват служебните си задължения в чужбина, а другите – на българска територия, или заложената диференциация между командированите служители – тези, към които ще се прилага новия чл. 21, ал. 2, и всички останали, към които ще се прилага новия чл. 21, ал. 1.

Сигурен съм, че поставените държавни приоритети далеч надхвърлят „интереса“ на 721 служители. Но нека не забравяме все пак, че освен че изпълняват служебните си задължения на чужда територия, а било то на разстояние от само 3 км до линията на държавната граница, на тях им се налага да го правят съвместно със служители на други държави, чиито месечни възнаграждения са в пъти по-високи от нашите. За съжаление, на командированите служители все още се гледа като на „туристи“ или „екскурзианти“, подценява се фактът, че освен служебните дейности, които те извършват (и чиито резултат почти винаги остава неразбран и неоценен), те представляват службата, институцията, държавата...

Много се надявам се да бъда разбран правилно. Предложеното от Вас изменение на Наредбата по всяка вероятност ще бъде прието. Но нека погледнем на въпроса в по-глобален мащаб. Защото той освен правен, има и друг аспект. Какво ще бъде посланието, което ще изпратите на служителите на МВР – настоящи и бъдещи?.. В случая не се решава съдбата на 721 служители. Някои може би ще се демотивират, не е изключено други да напуснат… Разбира се, ще има и такива, които ще останем… Но едно е ясно, дами и господа – всичко това до голяма степен зависи единствено и само от Вас...

Хвала Вам, законотворци!

​

В духа на гореизложеното:

След приемане на предложените промени, работодателят на посочената категория служители ще продължава да ги командирова, което означава, че те ще изпълняват служебните си задължения при по-особени условия на труд. Статусът на командирован основателно, по закон, дава специални права на служителите. С посочените предложения за изменение е неоснователно да се твърди, че така търсеният баланс между служителите ще бъде постигнат. При тези условия, служителите, командировани да изпълняват служебните си задължени на чужда територия на разстояние до 3 км от линията на държавната граница с продължителност повече от 4 часа, но по-малко от едно денонощие, ще бъдат лишени от простичката, но съществена даденост, която останалите служители ще имат, а именно да ползват линиите за обществен транспорт за да стигнат до работните си места, в обедната почивка да обядват на собствена територия, съответно да заплатят със собствена валута и в размери отговарящи на доходите им. Разбира се, не сме служители на Apple, за да имаме претенции и очаквания към условията на труд, но сме служители в държавния апарат на европейска държава и би било прекрасно да сме равностойни, поне малко на останалите колеги. За сега освен 3-те км от линията на държавната граница минаваме още много пъти по толкова, с личните си автомобили, за да стигнем до работните си места, купуваме си униформите от личните средства, а не от полагаемите лимити, събираме пари за тонер, хартия, за други консумативи изобщо не коментирам, надяваме се лятото да не е топло, защото климатиците я тръгнат, я не, ако изобщо има такива, а зимата се стопля с настъпването на пролетта, относно хигиенните условия, плащаме си за чистачка, но и тя не е способна да направи чудеса с ръждивата вода от инсталациите, ако имаме късмет да има вода изобщо. Изключително мотивиращо.. И какво от това ще кажете, всички са така, но не съвсем, защото различните служители, съобразно спецификите на служебните си задължения, получават добавки, които приравнени към командировъчните средства, които получават служите в СКЦ и на ГКПП са равностойни и баланс отдавна е постигнат. Какво се променя на практика с предложените изменения? Нарушават се принципите за еднакво третиране било то спрямо служителите на същата длъжност в собствената или приемащата държава. Сами казвате, че предложеното изменение на Наредбата няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, което означава, че на дадена категория служители (двойни стандарти) правото на командировъчни средства ще бъде отнето по-скоро по субективни, а не обективни причини.