Обществени консултации

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България

С  предлаганите промени в Правилника се цели да се осигури създаването на по-добри условия за обективно и безпристрастно прилагане на минималните национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ в научните области „Природни науки, математика и информатика“, „Технически науки“ и  „Здравеопазване и спорт“.

Причините, налагащи промените в Правилника в посочените области на висше образование, са следствие от прилагането на изискваните минимални наукометрични показатели за различните научни степени и академични длъжности. По същество измененията включват следните моменти:

  • Премахва се деленето на броя на авторите при отчитане на броя на публикациите за даден учен поради факта, че науката е колективно дело и чрез деленето не може да се отрази приносът на всеки учен в едно комплексно изследване. Вместо това се предлага начин (критерий) за отразяване на качеството на тези публикации.
  • За повишаване дела на нематериалната част на българската икономика - показателите за патенти и полезни образци се преместват от групата показатели Е в група Г, като същевременно полученият патент се оценява като публикация с най-високо качество – 25 точки, а заявката за патент или полезен модел – с 15 т.
  • Приемат се специфични изменения и в тежестта на отделните показатели за посочените групи науки, отбелязващи различията помежду им и отразяването им в научната литература, научноизследователските проекти и др.  

Предлаганите промени в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав  в  Република България са съобразени със спецификата на трите научни области и ще доведат до създаване на много по-добри условия за обективност и безпристрастност при оценяването на научната продукция в посочените три научни области. Същевременно ще се осигури възможност за по-ефективен контрол върху провежданите процедури за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности.


Дата на откриване: 21.11.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Образование
Дата на приключване: 21.12.2018 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
23 ноември 2018 г. 23:43:50 ч.
dragomir.vasilev

Проект за изменение на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ

Как се установи, че са необходими корекции, като все още не е имало никакви процедури по него?

В посочените показатели под т. 7 е записано - Научна публикация в издания, които са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация, извън хабилитационния труд. Същевременно в колоната с броя точки е присъдено 5 т. за други публикации. Кои са тези други публикации след като показателят включва само тези които са в издания, които са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация. Изключени ли са изданията които НЕ СА реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация? 

Защо се оценява престижа на списанието, а не стойността на публиакцията, която ще оценява научното жури, чрез прилагането на четирите квартила (четвъртини), в които Journal Citation Reports на Web of Science групира научните списания във всяка научна област? Нима реномето на списанието зависи по някакъе начин от конкретните автори на статията. 

Изключва ли се прилагането на четирите квартила (четвъртини) за списания в SCOPUS?

И последно, дали някой направи анализ колко процедури приключиха по настоящия правилник, че се срещнаха трудности при прилагането на показателите и се налага неговото изменение и то точно в тази част, която се предлага?

24 ноември 2018 г. 10:49:20 ч.
Прогресор

Добра работа!

Здравейте,

Поздравявам Ви за инициираните промени! В дискусията към настоящия Правилник имах много забележки, но сега нещата изглеждат почти перфектно за мен. Толкова добре изглеждат, че почти не вярвам, че ще бъдат приети в този вид. Още веднъж - моите поздравления, явно този път нещата са в ръцете на компетентни хора с правилно отношение към науката!

Все пак, имам две малки забележки.

Първо, според мен заявката за полезен модел не трябва да се точкува, това е преходен етап при реализирането на един полезен модел. Трябва да се взимат под внимание само наистина признати полезни модели, патенти и т. н.

Второ (това не е точно забележка, а по-скоро въпрос): избрана е за база WOS, в което принципно няма нищо лошо, но трябва да се уточни Scopus ще се взима ли под внимание. Би трябвало да не се взима, за да няма двусмислие при точкуването - да се ползва една наукометрична база данни. Дотук нещата са ясни. Но, WOS е упомената само при квартилите. Имам предвид следното: ако притежавам публикация, която се маркира в Scopus, но я няма във WOS, мога ли да я вкарам в графа "5 за други публ."? Все пак, това също е "световноизвестна база данни"... Би трябвало да може да се дават поне 5 т. за публикации в Scopus и това трябва да се уточни.

Накрая, въпреки, че нещата изглеждат отлично, искам да отбележа, че имам предвид само Област 5 - другите не ме интересуват и не съм ги разглеждал.

26 ноември 2018 г. 10:14:20 ч.
ivanpavlov

Дискриминация

Обръщам внимание на очевидната дискриминация по отношение на Архитектурата и Дизайна спрямо всички други професионални направления. Става въпрос за Област 5, таблица 2,

т. 9. Реализирани авторски проекти в областта на архитектурата или дизайна (20т.)

и т.10. Водеща (самостоятелна) творческа изява в областта на архитектурата или дизайна (35т.)

Ще излезе, че всички архитекти и дизайнери, работещи в практиката, ще излязат изключителни учени, тъй като ще са им необходими няколко направени проекта, за да покрият критериите, без да са написали и една научна статия. Не виждам нищо научно примерно в един архитектурен проект за сграда или в дизайна на помещение. Аз лично имам над 200 такива проекта в областта на строителното инженерство, но моите проекти не се зачитат (и с право). Сигурен съм, че и при другите инженерни специалности положението е подобно.

 

27 ноември 2018 г. 10:13:55 ч.
mshamov

Някои забележки

Здравейте,
 
Във връзка с предложените изменения в Приложението към чл. 1а, ал. 1 от ППЗРАСРБ, впечатление ми направи следното: в Област 4. Природни науки, математика и информатика, Таблица № 2, в т. 9 и т. 10, като показатели са предвидени "Призната заявка за полезен модел, патент или авторско свидетелство" (т. 9) и "Публикувана заявка за патент или полезен модел" (т. 10). Така формулирани текстовете на разпоредбите са неясно формулирани и противоречат на законодателството в областта на индустриалната собственост. 
 
По т.9:
 
   Първо, не е ясно какво означава "призната заявка" (за обект на индустриална собственост - бел. моя). Изключителното право върху обект на индустриална собственост (вкл. и върху изобретение и полезен модел) възниква едва след признаването му от държавата (издаване на патент за изобретение или свидетелство за регистрация на полезен модел). До този момент изключително право/изобретение или полезен момент не съществуват. В този смисъл, в текста следва да отпадне думите "призната" и "заявка". 
 
Второ, като показател е предвидено т.нар. авторско свидетелство. Следва да се уточни, че авторски свидетелства не съществуват от десетилетия. Съгласно действащия Закон за патентите и регистрацията на полезните модели, авторите на изобретения и рационализации можеха в определен период от време да ги трасформират в патенти за изобретения. 
 
Не на последно място, така формулиран, текстът на т. 9 е крайно неясен: какво се има предвид под "Призната заявка за полезен модел, патент или авторско свидетелство" - притежанието върху изключителното право по отношение на изобретението/полезния модел или фактът, че лицето, което отговаря на този критерий е изобретател. Мисля, че последното е единствено верния извод, тъй като за лицата, които желаят да придобият научни степени или да заемат академични длъжности идеята е да бъдат изобретатели, а не притежатели на изобретение/полезен модел. 
 
Предвид гореизложеното, смятам, че текстът на т. 9 следва да бъде прецизиран по следния начин: "Изобретател/съизобретател на изобретение или полезен модел, за които е издаден защитен документ по надлежния ред". 
 
По т. 10:
 
По отношение на т. 10 - като се имат предвид горните мотиви, текстът следва да отпадне, тъй като подаването на заявка за патент за изобретение/регистриране на полезен модел представлява едно бъдещо несигурно събитие, настъпването на което зависи от множество фактори. Не на последно място, публикуването на заявката за изобретение в Официалния бюлетин на Патентно ведомство на Република България, има за цел да разгласи на третите заинтересувани лица фактът на заявяване на изобретението, като в тримесечен срок всяко трето заинтересувано лице има правото да подаде възражение срещу патентноспособността на заявеното изобретение.
 
 

27 ноември 2018 г. 10:34:30 ч.
mshamov

Някои забележки 2

В Област 5. Технически науки, Таблица № 2, т. 11 и т. 12:
 
По т. 11 "Признат патент за полезен модел или авторско свидетелство":
 
Прави впечатление, че като критерий е пропуснато изобретението. С оглед принципа за равнопоставеност, следва да се добави и този обект на индустриална собственост. От изброените трябва да отпадне авторското свидетелство. Текстът трябва да бъде редактиран, както следва: "Изобретател/съизобретател на изобретение или полезен модел, за които е издаден защитен документ по надлежния ред". 
 
По т. 12: "Регистрирана заявка за полезен модел, марка или авторско свидетелство": 
 
Смятам, че текстът е непрецизен и ще доведе до противоречие. Аргументите ми за това са следните:
 
Първо, когато експертизата в Патентно ведомство на Република България вземе положително решение за издаване на патент за изобретение/свидетелство за регистриран полезен модел, конкретната заявка се вписва в съответния Държавен регистър (на изобретенията или на полезните модели) и от този момент - нататък възниква обекта на индустриална собственост. Както посочих в предното мнение, заявяването за регистрация на обекта на индустриална собственост не означава признаване на изключителното право, съответно, че лицето е изобретател. По отношение на израза "авторско свидетелство", като се вземе предвид факта, че то не съществува в правния мир, същото трябва да отпадне като показател.
 
Второ, недоумение буди включването като показател на заявяването/регистрирането на търговските марки. Марката представлява знак, който отличава стоките или услугите на едно лице (търговец) от стоките или услугите на други лица (търговци) - чл. 9, ал. 1 от Закон за марките и географските означения. Мисля, че придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности е далече по своята цел от извършването на каквато и да е търговска дейност и няма място в ППЗРАСРБ. Ето защо думата "марка" следва да отпадне.
 
Като обобщение, може да се каже, че замисълът, като наукометрични показатели за кандидатите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности, да се взимат предвид създадените от тях изобретения или полезни модели, заслужава адмирации. От идеята до практическото внедряване и получаването на патент за изобретение/свидетелство за регистрация на полезен модел изминава дълъг период от време и е свързано с немалко парични средства. Освен това, регистрацията на този вид обекти на индустриална собственост представлява практическо принание за постиженията на лицето в областта на техниката (и в крайна сметка - в науката).
 
Надявам се предложените забележки да бъдат отразени в проекта за изменение и допълнение на ППЗРАСРБ.
 
С уважение,
 
Методи Шамов,
 
доктор по право на СУ "Св. Климент Охридски",
 
гл. експерт в Патентно ведомство на Република България
 

10 декември 2018 г. 10:24:08 ч.
marykov

проекто-решение на МС на РБ за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитие на академи

Подкрепям мнението, че SCOPUS трябва да бъде включен в базта данни за оценка на изследователската дейност на учените.

10 декември 2018 г. 17:02:33 ч.
kandiat

СКОПУС

SCOPUS трябва да се включи в базата данни за оценка на учените в България.

10 декември 2018 г. 22:28:52 ч.
space

скопус

Сегашният вид на променения Правилник се доближава много повече до реалистичните критерии, които се използват от международната научна общност, за оценка на академичното израстване. Но....задължително трябва да присъстват и публикациите в Scopus. Scopus е не по-малко реномирана база данни от Web of Sciences. И на нанучните публикации, индексирани и реферирани в Scopus, трябва да бъде дадена заслужена оценка. Публикациите в Scopus също имат импакт фактор, показател, който е с международно признато значение при оценка на научно достижение. Не може регионални списания да имат същата тежест като имапктни в Scopus.

 

 

 

11 декември 2018 г. 13:14:48 ч.
vesela_fhe

Проект за изменение на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ

1.Защо отпада Г8.Научна публикация в нереферирани списания с научно рецензиране или в редактирани колективни томове (Област 5. Технически науки). Странно е в България да не се признават за публикации такива, които са в български списания.

2.Защо учебниците са принос само за професори, а не и за доценти?

3.защо не се признава учебна дейност при хабилитиране?
 
4.и много други забележки
5. с предлаганите промени само ще задълбочите хаоса

11 декември 2018 г. 21:11:09 ч.
PI

Проект за изменение на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ

Подкрепям предишния коментар. И за Област 4 (4.4. Науки за Земята) в група Г трябва да остане "Публикации и доклади, публикувани в нереферирани списания или в редактирани колективни томове с научно рецензиране" и според мен поне с 5 т.

Трябва да се подкрепят българските списания. Преди беше престижно да се участва и в национални конференции, а докладите се публикуваха в сборници от тези конференции. Сега излиза, че сме си губили времето!

11 декември 2018 г. 21:33:58 ч.
Прогресор

До горните два коментара

Правилникът предвижда минимални изисквания. Вашият конкретен ВУЗ или др. научна организация може да добавят публикации, които не са в Scopus или WOS - в това няма нищо лошо, помолете ги за това, щом считате че е редно. Но, има някои минимални изисквания за разпознаваемост в световен план, които трябва да се покрият. Ако нямаш публикации в Scopus или WOS - все едно си "бай никой" в световната наука. Може да е неприятно за много хора, но то си е истина. Защото в момента има доценти и професори, които на английски даже не могат да си поискат хляб и вода, които са правили съвсем измислени и безстойностни изследвания с които е запозната само родната публика. Съответно и нищо западно не са чели, а в най-добрия случай - само руско. Но, обикновено не са го разбрали добре, защото и руски не владеят достатъчно (иначе, руската наука никак не е за подценяване). Същите хора често са на ръководни позиции и задушават можещите - тези, които правят реални научни изследвания. Нещата трябва да се променят, макар и постепенно.

11 декември 2018 г. 21:37:29 ч.
Прогресор

ПП

Освен това, има български списания и конференции в Scopus и WOS - смело ги подкрепяйте, нека силата бъде с Вас!

11 декември 2018 г. 22:13:22 ч.
PI

Към горния коментар

Това не е точно така. Наистина става въпрос за минималните национални изисквания. ВУЗ-те и научните организации може да добавят допълнителни изисквания, но те нямат общо с минималните, а имат значение само при конкурс за заемане на академична длъжност в съответния ВУЗ или научна организация. Има разбира се и български списания и конференции в Scopus и WOS, но за различните области нещата не са еднакви. Най-добре да остане сега действащият правилник. Не може през няколко месеца да се сменят коренно изискванията.

13 декември 2018 г. 13:28:23 ч.
nandreeva

СКОПУС

Подкрепям включването на SCOPUS, като източник за оценка на научните публикации на учените в България.

14 декември 2018 г. 11:32:24 ч.
sveti

СКОПУС трябва да се отчита наравно с Уеб ъв Сайънс по квартили.

  • SCOPUS е сериозна база данни, която преди година отстрани редица слаби списания от индексите си и въведе нов наукометричен показател CiteScore, който е в пряка конкуренция с Impact Factor. CiteScore е с по-ниска латентност от IF и отразява списания, който са по-нови и ангажирани с проблемите в модерни области като Безпилотните летателни апарати.

 

  • Моля, обърнете внимание на очевидната грешка в Област: Технически науки

Показатели 11. и 12., а именно:

11. Признат патент за полезен модел или авторско
свидетелство
 
предлогът "за" трябва да се замени със запетая.
 
12. Регистрирана заявка за полезен модел, марка или авторско
свидетелство

пропуснат е патент (изобретение)

14 декември 2018 г. 16:28:32 ч.
природни науки

Дискриминация или обида?

Много е хубаво, че в новия вариант цитатите са отделени в специален показател, защото те са основният фактор, който отразява значимостта и признанието на работата. Дори мисля, че исканият минимален брой точки по този показател е прекалено нисък. Но не може да не будят недоумение въведените коефициенти 3 и 2 съответно в направления 4.5 (математика) и 4.6 (информатика и компютърни науки). Излиза, че в информатика и информатика един цитат се оценява 2 пъти, а в математика 3 пъти по-високо, отколкото в природните науки. Каква е логиката? В света има милиони математици и информатици, които пишат, четат и се цитират взаимно, а в някои от клоновете на природните науки всички активно работещи са толкова малко, че се познават ако не лично, то поне по име. Аз лично виждам две възможни обяснения: или писалите тези критерии са основно представители на математиката и информатиката и това е опит да толерират колегите си, което е дискриминация към останалите в област 4, или оценката за българските математици и информатици е толкова ниска, че се предполага да имат 2-3 пъти по-ниска цитируемост, отколкото в природните науки, което е обида към тях. Предлагам тези коефициенти да отпаднат.

17 декември 2018 г. 07:31:46 ч.
Прогресор

В подкрепа на горния коментар

Съгласен съм с горния коментар. Наистина, каква е логичната обосновка на цитираните коефициенти?! Също така, изискуемите цитати трябва да са повече. И, тук има една слабост в проекта, която може да се коригира. Точка Д.14. "Цитирания в научни издания, монографии, дисертации и колективни томове." трябва или да отпадне, или точките за нея силно да се намалят - напр. не повече от 2 т. за подобен цитат. Логиката е, че щом вече ще се точкуват само публикации в WOS и (евентуално) Scopus, то е редно да се броят цитати, присъствуващи само в тези бази данни. Ако не се направи корекция, ще се злоупотребява с цитати в треторазрядни източници - това се прави и сега, коментирал съм способите в предишна дискусия към сега действащия Правилник. Що се отнася до точки Д.15. и Д.16., според мен, те трябва напълно да изчезнат - не е уместно да се дават точки за рецензии, има и други начини да се стимулира подобна активност. И, отново - къде е логиката за Д.16. - 10 т., а за Д.15. - 2 т.? Не съм писал рецензия в областта на "архитектурата или дизайна", но едва ли това е пет пъти по-трудно от рецензия за импактно списание от областта на техническите науки. И, как точно ще се доказват подобни рецензии - ще се иска документ от съответния източник ли? Защото рецензирането е анонимно, аз кореспондирам изцяло по e-mail, където получавам труда за рецензиране и изпращам обратно забележките си и анкетната карта. За това получавам примерно благодарност отново по e-mail, но това има ли някаква тежест? Какъв документ ще се изисква за доказване на рецензия, има ли образец? Най-добре е да отпаднат рецензиите като източник на точки, така ще се гарантира и по-качествено рецензиране, а не такова за трупане на актив.

18 декември 2018 г. 17:35:31 ч.
egurova

Относно: Проект за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния съста

Направените предложения не съответстват на изискванията на основни документи на ЕК в областта на кариера и мобилност на учените. Европейската харта за изследователите и Кодекс за поведение при наемане на изследователи са основни документи по приоритет 3 на Европейското научноизследователско пространство. Тяхното спазване беше поставено като изискване в ОП НОИР и се изисква също по програма Хоризонт 2020.

При подбора на изследователи е необходимо да не се набляга на библиометричните показатели, а да се търси баланс между качествени и количествени показатели, като се отчита спецификата на професионалното развитие на изследователя, вкл. опит от мобилност/работа в други държави/други сектори, преподаване, комуникиране на наука, организационни и мениджмънт дейности и др.

Библиографски данни не може да се зачитат само от една научна база данни (WoS). Трябва да се отчете практиката в други държави, както и спецификата на научната област. В инженерните дисциплини има всепризнати бази данни - като IEEE, ACM и др.

В проекта за промени не е предвидено как се третират получените от ВАК научни степени и звания. На сайта на НАЦИТ в профилите на изследователите има само поле "научна длъжност", а липсва "научно звание".

 

20 декември 2018 г. 18:56:30 ч.
sveti

АБСУРД--Минималните национални изисквания не за задължителни за членовете на Фак./Научните съвети?!

Според сега действащия закон, правилник и предложения нов правилник Членовете на научни журита трябва да отговарят на Минималните национални изисквания, а членовете на Факултетни/Научни съвети -- не?!? Последните имат приоритет над журитата и са тези, които всъщност вземат решенията, а не журитата.

Защо и по коя логика членовете на Факултетните/Научните съвети не трябва да отговарят на Минималните национални изисквания?

Създавате условия за обезсмисляне на Минималните национални изисквания.

20 декември 2018 г. 21:07:42 ч.
space

минимални изисквания

Как може членовете на НС да не отговярат на минималните наукометрични показатели? 

Или казано на друг език хората, които още не могат да пеят, ще оценяват музикантите? Абсурдно е. 

Никой никъде не избира така оценители.....

 

 

20 декември 2018 г. 21:18:25 ч.
space

Emerging Sources Citation Index

През 2015 година към Web of science се включва Emerging Sources Citation Index, регионални списания. Тук е дадено инфо за този индекс
 
Това са списания, които се наблюдават, но нямат Science citation index, нямат и показателите от Q1 до Q4. 
 
Цитат от Уикипедия относно този индекс:  "Emerging Sources Citation Index is the easiest one to get into and that as a result it contains many predatory journals"
 
 
От този линк:
 
 
може да се провери какъв е индексът на всяко списание от web of science, като написва се името на списанието в търсачката и когато то се появи в списъка долу, от бутон Coverage към съответното списание се проверява дали индексът му е научен или е в категорията на така нар.Emerging Sources Citation Index, т.е няма научен индекс за цитиране, но....носи точки на бг. учени, които усилено публикуват в списания, които никой не чете, освен в България. Не знам как е по света, но.....в такъв тип списания може да публикува всеки. 
 

20 декември 2018 г. 22:18:19 ч.
sveti

Като продължение на горния коментар...

В проекто-правилника Emerging Sources Citation Index, със всичките му слабости, е сравнен с която и да е публикация в SCOPUS, ама Вие сериозни ли?

Докато SCOPUS изхвърлят тъпи списания и се прочистват през последните две години, ESCI се раздуват с много emerging списания. Не искам да плюя новопоявяващите се списание, някои от тях са хубави, други не. ESCI има определена тежест, но как може да сравнявате тази тежест с тежестта, на което и да е списание от SCOPUS?

Ridiculous?

21 декември 2018 г. 08:03:13 ч.
Прогресор

В подкрепа на някои от горните коментари

В дискусията по сега действащите правила аз обърнах внимание, че на прежде хабилитираните (но не отговарящи на новите изисквания) трябва да се орежат някои функции. Някога ставаше въпрос, че няма да участват в журита, няма да заемат ръководни позиции и няма да обучават докторанти. Само първото се прие, а това далеч не е достатъчно.

Как човек, който не отговаря дори на новите изисквания за малка докторска степен  - 30 т. от WoS (може би и Scopus) ще обучава докторанти? Ами, че той самия може да няма акъл дори за една публикация, която да се пласира там. Ще кажа, че в моя факултет САМО двама души отговарят на сега обмисляните изисквания на ниво доцент. И двамата нямат никакви ръководни функции, дори не са във факултетния съвет - не ги харесват, защото са можещи хора. Мен също не ме харесват особено, защото скоро също ще изпълня изискванията. Колегите на най-високи позиции в управлението нямат НИТО една публикация в WoS.

Всичко, което се замисля сега, е общо взето много добро, въпреки някои недостатъци. Но, за да се разчита на реална промяна, трябва тези, които не отговарят на новите изисквания (нали се изгражда съответен списък в НАЦИД), да бъдат "орязани" - след изтичането на сегашните им управленски мандати да нямат право на нови (докато не покрият изискванията) и да нямат право да взимат нови докторанти (докато не покрият изискванията).

В момента тези хора задушават можещите и знаещите. Аз нищичко не съм получил като финансово съдействие за моята научна работа, нямам лаборатория, нямам дори личен компютър - нямам АБОСЛЮТНО нищо. За щастие, имам изградени контакти и притежавам собствено оборудване - налични преди постъпването ми в съответното ВУЗ. Вече сериозно обмислям дали въобще да се пиша в публикациите си от това ВУЗ - то няма никаква заслуга за тях. В същото време се отпускат някакви субсидии, парите отиват на всякъде другаде, но не и при мен, въпреки, че съм пускал заявки. Вижте, не се оплаквам, аз и така се оправям, но както казах - имам солидна основа. Но, други опитващи се да се занимават с наука колеги - нямат.

ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМАТ МЕРКИ СРЕЩУ ТЪПУНГЕРИТЕ В СИСТЕМАТА И ТЕ ДА БЪДАТ ИЗОЛИРАНИ! ИНАЧЕ НЕЩАТА НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ В ОБОЗРИМО БЪДЕЩЕ!

21 декември 2018 г. 08:07:20 ч.
space

до Проект за изменение на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ

Колега, 

вие смятате че сте лицето на българската наука пред света ли, апелирайки да се подкрепят законово публикации, които нямат никава международна оценка и видимост. Напомням ви, че науката не е национална. И значимостта на едно научно постижение се определя от оценката му от експертите не само в България, но и по света. По скоро вашият апел не е подкрепа за българската наука, а за вас самият. 

Българската наука може да се подкрепи и сама, ако е на достаъчно високо ниво, но вие апелирате за обратното. 

Освен това публикациите от конференции в България ВИНАГИ могат да се изпратят и за публикуване, допълнени и разширени, и в международно признати списания. 

21 декември 2018 г. 08:12:58 ч.
space

до Прогресор

Голяма борба, голямо боричакне е минималните наукометрични показатели да не се прилагат при разни избори. Но дори и да минат, то ако може така, че да е удобно за тези, които нямат никава международна видимост в работата си. Като че ли науката е само българска. А световната наука е нещо отделно. Борят се да да получавт, без да дават, избутвайки можещите и знаещите. Това става в момента. Да видим от МОН кои ще подкрепят. Международно значимите постижения или тези, които са невидими за учените по света. 

21 декември 2018 г. 10:40:03 ч.
sveti

По коментарите на Прогресор и Спейс

МОН трябва да наложи ефективни ограничения за не покриващите Минималните изисквания, за да докаже, че законът и правилникът не са изготвени за "замазване на очите".

Дали всичко не е само проформа-дейност на МОН, която не само не води до резултати, но напротив, мотивира некадърниците и мързеливците да избутат, вече категорично, знаещите и можещите (със собствени лаборатории, какъвто съм и аз) от ръководните органи подлежащи на демократичен избор, в частност факултетните и научните съвети? Имайте предвид и статуквото -- в годините много ВУЗ-ове и институти са инфилтрирани от тъпанари, който имат критична маса и при демократични гласувания печелят срещу знаещите и можещите. МОН иска да започне война на реваншизъм срещу знаещите и можещите и то такава война, в която последните ще бъдат заличени напълно от българската наука?

Това ли всъщност е интимната Ви идея, МОН?

 

21 декември 2018 г. 11:57:26 ч.
mimladenov

Препоръки относно правилника към ЗРАС

Поздравления за намерението на МОН да спре конвейера за производство на хабилитирани лица. В новото предложение за правилника към ЗРАС има някои смущаващи неща (област 5 - инженерни специалности), например:

1. Слабо са засегнати за основната за един университет преподавателска дейност. В група Д има 2-3 показателя, някои от които са твърде формални, например защо не се изисква процент на авторство за учебници, както е за публикации, или поне учебникът да бъде рецензиран от утвърдени в конкретната област имена?

2. Смущаващи са изискванията в показател 7 - публикации в издания, индексирани в световноизвестни БД с научна информация. Защо се игнорира Scopus за квартлите? Skopus е световно призната и прилагана БД за наукометрична оценка. Налице е противоречие с текста на показател 7. Защо в него не е записана само WoS, а това е спомената в забележките под таблиците? Толкова ли е значима българската наука, че да игнорира Scopus?

Според мен WoS е по-подходящяа за оценка на научните резултати за НС доктор на науките, а за оценка на АД да се използвати двете БД.

3. Силно е завишена ролята на патент - точките са равни на публикация в Q1. Патент може да бъде издаден за едно устройство без никаква научна стойност ( все пак става въпрос за наукометрични показатели).

                                                                                                                      С уважение, проф. дн Миролюб Младенов

 

21 декември 2018 г. 12:06:29 ч.
sveti

Уеб оф Сайънс се издига в култ

Не бива Web of Science да се издига в култ, нужна е равнопоставеност между SCOPUS и WoS по всички процедури и оценки, нужна е конкурентна среда между тези две бази данни. И двете са с доказани качества, като SCOPUS има по-добри показатели особено относно predatory journals и тяхното систематично отстраняване от SCOPUS, още SiteCcore на SCOPUS е по-модерен индекс от Impact Factor на Web of Sience и има по-ниска латентност от IF.

21 декември 2018 г. 13:42:37 ч.
ИКИТ-БАН

становище на Общото събрание на учените от ИКИТ-БАН

Общото събрание на учените от Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките разгледа Проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на заседанието си, проведено на 20 декември 2018, взе решение да изрази следното становище:

  1. Не приемаме предложението публикациите в издания, реферирани и индексирани в SCOPUS, да се оценяват по-ниско от реферираните и индексирани в Web of Science и да се приравняват към „други публикации“. SCOPUS е не по-малко сериозна и реномирана база данни и се използва за оценка на научната дейност в много страни на света. Предлагаме в оценката да се включват наравно публикации, реферирани и индексирани в SCOPUS и Web of Science, като при отчитане на публикация в списание, което се появява и в двете бази данни, се използва по-високият квартил за съответното списание.
  2. В някои научни дисциплини има специализирани бази данни, които по-пълно отразяват постиженията в тези области. След широко обсъждане да се разшири броят реферирани и индексирани бази данни.
  3. С предложените изменения не се оценяват научни публикации в нереферирани списания с научно рецензиране или в редактирани колективни томове, както и цитиранията в такива издания. Това поставя в неблагоприятно положение българските списания, които се борят да получат международно признание, защото публикуването в тях губи смисъл за оценката на научната дейност. Предлагаме публикации и цитати в списания с доказано рефериране да се оценяват, макар и минимално.  
  4. Сега действащият Закон за развитие на академичния състав в Република България е вътрешно противоречив и не съответства на сегашното състояние на развитието на науката в България. Ние предлагаме инициирането на изготвянето и приемането, след широко обществено обсъждане, на нов Закон за развитие на научния състав в Република България.

От името на Общото събрание на учените от Института за космически изследвания и технологии към БАН,

Проф. Катя Георгиева

Председател на Общото събрание на учените

21 декември 2018 г. 14:02:52 ч.
Прогресор

до колегите от ИКИТ-БАН

Колеги, по т. 2 от Вашите забележки може и да имате основания, но въвеждането и` би предизвикало ненужно усложняване. Достатъчни са WoS и Scopus. Все пак, говорим за минимални изисквания, а в БАН би трябвало те да изглжедат направо смешни - там се занимавате само с наука и имате (би трябвало) предостатъчно научна продукция.

Що се отнася до т. 3 - не мисля, че българските списания ще са потърпевши. Не повече, отколкото много други чуждестранни списания. Защото, "нереферирани списания с научно рецензиране" има в цял свят. Толкова ли е трудно да се разбере, че става въпрос за общонационални минимални изисквания. Нищо не пречи на ИКИТ-БАН, нито на друга научна организация, да си въведе допълнителни изисквания. Даже, може нарочно да изиска публикации от "български списания, които се борят да получат международно признание" (каквото и да означава това).

21 декември 2018 г. 14:09:57 ч.
miteva

Предложения за промени


МОН поддържа монопола на Web of Science?

Няма оправдание за лобирането в полза на Web of Science. Както това е изразено и в повечето от горните коментари, изключването на бази с индексирани и реферирани списания от правилника е дискриминация. SCOPUS задължително трябва да фигурира като алтернатива, заедно със своите квартили, за да не се нарушава принципа на конкуренция. Двете бази следва да се отчитат с еднаква тежест и при точкуването. Освен това при всяка от отбластите следва да се въведат и други бази, които включват рецензирани списания, напр. ERIHPLUS, Elibrary.ru, ADS и др.

МОН не прави разлика нито между първи и 30-ти автор, нито между малки и големи колективи?

Отпадането на деление на брой автори за всяка статия за сметка на квартилите не отчита по-добре реалния принос на всеки един от авторите за дадената публикация. Както и преди, липсва понятието „водещ автор“ (първи и/или автор за кореспонденция), който в повечето случаи носи основна заслуга за статията. За деление може да се помисли между водещ автор и съавтори. С отпадане на делението се дикриминират малките екипи от учени и се възстановява порочната практика да има много съавтори без реален принос. С направените предложения, автор, който е напр. на 29-то място ще събере същите точки, както и самостоятелен автор – което е дискриминация. Един възможен вариант е въвеждането на квота (от поне 50%) от всички статии да бъдат направени от кандидата като водещ автор. Въпреки недостатъците си, делението отчита по-адекватно индивидуалния принос. Обърнете внимание, че в момента точките за две статии, публикувани в едно и също списание, но отчетени съответно в група В и Г са различни (60/n и 40/n), което е дискриминация.

МОН поддържа монопола на вече индексирани списания?

Отпадането на точките за т.нар. „леки“ статии (в неиндексирани списания, както и в доклади на конференции) е индиректен удар към всички нови списания, които дори и да са реферирани, все още не фигурират в избраните бази данни. По този начин ще настъпи отлив на качествени статии подадени в неиндексирани списания, вкл. в много български. Така тези списания ще загубят както шанс за получаване на индексация, така и възможност да се превърнат в конкуренция на вече съществуващи списания. За да не се злоупотрябява с публикации само в неиндексирани списания, въведете квота (от поне 50%) публикациите да бъдат в индексирани списания.

МОН дискриминира отделните направления в една и съща област?

В подкрепа на горни коментари, отпаденето на т.нар. „леки“ цитати в едно направление, а оставането им в друго е дискриминация. Същото се отнася за умножаването им с коефициенти в някои от направленията за сметка на други.

МОН пропуска да наложи изисквания за членовете на научния съвет (НС).

Не се уточнява дали членовете на научния (или факултетен) съвет също трябва да изпълняват националните минимални изисквания за съответната длъжност, която заемат. Тъй като НС е органът, който одобрява или не съответния кандидат, участващ в конкурса за академична длъжност, всеки член на НС следва да изпълнява изискванията, щом ще оценява колегите си по тези критерии. Докато членовете на научното жури следва да изпълняват изискванията, за тези от НС това не е указано.

В заключение, промяната на правилници на всеки няколко месеца внася нестабилност в академичната среда и показва липсата на компетентност на МОН.

21 декември 2018 г. 14:15:39 ч.
Прогресор

Нека бъдем реалисти!

Близко до ума е, че статуквото на кухите хабилитирани едва ли ще се промени. Справедливостта изисква това да се случи, но то сигурно няма да се случи. Нищо не пречи в Закона или Правилника да се въведе изискване за покриване на критериите за срок от 2-3 години, след което неуспелите да бъдат понижени в длъжност, да загубят хабилитация. Вероятно може да се изпипа правно, вече има прецедент: главните асистенти без докторска бяха понижени на асистенти.

Но, може МОН да направи поне едно нещо за тези, които искат да работят сериозно. В момента много катедри, факултети, ВУЗ са пълни с кухи доценти и професори. Съответно, т. н. проценти съотношения са силно неблагоприятни за производство на нови хабилитирани лица. Има катедри, където доцентите и професорите са 2/3 от състава и просто дори някой гл. асистент да покрие новите изисквания, ще чака много години за доцентстко място.

Нека се приеме наредба, че при изчисляване на процентното съотношение, за хабилитирани лица ще се броят само такива, които отговарят на новите изисквания. Така ще се отвори път за тези, които наистина заслужават хабилитация!

И, още нещо - нека при кандидатстване за проекти там, където е необходимо да има хабилитирано лице, то задължително да отговаря на новите изисквания.

21 декември 2018 г. 14:27:47 ч.
Прогресор

Относно нереферирани списания с научно рецензиране

Много колеги се изказват, че трябва да има точкуване за "нереферирани списания с научно рецензиране". Още повече, че видите ли, баш българските списания ще са най-потърпевши, ако няма такова.

Нека бъдем патриоти тогава! Призовавам МОН да направи една допълнителна група показатели, напр. "Ж" и там да се искат само публикации в български издания. Напр. общо 100 т., по 5 т. за брой. Ето, това считам, че ще е напълно честно и всички ще са доволни!

21 декември 2018 г. 14:37:03 ч.
sveti

МЕДИИТЕ!

Колеги, обсъждането, което провеждаме е силно ограничено то гледна точка на достъп до публичност. Макар и достъпно от всеки в среда Интернет, публичността на нашето обсъждане ще бъде постигната в обществено полезна степен едва след като направим нашите мнения и идеи публични в медиите.

Смятате ли, че е подходящо да се обърнем към медиите за разгласяване на проблемите по ЗРАСРБ?

Смятате ли, че е целесъобразно да разпространим този дебат в медиите в подходяща форма и с изчерпателни обяснения, разбираеми за широката общественост?

21 декември 2018 г. 14:49:44 ч.
space

до прогресор

И, още нещо - нека при кандидатстване за проекти там, където е необходимо да има хабилитирано лице, то задължително да отговаря на новите изисквания.

 

Подкрепям, но как ли ще стане? Ще има огромна съпротива. Нали станаха професори и доценти без публикации и работи, точно заради тези проекти. 

Не знам как не им е неудобно, да не покриваш критерии и да не се отказваш. Бедна държава, та трябва и за безсмислени и ненужни дейности да плащаме, че нали парите за наука са много. 

21 декември 2018 г. 15:54:11 ч.
sveti

Върху Ен

Колеги, като любител на математиката предлагам следния компромисен вариант относно деленето на броя на авторите (/n).

Сега са налице две гледни точки:

1. Да не се дели на n, за да се даде тежест на големите колективи. Т.е. да се дели на 1.

2. Да се дели на n и така да не се ощетява труда на малките колективи.

Първият вариант всъщност дели на n на нулева степен, а вторият -- на n на първа степен. Предлагам да вземем средата, а именно да се дели на n на степен 0,5 :-)

Т.е. да делим на корен квадратен от n.

След като обмислите това предложение, ще забележите, че то, освен весело, е и доста смислено и определено взема най-доброто и от двете по-горни гледни точки.

Весели празници на всички :-)

Доц. Светослав Забунов,

Институт за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките

21 декември 2018 г. 17:23:08 ч.
PI

Относно деленето на броя на авторите

Относно Върху Ен

Подкрепям отчитането на броя на авторите да става като делим на корен квадратен от n. Това е компромис между това да се дели на n или да не се отчита броя на авторите.

При мен (в Науки за Земята) повечето статии са средно с  4-5 съавтора, така че и двата варианта ме удовлетворяват. Въпреки, че науката в повечето случаи е колективно дело, трябва да правим разлика между статия от един или няколко автора и статия с 30 и повече съавтора.

21 декември 2018 г. 18:02:30 ч.
space

деленето на н

Не винаги авторите имат еднакъв принос към една публикация. Често първият автор свършва цялата работа, а останалите са помощници- един дал таблици, друг дал данни и т.н. Ако трябва да се отчитат справедливо постиженията, деленето да се прилага само, ако авторите декларират равен принос към научното постижение. Иначе е непочтенно. 

Не подкрепям деленето на корен от n, ако авторите имат различни приноси и не са равнопоставени в една работа. Пък и да не гоярим, че често подчиненият свършва цялата работа, а  началникът  - почти няма време за нея. И накрая приносът се разделя по равно. 

21 декември 2018 г. 18:20:18 ч.
sveti

Подчинен-подчинител

Ако подчиненият автор върши цялата работа, то той вероятно няма да е първи автор, именно защото е подчинен.

Значи първият -- подчинителят -- трябва да взима най-малко точки, за да възтържествува справедливостта :-)

Едно задълбочаване в приносите на съавторите е бездънна яма. Дори да подписват декларация, ако последната е подписана под натиска на подчинеността, то тя няма да има реален смисъл. Подчиненият може да бъде насилен да пише публикации и изобщо да не участва като съавтор, пък какво остава за достоверност на една съавторска декларация.

Представете си, че, подобно на Сeймур Крей, аз имам вкъщи 7 умни елфи, които ми пишат всичките статии. Бихте ли могли да го докажете, дори ако приемем, че вярвате в елфите?

21 декември 2018 г. 18:56:05 ч.
PI

Относно деленето на броя на авторите

Колеги, какъвто и вариант да се избере, дали ще се дели па n, или на корен от n, или няма да се дели, то съавторите получават равен брой точки - равен принос. Ясно е, че авторите могат да имат различни приноси в една работа, но единственият начин за разграничаването е чрез декларация. Да оставим този проблем на самите съавтори. Дали ще бъдат коректни или не е въпрос на съвест и научна етика.

21 декември 2018 г. 20:36:08 ч.
space

до свети

За съжаление, 

не сме в  света на елфите, а говорим за реални неща. 

Нека хората да могат да подписват декларации относно техните приноси в една работа. Който иска доброволно да се отказва от съавторство- негова работа. Но трябва да се даде възможност на учените да декларират приносите си. 

21 декември 2018 г. 20:40:01 ч.
space

до пи

За съжаление времето показа, че без отчетност, съвестта и научната етика станаха имагинерни понятия. Вече никой не вярва в тях. Борбата за липса на минимални изисквания продължи вече 10 години, още 10 ли да минат, за да настигнем развитите страни? 

21 декември 2018 г. 21:03:42 ч.
sveti

Декларации за съавторство

Историята за елфите беше хумористична алегория, която демонстрира недоказуемостта на процентния авторски принос :-)

Реалността е, че и двата варианта: някой ще се пише за съавтор или освен това ще подпише и декларация за процентен принос, имат една и съща степен на доказуемост. Ако някой е готов да излъже в едното, ще излъже и в другото.

Ако даден учен е подчинен и е написал подчинителя си за първи автор, а себе си за втори, може да бъде обвинен в лъжа, а ако подпише декларация -- не може да бъде обвинен в лъжа?

И съавторството, и декларацията за процентно участие, са вид декларации, могат да са лъжа.

От друга страна, ако приемем хипотетично, че никой не лъже, то, Спейс, Вие сте прави. Декларирането на процентен принос ще доведе до по-точно отчитане на приносите при изчисляване на съответствие с Минималните национални изисквания.

Като препятствие в този случай виждам сложността за въвеждане на данните за всеки учен, попълване на съответната база от данни в информационните системи с цел съхранение и изчисление, и последващото проверяване на данните от комисии, ще нараснат неимоверно. А сега вече тази сложност е грандиозна.

 

21 декември 2018 г. 21:26:11 ч.
PI

Съавторство

Според сега действащият правилник  "В случай че авторите са подписали протокол за определяне на приноса си в публикацията, точките се разпределят на базата на съотношението в протокола. Писма от всички съавтори също се приемат за протокол за определяне на приноса."  - това е възможно когато авторите са малко и е направено навреме. За стари статии не виждам как може да се направи.

В Проекта "При отчитане на публикации с повече от 30 (тридесет) съавтори кандидатът трябва да има доказан съществен принос. Съществен принос в дадена научна публикация се доказва по поне един от следните начини: (1) кандидатът е първи в списъка на съавторите, (2) кандидатът е посочен в публикацията като автор за кореспонденция, (3) кандидатът представи писмо от автора за кореспонденция на статията или от публично обявения ръководител на научния колектив подготвил, публикацията, в което се удостоверява конкретният съществен принос на кандидата в тази публикация. Наличието на писма, удостоверяващи съществен принос в статии с повече от тридесет съавтори се проверява в процедурата по проверка на допустимостта на кандидатите. Съответствието между съдържанието на писмото и съдържанието на съответната публикация се удостоверява в писмен вид в рецензиите и становищата на членовете на научното жури." - явно тук идеята е да няма делене на съавтори, но 30 за мен е много. И какво правим ако от 40 съавтора 35 претендират за съществен принос с писма от съавторите???

21 декември 2018 г. 21:56:09 ч.
sveti

Протоколи с проценти

Да, именно, в сега действащия правилник това е така за областите 4,5,6 и 7, а в проекто-правилника това усложняване е премахнато от области 4, 5 и 7.

Системата за отчитане на приносите по проценти и значимост е особено сложно, както и Пи разкри.

Деленето на корен квадратен от n би взаимствало опростения подход от проекто-правилника и в същото време би дало междинно отчитане на броя на авторите между никакво и максимално.

Ако се върнем към протоколно отчитане на точния процентен принос ще имаме по-справедливо измерване, както каза Спейс, при условие обаче, че никой не лъже и ще трябва да се примирим с по-високата сложност на процедурата по отчитане на приносите.