Промяна на чл.15 за учебните такси

Смятам, че изменението на чл. 15 ще демотивира и ще откаже част от служителите да кандидатстват за задграничен мандат. Ограничава се правото им на избор в какво училище да запишат децата си. Оценката на въздействието е изготвена едностранчиво-единствено в полза на намалените разходи. Не е взето под внимание въздействието върху дългосрочно командированите служители и техните семейства. Осигуряване на добро образование за децата е основен стимул при вземане на решение за преместване на цялото семейство в друга страна и компенсиране на негативните ефекти от това: напускането на работа на другия родител, страса от откъсване на децата от средата им, от роднините и приятелите им, чужд език и т.н.

чл. 15 за учебните такси на деца на дипломати

Доста демотивираща промяна, като се има предвид колко често се налага да сменят децата страна и училище. И ако се случи това да стане в периода, в който кандидатстват в университет или след 7 клас, когато оценките са важни, един нов език и различна образователна система няма да им даде голямо предимство. Ще се окажем с дипломати, които ще се насочват към определени страни, не защото външната ни политика го изисква, а поради семейни причини. Това може да струва повече на страната от обявените до момента платени такси за училище (които не звучат толкова космически). Не изглежда добре обмислено. Изненадвам се, че вместо да мотивира случителите си, собствения им министър се опитва да си направи ПР на техен гръб. Очакването ми би било по-скоро тя да ги стимулира. Иначе не би могла да очаква млади хора с добро образование да искат да станат част от дипломатическата служба. 

Предложение за огранимаване на чл. 15 от НКСЗМ

Няколко наблюдения във връзка с предложението за изменение на Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат в частта, касаеща чл. 15 - допълнителните командировъчни средства за учебни такси.

1. Предложението е едностранчиво и късогледо. Говори се за оптимизация на бюджета, без да има анализ на дългосрочните последствия за фимата (министерството). Изложените аргументи не подхождат на Министъра на външните работи, а на главния счетоводител на фирмата.

2. Предложението е неморално. То засяга само най-уязвимата група сред служителите, тези с деца в училищна възраст. Излиза, че политика на фирмата е да наема ергени и пенсионери.

3. Предложението е дискриминационно. То отнема правото на допълнителни средства за учебни такси само за една група служители, тези които са имали нещастието да бъдат назначени в държави, в които основен език е някой от изброените европейски езици. Респективно, другите пък ще имат това право единствено и само защото основните европейски езици не са официални в страните, в които те са назначени. Друг е въпросът, как са избрани точно тези езици. Защо примерно сред тях не е китайският, на който говорят най-много хора по света.

4. Предложението е незаконно. Правото на допълнителни средства за учебни такси е гарантирано в Закона за дипломатическата служба. Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат може да определи условията и размера за упражняване на това право, но не може да го отмени изцяло за определена група от неговите носители, при това на произволен признак. Не подхожда на заместник-министър председател на правосъдната реформа да предлага промяна на закон с подзаконов нормативен акт.

чл. 15 за учебните такси

Подкрепям по-горните коментари, към които мога да добавя, че предложените изменение, ако бъдат приети, ще доведат до масов отлив на младите хора от кариерата. При владеене, например,  на 3 езика, даден дипломат ще бъде принуден да избира за мандат само държави, в които децата му са започнали образованието си. Това от своя страна,  обезсмисля  владеенето на повече от един език и направо  може да отпадне като изискване за получаване на дипломатически ранг. 

Промяна на чл. 15

Пиша същият коментар за втори път и е в съкратен вариант, след като първият не бе отразен от системата!

1. Определената сума за образование на децата на дипломати към момента не покрива изцяло учебните такси за частни учебни заведения и разликата е за сметка на служителите.

2. Отпусканите средства за образование се облагат с данък и осигуровки, което само посебе си е подигравка с хората.

3. Децата сменят 2 до 4 държави с родителите си съответно език и учебна система.

В доклада на министъра и прудварителната оценка не виждам посочено колко семейства и в частност колко деца ще бъдат засегнати от промяната, а тя има освен икономическо и социално измерение, защото осакатява децата.

За нея е изходено от образователната система в България и наличието на езикови гимназии. Някой провери ли дали в Испания има такива или детето ще учи на испански след немския в Германия, защото има държавно училище с испански? Какво става ако първата година е в частно училище, поради липса на възможност за държавно през текущата? Следващата година пак ли ще сменя училище?

Съгласен съм с направения от доц. Жалов коментар, че предложението е късогледо, неморално, дискриминационно и най-малкото спорно от законова гледна точка.

Таблица на базисния размер

Според алинея 4 на чл. 6 на НКСЗМ размерът на командировъчните средства се актуализира на всеки две години. 

В този смисъл не е справедливо да бъде актуализиран базисният размер само за командированите в Аржентина.

чл. 15 за учебните такси на деца на дипломати

Авторът на доклада за предварителната частична оценка на въздейтвието на предлаганите промени явно не познава дипломатическата служба затова е ставил полето празно. Въздействието е, че ако бъдат спрени тези 4500 евро -10% ДОД на дете за някои държави, дипломатите с деца масово ще се стремят към назначение в държава, където основен език е този, на който децата им учат. Тоест пълна битовизация на дипломацията ни и превръщане на дипломатите с деца в обикновени гастарбайтери. Не всички обаче ще имат този шанс. Другите ще трябва само да си плащат за да могат децата им да завършат нормално. При средна заплата за втори секрета от 2500 евро и цени на училищата - руско към посолствата 1500 евро, Френски лицей 6800 и Бритиш скуул 15000 , къде ще запише децата си нашият дипломат? Извод: Предлаганите промени създават две групи дипломати с деца - на гастарбайтерите и на тези, чиито деца завършват в руските училища към руските посолства. Добре дошли в миналото!

чл. 15 за учебните такси на деца на дипломати

И въобще като се предлагат такивa промени със сериозни последици за голям голям брой служители на МВнР в най-активната възраст, не бива ли министър Захариева да проведе първо дискусия с тях и после да се правят тук обществени дискусии?

промяна на чл.15

Предложените промени създават разделение между служителите и всяват несигурност и допълнително демотивация вследствие на напълно прозиволна промяна на ключови правила.

изменение на чл. 15 НКСЗМ

България, като държава-членка на ЕС, би следвало да се стреми към постигане, запазване или повишаване стандартите на Съюза във възможно най-много направления. Ако финансови съображения не позволяват подобряване на условията за дългосрочно командироване на българските държавни служители зад граница, то нека не са причина за влошаване, при това в най-чувствителната им част – правото на децата на поносимото интелектуално, социално и езиково интегриране в променлива среда, според тяхното собствено желание.

Подкрепям мнението, че предлаганото изменение на чл. 15 НКСЗМ ще демотивира много голяма част от семейните служители да кандидатстват за задграничен мандат, както и това, че след промяната размерите на битовизация на българската дипломацията ще достигнат заплашителни нива. Това е повече от очевидно, а същевременно не е трудно да се предвиди негативният ефект върху стремежа на МВнР към привличане на млади и качествени кадри (дори и само младите такива, си правят семейни планове) в редиците на българската дипломатическа служба.

Ще завърша само с това, че неотдавна ръководството на Дипломатическата школа към германското ФМВнР бе заявило, че за да останат конкурентноспособни в съревнованието с частния сектор за привличане на качествени кадри, основните им усилия са насочени именно към създаване на допълнителни стимули, позволяващи по-доброто съчетаване на професията със семейните нужди на служителите зад граница.

Промяна на чл.15 за учебните такси

Много жалко, че вносителите на проекта не са се сетили да сравнят практиката в българската дипломатическа служба с тази в останалите държави-членки на Европейския съюз. Средства за частните училища за децата на дипломатите има практически навсякъде - Германия, Кипър, Гърция, Румъния, балтийските държави, северните и т.н. В Германия дори такива средства се полагат на дипломатите, когато се върнат в държавата си, за да могат децата да продължат образованието си на съответните чужди езици в система, която познават. Едно сравнително проучване щеше да покаже, че не живеем във вакуум и когато е била въведена тази практика, тя е почивала на солидна аргументация, която все още важи. Така че това не е безсмислена привилегия, а утвърдена добра практика, която е глупаво да се прекратява на базата на някаква уравниловка. Добре беше да се проведат разговори със самите служители на ведомството, за да могат да защитят позицията си, а не да се отнемат придобити права произволно. 

чл. 15 за учебните такси на деца на дългосрочно командировани служители

Подкрепям изцяло изложените претиснения на хората, коментирали този проект за промяна. Не смятам, че спестените средства от неизплатени учебни такси ще бъдат от решаващо значение. Още повече след като към момента върху тези средства служителите плащат 10%  ДОД. Подобна промяна определено ще има силно демотивиращ ефект върху младите дипломати и негативно влияние върху техните деца.

чл. 15 от НКСЗМ

В рамките на тази обществена дискусия бяха изложени ценни аргументи срещу предложения проект за промяна на чл. 15 от НКСЗМ. Министър Захариева би могла да ги използва за да се противопостави на дежурното искане на финансисти и счетоводители за икономии и да защити своите млади служители. Да й пожелаем успех!

Аргументи против промяната на чл. 15

Считам, че направено предложението за измение на чл. 15 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат в никакъв случай няма да доведе до постигане на какъвто и да било положителен ефект в работата на дипломатическата служба, а точно обратното – негативните ефекти ще бъдат съществени. На първо място децата на командированите служители ще бъдат поставени в изключително трудна ситуация. Дори и при сега действащата правна уредба, те са подложени на огромен стрес както при заминаване в друга страна, така и при завръщане в родината. Смяната на средата на детето, която включва и смяната на едно училище с друго, което се намира в чужда страна може да се случи 3 – 4 пъти докато то завърши средното си образование. Не по-малък е и стресът при завръщане в България – ново училище, необходимост от създаване на нови контакти и вписване в нова обстановка.

Ако предлаганите промени бъдат приети, то на децата ще им се наложи не само да сменят държави и училища, но и да учат по различни образователни системи и на няколко различни езика. При това, ако детето е учило в училище, в което се преподава на английски език, а след това родителите му заминат за страна, в която има държавни или общински училища, в които преподаването се извършва на френски, немски, испански или руски език, то на него най – вероятно ще му се наложи да загуби една година само, за да научи езика, а след това да държи и приравнителни изпити не само по съответния език, но и по История на Русия например. И това ще се повтаря при всяко командироване в чужбина и завръщане в България.

Като резултат, водещият мотив за това за коя страна да кандидатства определен служител вече няма да бъде професионалното развитие и полезността му за дипломатическата служба, а това да отиде в страна, в която има общински и държавни училища, в които обучението се извършва по образователна система, по която детето му вече е учило или пък изобщо няма такива училища, в които преподаването е на един от изброените езици. Ще се стигне до ситуация, в която за едни дестинации ще има много кандидати, а за други няма да има и по необходимост там ще се изпращат не служителите, чиято професионална и езикова квалификация отговаря в най-голяма степен отговаря на изискванията. Последствията от това за качеството на работа на дипломатическата служба са очевидни.

В допълнение, предложената промяна не кореспондира по никакъв начин и с установената практика в дипломатическите служби на другите страни от ЕС, много от които би следвало да ни бъдат пример за подражание, съдейки за това не само по ефективността на външнополитическите им ведомства.

Не на последно място, в ситуация, в която децата на командированите служители са обективно лишени от възможността да живеят и се обучават в родината си, предложената промяна ще лиши родители им и от възможността сами да преценят кое училище и коя образователна система е най подходяща за тях, с оглед на ограничаване на негативните ефекти на психологическия стрес и последващата им успешна реализация в България.

Спорна необходимост от промяна на чл. 15 от НКСЗМ

Предлаганите промени в чл.15 на НКСЗМ вероятно биха се вписали чудесно като реакция на нечия популистка реторика, заклеймяваща  "държавните хрантутници". Всъщност обаче проектът на редакция на чл. 15 в голяма степен посяга на екзистенц минимума, необходим на българските дипломати при задграничните им назначения. Искрено вярвам, че вече не е нужно да се обяснява, нито на министър Захариева, нито на останалите предложители и вдъхновители на проекта, какви биха били трайните негативни последици от него за развитието на съвременната ни дипломатическа служба. Едва ли също им липсва информация и сравнителен анализ за начините на третиране на въпроса с учебните такси в други дипломатически служби по света.

 

Ето защо се надявам при повторното обсъждане на проекта ангажираните длъжностни лица и институции да намерят адекватно решение, изхождащо, наред с вероятните (впрочем доста спорни) финансови измерения на въпроса, и от потенциалните конкретни професионални въздействия върху самата дипломатическата служба. Вярвам, че е напълно възможно намирането на формула за възпрепятстване на злоупотребите, осъществявани от определени служители, която в същото време да не превръща цялата ни дипломатическа служба в заложник на определена конюнктура.