Достъп до качествено музикално образование за всички ученици

Сегашната форма на музикално образование с индивидулано обучение е дискриминативна към всички деца, коити се обучават музикално на частни начала или живеят в населени места, където няма национални музикални училища.

Липсата на свободен достъп до музикални инструменти на приемливи за родителите цени е пречка в откриването и развиването на таланти.

Приемане на ученици в начален етап, които имат за цел получаването на познания  за обща кулура, и произволното ограничаване на местата за прием на по високо равнище без да се взима под внимание реалните дадености и интереси на децата, е демотивиращо и неуважително към многогодишния труд на участниците в учебния процес.

Създаване на механизъм за получаване на обективна оценка на музикалните способности на децата от външни неутрални оценители и създаване на механизъм за поущрявне и развиване на таланта според даденостите и нуждите.

Периодично разграничаване на децата между надарени, с потенциал за развитие и деца със родители заинтерисовани децата им да се научат да свирят на музикален инструмент.

Дефиниране на термина майсторски клас и разграничаване на ползите за различните страни - еднократен урок 45-60 минути за ученик в присъствието на обучител и гости, 5х 45-60 минути в рамките на няколко дни.

Създаване на Pre-College към академиите по изкуствата за надарени деца, специална програма за развитие им - групово и идивидуално.

Данъчни облекчения за книгоиздаването и книгоразпространението

В последните години се наблюдава тенденция за увеличаване на броя издадени книги както на български, така и на чуждестранни автори. И това е въпреки тежките данъчни условия за сферата.

Приходите от една книга се разпределят между: писател, редактор, коректор, издател, художник, и още печатница при хартиените издания И книжарница, която взима до 60% (!) от коричната цена.

И ДДС ставката е 20%.

Колко % реално взимат хората, работещи върху авторската творба? 

Неслучайно да си писател прекалено често не е професия, а извънтрудова дейност. Културна професия, но няма да изхрани едно семейство. Писателите са принудени понякога и да се самоиздават и така пропускат изключително важни стъпки в процеса като редакция и коректура, поради ограничени финанси. От това следва и по-ниското качество на крайния продукт.

Базирайки се на целите, определени в стратегията, в точка 2.2.4.:

"Основните принципи около се изгражда процеса на книгоиздаването и книгоразпространението са свързани с необходимостта от да се разработят политики за насърчаване на четенето, като се приобщят държавните институции, останалите културни индустрии, частния бизнес и обществото като цяло; да се осигурят всички необходими условия за издаването на качествена детска, научна и художествена литература, като се осигурят нужните законови разпоредби, държавни финансови стимулатори, ниво на образованието и необходимата атмосфера за творчество; да се разработят програми за насърчаване на българската литература и нейните автори не само в страната, но и в чужбина; да се осигури достъп на читателя до книгата чрез развитие на книготърговията и насърчаване на държавна политика относно библиотеките в страната."

... предлагам да се намали значително ДДС-то в сферата на книгоиздаването и книгоразпространението. 

В 26 от 28-те страни-членки на Европейския съюз ДДС ставката върху книги е намалена, като в 25 от тях е между 0% (!) и 10%. В България единствените сектори, които се ползват с данъчни облекчения в тази насока, са туризмът и хазартът. И те бележат значителен ръст през последното десетилетие.

Това ли се поощрява в страната ни? Туризъм? Хазарт?

А културата? 

До кога ще бъде неглижирана и оставена да се развива с незабележими стъпки години наред?

ДДС ставката е най-важният пряк данък. В цялата стратегия е споменат само веднъж по повод освобождаване от ДДС на билети за кино на български и европейски филми.

А защо предложението не се приложи и при книгоиздаването? Киното, литературата, а и всички изкуства могат и трябва да бъдат стимулирани от държавата чрез данъчни облекчения. А намаляване на ДДС ставката ще доведе до бързи, ефективни и дългосрочни резултати.

Летален изход вече май...

Мисля, че няма смисъл май от коментари. При условие, че Национална стратегия (независимо от демографския, морален и мисловен срив) има цели два коментара досега.... Или и тоз портал е като други мървородени идеи, но не е така. Има и други, доста по коментирани теми.

Тъжно е. Безнадеждно е, явно вече... Време е май да си кажем "Лека нощ" и айдееее...

Ах, мале - майко юнашка! Прости ме и веч прощавай!

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха...

Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

        Юнаци, лека нощ!

Област "Културно наследство"

Понеже не си виждам коментара, накратко ще го повторя.

Частта от Стратегията, отнасяща се до културното наследство, според мен е добре разработена. Правилно и доста изчерпателно са идентифицирани целите, задачите и съществуващите проблеми. Бих искал да обърна внимание на следното:

1. В областта на недвижимото културно наследство правилно е изтъкната ролята на НИНКН. По ред обективни и субективни причини, института в момента не работи така, както следва да работи. В този смисъл, дали пълната централизация, каквато е сега, е правилното решение? Може да се помисли за връщането на регионалните звена на НИНКН; по места експертите на института ще са много по-добре запознати с местните, егионални проблеми, отколкото сега. Друг е въпроса, че би могло да се помисли за съвети - звена по региони, в които да има представители на общините, на областните управи, на музеите, Камарата на архитектите и на НПО. В същото време има и друг момент - регионалните музеи също биха могли да поемат определени задачи, свързани с недвижимото археологическо културно наследство. По места те са най-добре запознати с тях, както и с бъдещото им развитие на потенциала.

2. Прави впечатление, че се акцентира на експертния потенциал. Той обаче се формира в рамките на определени институции - музеи, МК, НИНКН, Камара на архитектите, отчасти - в университети. Става въпрос за практическо, не за теоретическо знание. В този смисъл, експерти от НПО няма как да се формират и използват. По-скоро тази роля следва да изпълняват професионалните организации. НПО са важни, но за популярпизирането на обектите, не толкова за тяхното идентифициране, съхраняване, опазване и изучаване.

3. Частта за музеите е удачно разработена. Следва обаче да се намерят механизми за постигането на целите - не е тайна, че културното наследство е ангажимент, с който е натоварена държавата и общините, но последните понякога забравят за това. В този смисъл, осигуряването на финансиране за ред дейности все още стои като основен проблем - това е добре записано в Стратегията. Като музеен експерт бих искал да споделя, че основен проблем е сградния фонд и в частност - фондохранилищана та музеите. 

Милен Николов, директор на РИМ-Бургас