Коментар 1

При положение, че през септември 2018 г. беше пусната за обсъждане нова наредба, която беше изтеглена поради големия брой предложения и с мотив, че трябва да се преработи основно, защо сега се пуска за обсъждане само изменение и допълнение, а не преработената нова наредба?

Навсякъде в наредбата терминологията следва да се приведе в съответствие с тази в чл. 198о на Закона за водите. Съчиняването на нова терминология, при положение, че има такава въведена със закони (Закон за водите, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги), по същество си е нарушение на тези закони.

Коментар 2

Към чл. 1: Текстът на т. "1. условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения;", да стане "1. условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на потребители на В и К услуги, към  В и К системи  и съоръжения на В и К оператори;".

Мотиви: "Недвижимите имоти" са частен случай на потребител, затова е удачно да отпадне от текста. Добавянето на текста "на В и К услуги" конкретизира типа на потребителите. В чл. 198о на Закона за водите, не се споменава нищо за недвижими имоти, поради което такава редакция на текста ще хармонизира с този в Закона. Замяната на текста " водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения ", с текста " В и К системи и съоръжения ", кореспондира пак с терминологията, използвана в Закона за водите. А допълването с текста " В и К оператори", е в пряка връзка с чл. 198о на Закона за водите.

Към чл. 1: Текстът на т. "2. редът за сключване на договорите за присъединяване;", да стане "2. редът за сключване на договори за присъединяване към В и К системи и съоръжения на В и К оператори;".

Мотиви: Предлаганите промени отново целят хармонизиране с използваната в Закона за водите терминология.

Към чл. 1: Текстът на т. "3. условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.", да стане "3. условията и редът за ползване на В и К системи и съоръжения на В и К оператори;".

Мотиви: Предлаганите промени отново целят хармонизиране с използваната в Закона за водите терминология.

Коментар 3

Текстът на чл. 2 да се промени от "Чл. 2. Услугите водоснабдяване и/или канализация (В и К) се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост "оператори", в съответствие със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и Закона за водите (ЗВ).", на "Чл. 2. Услугите водоснабдяване и/или канализация (В и К) се предоставят на потребителите от В и К оператори по смисъла на чл. 198о, ал. 5 от Закона за водите (ЗВ), в съответствие с последния закон и със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).".

Мотиви: В Закона за водите вече ясно е определено , че В и К услуги се предоставят от В и К оператори, като подробно е разписано кои лица може да са такива оператори и какви дейности може или следва да извършват. Не следва да се цитират неточно текстове от актове от по-висок ранг, каквито са законите.

В чл. 3, текстът на ал. 1, да се промени на "(1) Потребители на В и К услугите са определените в §1, ал. 1, т. 2, от Допълнителните разпоредби на ЗРВКУ юридически лица, физически лица или предприятия.".

Мотиви: При положение, че термина "потребител" на В и К услуги вече е определен със закон, предефинирането на термина е нарушение на закона. Не знам как сегашния текст е влязъл в действащата Наредба.

В Чл. 4., ал. 1, текстът "(1) Водоснабдителните системи се ползват", да се промени на "(1) Водоснабдителните системи и съоръжения се ползват".

Мотиви: Привеждане в съответствие с текста на чл. 1, ал. 1, в който се посочват "системи и съоръжения".

В чл. 5 да се добави нова алинея 1, с текст " (1) В и К услуги са тези, определени в чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ.", а останалите алинеи да се преномерират от 2 нататък.

Мотиви: В ЗРВКУ е дефинирано изрично що е това В и К услуги. С предложената редакция изрично се посочва първоизточника на термина. Досегашните алинеи могат или да отпаднат, или да останат, за да дават по-подробни и по-конкретни описания на В и К услугите.

Коментар 4

В чл. 6, текстът на точка 1 "1. водоснабдителната система до границата със сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа на потребителите;", да се промени на "1. водоснабдителните системи по §1, ал. 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗВ;".

Мотиви: В ЗВ вече е дадена дефиниция на термина "водоснабдителна система". Недопустимо е в акт от по-нисък ранг, какъвто се явява Наредбата, да се дава ново, различно тълкуване.

В чл. 6, текстът на точка 2 "2. канализационната система до границата със сградната канализационна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) канализационна мрежа на потребителите.", да се промени на "2. канализационните системи по §1, ал. 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗВ.".

Мотиви: В ЗВ вече е дадена дефиниция на термина "канализационна система". Недопустимо е в акт от по-нисък ранг, какъвто се явява Наредбата, да се дава ново, различно тълкуване.

В чл. 7, текстът на ал. 1 "(1) Имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел.", да се промени на "(1) Имотите на потребителите се водоснабдяват от водоснабдителните системи и съоръжения чрез водомерен възел.".

Мотиви: Предлаганата редакция е на основание §1, ал. 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗВ, съгласно който водоснабдителната система достига до имота на потребителя. В тази връзка, всички други системи, елементи и др. следва да се разглеждат като част от водоснабдителната система. В предлаганата по-нататък промяна на чл. 7, ал. 3, се дава тълкуване на "водопроводно отклонение".

В чл. 7, текстът на ал. 2 "(2) Отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите се отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи чрез канализационно отклонение посредством ревизионна шахта или ревизионен отвор - собственост на потребителите.", да се промени на "(2) Отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите се отвеждат към канализационните системи чрез ревизионна шахта, или с ревизионен отвор.".

Мотиви: Предлаганата редакция е на основание §1, ал. 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗВ, съгласно който канализационната система достига до имота на потребителя. В предлаганата по-нататък промяна на чл. 7, ал. 3, се дава тълкуване на "канализационно отклонение".

В чл. 7, текстът на ал. 3 (3) Водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите.", да се промени на "В случай, че водопроводните и канализационните системи на В и К оператора не достигат до границата на имота на потребителя, оператора изгражда, поддържа и експлоатира за своя сметка отклонение до границата на имота на потребителя. Изградените отклонения стават част от В и К системите на оператора.".

Мотиви: Предлаганата редакция е във връзка с разпоредбите на  §1, ал. 1, т. 32 и т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗВ. В т. 32 и т. 33 изрично се посочва, че водопроводните и канализационните системи на В и К оператора достигат до границата на имота на потребителя, а не до границата на собственост на общите мрежи и съоръжения на В и К системите със сградната В и К инсталация и/или мрежите разположени в имота на потребителите.

В чл. 7, ал. 4, да отпадне текста " изградените от тях".

В чл. 7, ал. 4, текстът на т. "1. водомерна шахта, разположена в поземлен имот или в помещение в сграда за присъединяване на водопроводното отклонение към водопроводната инсталация или към вътрешната водоснабдителна мрежа на потребителя;", да се промени на "1. измервателния/те уред/и в имота/ите на потребителя;".

Мотиви: Предлаганата промяна е във връзка с разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 4, подт. а, и чл. 24, т. 9, от ЗВ, съгласно които границата на имота е измервателния уред. В тази връзка, на оператора следва да се осигури достъп до измервателния уред, без значение къде е разположен последния.

Коментар 5

В чл. 7, ал. 4, текстът на т. "2. ревизионна шахта, разположена в поземлен имот или в помещение на сграда за присъединяване на канализационното отклонение към сградната канализационна инсталация или към вътрешната канализационна мрежа.", да се промени на "2. ревизионната канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи.".

Мотиви: Предлаганата промяна е във връзка с разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 4, подт. б, и чл. 24, т. 10, от ЗВ, съгласно които границата на имота е ревизионната канализационна шахта. В тази връзка, на оператора следва да се осигури достъп до ревизионната канализационна шахта, без значение къде е разположена последната.

В чл. 7 да се създаде нова ал. 5 "(5) При изграждане на нови водопроводни и/или канализационни отклонения потребителите предоставят на оператора достъп до изградените в имота им сградни водопроводни инсталации и вътрешни водопроводни мрежи, както и канализационни мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от имотите.".

Мотиви: Границите на имотите са определени със ЗВ. Поради това следва, потребителите вече да са изградили в имота си за своя сметка всички необходими инсталации. Това пък от своя страна предполага, че В и К операторите нямат ангажимент за изграждане на инсталации в имотите на потребителите, освен може би в случаите, когато това изграждане е предмет на договор между потребителя и оператора, ако последния има право и способности за изграждане на въпросните инсталации.

В чл. 11, ал. 2 "(2) Водопроводното отклонение е участък от водоснабдителната мрежа, който започва от водовземната скоба или фасонната част и се състои от водовземна част, водопроводни тръби и тротоарен спирателен кран и завършва с водомерен възел. Когато след водопроводното отклонение има повече от един потребител, водомерът на водопроводното отклонение е общ водомер.", да отпадне второто изречение.

Мотиви: Нито в ЗВ, нито в ЗРВКУ някъде се говори за "общ водомер". Навсякъде се говори за водомер в границите на имота на потребителя. При положение, че със закон е определен реда за монтаж на измервателни уреди, въвеждането на нов термин "общ водомер" с подзаконов акт, е нарушение на този закон Предполагам, че авторите на текстовете на Наредбата са отъждествили "етажната собственост" с "имот", което е погрешно. Само да отбележа, че нито ЗВ, нито ЗРВКУ, разглежда или използва института на етажната собственост. Етажната собственост е сдружение на собственици на имоти, разположени в една сграда, а не е имот. Ако някой счита етажната собственост за имот, нека да посочи закон в който се дефинира такова съответствие. Въвеждането на "общ водомер" улеснява и облагодетелства само ВиК операторите, които на тази база нямат интерес от решаване на проблемите с отделните имоти, а прехвърлят това на собствениците на останалите имоти. Пак в тази връзка, поради липса на законово основание, навсякъде в Наредбата да се премахнат или редактират подходящо текстовете, свързани с "общ водомер".

Коментар 6

В чл. 11, да отпадне ал. 4 "(4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) При сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите части.". Досегашната ал. 5 да стане ал. 4.

Мотиви: Съгласно ЗВ и ЗРВКУ, измервателните уреди се поставят на границата на имота. В тази връзка, водоснабдяването на намиращите се в имота водоснабдявани обекти е "проблем на собственика/ците на имота". Собственикът би могъл да използва услугите на ВиК оператора, за да се водоснабдят тези обекти, но отчитането на потребените количества вода от гледна точка на ВиК оператора следва да се извършва само чрез измервателния уред на границата на имота. Друга хипотеза е тази, при която всеки водоснабдяван обект се разглежда като граница на имота и има индивидуален измервателен уред. И в момента има имоти, които поради конструктивни решения (например апартаментите) имат два или повече измервателни уреда. Освен това с тази редакция се премахва и незаконния "общи водомер".

Текстът на чл. 30 "Изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.", да се промени на "Изразходваното количество вода за определен отчетен период се отчита по водомера на водопроводното отклонение на имота, по реда на тази наредба."

Мотиви: Основанието за предложената редакция на текста на чл. 30 е, че нито ЗВ, нито ЗРВКУ допуска поставяне на "общ водомер". В допълнение, термина "етажна собственост" се споменава единствено в §1, ал. 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗРВКУ, в смисъл, че потребителите може да са собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Изобщо не става въпрос, че етажната собственост е имот, т. е. границата на същата не може да се разглежда като граница на имот. В този смисъл допускането на съществуването на "общ водомер", разположен някъде в етажната собственост, е пряко нарушение на ЗВ и ЗРВКУ. Водомерът, разположен на границата на имота е единствения законен измервателен уред. Всичко друго е фриволно тълкуване на двата закона.

Що се касае до разходите в общите части на сградата, ако има нужда от потребление на вода в тези части, то тези собственици на имоти, които желаят това, да си изградят съответните системи и да си поставят водомери.

Ако ВиК оператора констатира, че има загуби на вода в сградната водопроводна инсталация, в следствие на което търпи щети, да се разбере със собствениците на имоти или да се обърне към съда. В сегашната ситуация ВиК оператора няма никакъв интерес да следи за незаконни отклонения или повреди (течове), а струпва всичко на собствениците на имоти, включително добросъвестните.

Коментар 7

Да се създаде чл. 30а, с текст "За сгради в режим на етажна собственост, ВиК операторите може да поставят за своя сметка водомер на водопроводното отклонение към сградата, чрез който да контролират наличието на загуби в сградната водопроводна инсталация. Констатирането на загуби не е основание за начисляване на разходи по индивидуалните партиди на собствениците на имоти в сградата.".

В Чл. 32., текстът на ал. 1 "(1) Услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.", да се промени на "(1) Услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните на границите на имотите водомери."

Мотиви: Както е посочено по-горе, отчитането на потреблението следва да става на границата на имота.

В чл. 32, текстът на ал. 2 "(2) За сгради - етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането.", да се промени на "(2) Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на индивидуалните водомери и последващи периодични отчети. Датата и часът на отчитане на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането."

Мотиви: Предлагания текст цели отпадане на "общия водомер", което е следствие от посочената по-рано незаконосъобразност на термина "общ водомер".

В чл. 32 да отпадне алинея 3.

Мотиви: Касае отчитане на разход по "общ водомер".

В чл. 32, досегашната ал. 4 "(4) Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.", да стане ал. 3, с текст "(3) Отчетените данни по ал. 1 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.".

Мотиви: Предлагания текст цели отпадане на "общия водомер", което е следствие от посочената по-рано незаконосъобразност на термина "общ водомер".

Коментар 8

В чл. 32, досегашната ал. 5 "(5) При разлика в отчетеното количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява упълномощения представител на етажната собственост. При подаване на молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя комисия, в която се включват молителят и представители на оператора.", да стане ал. 4, с текст "(5) При разлика в отчетеното количество вода по ал. 30а и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по ал. 1, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, собствениците на имоти. В 10-дневен срок от уведомяването, операторът определя комисия за установяване на причините за констатираната разлика, в която се включват не по-малко от 2 (двама) представители на етажната собственост и представители на оператора.".

В чл. 32, досегашната ал. 6 "(6) В 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който отразява установените причини и предложенията за тяхното отстраняване. Когато установените причини се дължат на неизправност в сградната инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната собственост, които заплащат разходите за извършената проверка.", да стане ал. 5, с текст "(5) В 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който отразява установените причини, предложенията за тяхното отстраняване и размера на разликата в отчетеното количество вода. Когато установените причини се дължат на неизправност в сградната инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната собственост.".

В чл. 32, досегашната ал. 7 "(7) Установяването на разлики по ал. 5, по-големи от 20 на сто, не е основание за неплащане на изразходваното количество вода.", да стане ал. 6, като текста се промени на "(6) Установяването на разлики по ал. 5 е основание за удължаване срока за плащане на изразходваното количество вода, с толкова дни, колкото е разликата между датата на установяване на обстоятелствата по ал. 4 и датата на съставяне на протокола по ал. 5.".

Мотиви: Ако се установи вина на оператора или обстоятелства, независещи от потребителите и оператора, е нормално да се изчака докато се установи ситуацията и се реши кой какви задължения има. Ако се установи разлика 200%, трябва ли потребителите да платят вместо по 50 лв. по 200 лв., само за да се установи, че така любимия "общ" водомер се е повредил? С предложената редакция се внася баланс между правата и задълженията както на оператора, така и на потребителите. В оригиналния текст негативите са само за потребителите, които не е задължително винаги да са виновни.

В чл. 32, да се създаде нова ал. 7, с нов текст "(7) В 14-дневен срок от датата на съставяне на протокола по ал. 5, се свиква общо събрание на етажната собственост, на което се взема решение за начина на изплащане разликата в отчетеното количество вода на ВиК оператора. В 7-дневен срок от датата на общото събрание, етажната собственост уведомява ВиК оператора за взетото решение. В случай, че етажната собственост откаже да изплати разликата, ВиК оператора има право да потърси правата си по съдебен път.".

В текста на чл. 32, ал. 8 се посочва, че отчитането по ал. 1 може да става от "лица, на които това е възложено от оператора въз основа на договор". При положение, че такива лица следва да имат достъп до лични данни (три имена, ЕГН, адреси и др. - чл. 35, ал. 5), неизяснен в Наредбата остава въпроса за защитата на тези лични данни по реда на Закона за защита на личните данни. Ако в хипотезата, че "длъжностни лица на оператора" отчитат данните, може да се допусне, че тези лица се явяват и администратори на лични данни (въпреки, че никъде в Наредбата това не се споменава изрично), то в другата хипотеза, при която "лица, на които това е възложено от оператора въз основа на договор" събират данните, такова допускане няма как да се направи. В тази връзка, се създава възможност за възникване на задължение на последните лица, които не са служители на оператора, да нарушават по силата на настоящата Наредба разпоредбите на Закона за защита на личните данни, като събират и обработват лични данни, без да са администратори на лични данни. Тук следва да се допълни Наредбата с текстове, които да я приведат с разпоредбите на Закона за защита на личните данни.

Коментар 9

В чл. 32, да отпадне досегашната ал. 9.

Мотиви: Касае отчитане на "общи водомери".

В чл. 32, досегашната ал. 10 да стане ал. 9, като текстът се промени на "(9) Операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира водомерите по чл. 30а.".

В чл. 32, досегашната ал. 11 да стане ал. 10.

Текстът на чл. 34. ал. 1 "(1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) Водомерът на водопроводното отклонение и общият водомер в сгради - етажна собственост подлежат на задължителен метрологичен контрол съгласно ЗИ.", да се промени на "(1) Водомерът по чл. 30а подлежи на задължителен метрологичен контрол съгласно ЗИ.".

Мотиви: Отпадащия текст касае отчитане на "общи водомери".

Текстът на чл. 34а, ал. 1 " Периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години.", да се промени на "(1) Периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване на изразходваното количество вода, се извършват при достигане на всеки 20% от максимално отчитания от водомера обем, считано от датата на монтиране или последната метрологична проверка.".

Мотиви: Законът за измерванията не постановява задължителни срокове, поради което срока от 10 г. не почива на законово основание, а е абсолютно случайно и необосновано избран. Най-справедлив и технически обоснован е критерий, базиран на износването на водомера, което може да е основната причина за евентуалното намаляване на точността на отчитането. Производителите на водомери не дават технически срок на експлоатация на изделията си. Би следвало да се предполага, че минималния срок за експлоатация е до достигане на максималното показание на водомера. Ако максималното показание на един водомер е 99999 куб. м., а отчита по 10 куб. м. на месец, то след 10 г. водомера ще е отчел 1200 куб. м. Това е само около 1,2% от техническия срок на експлоатация, даван от производителя. Има големи основания да се счита, че подобен водомер е в много добра технологична и метрологична годност, което предполага, че такъв водомер не трябва да минава проверка. Основанието за периодична проверка на водомерите произлиза от хипотезата, че след продължителна експлоатация механичните триещи се части се износват, следствието на което се нарушават метрологичните качества на водомера. Наработването на 20% от максималния измерван обем е разумна норма за повторна проверка за техническата и метрологичната годност на водомера.

В текстът на чл. 34а, ал. 2 "(2) Периодичните проверки по ал. 1 се извършват по искане и за сметка на потребителите от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ.", след думата "потребителите", да се добави текста "или В и К операторите".

Мотиви: С предлаганата промяна се дава право и на операторите да изискват периодични проверки (например ако се съмняват в метрологичната годност на съответния уред). Ако уреда се окаже негоден от метрологична точка, в Наредбата има текстове, които позволяват оператора да защити правата си. Ако се окаже, че уреда е изправен, оператора ще заплати за неправилната си преценка, което е справедливо.

В чл. 35, ал. 1, текстът "1 куб.м" да се промени на "1 литър", като текста на алинеята стане "(1) Показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 литър за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.".

Мотиви: При тази точност на отчитане, ще се минимизира грешката от закръгляване на 1 куб. м. при отчитането на потребените количества вода. За да се компенсират грешките от закръгляване на хилядните до 1 стотинка (до стотни), на всеки 6 (или 12) месеца може да се извършва изравняване. Остатъкът от хилядните след това изравняване може да се прехвърля за следващия период.

Коментар 10

В чл. 35, от текстът на ал. 3 "(3) Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора.", да отпадне текста ", включително".

Мотиви: Предлаганата редакция е във връзка с това, че ще се отчитат единствено индивидуални водомери.

В чл. 35, ал. 6 се посочва, че "(6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.". При дебит от 1,0 m/s за 1/2" тръба се получават около 330 куб. м. вода на месец. На село или на вилата с басейн един индивидуален потребител може и да може да изразходи толкова вода, но в един апартамент нямам идея как може да се случи. За да е справедлива санкцията, би следвало да се въведе текст, който да диференцира възможностите за потребление, както в случая със селската къща и апартамента в града. И освен това, ако въпреки аргументите ми против общите водомери, последните останат, то в конкретния случай, потребеното количество вода не следва да е по-голямо от отчетената разлика между показанията на общия водомер и сумата от показанията на индивидуалните водомери.

Текстът на чл. 40, ал. 2 "(2) Възражения срещу определено заплащане на изразходваното количество вода могат да се правят писмено пред оператора в 7-дневен срок от изтичането на срока за плащане.", да се промени на "(3) Възражения срещу определено заплащане на изразходваното количество вода могат да се правят писмено пред оператора в 7-дневен срок от установяване на обстоятелствата, даващи основание за възражението.".

Мотиви: По оригинален текст, ако 1 месец след изтичане срока за плащане потребителя установи, че оператора е допуснал грешка при отчитане, начисляване или разпределение на вода (например съсед се е върнал в имота си със семейството си, но оператора не е взел това предвид при разпределението или пък бъде установена незаконна манипулация на водопроводната инсталация), потребителя няма да има право на основателно възражение. С предлаганата редакция се въвежда по-справедлива за потребителя норма за давностния срок.