Обществени консултации

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването

С Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, обнародвана в ДВ на 23.07.2019г., е предвидено специализантите, за които е изплащана държавна субсидия, след придобиването на специалност да могат да избират лечебни заведения, области или общини, определени от министъра на здравеопазването, в които ще са длъжни да работят по придобитата специалност за срок от три години. Посоченият ред обаче води до несигурност за специализантите, тъй като при започване на обучението си те не знаят къде ще работят след придобиването на специалност. По тази причина в настоящия проект е прието предложението на специализантите при започване на специализация на място, финансирано от държавата, те предварително да знаят къде ще трябва да работят след приключването ѝ – а именно в лечебното заведение, което им е работодател и което е получавало държавна субсидия. Това може да бъде базата им за обучение в случаите, когато базата е заявила мястото, финансирано от държавата и съответно е получавала субсидия от Министерството на здравеопазването или лечебно заведение, което не е база за обучение (по чл. 13, ал. 1 на Наредба № 1) в случаите, когато то е заявило мястото, финансирано от държавата и съответно е получавало субсидия от Министерството на здравеопазването. Ако лечебното заведение или  специализантът  не  изпълнят  това  задължение, съответната страна ще възстановява изплатената субсидия. Изключение са специализантите по Обща медицина, които ще са длъжни да работят като общопрактикуващи лекари  на територията на страната, а не в лечебното заведение, което им е работодател и което е получавало държавна субсидия, поради спецификата на организация на първичната медицинска помощ в страната.

 

Адрес за изпращане на становища и предложения: ikoleva@mh.government.bg


Дата на откриване: 1.10.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Здравеопазване
Дата на приключване: 30.10.2019 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
01 октомври 2019 г. 13:41:55 ч.
amakaktaka

Наретба номер 1

Вземете най-накрая адекватни мерки и решения - 20 години системата се източва и е отворена към корупция от всички страни. Никой няма решение на ясни очеизвадни проблеми, като самото такова е също толкова просто. Промените в наретбата са меко казано глупави и необмислени. Това може да не е проблем, щом става въпрос са смешната ни политическа система, но все пак се работи с човешки животи. За разлика от парламента, тук се поема лична отговорност от самия лекар/специализант, който работи за по-малко от фризьор, маникюрист или чистач. Бяха сформирани групи, обсъждащи съврененните проблеми и пропуски в "наретбата", но резултатите бяха колкото закъсни, толкова и комични - преиначени искания и никаква яснота относто бъдещето на най-отговорната професия.

01 октомври 2019 г. 16:44:20 ч.
fizzy

Коментар Наредба 1

Прави впечатление следното:

чл.17 ал.4 - Взимат се под внимание, както оценките, които са крайно субективен фактор, а отделно се взимат под внимание "4. другите умения и компетенции, необходими за заемането на длъжността (социални, организационни, компютърни, езикови и др.)“." Това не значи ли, че хората с ниски оценки биват автоматично връщани, а връзкарите минават по точка 4?

чл.44 ал.2 - Това засяга ли таз годишния випуск, тъй като 15 май мина отдавна?

ч.45 ал.2 - За 1 месец трябва да бъдат организирани всички специализантски места при положение, че наредбата се обсъжда за този един месец.

чл.48a ал.1 - "Алинея 1 се прилага и в случаите, когато специализантът не приключи обучението си с успешно полагане на държавния изпит за специалност в срока по чл. 12, ал. 3." Това предполага умишлено късане на изпитите за специалност с цел заплащане. 

чл.48б (1) - Това значи ли, че отпада разпределението по градове? А какво се случва с местата финансирани от лечебните заведения? Така няма ли те да бъдат мотивирани да пускат места само държавна поръчка? И няма ли в един момент да се запълнят всички места след като има хора ангажирани да работят в същото отделение?

чл.48в - Описани са само заболявания и злополуки касаещи само специализанта. Не се споменава нищо за неговото семейство. Това значи ли, че при засягане на неговото семейство той отново трябва да връща субсидията?

 

01 октомври 2019 г. 22:16:14 ч.
Александра Вълчева

Въпроси към МЗ част 1

Това,което излезе като проект се различава драстично от постигнатите договорености на проведените срещи между МЗ, БЛС и специализанти и студенти.

На първо място и най-важно- къде е правото на избор за ред на специализация,което ни беше обещано? В така предложения текст избор не съществува практически. Никой директор на ЛЗ няма да плаща заплати на специализанти за сметка на ЛЗ ако има възможност МЗ да плаща вместо това. Беше обещано местата за кадри за собстени нужди на ЛЗ да бъдат обявявани по стария ред- за да имаме право на избор. Къде е изборът? Не само се осугурява безплатна работна ръка на ЛЗ-бази за специализация,но им се гарантира и специалист за срок от три години. Този срок трябваше да имаме възможност сами да договаряме с ЛЗ, както и другите условия, така че в условията на пазар да избираме местоработата си. Цялата тази концепция липсва. Къде е кадровата политика на МЗ за кадрово обезпечаване на дефицитните райони? Отново липсва. Готовият специалист ,който ще е длъжен да работи три години няма да има възможност за договаряне на по-добри условия на работа, нито пък директорите на ЛЗ ще имат мотив да ме предложат такива,защото той вече е закрепостен там. 



 

01 октомври 2019 г. 22:38:20 ч.
Александра Вълчева

Въпроси към МЗ част 2

Отново повтарям,че липсва цялостната концепция на всичко договорено на проведените срещи. Това е унизително и пренабрежително отношение на МЗ към цялото съсловие. Това,заедно с предвидените още по-закрепостяващи мерки, гарантирано ще доведе до отлив на кадри от системата и то не само на специалисти, а на студенти и потенциални специализанти.

По конкретните текстове:



1)- чл. 14- конкурсът НЕ е унифициран, нито е с количествено измерими параметри, тоест нищо не се променя. Няма тежест на показателите, изброени в текста. Това дава свобода не само за корупция,но и за назначаване по нормативно коректен път на кандидати,по избор на провеждащия конкурса.

Напомням,че беше обещан унифициран конкурс, с количествено измерими критерии,задължителен за всички ЛЗ, точно за да се избегне това, което сега само се затвърждава нормативно.



Понеже никъде не е споменато,че ЛЗ са длъжни да обявяват места и по стария ред,явно отпада и идеята за такива места също да се кандидатства с конкурс, тоест няма я хипотезата за двете опашки, която беше обещана.



2)- чл. 21- Защо тук не е предвидена възможността за отпуск по КТ? Само тези по чл. 13 ли могат да ползват отпуск за външни модули? А останалите клинични специализанти?Тоест останалите, по реда на чл. 11, по време на външни за базата модули ще продължат да работят И НА двете места едновременно и да получават само едно възнаграждение. И тук нищо не е взето предвид.





3)- чл. 48 б - Базите за специализация ще могат да се субсидират от МЗ и да получават специализанти за места за собствени нужди. Тоест кой директор ще назначи специализант по стария ред ако може по новия? Не стига,че не плаща заплата ами после има специалист за 3 години,БЕЗ да трябва да предлага добри условия. Вързан му е в кърпа вече! 

Това се различава кардинално от мнението на МЗ, което изразиха на проведените срещи. Всъщност е точно обратното на обсъжданото. В случая МЗ може би лобира в полза на ЛЗ-бази за специализация? Отново питам- къде е политиката за кадрово обезпечаване на дефицитните райони? Защо трябва да се осигуряват на готово специалисти на ЛЗ-бази за специализация?



И ОЩЕ ПО-ВАЖНО - когато се запълнят всички щатни бройки, а и тези над щата, с кадри, предвид това,че ще остават специалистите да отработват, КОЙ ще обявява нови места специализанти? След пет години места няма да се обявяват въобще,защото всичко ще е запълнено или? Какво е виждането на МЗ по този въпрос?

 

01 октомври 2019 г. 22:57:07 ч.
Александра Вълчева

Въпроси към МЗ част 3

Следват няколко члена, които не само създават предпоставки за КОРУПЦИЯ, а буквално я насърчават. Освен това отново не е взето предвид правото на специализантът на избор дали и кога да специализира. Не е взето предвид всичко,което беше обещано за форсмажорните обстоятелства, нищо от коментираното.

1)- чл. 15 ал.6- Каква тежест ще има този представител? От къде на къде ректорите ще определят кой да изпитва на колоквиум? Нима ректорът е по-компетентен от научния ръководител да решава кой може адекватно да оцени напредъка на специализанта? И това само на един колоквиум. А цялостното предствяне, практическата работа? Въпросът ми към МЗ е- кой според Вас може да оцени по-обективно напредъка на специализанта от ръководителя му, който работи с него всеки ден? Тази промяна предполага възможност за корупция и реваншизъм от страна на ректорите и определените от тях академични представители.



2)- чл. 24- при прекъсване на специализацията ще трябва да се връщат изработените от специализанта заплати, получени от ЛЗ под формата на субсидия. Настояването да се връщат заплати под какъвто и да е предтекст е безумно в рамките на демократична държава. Още повече,че се ограничава правото на избор дали и кога да специлизираш, тъй като ако нямаш финансова възможност, то дори не можеш да си позволиш да прекъснеш нежеланата вече специализация. Ограничава се правото ти на избор за специалност, а също така и за месторабота. Ако пожелаеш да смениш областта на специализация или да се преместиш в друго ЛЗ в друг град и друга специалност, отново трябва да връщаш изработените заплати. Последното е меко казано непосилно предвид размера на доходите на специализантите и практически ги лишава ит всякакъв избор. Какво е мнението на МЗ по този въпрос и как оправдава задължаването на специализантите да продължат специализацията си, въпреки желанието им да я прекратят? Каква мотивация и качество на работа очаква МЗ от така произведените специалисти?



 

01 октомври 2019 г. 23:12:09 ч.
Александра Вълчева

Въпроси към МЗ част 4

Продължение с най-ясния пример за про-корупционни промени и незачитане на специализантът като личност.

3)- чл. 48а- Ако не вземете изпита си за специалност връщате заплатите си за целия срок на специализация! Можете ли да си представите каква КОРУПЦИЯ ще настане на изпитите за специалност? Ще се искат пари за изпита ,при отказ ще се късат нарочно кандидат-специалистите и ще трябва да връщат още повече пари!!! И всичко това ще е в полза на всички без специализанта- корупционната схема ще облагодетелства както изпиващата комисия ( на подчинение на МЗ по предложение на ректорите), така и МЗ, които ще получават обратно изплатената субсидия. Какво е мнението на МЗ по този въпрос и как смята да се защити, ако въобще смята, от подобни корупционни практики, които само регламентира?



4)- чл. 48в- освободен си от това да връщаш отработените заплати ако се разболееш/преживееш инцидент и не можеш да работиш по специалността. А ако подобно нещо се случи с децата ти , на които си настойник и за които си длъжен да полагаш грижи? Нима трябва да избираш между родителския си дълг и това да връщаш финансово непосилна за никой специализант сума? Какво е мнението на МЗ по този въпрос?

05 октомври 2019 г. 08:45:41 ч.
Александра Вълчева

От д-р Николина Колева ( поради невъзможност да ползва платформата)

По Чл. 48а. (1) - Предлагам отпадане на тази алинея. Мотиви: Специализантите не просто се обучават, а работят. Една бегла анкета би ви дала информация, че масово работят при лоши условия на труд - с много извънредни незаплатени часове и често без да бъдат особено обучавани. Без значение от кого идва трудовото възнаграждение /базата за обучение или държавата/, то принадлежи на специализанта за положения труд. Неморално е да се принуждават специализантите да връщат трудовите си възнаграждения / идващи под формата на субсидии/ при прекратяване на обучението, защото техният труд вече е бил оползотворен. Не са взети предвид фактори, които биха довели до това решение - напр. какво ако условията на труд в дадената база се влошат и специализантът иска да потърси по-коректен работодател? Силно е вероятно поради финансовото обременяване, което се налага с тази алинея, специализантът да продължи да търпи лошите условия и да бъде експлоатиран от своя работодател. Какво става, ако специализантът иска да се откаже от медицината или пък да избере друга специалност? Редно ли е да му се изискват тези субсидии, които всъщност са дадени за неговия вече положен труд, благодарение на който е той вече е допринесъл за пациентите и работата в дадената клиника? Чл. 48а. (2) - Предлагам отпадане на тази алинея. Мотиви: Има изключително много причини, поради които е възможно специализантът да не приключи обучението си с успешно полагане на държавен изпит в дадения срок. Обмислени ли са възможните житейски обстоятелства, преди да се пристъпи към такова финансово наказание? Какво би се случило, ако в този период специализантът трябва да полага грижи за болен близък? Ако за 4 годишна специализация са осигурени две минимални работни заплати, специализантът трябва да изплати сумарно около 53 760лв, което за повечето хора е непосилна сума. Това би сринало живота на човек, които има основателна причина да е "проточил" следването си - напр поради грижа за болно дете. Т.е тук започването на специализация се превръща в опасно и рисково начинание, тъй като никой не е достатъчно далновиден да прозре какво точно ще се случи с живота му в последващите години. От друга страна - предпазени ли сме от вариант успешното полагане на изпит да е обвързано с корупционни практики с цел избягване на връщането на субсидиите? Неуспешното полагане на изпит само по себе си е достатъчен житейски проблем, който всеки здравомислещ лекар се стреми да избегне. Няма нужда да се налагат тези допълнителни репресивни мерки, които са залегнали в изменението. Чл. 48б (2) - Предлагам отпадане на тази алинея. Мотиви - същите като при Чл. 48а. (1) Не е редно да за изисква връщане на дадено трудово възнаграждение за вече положен труд. Смятам, че ако действително има държавна политика, стремяща се да обезпечи липсващ медицински персонал в страната, то би следвало стремежът да е към подобряване на условията на труд и повишаване на трудовите възнагражденията в малките болници, така че специализантите САМИ да поискат да работят там, а не да им бъдат налагани подобни неизгодни условия. В противен случай, тези мерки ще имат обратен ефект и ще насърчат емиграцията и изтичането на карди още след завършване на университет. В заключение: предлагам, за да се обезпечат районите с недостатъчен медицински персонал, да се вземат мерки за подобряване на условията на труд, повишаване на трудовите възнаграждения и намаляване на експлоатацията, вместо специализантите насилствено да се обвързват с ощетяващи и рискови договори. Моля да получа входящ номер. С уважение: д-р Николина Колева

07 октомври 2019 г. 12:49:07 ч.
Никола Дончев

Псевдодемокрация

Спрямо механизма, посочен в промените, Министерството обезпечава всички университетски болници с безплатна работна ръка, която след това да работи на места, които предлагат условия далеч от съвременната медицинска практика. Това е пълен абусрд и като бъдещ стажант-лекар Ви споделям, че младите компетентни лекари няма да сведат глави и няма да се съгласят на подобно безобразие. Разпределяте лекари, които ще имат семейство и живот в големите градове, да живеят сами, да са лошо заплатени и нещастни.

 
Насочете усилия към подобряване на работната среда и възможностите за кариерно развитие. Направете така, че лекарите да направят избор, не да са задължени под каквато и да е форма. Спрете с псевдодемокрацията.
 
Предлагам в Наредбата на първо четене да се променят няколко неща:
 
1. Да се опише подробно механизъм за придобиване на специалонст, който не е обвързан с финансиране от държавата.



2. При наличие на доказуеми лоши условия на труд, заплащане и кариерно развитие, лекарят да може да прекрати 3 годишния период без да е задължен да връща субсидията от държавата.
 
Моля Ви да се вслушате в младите лекари. Направете едно просто запитване до тях под формата на анкета в Медицинските факултети в страната - биха ли работили при тези уславия в България и сами ще се убедите, че предложените промени са далеч от правилни.
 
 

07 октомври 2019 г. 18:41:07 ч.
Лора Танева

За Наредбата и безредието

В чл.17 (от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването) за провеждането на конкурсен изпит за специалност липсва цялостната концепция на договореното на проведените срещи, а именно:
Конкурсът според този член е нито унифициран, нито количествено оразмерен, което пък дава право на работодателя (ЛЗ) да назначава кандидати по свой избор. Недоизяснена е т.3, в която предвид се взема резултатът от проверка на познанията на кандидата по специалността, за която кандидатства – как точно ще се случва това? Отново не е ясно.
Т.4 от същия чл.17 – другите умения и компетенции, необходими за заемането на длъжността и в частност – социални и организационни – които са субективни показатели. Те могат да са налице, единствено когато кандидатът вече е работил в даденото ЛЗ, клиника и т.н със съответния екип. Тоест това е качествен критерий, който няма смисъл изобщо да присъства в Наредбата и който е предпоставка за наемането на „наши хора“. Това по никакъв начин не решава проблема с местата и кандидатстването за тях, а напротив – дава на работодателя нормативна уредба, чрез която да назначава кандидати по свой избор.
 
Чл.48а, ал.1(от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването) „..., когато специализантът не приключи обучението си с успешно полагане на държавния изпит за специалност...“ също се планира връщане на субсидия, тоест на изработените заплати. Това създава предпоставки за корупционни практики, които са от явни, по-явни – за да си вземе изпита, от специализанта ще се искат пари, като ако той откаже да заплатѝ, ще връща заплати! Всеки специализант, в крайна сметка, се бори за успешното полагане на изпита си за специалност, за това две мнения няма. Но ако поради някакви причини (грижи за болен близък, невъзможност за оставане на същата месторабота и т.н.) той няма възможност да положи съответния изпит или това търпи отлагане във времето, то той връща заплати. Предлагам, ако чл.48а не отпадне, то да бъде редактиран и в него да се предвидят и някои основни житейски ситуации, които биха могли да възникат през годините на специализация и които специализантът няма как да предвиди.
 
По смисъла на тази наредба „специализант“ е лице, което се обучава за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването“ (цитирам от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването)
 
От гореизложеното, следва че специализант е лице, което единствено се „обучава“ за придобиване на съответната специалност, а реално първият РАБОТИ и се ОБУЧАВА за придобиването ѝ, което обезсмисля чл.48б – за връщане на т.нар субсидия, която всъщност се оказва заплата. Необосновано (да не говорим за моралния аспект на проблема) е да се принуждават специализантите да връщат трудовите си възнаграждения, идващи под формата на субсидии, при прекратяване на обучението, защото този труд вече е бил изработен. Предлагам да се преосмисли понянтието „специализант“ като лице, което се обучава за придобиване на специалност, работейки през цялото време на обучението си на трудов договор. 
Чл.48б (от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването)  – Базите за специализация ще могат да получават субсидия за места за собствени нужди (специализантите, необходими за запълване на техните нужди). В такъв случай, кой директор на болница ще назначи специализант по стария ред, ако може по новия? ЛЗ не плаща заплата на специализанта, а след това има специалист, който е длъжен да работи в съответната болница 3 години и то без последната да трябва да предлага по-добри условия. Като цяло липсва концепцията за кандидатстване по т.нар. стар ред!
 
В заключение смятам, че ако държавната политика наистина цели обезпечаването на медицински персонал за цялата страна, то би следвало това да става чрез осигуряване на добри условия на труд, повишаване на трудовите възнаграждения, отпуск, полагащ се за външни модули (който не е предвиден за всички специализанти по клинични специалности), а не чрез налагане на санкции, връщане на заплати и др. Очаквам спешно преосмисляне на наредбата, защото в този вид тя е билет за емиграция на всички млади и ангажирани потенциални медицински служители.
 
Моля, да ми бъде генериран входящ номер.
 
С уважение,
Лора Танева

08 октомври 2019 г. 15:07:42 ч.
mary666

Шок и ужас в Наредба 1

О неразумни юроде, защо се опитваш да изгониш от родината младото поколение лекари на България, или в най-"добрия" случай да го принудиш да се преквалифицира и да работи като продавач в супермаркет, хигиенист или друг по-ниско квалифициран труд. По-ниско само на пръв поглед, защото се оказва, че заплатите в другите сектори са в пъти по-високи от тези в медицинския бранш. Парадокси, не мислите ли?! Ние учим 6+ години, дами и господа, учим дни и нощи, лишаваме се от свободно време, за да сме отдадени на професията си. И защо - за да получим накрая едни жълти стотинки в замяна на труда си?! Това ли е, което заслужаваме?! Не само да сме най-нископлатените от всички лекари в Европейския съюз, но и на всичкото отгоре да бъдем разпределени по места, както на министрите им е угодно! Никой нормален човек няма да търпи подобно отношение. И ако до момента това се е търпяло от досегашни специализанти и лекари, то е защото теглото е било някак по-поносимо явно. НО СЕГА, СЕГА КОГАТО СТЕ УДАРИЛИ ДЪНОТО, НИКОЙ НЯМА ДА ВИ ТЪРПИ!!! Ще останете не само без медицински сестри, но и без лекари, защото всеки умен и кадърен човек ще напусне България. Не защото иска, а защото ВИЕ, да точно ВИЕ се постарахте да изгоните бъдещите поколения лекари. Лекарското съсловие застарява, а вие активно участвате в това и сте основните виновници за този процес да се случва. Знайте, че медицината на една държава веднъж тръгне ли надолу, всичко веднага тръгва стремглаво към дъното. Вас някой кара ли ви принудително да работите на дадено място против волята ви?! Щом има недостиг на специалисти в провинцията, ще си осигурите лекари чрез увеличение на заплатите и чрез медицински специалисти, които да са готови да ни обучават. Защото не всичко се научава в университета, съвсем не. Повечето неща са практика. Тежки дни и безсънни нощи прекарани в грижа за хората. Съжалявам, но аз отказвам да участвам в този цирк. Това, което всички бъдещи и настоящи специализанти искаме са справедливи условия на труд, справедливо заплащане, възможност ние да правим избора си, а не да бъдем пробутвани за запълване на дупките в здравеопазването. Няма да ни залъжете с 50-100 лв. над заплатата. България ще запада все повече и повече, ако се продължи практиката с подобни наредби като вече до болка познатата Наредба 1. Ако не вземете мерки, ще дадем такава гласност на проблема, че не само в ЕС, но и отвъд океана да ни чуят, защото подобно безобразие никъде го няма, с изключение може би на страните от Третия свят. Ние страна от Третия свят ли сме?! Нали уж се считаме за развита страна, къде ни отиде развитието?! Еволюцията ни като народ и държава през последните години се превърна в ИНВОЛЮЦИЯ! Аз съм меко казано възмутена и ще търся правата си до самия край. Ако не получим разбиране и съдействие от вас, заканвам се, че няма да видите такава криза и такъв глад за специалисти от десетилетия насам. Помислете си добре. Помислете си кой искате да лекува вашите деца и внуци. Дали въобще ще останат специалисти в българските болници, които да са готови да откликнат, или вече отдавна ще са забравили къде се намира България на картата. Искам да ми бъде даден входящ номер!!!

08 октомври 2019 г. 16:10:43 ч.
kpetkov

Наредба номер 1

Абсолютно неприемливо!

Погазвате правото на свободен избор на медиците!

Къде ви потънаха амбициите за обезпечаване на дефицитните области с кадри??Сегашната поправка противоречи тотално на предишните мотиви!Какво ще правят колегите ,които завършват след 5 години, след като вече болниците се изпълнят с роби-специалисти и няма места за никого?Къде е посочена в наредбата възможността за специализация , финансирана от лечебното заведение?Болниците получават роби за минимум 7 години, като в първите 4 дори не плащат стотинка.

Пратил съм имейл и си искам вх.номер!

 

10 октомври 2019 г. 23:23:31 ч.
Цветина Димитрова

Коментар - Наредба #1

Считам, че проектът за промени в Наредба №1 е в разрез с основни конституционни права на българските граждани (каквито в крайна сметка сме дори и ние, младите лекари):

"Чл. 4. (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество." 

Какви точно са условията, които Вие създавате, многоуважаеми закономислители? Как един млад човек, мотивиран да работи в България би могъл да запази достойнството си (гарантирано му според Конституцията) след като бъде принуден в името на своето развитие (отново гарантирано му според Конституцията) да се откаже от адекватно заплащане, свободно време, свободен избор на местоживеене и съответно създаване на семейство и поколение? А междувременно да се подложи на риска "законово" да задлъжнее спрямо Държавата поради отказ да участва в корупционни схеми (несъмнено възникващи при предложените от Вас условия за придобиване на специалност – при невзет изпит да се връщат възнагражденията), невъзможност за довършване на обучението си, желание да смени своята работа или просто отказ от нефункциониращата система? 

Искате да ни залъжете и да демонстрирате дейност със своите "субсидии"? Щом ще субсидирате болниците с цел да ги обезпечите с кадри, то тогава защо тази "субсидия" трябва да бъде връщана от специализантите, при положение, че те получават тези пари под формата на трудово възнаграждение (бел. ред. парична сума, която едно лице получава за един месец работене)? Не би ли следвало получателят на държавните субсидии (болничното заведение) да е длъжник на Държавата при невъзможност да задържи собствените си кадри? 

При условие, че задължите всички специализанти да работят в същото болнично заведение след завършването си, не смятате ли, че ще дойде един момент (в бъдещето, след като Ви сменим, разбира се), в който ще се запълни кадровата нужда на въпросните бази и съответно ще секнат местата за специализанти? Как точно това би могло да се класифицира като политика, насочена за обезпечаването на нуждите на болниците в малките населени места?

Още един цитат от Конституцията: Чл. 48. (3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.

(5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

В нашите среди, особено за длъжността „специализант“ е характерно нарушаването на поне 2 алинеи от чл. 48 – (2) и (5). Не мисля, че имаме нужда да узаконите потъпкването и на алинея (3).

Днес протестирахме пред "нашето" (основно Ваше) министерство и Вие обещахте да гарантирате наличието на места за специализанти на финансиране от самото болнично заведение, т.е. по отделна опашка и без задължения към Държавата. Ние не вярваме, че един болничен директор (превърнат от системата в търговец) би си позволил да отдели пари от собствения си бюджет, при възможност Държавата да поеме тези разходи. Как по-точно планирате да подсигурите това?

Смятам, че най-добрата мотивация за нас, младите лекари, да останем в България като бъдещи специалисти, биха били едни достойни условия на труд и неговото адекватно заплащане. Вие явно не смятате така?

Време за градивна критика:

- Т. нар. „субсидия“ би могла да се осигури само за местата в малките населени места, бедни на специалисти, под формата на допълнително възнаграждение над законово указаното за специализанта (вместо да се изплаща буквално на всеки зачислил под формата на „заплата“). Пример: специализантите в малките населени места да получават по 3 минимални работни заплати, вместо стандартните 2 – практика, която се прилага и в момента за дефицитни специалности.

- Биха могли да се предложат допълнителни стимули за специализация в провинцията: общинско жилище, покриване на транспортни разходи, данъчни облекчения и т.н.

П.П.: За мен е нагло да твърдите в официалното си становище от днес, че „По редица от поставените от студентите–медици и специализанти въпроси Министерството на здравеопазването има сходни позиции„. Ако беше така нямаше да водим този „диалог“.

Моля да ми бъде предоставен входящ номер.