Обществени консултации

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет

     Проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение на нормативни актове на Министерския съвет е изготвен в подкрепа на последователните и целенасочени политики на Министерството на образованието и науката, насочени към по-ефективно финансиране на висшето образование, към повишаване на неговото качество, както и към изграждане на устойчива и динамична връзка между висшите училища и пазара на труда.

      В тази връзка в проекта на Постановление се предлагат изменения и допълнения в четири акта на Министерския съвет, а именно:

           - Постановление № 162 на Министерския съвет от 2001 г. за определяне на диференцирани нормативи за издръжка на обучението за един студент по професионални направления (обн., ДВ, бр. 59 от 2001 г.) (ПМС 162);

           - Постановление № 328 на Министерския съвет от 30 ноември 2015 г. за определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда (обн., ДВ, бр. 94 от 2015 г.) (ПМС 328); 

           - Постановление № 90 на Министерския съвет от 26.05.2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (Обн., ДВ, бр. 44 от 2000 г., в сила от 1.10.2000 г.) (ПМС 90);

            - Постановление № 64 на Министерския съвет от 25.03.2016 г. за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на Списък на приоритетните професионални направления и на Списък на защитените специалности (ДВ, бр. 69 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) (ПМС 64).


Дата на откриване: 20.12.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Образование
Дата на приключване: 20.1.2020 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
19 януари 2020 г. 22:06:58 ч.
s.trifonova

ПМС 162 и ПМС 64

ПМС 162 от 2001 г.

Съгласно §5 от Преходните и заключителни разпоредби от Проекта за изменение и допълнение на нормавни актове на МС за приетите през 2017-2018 г. и 2018-2019 г. са определени коефициенти, по които трябва да бъде умножен базовия норматив за издръжка на обучението за един студент, за да бъде определен размера на издръжката. В §3 от Разпоредбите към ПМС 8 на МС от 13.01.2017 г. за изменение и допълнение на нормативните актове на МС  за определяне на размера за издръжка на обучението на приетите преди уч. 2016-2017 г. са определени коефициентите, по които се умножава базовията норматив. Кои коефициенти ще се използват при определяне размера на издръжката за обучение на приетите през уч. 2016-2017 г.? 

ПМС 64 от 2016 г.

В §4 от Проекта за изменение и допълнение на нормавни актове на МС

Точка 5. В Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1:

б) Точка 1 се изменя:

....

-  а1ij е относителен дъл на броя на приетите студенти и докторанти по чл. 1, ал. 1 по съответното професионално направление в държавното висше училище спряма общия брой на приетите студенти и докторанти по чл.1, ал. 1 по същото ....."

В ПМС 64 от 2016 г. в чл. 1 няма ал. 1. Има точка 1, но не и ал. 1.

в) Точка 2.3. се изменя:

"2.3. В случаите, в които висшето училище няма оценка от програмна акредитация по съответното професионално направление и осъществява обучение въз основа на положителна оценка на проект по чл. 84, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, индикаторът за качество по т. 1 се определя на съответващия за получена оценка от програмна акредитация на професионалното направление (8.01-9.00)."

В таблицата, чрез която се определя индикаторът за качество, има 3 компонента - оценка от програмната акредитация, оценка от научната дейност и оценка за реализация. Този, който няма оценка от програмна акредитация на професионалното направление, а осъществява обучение въз основа на положителна оценка, няма как да има оценка за реализация, като в таблицата стойностите са в 5 реда от 1 до 5. Каква стойност ще се взема за да се изчисли индикаторът за качество? Оценката за програмна акредитация е определено да бъде колоната от 8.01 до 9.00, оценката за научната дейност  може да се определи, според това дали е ниска, средна и висока, но за оценката за реализация коя точно стойност от посочените 15 - от 0.700 до 1.280 ще се вземе??? Освен това в таблицата е посочено като стойност за оценка от програмната акредитация 8.00 - 8.99, а в т. 2.3. е посочено от 8.01 - 9.00. Кое е вярното?

 

19 януари 2020 г. 22:24:41 ч.
dpdimitrov

Бележки по Методика за определяне на коефициента на висше училище по професионално направление

Приветствам усилията на МОН да създаде стройна система от показатели, имащи отношениe към финансирането, броя на студентите и стипендиите.

Имам две бележки към проекта за постановление:

1. Как се определя Максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти по чл. 1, т. 1 по съответното професионално направление за всички държавни висши училища? Възможно ли е да се определят прогнозни нива за общата бройка например за следващите 3 години?

2. Необходимо е да се представи публично как се изчислява Индикаторът "Приложение на придобитото висше образование и реализация по призвание". Възможно е прекалено формалното и тясно разбиране за реализация на завършилите да не отразява реалната ситуация, особено в области, където има припокриване на икономически, управленски и инженерни изисквания към конкретната длъжност.

 

19 януари 2020 г. 23:06:09 ч.
s.trifonova

ПМС 64 от 2016 г.

Броят на приеманите студенти и докторанти по държавни висши училища ще се определя като произведение от максимално допустимия брой на приеманите за обучение студенти и докторанти и разпределителния коефициент за всяко висше училище, а максимално допустимият брой ще е определя въз аснова на политиката за определяне на оптималния общ брой на приеманите за обучение спрямо броя на завършилите средно образование в съответната учебна година и обвъзване на профилната структура на висшето образование с потребностите на пазара на труда и на обществото. Като предложенията от висшите училища трябва да бъдат правени до 10 февруари.

От къде висшите училища ще знаят какъв е максимално допустимият брой на приеманите студенти и докторанти, за да могат да изчислят чрез разпределителния коефициент максимално допустимия брой студенти за съответното професионално направление в съответното висше училище, за да могат до 10 февруари да направят предложение, което съгласно чл. 30, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование трябва да бъде направено от Академичния съвет на висшето училище, след становище на Съвета на настоятелите (съгласно чл. 35б, т. 5 от Закона за висшето обраазование)? Също така от къде ще вземат висшите училища броя на приетите студенти за съответната година от всички държавни висши училища за да направят съответните изчисления и да спазят срока 10 февруари и изискванията на Закона за висшето образование.

19 януари 2020 г. 23:10:34 ч.
ossikovski

ПМС н. 64

Тъй като е възможно разминаване между индикатора за качество ИКij съгласно настоящия Проект, от една страна, и комплексната оценка за качество на обучението съгласно ПМС №328, от друга, предлагаме в Приложение №1, т. 1 на ПМС №64 да се направи допълнение в следния смисъл:

 

"Когато индикаторът за качество ИКij на дадено професионално направление (ПН) в дадено висше училище надвишава този на същото ПН във второ висше училище, но комплексната оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда съгласно ПМС №328 на ПН във *второто* висше училище е по-висока от тази на ПН в *първото* висше училище, то ИКij на *второто* висше училище се приравнява на ИКij на *първото* висше училище".

 

В случая става въпрос за приравняване към по-високата от двете стойности на ИК - своеобразен бонус за по-високата комплексна оценка.

 

Алтернативно решение: ИКij на първото висше училище се приравнява на ИКij на второто висше училище (като своеобразен "малус"), т.е. избира се по-ниската от двете стойности. Направените от нас изчисления при проиграване на различни сценарии показват, че първият вариант би бил по-ефективен по отношение на участниците в системата.

 

(Изпращам коментара повторно, тъй като системата не даде знак за получен коментар първия път. Моля, публикувайте само този втори вариант.)