Обществени консултации

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения

През 2011 г. влезе в сила Наредба № 2 от 201 1 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 91 от 2011 г.). Съгласно чл. 30 и чл. 31, ал. 1 от посочената наредба разходите за 1 (една) съдебномедицинска експертиза на труп (аутопсия) възлизат на - до 120 лева, като в тях са включени режийни разходи (ток, вода, климатизация, вентилация и т.н.), разходи за медицински консумативи (ръкавици, престилки, калцуни, контейнери, чували и т.н.), транспорт, както и за извършени изследвания (за определяне на съдържание на наркотици в урината и на алкохол в кръвта, за определяне на кръвни групи , хистологични изследвания и др.)

Анализът на данните за постъпилите приходи от аутопсионна дейност сочат, че за периода 2011 г. – 2018 г. са издавани план сметки за разходите по чл. 30 от наредбата, които не са покривали изцяло направените от лечебните заведения разходи. Заложеното в наредбата нормативно ограничаване на размера на разходите до 120 лв. за една аутопсия, води до отрицателни финансови резултати за сьдебномедицинските структури в страната, което от своя страна създава значителни финансови затруднения за лечебните заведения, в които са разположени.

Адрес за изпращане на становища и предложения: naltankova@mh.government.bg


Дата на откриване: 11.1.2020 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Здравеопазване
Дата на приключване: 9.2.2020 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
14 януари 2020 г. 11:43:36 ч.
vatanasov

Токсикологични изследвания в съдебномедицинската експертиза

Имам няколко въпроси / забележки по предложения проект:

 

  1. Следва да се прецизира изцяло чл. 12. Подобни химически изследвания (като изследвания, а не като експертизи) може да се извършват само от лаборатории към съдебномедицинските структури (на тяхно пряко подчинение).

 

Извън съдебномедицинските звена, тези „химически изследвания” се възлагат като самостоятелни съдебно-химически експертизи на посочените в чл. 12 звена на МВР (и на пропуснатите специализирани лаборатории на ВМА и алкохолните лаборатории у нас, които изследват трупни проби).

 

На какво основание съдебномедицински експерт следва да изпрати проби в научно-техническа лаборатория (НТЛ) при ОДМВР (с какъв възлагателен документ)? На какво основание НТЛ следва да извърши изследването и под каква форма да върне резултат (служебна бележка?)? Как изготвящият сметка-фактурата ще раздели разходите към няколко институции?

 

  1. В проекта за „Приложение към чл. 30, ал. 2”, т.3 се разграничават два вида изследвания – „химични” и „токсикохимични”.
    1. по същество и за разлика от останалите изследвания в т.3 на предложеното приложение, тези изследвания не са медицински – те не се извършват от медицински специалисти, а от специалисти с друга професионална квалификация и компетентност. Именно поради това, в практиката се възлагат като отделни експертизи, което е в съгласие и с класификацията на видовете експертизи у нас – вж. т. 7.1. Съдебно-химическа експертиза и т. 7.4. Съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза на Приложение № 1 към чл. 4 на Наредба № 2 за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 г., изм., бр. 28 от 8.04.2016 г., изм. и доп., бр. 82 от 5.10.2018 г.).
    2. не става ясно какво се разбира в контекста на съдебномедицинската експертиза под „химични изследвания” и „токсикохимични изследвания”. Какъв е обекта на изследване при единия и другия вид (при съдебномедицинската експертиза!).
    3. Какви показатели включват тези изследвания? Дефинирани по подобен начин те нямат смисъл. За разлика от останалите изследвания (в т.3 на приложението) които са протоколни, тук единни протоколи (и подвидове на тези изследвания) – няма. От тук възниква и следващия въпрос:
    4. Как са остойностени изследванията скрити зад тези понятия – себестойността зависи от това какво се изследва (алкохол, наркотици с тест, карбоксихемоглобин… лекарства /какви?/, пестициди /какви?/), по какъв метод – цената на метод от 60-те години на миналия век е различна от тази, със съвременен инструментален метод. Некоректно е подобно обобщение и без реален смисъл.

 

Конкретно предложение: в т. 3, на „Приложение към чл. 30, ал. 2” да се впишат само изследванията, които съществуващите съдебномедицински структури у нас могат реално да извършват самостоятелно (алкохол, тест за наркотици /кръв, урина/, карбоксихемоглобин и т.н.).

 

Накрая, бих препоръчал на междуведомствената работна група да съгласува компетентно и адекватно въпроси, по които има международни протоколи и установена практика в страната.

 

С уважение,

доц. Васил Н. Атанасов, дх, дм

 

Ръководител на специализираната Химико-токсикологична лаборатория при ВМА-София

Член на Експертния съвет по токсикология при МЗ

Председател на Експертния съвет по наркотични вещества към НСНВ

Национален експерт на Р България пред EMCDDA към Европейски съюз по въпросите на токсикохимичната експертиза на проби от починали лица и употреба на наркотици (DRD)