част 1-ва Становище и предложение от доц.д-р инж. Георги Маринов Маринов '

БЕЛЕЖКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

По проекта на

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № Iз-1031 ОТ 15 АПРИЛ 2011 Г. ЗА РЕДА ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ ОТ НЕЖЕЛАТЕЛЕН ДОСТЪП И СРАБОТВАНЕ ПО ПРЕДЗНАЧЕНИЕ НА ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ ЗА КУЛТУРНИ ЦЕЛИ И КОЛЕКЦИОНИРАНЕ   

От Доц. д-р инж. Георги Маринов, председател на сдружение „Национален съюз ЕДИНЕНИЕ“ и упълномощен от следните сдружения:„Поп Минчо Кънчев“ гр. Стара Загора, Комитет „Крум Страшний“ гр. Шумен, Клуб „Чакър войвода“ гр. Самоков, Клуб „Миноносец Дръзкий“ гр. Варна, „Св. вмч. Георги Победоносец“ гр. Луковит, „Традиция-2015“ гр. Плевен и „Родопски хайдути“ гр. Пловдив

1. Относно използване на понятието „нежелателен достъп“

Това понятие няма практически смисъл, защото няма как да се въведат технически мерки против нежелателния достъп до оръжието като физически предмет. При положение, че това оръжие е на свободно притежание от физическо или юридическо лице, до него не може да се предотврати по никакъв начин достъпа /желан или нежелан/ при преместване на неговото местоположение, експониране в изложби, почистване или при промяна на собствеността /преминаване от ръце на ръце/.

 Такъв нежелателен достъп може да се въведе само с административната мярка- забрана за докосване или забрана за достъп от определени лица или при определени условия.

2. В чл. 6 на проекта е записано „ Дезактивирането на оръжията по чл. 4, ал. 2, т. 1 и чл. 6, ал. 3, т. 4 и 5 от ЗОБВВПИ се изразява в изпълнението на редица организационни и технически дейности, регламентирани в настоящата наредба, ЗОБВВПИ и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403“

Така записано, може да се тълкува, че на дезактивиране подлежат оръжията по чл. 6, ал. 3 , т. 4 и т. 5, които са „4. огнестрелни оръжия за културни цели, използвани за филмови и телевизионни продукции, театрални спектакли и други културни прояви - всички видове късоцевни и дългоцевни огнестрелни оръжия и автоматични огнестрелни оръжия, обезопасени от сработване по предназначение по реда на чл. 91, ал. 3, и халосни боеприпаси за тях;

5.  огнестрелни оръжия за колекциониране - всички видове огнестрелни оръжия, които не са идентифицирани като културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство и които са обезопасени от сработване по предназначение по реда на чл. 91, ал. 3, и боеприпаси за огнестрелни оръжия.

Ако текстът остане в тази си редакция, няма гаранция, че отделни служители в районните управления няма да пристъпят към  този вид обезопасяване на придобитите оръжия по чл. 6, ал. 3 , т. 4 и т. 5.

Предлагаме като забележка към проекта за наредба да се запише, този текст се прилага само при проявено желание от получилия разрешение за тяхното придобиване, съхраняване, носене и употреба за промяна на статута на оръжията- от такива за колекциониране или за културни цели- в оръжие обезопасено от сработване по предназначение. 

част 2-ра Становище и предложение от доц.д-р инж. Георги Маринов Маринов '

БЕЛЕЖКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ част 2-ра

По проекта на

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № Iз-1031 ОТ 15 АПРИЛ 2011 Г. ЗА РЕДА ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ ОТ НЕЖЕЛАТЕЛЕН ДОСТЪП И СРАБОТВАНЕ ПО ПРЕДЗНАЧЕНИЕ НА ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ ЗА КУЛТУРНИ ЦЕЛИ И КОЛЕКЦИОНИРАНЕ   

От Доц. д-р инж. Георги Маринов

В чл. 7 е записано, че  „Дезактивирането на огнестрелното оръжие трябва да се извършва по методика за всеки конкретен вид и модел,….“

Този текст не уточнява кой ще разработва посочените методики – получилите разрешение за извършване на ремонтни дейности или за производство на оръжие, или методиките ще бъдат разработени централно и посочените по-горе лица ще ги получат готови разработени.

В чл. 10, ал. 1 е записано, че  Лицата, получили разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 1 и чл. 6, ал. 3, т. 4 и 5 от ЗОБВВПИ, но непритежаващи разрешение за производство или ремонтни дейности по чл. 132 от ЗОБВВПИ, предоставят придобитите оръжия в 14-дневен срок от придобиването им на лицата по чл. 133 от ЗОБВВПИ за дезактивиране.“

Така предлагания текст може да се тълкува, че всички притежатели на оръжия за културни цели и за колекциониране се задължават да ги дезактивират съгласно Регламента за изпълнение в 14-дневен срок от придобиването им.

В чл. 11 е записано, че констативния протокол ще се подписва от комисия от трима души, която ще извършва проверка на дезактивираното оръжие.

Не се уточнява какви са тези трима членове на комисията – случайни или притежаващи квалификация. Ако това са случайни членове – те ще се подписват без да познават оръжието и Регламента. Ако са квалифицирани (с удостоверение за майстори по ремонта) от къде ще се намерят в малките населени места и ако се намерят, те ще бъдат конкуренти на този който извършва дезактивирането. Следва да се отбележи, че няма как тези лица да стоят при осъществяването на всички технологични операции по извършване на дезактивирането, тъй като с подписа си те удостоверяват, че са спазени изискванията на технологичния процес за дезактивиране, който включва операции и маркирания на съставни компоненти, които след пълното обезопасяване  /заваряване/ няма как да се установят че са извършени.

В  чл. 14 е записано, че  Дезактивиране се извършва на следните видове огнестрелно оръжие:

…………..

8. преднозарядни огнестрелни оръжия, включително с чупеща се цев

          Този текст влиза в противоречие с текста по чл. 4, ал. 2, т. 3-а че  преднозарядните огнестрелни оръжия не се считат за огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ

По забележката след ал. 4  в Приложение № 3

Тук съществува един сложен казус, свързан с въпроса как ще се постави маркировка върху отделните компоненти, след като оръжието се предоставя за маркиране, след като вече е обезопасено, т.е. след като няма достъп да отделните компоненти. Това означава, че всички отделни компоненти трябва да се маркират преди дезактивирането и това означава, че всеки майстор, извършващ дезактивиране, следва да разглоби оръжието и да занесе в ОД-МВР основните му компоненти за частично маркиране, като след обезопасяването му трябва отново да го занесе да поставяне на  пълната маркировка. Това би създало редица проблеми относно транспортирането на компонентите и на вече дезактивираните, но не маркирани оръжия.

Анализирайки технологичните операции, вписани в „Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403“ се установява, че има неизпълними и неясни текстове, които биха затруднили изпълнението му. Това се отнася за т. 3.1., т 5.4., т.7.1. Например в т. 5.4 е записано „Разглобяването на пистолетите с полимерна рама се предотвратява посредством заваряване“. За сега не съществува начин за заваряване на пластмаса към метал. Какво ще прави в този случай?

Тук възниква още един сериозен въпрос с възможностите на лицата по чл. 132 и 133 дали имат възможностите за изпълнение на част от операциите, свързани със сложно и скъпо техническо оборудване.

Предлагам:

С участието на екип от специалисти и майстори по ремонта на оръжията с опит, да се формира работна група и  да изяснят отделните технологични операции и възможността за тяхното изпълнение в националните ни условия, след което да се разработи нова  Наредба, а не да се променя и допълва съществуващата.