* Задължителни полета
Законопроектът цели да се активизират притежателите на ценните книжа, които са допуснати до търговия на регулиран пазар, включително тези от масовата приватизация, като в рамките на срок от 1 година след приемането на закона, да предприемат действия по прехвърлянето на ценните им книжа от лични сметки в „Регистър А“ към подсметки при инвестиционен посредник - в „Регистър Б“.
Управителният съвет и Комисията по капиталови пазари на Асоциацията на индустриалния капитал в България с дълбока загриженост се запознаха с публикувания за обществено обсъждане горепосочен проект на Закон.
Асоциацията изразява своето учудване и недоумение защо този проект се предлага на обсъждане, когато подобни предложения, представени под формата на концепции, вече на два пъти бяха отхвърлени, в резултат на широкото обществено недоволство, изразено от: предшественика на Съвета за развитие на капиталовите пазари; работната група, създадена от Министерство на финансите; Министерство на правосъдието; представителните организации на капиталовите пазари – Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Национална комисия за корпоративно управление, Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България; от Асоциация на организациите на българските работодатели; Българска стопанска камара; Българска търговско-промишлена палата; Конфедерация на независимите синдикати в България; Конфедерация на труда “Подкрепа”; Омбудсмана на Република България и Гражданския парламент на България - Икономическия и социален съвет.
За повече информация, вижте пълния текст на позицията на Асоциация на индустриалния капитал в България по проекта на някой от следните линкове: http://bica-bg.org/?p=15341 http://bica-bg.org/wp-content/uploads/2020/05/ПОЗИЦИЯ-АИКБ-законопроект-МФ-ЦД.pdf
----
*Коментарът е редактиран на 29 май 2020 г. от администратор на Портала във връзка с молба от автора на коментара. Причината е неработещ хиперлинк, който е поправен.
Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ) e един от най-активните участници на капиталовия пазар в България и в Европа. Организацията е основен изразител на интересите на публичните компании в Република България и техните инвеститори. Освен това, АДВИБ като организация е доказала своя принос в развитието на капиталовия пазар в България и Европа.
Предвид широкия си експертен опит, АДВИБ изказва своето принципно несъгласие с предложения Законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД.
"След подробен анализ на уредбата на европейските капиталови пазари и след множество консултации с нашите международни партньори стигнахме до извода, че подобен законопроект е прецедент, той не почива на нито едно задължение на Р. България, произтичащо от Европейската правна рамка", се казва в позицията. "Напротив, подобен Законопроект влиза в остро противоречие не само с националното, но и с приложимото европейско право."
Вижте пълния текст на позицията на АДВИБ по проекта на този линк:
https://www.abird.info/docs/ABIRD_zakonoproekt_spiasti%20akcii18052020.pdf
Становището на БСК е публикувано на адрес https://www.bia-bg.com/standpoint/view/27155/
МНЕНИЕ
от Елка Стефанова Матева, elket@abv.bg
Уважаеми господа,
Аз съм акционер в две публични дружества от масовата приватизация с боновата книжка. Това са „СТАРА ПЛАНИНА ХОЛД“ АД и „ БЪЛГАРСКА ХОЛДИНГОВА КОМПАНИЯ“ АД . До този момент моите лични сметки /безналични ценни книжа/ са на съхранение в “Централен депозитар“ АД, Регистър А. За „съхранението“ там, в момента аз не дължа никаква такса. За проекта на ЗАКОН за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД получих информация от сайтове в Интернет. Това ме провокира и отново проверих в „Централен депозитар“ АД наличната информация за моите акции. След като прочетох проектозакона, публикуван за обществено обсъждане отново си зададох няколко въпроса:
1.Кои сметки реално са т.н. „неактивни лични сметки“? – Аз до този момент не съм прехвърлила акциите си от тези две публични дружества към инвестиционен посредник т.е. не съм се разпореждала с тях, тъй като не съм искала те да се продават на фондовата борса. Доволна съм от корпоративното управление на публичните дружества. Знам, че като акционер имам правото да присъствам на Общите събрания на тези дружества и там да изказвам своето мнение от тяхното управление. Получавам достатъчно информация за дейността на посочените публични дружества чрез пресата и сайтовете им. От „ СТАРА ПЛАНИНА“АД получавам редовно дивиденти, които ме удовлетворяват. Това означава ли, че моите лични сметки са „неактивни лични сметки“? От проектозакона не ми стана ясно точно кои сметки са неактивни. Защо трябва, ако се приеме този Закон, да прехвърлям моите лични сметки за акциите, които притежавам към инвестиционен посредник – член на „Централен депозитар“АД като „клиентски подсметки“ и той „да съхранява“ моите безналични лични акции?
2.Какъв е този срок от една година, в който трябва да се разпоредя доброволно с моята собственост /акции/ и ако не го направя в този срок, това ще стане не по мое желание, като собствените ми акции ще бъдат прехвърлени в новосъздаден инвестиционен фонд, от който ще получа някакво „дялово“ участие. Аз не искам да ставам акционер в „някакъв“ инвестиционен фонд, който не зная от кого и как ще се управлява и дали ще бъда доволна от това управление. С това задължение проектозаконът нарушава основно мое констиционно право – неприкосвеността на частната собственост и личното ми решение как да се разпореждам с моята частна собственост.
3.Защо, ако бъде приет този закон, трябва да плащам такса по договор за съхранение след като до момента такава не се дължи?
Не съм съгласна някой друг да се разпорежда с моите акции без моето съгласие. Ако искам да продам моите акции в тези публични дружества и в този момент, аз мога да го направя чрез инвестиционен посредник, но това ще бъде моето лично решение, а не в резултат на задължителна принуда чрез закон и по цена определена незнайно как.
С това мое мнение изразявам категоричното си несъгласие за приемане на този противоконституционен ЗАКОН за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, нарушаващ моите частнособственически права.
С уважение : Е.Матева
Господин министър,
Пиша ви по повод разпространяването в медиите на проектозакон за прехвърляне на неактивни акции от Ретистър А в „Централния депозитар“АД в Регистър Б. Концепцията за "спящите акции" е опит за национализация. Защо трябва акциите ми да се прехвърлят от един регистър в друг? Има ли значение дали регистърът се нарича А или Б? Досега не е имало проблем с това, а сега изведнаж се появява проблем. Мисля, че това е само начин да загубя и малкото, с което държавата ме е компенсирала за 45-те години социализъм. Целият ми трудов стаж е преминал на едно и също място. Разсипаха завода в който работех. Сега и това. Колко още трябва да ни вземат.
Правото на частна собственост е защитено от конституцията. Не може да ме принудите да си дам акциите. Частната собственост е неприкосновена. Само аз имам право да продавам. Значи ако имам недвижим имот и държавата ми го поиска, защото не съм се разпореждал с него, трябва да го дам, макар че е мой. Същото е.
Стоил Димитров Франгов
Варна
Казвам се Любомира Василева Тошкова. Притежателка съм на акции закупени с бонови книжки от масовата приватизаци. Собственичка съм, както на моите собствени бонове, така и наследница на боновете на родителите си. Когато се наложи да прехвърля боновете на родителите си беше голяма бюрокрация. Плащах и на нотариуси и на други места. Според мен стратегията за „спящите акции“ или т.н. неактивни лични сметки е незаконосъобразна. Това е измама. Когато някой си купи акции, той става собственик на част от капитала на фирмата и очаква да получава дивиденти, а не да плаща за това, че вече веднъж си е купил акции. Това е за да се напълнят гушите на инвестиционните посредници. Аз не искам да продавам или да заменям. Нямам нужда от посредник. По-добре е да се вземат мерки и да се премахнат бюрократичните спънки при наследяването на акции.
Моля, отменете стратегията за „спящите акции“. По света хората инвестират в акции дългосрочно. Аз губя само, ако фирмата фалира. Но ако фирмата се развива, цената на акциите ми ще расте и ще е по-добре от банков влог. Не виждам пречка да имам акции за срок от 20 или 30 години, а след това и децата ми – също.
Любомира Тошкова
Велико Търново
В качеството си на акционер в няколко дружества с безналични акции, водени в регистър А на ЦД, та- кива които са публични и се търгуват на БФБ и такива, които са непублични и не се търгуват на БФБ, изразявам категорично мнение против предлаганата урегулировка на тази материя. Считам, че съществуващите регулации в ТЗ и другите действащи закони и нормативни актове регулират материята достатъчно добре. Наличието на "неактивни" сметки е обективна реалност, резултат от ликвидността на пазара, обема и стойността на доминиращите пакети на отделните акционери, размерът на разходите по управлението на такива пакети, а често и на съзнателно избрана стратегия за дългосточна позиция без излишни движения.
Считам, че продължаващите опити за "активизиране на спящите акции" са користни, без аналог в съвремения свят на пазарни икономики и в крайна сметка няма и не може да доведе до никакви съществени постъпления в бюджета или в "сребърния фонд", каквито мотиви се лансират като аргументи в полза на такава "регулация". Ползи, явни и на тъмно, от такава регулация може да има само групата на оправляващите процеса, които ще имат заплати, офиси и коли и ще могат да разпродадат чуждо имущество на безцениза и в явно корупционни схеми.
Мнението ми е категорично против!
Никола Зикатанов
Член на СД на Златен Лев холдинг, акционер в още няколко дружества с безналични акции
Уважаеми г-н Горанов,
През 1996 година майка ми, баща ми, баба и дядовците ми, тъста и тъщата , както и сестра ми, която тогава живееше още в България, а днес живее в Страсбург, прехвърлихме боновете си на сина ни Георги. През 2000 година той замина за Силициевата долина да работи за една мега известна световна компания и вече 19 години работи там, даже вече е втори вице-президент по „девелъпмънт активитис“, каквото и точно да значи това. Казва, че поста му е много висок и ние много му се радваме, само че, потънал в работа за 19 години си е идвал само 3 пъти.
Сега, като прочетох отново за „спящите“ акциите в Регистър А на Централния депозитар АД разбирам, че той ще трябва да си дойде от САЩ и да ги прехвърли при инвестиционен посредник, за да не загубим акциите купени с боновете на всички нас. Това обаче ми се струва невъзможно, защото той вече си идва миналата година и не знам кога отново ще може да си дойде, още повече с пандемията „короновирус“ т.г. не се знае кога ще може отново да пътува до България специално за това..
Консултирах се със сестра ми, която работи в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, дали имате право да изземете акциите на името на сина ми и да ги препратите без неговото разрешение в някакъв фонд, и тя ме увери, че това действие представлява посегателство върху правата на човека, и че ако действително това се случи, лично тя ще задвижи въпроса и ще осъди държавата от името на сина ми, с което ще създаде прецедент и след като го направи, ще помогне на всички други, които желаят да направят същото и то ще го направи безплатно. От своя страна синът ми обеща да осигури средства да направим информационна кампания в нашата област и в други областни градове и да съберем и финансираме всички недоволни от действията ви, да осъдят държавата по известния ни вече начин.
С настоящото писмо просто ви информирам какво ще се случи, ако действително изземете акциите на 2 милиона души. Ще го организирам и ще стоя зад него, дори да ми метнете някакво измислено обвинение, както е модерно и целесъобразно в момента.
Иван Димитров
Уважаеми г-н Министър на финансите,
Прочетох във вестниците, че отново е публикуван за обществено обсъждане проект на Закон за раздвижване на т.н. „ спящи акции“ от един регистър в друг и не ми се вярва инициатива за това да е ваша. Винаги сме вярвали в ГЕРБ и сме гласували за вас от първия до последния път. Не искам да повярвам, че и вие като всички искате да откраднете от народа и да дадете безплатно всичко на един инвестиционен фонд да прави с акциите ни каквото си иска. Тези, които ви съветват ви лъжат и ви карат да правите грозни неща. Не ни разочаровайте като всички други обирджии на народа. Вие сте надеждата на много хора, които ви подкрепяме от години. Но това дето са ви накарали да подпишете като ваша идея този Закон му се виждат белите конци, ние не сме толкова елементарни хора , виждаме какво се цели.
Вярваме във вас и ви се молим да не правите тази грешка и да не се забърквате в това нагло кожодерство.
Вие сте нашата надежда за промяна в тая държава.
Не ни разочаровайте.
Илия Антонов Петров
Акционер съм в 2 дружества с безналични акции и сметките се водят от Централен депозитар. Не съм пасивен акционер и редовно упражнявам правата си по акциите - участвам в Общи събрания и гласувам, получавам дивидент, следя финансовите отчети на дружествата. Купувал съм и съм продавал безналични акции от публични дружества. Според сегашната дефиниция за "спящи" акции излиза, че моите акции са именно такива, защото аз не искам да ги продавам чрез инвестиционен посредник и те са по сметка в Централен депозитар. Следователно дефиницията за "спящи" акции е грешна, защото моето поведение е нормално - като на всеки друг акционер на капиталовия пазар. Според мен концепцията е сгрешена в следния смисъл: първо трябва да се проведе предвидената мащабна информационна кампания, съпроводена с активни действия за облекчаване на акционерите при упражняването на техните права - намаляване на такси, намаляване на административни изисквания, промяна на нормативната уредба в частта при наследяване и делба на акции и т.н.. Според мотивите към законопроекта се очаква 20% от акциите да се активират и да излязат на пазара. Това означава, че останалите 80% от акциите няма да се активират и по отношение на тях единственото което ще се случи е трансформацията на собствеността, а в действителност загубването на собствеността върху тях. Според мен не може целта на закона да е събуждане на "спящите" акции, а очакваната успеваемост да е едва 20% и като "страничен ефект" 80% от акционерите да загубят правото си на собственост. Логиката сочи, че при такъв очакван резултат този закон ще бъде нецелесъобразен, т.е. няма да е в интерес на обществото и няма да допренесе за развитието на обществените отношения. Считам, че първо трябва да се проведе информационна кампания и да се анализират резултатите след нея. Междувпрочем в продължение на повече от 20 г. досега нищо не пречеше на институциите да проведат тази информационна кампания, но факт е че това не е направено и до момента, макар че от близо 3-4 години тази идея съществува сред професионалистите. Едва след като се анализират резултатите от информационната кампания, според мен може да се мисли за проект на закон, който да регулира проблемните отношения в тази област, след като те бъдат точно и вярно дефинирани. В този смисъл според мен подлагането на обществено обсъждане на настоящия проект за закон е преждевременно и нецелесъобразно. Просто не му е дошло още времето. Дори и да се наложи след информационната кампания обществените отношения в тази сфера да се регулират по нов начин, то аз мисля че новата регулация следва да е изцяло съобразена с европейските регламенти и българските закони, които и сега изключително детайлно са регламентирали и регулират мястото и активността на всички субекти на капиталовия пазар. Следващото нещо, което според мен е изключително важно е промяната да стане със съгласието, с участието и инициативата на заинтересованите частни инвеститори и субекти и с минимална намеса на държавата, без да се създават изкуствени субекти на квазисобственост, чиито функции всъщност много напомнят дейността на ликвидаторите по Търговския закон. Смятам, че сега съществуващите частни субекти и инвеститори на капиталовия пазар имат както волята, така и ресурсите сами да постигнат консенсус и на принципа на свободното договаряне да вземат участие в промяната на местонахождението на "спящите" акции от Централен депозитар в посока към инвестиционните посредници, респективно към капиталовия пазар като по този начин изобщо не се налага намесата на държавата и разходването на значителен обществен финансов ресурс. Не мисля, че целта е да се ликвидират малките акционери за сметка на държавата, защото както добре знаем те се ползват със специална защита в европейското и националното ни законодателство.
Уважаеми Г-н Горанов,
Предложеният от Министерство на финансите законопроект предвижда следните действия и мерки:
1. Предвижда се над 2,5 милиона лица, дребни акционери, притежатели на акции на публични дружества, търгувани на регулиран пазар, както и на непублични дружества, да бъдат задължени да извършат действие, ида прехвърлят притежаваните от тях безналични ценни книжа в подсметки при инвестиционен посрредник. Това действие следва да се извърши в рамките на 1 година, в условията на световна пандемия, като се изисква задължително физическо посещение в офис на инвестиционен посредник.
2. В случай, че лицата, притежатели на безналични ценни книжа не извършат законовото си задължение по прехвърляне, се предвижда правата им върху притежаваните акции да бъдат отнети, и акциите да се прехвърлят, без съгласието на притежателите и без насрещно парично овъзмездяване в инвестиционен фонд.
3. Прехвърлянето на акции, представляващи съществена част от капитала на публични дружества /в това число осигуряващи контрол пакети , а в някои случаи и мажоритарни пакети/ от сметки на лица към сметката на инвестиционен фонд ще се извърши служебно, без участие на регулиран пазар, на основание на предлагания закон.
4. Инвестиционният фонд се предвижда да бъде един-единствен частноправен субект, създаден и структуриран от управляващо дружество, избрано от Управляващ комитет , с предварително обусловено мнозинство на представителите на държавни и контролирани от държавата институции.
5. Инвестиционният фонд ще придобие съществена част от капитала на 90 публични компании и на 534 непублични компании, с нулев инвестиционен разход.
6. Инвестиционният фонд ще се превърне в най-големият играч на българския капиталов пазар.
С оглед на гореизложеното, в качеството Ви на компетентен орган,предлагащ на обществено обсъждане Законопроекта, в Мотивите към закона и в Доклада за оценка на въздействието следваше да намерят място отговори на съществените въпроси, изброени по-долу. Тъй като предложените от Вас документи не съдържат тази изключително важна за разбирането и преценката на законността, целесъобразността и въздействието на предлаганите действия и мерки, приложено предлагам на Вас и на обществеността да се запознае с нея.
1. Защитава ли Европейското законодатество правото на притежание на акции от частни лица и допустимо ли е държавата-членка на ЕС да се разпорежда с ценни книжа без съгласието на собствениците- малки акционери?
Отговор: Европейската регулаторна рамка в областта на ценните книжа и капиталовите пазари е насочена именно към защита на правата на миноритарните акционери и в рамките на Европейския съюз изобщо не съществува прецедент при който държава –членка да се разпореди с безналични ценни книжа, притежание на частно-правни субекти, без тяхно съгласие.
2. Допустимо ли е да се въвежда законово задължение на над 2,5 милиона лица – малки акционери , да извършат действие и да прехвърлят притежаваните от тях безналични ценни книжа в подсметки при инвестиционен посредник, без да имат намерение да се разпореждат с тях?
Отговор: Европейската регулаторна рамка в областта на ценните книжа и капиталовите пазари не предвижда задължение, изискващо частно-правни субекти, притежатели на безналични ценни книжа да прехвърлят личните си сметки от централен регистър към инвестиционен посредник, освен в случаите, когато тези лица желаят да се разпоредят с притежаваните активи .
3. Забранява ли Европейското законодателство лични сметки за безналични ценни книжа да се водят от Централен депозитар, има ли европейска норма, която да задължава собствениците на безналични ценни книжа да прехвърлят акциите си по подсметки към инвестиционен посредник, ако нямат желание да се разпореждат с тях.
4. Отговор: Европейската регулаторна рамка в областта на ценните книжа и капиталовите пазари не забранява воденето на личните сметки за безналични ценни книжа от централен регистър.
4. Допустимо ли е да се изисква това действие да се извърши в рамките на 1 година, в условията на световна пандемия, при мерки за социално дистанциране, като се изисква задължително физическо посещение в офис на инвестиционен посредник?
Отговор: В условията на световна пандемия от COVID-19, държавите следва да се съобразят с предписанията на СЗО и да не инициират събития, които водят до струпване на много хора, особено лица от застрашената възрастова група.
5. Допустимо ли е правата върху безналични ценни книжа да се отнемат със законодателен акт? Съгласно европейските норми допустимо ли е права да бъдат изобщо отнемани, и акциите да се прехвърлят, без съгласието на притежателите и без насрещно парично объзмездяване към друг частно правен субект?
Отговор: Европейската регулаторна рамка не допуска отнемане на права върху безналични ценни книжа, освен за обезпечаване на кредитори по доказани изискуеми вземания от специализиран правоприлагащ орган.
6. Допустимо ли е прехвърлянето на акции, съществена част от капитала на публични дружества /осигуряващи контрол пакети , а в някои случаи и мажоритарни пакети / от сметки на лица към сметка на инвестиционен фонд да се извършва служебно, без участие на регулиран пазар, на основание на законодателен акт.
Отговор: Европейската регулаторна рамка в областта на ценните книжа и пазарите , касаеща търговия с безналични ценни книжа, предоставя възможност за извършване на извънборсови сделки при взаимно съгласие на прехвърлителя и приобретателя. В рамките на ЕС не съществува прецедент, при който държава членка, на основание на собствен законодателен акт, да е извършила служебно прехвърляне на безналични ценни книжа от един частно правен субект на друг, без съгласие на прехвърлителя , и без участие на регулиран пазар.
7. Допустимо ли е държавата да създава със законов акт несъразмерно голям играч на капиталовия пазар, при нулев инвестиционен разход от негова страна, при липса на яснота какъв ще бъде този фонд, без проспект, без каквато и да е яснота как този фонд ще функционира?
Отговор: В рамките на ЕС към момента не съществува прецедент, при който държава членка, на основание на собствен законодателен акт, да е извършила служебно прехвърляне на безналични ценни книжа от милиони частно правни субекти към един-единствен друг частно-правен субект, като по този начин да създаде несъразмерно голям играч на капиталовия пазар
8. Допустимо ли е държавата дасъздава различни правила за притежатели на акции от един и същи клас в едни и същи публични компании?
Отговор: Европейската регулаторна рамка , включително и регулацията в областта на ценните книжа и пазарите, касаеща търговия с безналични ценни книжа, не допуска дискриминационно третиране на притежателите на един и същи вид акции в една и съща компания в зависимост от вида на собствеността върху акциите – дали тя е държавна и общинска, или е частна. Всички акционери, притежатели на един и същи клас акции в една и съща публична компания, следва да бъдат третирани еднакво.
9. Как ще се отрази на капиталовия пазар в България залповото извеждане на много на брой и големи пакети с ценни книжа на регулиран пазар?
Отговор: При равни други условия увеличаването на предлагането ще доведе до спад на цените на търгуваните книжа, а евентуално свърхпредлагане ще доведе до срив на борсовите цени.
10. Кои са основните инвеститори на капиталовия пазар в България , които ще пострадат от срива на борсовите цени?
Отговор: Пенсионните дружества от втория и третия стълб са основни инвеститори в ценни книжа на българския капиталов пазар и те ще са основните засегнати. Отделно ще бъдат засегнати интересите на всички малки инвеститори, държащи инвестиции в съответните ценни книжа.
Увагаеми г-н Министър,
С оглед на гореизложената информация, считам, че проектът на „Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД“ следва да бъде оттеглен, тъй като е в противоречие с Европейската регулаторна рамка, практиките на страните членки и въвеждането му ще дестабилизира българския капиталов пазар, ще ощети дребните акционери, собственици на акции по сметки в Регистър А на ЦДАД, също както и настоящите инвеститори с активни сметки при инвестиционни посредници и най-вече пенсионните фондове.
С уважение,
Петър Иванов
Финансов анализатор
Уважаеми дами и господа от Министерство на финансите,
Прочетох предлагания проект на Закон, свързан с безналичните акции от масовата приватизация и коментарите към него. Напълно подкрепям позициите на АИКБ и БСК.Стана ми ясно,че стотици хиляди граждани, в това число и аз, ще загубят собствеността си в тези акции от масовата приватизация. Живея в малък град и тук хората са отчаяни от това, което става в България в този момент. Нищо хубаво не се случва, доходите не ни стигат, едвам свързваме двата края, как да плащаме и на инвестиционни посредници да си държим акциите при тях. Тука хората и данък сгради и такса смет често не могат да си платят. Искаме да си запазим акциите, но не виждаме как може да стане това, ако трябва да плащаме всяка година за съхранението им.Защо всичко да не си остане, както досега? Досега си имаме акциите и не трябва да плащаме на никой, ако някой ден станат по-скъпички, ще си ги продадем и ще изкараме някой лев. Ако обаче трябва да плащаме на инвестиционен посредник да ги държи, не можем да си го позволим и акциите ни ще изтекат към фонда. От фонда уж ще вземем дялове, ама колко ще струват тези дялове като всички 2милиона души тръгнат да ги продават?
Затова много моля да оттеглите от обсъждане и приемане на този ненужен закон ивсичко да си остане, както си е. Който има желание да си продаде акциите и сега може да го направи без законово да бъде принуден за това и без да ограбван от държавата.
Стоян Костов
Защо оставяте Горанов и другите чиновници от министерство на финансите да ви злепоставят с този закон за събуждане на спящите акции?Кой нормален човек може да поиска да накара два милиона пенсионери да идат на крака при инвестиционен посредник по времето на зараза? Да ни уморят ли искат? Защо точно сега, когато не може да се пътува, точно сега, когато децата не могат да си дойдат от чужбина, да ни защитят, когато ни е страх даже пенсията да си вземем - точно сега искат да го въведат този закон! Къде да го търся този инвестиционен посредник? Аз съм от малък град, тука такива неща няма. Няма и в Кържджали, нищо че е областен град. В София на крака ли да им ида, на 73 години съм, как не ви е срам?Искат да ни вземат и малкото, дето го имаме, от хляба на пенсионера искат да вземат! Искат да накарат нас – старите и бедните , излъганите глупаци от прехода да храним софийските парвенюта с лъскави коли - инвестиционни посредници и други такива. За какво да ни посредничат, питам аз? Две години нямало да се плаща, а после? А като няма с какво да платим, какво ще ни вземат, душата ли? Не - тя душата ни не им трябва, трябват им акциите , щото на човек са малко , но като се умножи по два милиона, какво ще стане?Не искам да ми се пипат акциите от боновата книжка, с мъжа ми сме решили да ги оставим на внука, да си ги продаде и да си вземе нещо от нас за бала, че дотогава я сме живи, я не.Спрете този грабителски закон и ни оставете намира с малкото което ни е останало.
Искра Иванова
Господин Министър,
Пиша Ви по повод проектозакона за прехвърлянето на неактивни акции от Регистър А в Регистър Б на Централен депозитар АД. Считам, че това е посегателство над личната ми собственост и е нарушение на Конституцията на Република България! Искам аз да се разпореждам с акциите, които имам в Стара планина холдинг АД и още два холдинга. Считам, че имам законно право на това. Поддържам напълно позицията на АИКБ относно този проект.
Категорично съм против някой да управлява личната ми собственост, която е защитена от Конституцията на Република България и следователно съм против изпълнението на този проект!
Владимир Кънчев - акционер
До министерство на финансите
г-жа Маринела Петрова
Заместник министър
ОТКРИТО ПИСМО
Уважаема г-жо Петрова,
Внимателно следя развитието на темата за спящите акции, особено след тазгодишното й извънредно възкръсване в деня на края на извънредното положение и първия ден на извънредната обстановка. Явно за Вас, г-жо Петрова, и за другите „радетели“ за добруването на българския капиталов пазар от Министерство на Финансите и Централен депозитар, въпросът за изземването на акциите на беззащитните български пенсионери е от толкова извънредна важност, че не търпи дори минимално отлагане – например до края на извънредните здравни мерки, ей така от кумова срама.
Дали е случайно, че върху проекта Ви е наложено почти пълно информационно затъмнение, и общественото му обсъждане се случва на тъмно, във времена на страх и отвличане на общественото внимание от здравни, политически и спортни дилеми? Едва ли. Ако истинският ефект от проекта би бил защита на горките малки хора, бродещи в тъмната гора на големите капиталови пазари, защо се криете от обсъждането му като мишки в трици? Защо не излезете като един Анти-Робин-Худ и не обявите на всеослушание, че държавата ще открадне от милионите малки, стари и бедни и ще даде всичко на един Голям Млад Тлъст Инвестиционен Фонд, където ще деребейства едно Малко Частно Управляващо Дружество, в което чиновниците ще взимат заплати от по 30 хиляди лева на месец, за да крият на кого и какви комисионни дават, маскирани зад външни услуги, разходи за анализи и консултации.
Не се сърдете, г-жо Петрова, че като народ не сме толкова прости, както Ви се иска, не сме и слепи, както си мислите, нито пък страдаме от амнезия, как управляващият държавната банка ББР г-н Мавродиев получаваше по 36 000 лева на месец, за да дава по 70 милиона на който трябва... Ние го знаем, но Вие пък не го знаехте... Затова сега Ви казваме предварително – ние знаем, и Вие не се правете, че не знаете какво ще стане.
Истинските цели на проекта, са материализирани в предложените задължения, действия и мерки, визирани в предложението Ви за закон, и съвсем не са тези, които Вие изтъквате. Всеки що-годе грамотен човек в областта на ценните книжа и капиталовите пазари ясно ги визуализира, всъщност идеите са толкова елементарни, агресивни и прозрачни, че дори обикновеният гражданин без никакви познания може да прецени – в случая не се цели просто „идентифициране на собствениците на безналични акции и активизирането им като акционери при максимално улесняване на процедурите и при минимални разходи“, а идеята е мащабно изземване на контролиращи пакети акции от безброй малки акционери и съсредоточаване на този ресурс на едно място, и ползването му като средство за облагодетелстване на определен малък брой лица и натиск върху легитимно действащи и добре развиващи се публични и непублични компании.
Странна е корелацията между това, което твърдите, а именно че „ролята на държавата е да защити тези акционери, които заради не предприети действия през последните 20 години на практика са ощетени по линия на неизплатения дивидент, недоброто управление на редица приватизирани компании и неучастието им с ликвидационен дял при процедурите по ликвидация“ и това , което правите – как ще защитите тези, които ограбвате? Има ли начин да проверим дали това, което казвате е истина? Да, има!
Да корелираме прекрасната Ви алтруистична идея за защита на права на собственици върху друг оператор на данни, подобен на Регистър А в Централен депозитар – например Имотния регистър. Имотният пазар е в застой. Същевременно по данни на същия този Имотен регистър в България има над 2 750 000 жилища - бараки, къщи и апартаменти, в махали, селца и градове, които са „спящи“ от повече от 20 години – с тях никой не се е разпореждал. По Вашата логика, чудесна идея е имотният пазар да се раздвижи, като се даде възможност на собствениците в рамките на 1 година да ги прехвърлят на агенция за недвижими имоти, в противен случай отнемате правата им върху тях, поради незаинтересованост, правите един Мегафонд, на който ги прехвърляте, и избирате шепа чиновници, които смело и безотговорно да се разпореждат с тях. Тази мярка е изключително добра за раздвижване на пазара на недвижими имоти, ще повиши ликвидността му и ще е добра за икономиката на страната! На хората вместо имотите им ще дадете дялове от Мегафонда. Колко ще струват тези дялове? Ами никой не знае... Шайката мотивирани чиновници ще си ги оцени по собствено усмотрение, ще извади десетохилядните заплати, лъскавите офиси и луксозните коли от тази оценка.... пък каквото остане! Добре ли е, г-жо Петрова?! Я, каква хубава идея за нова схема Ви давам!
Казвате, че е проучен опит на други страни по темата. За предложението не можело да бъде търсен аналог и сред законодателството на други държави-членки с оглед отликите в правния режим на всяка една, включително сред тези, в които е имало процеси на масова приватизация. Ами да, г-жо Петрова, в друга страна, особено страна – членка на Европейския съюз просто няма аналог на подобен очеизваден пладнешки грабеж! В Европейски мащаб няма други държавни чиновници, осмелили се да предложат кражба от милиони малки стари бедни хора – пенсионери в полза на шайка чиновници и един мега голям частен интерес. Общественото недоволство би ги отнесло като цунами, но никога не се знае, може пък и в България да се получи едно мини цунами, от което Вие и другите радетели за идеята да не излезете сухи!
С народа шега не бива! Приемете го като ИЗВЪНРЕДНО приятелски съвет....
Йордан Гочев
Уважаеми представители на Министерство на финансите,
Искам да изразя своето принципно несъгласие с предложения Законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД. Напълно подкрепям позициите на АИКБ, БСК и АДВИБ.
В Чл. 17. от Конституцията на Република България, ал. 1 се казва, че „правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона”, както и, че „частната собственост е неприкосновена" (ал.3 на същия член) Действията, които се предвиждат с този проектозакон, противоречат на Конституцията и Европейските норми и могат да бъдат определени като аналог на национализация!
Като собственик на акции от масовата приватизация, купени с бонови книжки, в публично дружество, смятам, че е мое право да реша кога и как да се разпореждам с тях.
Искам да вярвам, че управляващите ще се вслушат в позициите и на притежателите на акции, и на експертите. Като гражданин на държава-член на ЕС, искам правата ми на собственик да бъдат защитени.
Т. Атанасова
Не подкрепям предложения проект.
Смятам, че притежаваните от мен акции са защитени от "Централен депозитар".
Акциите са увеличили многократно стойността си и получавам редовно дивидент от тях. Правата ми като акционер са защитени, редовно получавам информация и уведомления за общите събрания. Не мога да приема мнението, че акциите са ми "спящи", защото, при желание от моя страна, мога да търгувам с тях свободно.
Гражданска платформа Изправи се.БГ настояваме законорпоектът да се оттегли.
Приемането на Проекта ще ощети близо 3 милиона българи - собственици на акции, придобити по време на масовата приватизация. Вижте цялото становище на Изправи се.БГ тук: https://izpravise.bg/%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%b4%d0%be-%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2-%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%be%d0%bd/
ПОЗИЦИЯ НА Политическа партия АБВ
Предложените от горецитирания законопроект мерки за нас са скандален акт на безпрецедентна обществена несправедливост към българските граждани, придобили ценни книжа в процеса на масовата приватизация. Водени от тази позиция считаме, че той създава реални проблеми и предпоставки за „втора национализация“ и настояваме същият да не бъде внасян за разглеждане от Министерския съвет и Народното събрание на Република България.
Изразяваме учудване и недоумение защо този проектозакон се предлага за обществено обсъждане, когато подобни предложения, представени под формата на концепции през 2018 и 2019 г., вече на два пъти бяха отхвърлени поради широкото обществено недоволство и неодобрението на редица обществени организации и институции. Подобни действия не само затрудняват развитието на капиталовия пазар, но дават негативни сигнали към всички местни и чуждестранни инвеститори, че в България правата върху ценни книжа са условни и съществува реалната опасност да бъдат отнети.
Предвиденото принудително служебно прехвърляне на акции за нас от ПП АБВ е грубо нарушаване на фундаментални права. То няма аналог в нито една европейска държава, не е продиктувано от изискванията на европейското законодателство. Нещо повече, съществува европейска практика, която насърчава дългосрочното държане на акции. Проектът на закон въвежда дискриминационно отношение според вида на собствеността, тъй като служебното прехвърляне не се прилага за притежаваните от държавата и общините сметки за ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар (включително за акциите, придобити срещу инвестиционни бонове), но се прилага за всички останали титуляри на собственост в това число и на първо място - гражданите.
Предложеният закон задължава собствениците на акции, респективно техните наследници, да понесат допълнителни разходи за такси и транспорт до инвестиционен посредник, често надхвърлящи номиналната стойност на притежаваните от тях акции. В цели области в страната няма инвестиционен посредник. Сериозно сме обезпокоени от факта, че основен потърпевш от законопроекта са хората от най-уязвимата в социално-икономически план възрастова група - лицата в пенсионна и предпенсионна възраст. Поради ограничените си доходи те, както и много от българите, живеещи и работещи в чужбина, най-вероятно ще предпочетат да загубят своите акции и да забравят за тях завинаги.
Дори и да приемем, че наистина има желание и воля за решаване на въпросите, формално заложени като основание за разработване на представения проектозакон, от ПП АБВ предлагаме да бъдат предприети мерки, редовно обсъждани и предлагани в публичното пространство, както следва:
1. публичен и достъпен електронен регистър за идентификация на активите, вкл. от страна на наследници на собственици на акции
2. административно улесняване на унаследяването и намаляване на дължимите такси за него
3. ефективна информационна кампания за акционерите относно техните права и възможности;
Този проектозакон е по същество едно конфискационно решение. С приемането му милиони български граждани ще загубят собствеността си в такива акции напълно, а останалите до обявеното число 2,5 млн. ще понесат частични загуби от транспортни разходи и такси за инвестиционни посредници, такси за фонд за гарантиране на инвеститорите. Малцината печеливши ще бъдат управителите на фонда и свързаните с тях лица и няколко инвестиционни посредници.
Целият текст на становището ни може да откриете на следния линк:
https://abv-alternativa.bg/photo/files/files/Position_PPABV_beznalichni_cenni_knija.pdf