Погрешно публикуван документ?

Приложеното от съставителя на проекта "Становище на ДМА по ЧПОВ към проект на ЗИД на ГПК - видеоконференция" е (предполагам) погрешно подменено с друго, касаещо не предлаганите промени в процесуални закони, а промени в Устройствения правилник на МОСВ. 

Ако има документ който да съответства на името "Становище на ДМА по ЧПОВ към проект на ЗИД на ГПК - видеоконференция", следва да бъде подменен с погрешно публикувания.

Погрешно публикуван документ?

Публикуваният тук документ с име "Становище" НЕ съответства на заглавието с което е публикуван и на съдърбжанието на другите три документа. Предполагам че е публикуван погрешно. Моля да се подмени с документа, който съответства на темата на тази публикация.

Участие в съдебни заседания с видеоконференция И на страните - ГПК, ЗАНН, ЗЗК

Предложението е в линка:

https://drive.google.com/file/d/17Qo4t-m1T_F5vVNskDOASMcFeX3bggpx/view?usp=sharing 

от "Геострой" АД

1. §6 - в ал.3 на новосъздадения чл. 156а се урежда възможността изслушването на вещо лице да бъде осъществено "когато същото работи в населено място извън съдебния район на съда, разглеждащ делото, и служебната му ангажираност или други обективни обстоятелства не му позволяват да се яви непосредствено пред съда". Във връзка с ал. 2 на същата разпоредба, както и съгласно мотивите към законопроекта, подчертаният съюз "и" следва да бъде заменен с "или", тъй като по този начин обхватът на събирането на доказателства чрез видеоконференция би се разширил в съгласие с целите, формулирани в мотивите към ЗИД. Освен това по този начин режимът, приложим към вещите лица и свидетелите по ал.2 би се изравнил по отношение на основанията, определящи допустимост на събирането на доказателства чрез видеоконференция (в ал.2 тези основания са посочени алтернативно, а в ал.3 - кумулативно);

2. §6 - в ал.4 на чл. 156а формулировката е неясна - визираната проверка може да се извърши в,на, от и т.н., но не и "с най-близкия районен съд", поради което текстът следва да се прецезира;

3. §10, т.1 - в чл. 65, ал.3 НПК се създава изречение трето: "Задържаният обвиняем може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в този случай самоличността му се удостоверява от началника на затвора или негов представител." Не става ясно дали посоченият представител представлява обвиняемото лице или началника на затвора. В първия случай текстът е ненужен, тъй като обвиняемият не е длъжен да присъства на заседанието и удостоверяването на самоличността му от негов представител (а не защитник) би усложнило процеса, вместо да го опрости, каквато е целта на видеоконференцията, посочена в мотивите към ЗИД; освен това подобно удостоверяване на самоличността следва да бъде извършено от длъжностно лице, а не от произволен представител, предвид възможността за лично участие на обвиняемия в процеса. Във втория случай думата "представител" следва да бъде заменена със "заместник".

Предложение за промени в проекта на ЗИД на ГПК - видеоконференция

Линк към предложението: https://drive.google.com/file/d/1aJn3JabJjYsd3McnAhsaIKtSa9tvT68C/view?usp=sharing

http://osabg.org/

Уважаеми дами и господа,

Считаме, че предложените от Вас промени следва да бъдат съществено редактирани, с цел да отразят изискванията на РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за изменение на Регламент(ЕО) No1206/2001 на Съвета от 28май 2001г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, който скоро се очаква да бъде приет: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CONSIL%3AST_6218_2019_INIT&from=EN&fbclid=IwAR3BPrgiIV84JwshGvA0q4kOWm8i0oEv42weEwm21gjL66s7y3WpoGtHV6E

Считаме също така, че възможност за участие в съдебно заседание чрез видеоконферентна връзка (ВКВ) следва да бъде осигурена и за страните /техните процесуални представители/, като тази възможност трябва да позволява и размяна на книжа и представяне на писмени доказателства в съдебно заседание.

В тази връзка, намираме че предстоящата доработка на Единния портал за електронно правосъдие е в състояние да осигури необходимата техническа среда за проверка на самоличността на участващите в заседанието чрез ВКВ лица, както и представянето на писмени доказателства и размяна на книжа в съдебно заседание.  

Съобразно изложеното, предложенията ни за редакция са следните:

Във всички текстове, които не са изрично посочени по-долу, използваният от вносителите термин „видеоконференция“, да бъде заменен с „видеоконферентна връзка“.

§ 2. В чл. 135, ал. 1 да се създаде ново изречение трето със следното съдържание:

„Страните и техните представители по чл. 32, т. 1, вещите лица и свидетелите по делото могат да участват в заседанията чрез видеоконферентна връзка само в предвидените в закон случаи и при наличие на законовите предпоставки за това.“

1. В чл. 135 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:

„(4) Съдът може по искане на страна или на неин представител по чл. 32, т. 1, да допусне участието ѝ в заседание чрез видеоконферентна връзка. В този случай страната или нейният представител се идентифицира и участва във видеоконферентната връзка посредством техническите възможности на Единния портал за електронно правосъдие.“

§ 3. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

„(3) При провеждане на видеоконферентна връзка в протокола се вписват името и длъжността на съдебния служител от районния съд или на началника на затвора или негов представител, присъстващ на видеоконферентната връзка, и техническите условия, при които тя е проведена. При участие на страните или техни представители в съдебно заседание чрез видеоконферентна връзка, посредством техническите възможности на Единния портал за електронно правосъдие, това обстоятелство се удостоверява в протокола от заседанието.“

§ 4. В чл. 151 се правят следните допълнения:

2. В чл.151, ал.2 се добавя ново изречение второ със следното съдържание: „Ако последният има технически недостатъци или не отговаря на предвидените в закона изисквания – изцяло или в частта, касаеща исканата поправка, поправки и допълване на протокола се допускат по общия ред.“

§ 6. Създава се чл. 156а:

…

(2) Разпит на свидетел и изслушването на обяснения на страна чрез видеоконферентна връзка са допустими, когато тези лица се намират в населено място извън съответния съдебен район, в който се намира съдът по делото, или когато други обективни причини налагат това, освен ако с оглед на конкретните обстоятелства по делото съдът не счете, че използването на такава технология би могло [значително] да затрудни или попречи на установяването на фактите, които са от значение за решаването на делото [обективната истина].

§ 7. След чл. 639 се създава подразделение „Допълнителна разпоредба“ с нов § 1:

„Видеоконферентна връзка“ е сигурна [аудиовизуална] комуникационна връзка, осъществявана посредством технически средства [технология] за комуникация от разстояние, отговарящи на определени минимални технически стандарти и изисквания, които позволяват на участниците във видеоконференцията [в нея] [, намиращи се на различни места,] едновременно [и в реално време] да чуват и виждат останалите участници [в нея], както и да извършват  предвидените в закона процесуални действия в електронна  форма, включително да представят електронни документи и електронни копия на документи в съдебното заседание.“

Предложение за промяна и на режима на изслушване на вещи лица по граждански и адм. дела

С оглед бързината на процеса и улеснението на страните по граждански дела, когато няма възражения и въпроси към вещо лице, предлагам, макар и да не е пряко свързано с обхвата на проектозакона, да се въведе възможност за приемане на експертиза по гражднаски дела в отсъствие на вещо лице, както това е предвидено по НПК - с условие страните да нямат въпроси и да са съгласни. Това следва да стане с добавяне на нова ал. 3 в чл. 200 ГПК, като сегашната ал. 3 стане ал. 4. Съдържанието на ал. 3 да е със следното съдържание: „(3) Ако всички страни са съгласни с това и нямат въпроси към вещото лице, съдът може да приеме заключението и само в писмен вид, без изслушване на вещото лице.“

Аналогична е уредбата в чл. 282, ал. 3 НПК, като същата не създава проблеми в наказателния процес, който предвижда много по-големи изисквания към доказването. Доколкото и в предлаганото изменение се изисква съгласие на всички страни, то не се накърняват процесуални права, а може да се спести много време на страните и съда.

С оглед препращащите разпоредби, това изменение засяга и административните дела

Андрей Георгиев