Обществени консултации

Проект на Наредба за условията и реда за съставяне и поддържане на регистъра на регистрираните одитори

С проекта на Наредба за условията и реда за съставяне и поддържане на регистъра на регистрираните одитори се създава подзаконовата нормативна уредба в съответствие с измененията и допълненията в Закона за независимия финансов одит (ДВ, обн. бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.).
 
Причините за изготвяне и приемане на проекта на горепосочената наредба са свързани с изискването Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) да организира и поддържа Регистър на регистрираните одитори, съгласно чл.20, ал.8 ЗНФО. Предвижда се, така както е в 2/3 от компетентните органи в рамките на Европейския съюз, КПНРО да осъществява пряко дейностите по вписване и отписване на одиторите в регистъра по чл. 20 от ЗНФО. Така се осъществява на практика разделянето на функциите по организиране и поддържане на регистрите на дипломираните експерт-счетоводители и на регистрираните одитори между Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) и комисията. Това е продиктувано от обстоятелството, че комисията носи крайната
отговорност за придобиването на право да се упражнява дейност като регистриран одитор. Наредбата ще предвижда като новост в публичния регистър на регистрираните одитори да се публикуват и оценките на комисията в резултат от изпълнените инспекции за гарантиране на качеството на професионалната им дейност.
 
За прилагане на проекта на наредбата няма да е необходимо разходването на допълнителни бюджетни средства.
 
Очаквани резултати са постигане на съответствие със ЗНФО и ЗНА. Очаквани резултати са постигане на съответствие със Закона за независимия финансов одит и Закона за нормативните актове. Резултатите от прилагането на наредбата предполагат допълнителна сигурност на информацията, предназначена за обществото, свързана с вписването и отписването на регистрираните одитори от регистъра. Бележки и коментари могат да бъдат изпращани на следния електронен адрес: d.kotzeva@cposa.bg.


Дата на откриване: 5.6.2020 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Държавна администрация
Дата на приключване: 5.7.2020 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
07 юни 2020 г. 08:29:49 ч.
Aziti

История

 

Кръгът се затваря... Навремето банкерите бяха измислили и години наред използваха счетоводството за да оправдаят кредитирането на предприемачи. Отговорността се е поемала от предприемача. Но при безвъзмездно съфинансиране кой би трябвало също да поема отговорност днес? Козметичните промени на хартия по баласите към дадена дата и умишленото представяне на фирмите като бедни или богати става с помоща на предоставения от държавата инструментариум. Правенето на одити ще бъде при вземане или без вземане под внимание предоставения инструментариум, поставената рамка от държавата и или ЕС, както и обученито на кадратите за използване на инструментариума в рамката?! Каква е ролята на обучителите по двойно счетоводство и какви са били алтернативите?!
Одиторите коя група ще представляват?

 

08 юни 2020 г. 13:48:15 ч.
CPOSA

Предложения

В чл. 5, ал. 2 и чл. 9 от проекта на Наредба се изисква от дипломирания експерт-счетоводител да представя "свидетелство за съдимост", което в противоречие с разпоредбите на  Наредба №8 за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, която в чл.35б предвижда издаването на електронно служебно свидетелство за съдимост след подаване на заявление по електронен път от централните и териториалните органи на изпълнителната власт. В контретния случай, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори не е орган на изпълнителната власт, но е административен орган и за него задължителни за приложение са Законът за администрацията и Законът за държавния служител, следователно за него следва да е приложимо и задължението за електронно служебно свидетелство за съдимост, а не да изисква такова от кандидатите за дипломирани експерт-счетоводители.

В чл. 5, втората алинея “(3)“ трябва да стане алинея “(9)“.

В чл. 5, алинея 9, в чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 3 от проекта на Наредба освен по пощата с обратна разписка следва да бъде дадена възможност подаването на документи от лицата да се осъществява и чрез използване на „куриерски услуги“. Член 3 от Закона за пощенските услуги прави разграничение между „пощенски пратки“ и „куриерски услуги“, а напоследък по-разпространено е използването на куриерски услуги.

В чл. 5, алинея 9, в чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 3 от проекта на Наредба се използва термина „електронен подпис“ – следва да се внесе разяснение какъв да е вида на електронния подпис, който може да се използва.