наредба 26

Oграничението за директна продажба до 2000кг пчелен мед. - е РЕКЕТ! Oграничението за продажба само в областта където е добит меда и съседните на нея, което също е глупаво!

По проекта за наредба за изискванията за дирекни доставки от производителя на малки количества първ

В чл. 1, ал.1, т.1, буква „а“ да се посочат и други видове птици - пуйки, гъски, патици, токачки, фазани, яребици или да се използва по-широка редакция „яйца от птичи стада“ „домашни птици носачки“ или др. Проектът на наредбата не изключва отглеждането на различни видове птици. В чл. 19 от проекта по отношение първичното производство на птиче месо  са включени повече видове птици – пуйки, водоплаващи, други видове птици. Няма нормативна пречка или житейска логика, която да изключва възможността да се добиват и доставят яйца от тези птици. Включването на възможността за доставки на яйца от различни видове птици съществува в разпоредбите на други държави членки. Например: Латвия, Португалия, Белгия.

Член 8, т. 2 от проекта да отпадне  или да се редактира по начин, който разделя отговорностите по прилагане на мерките между ветеринарния лекар и фермера. Мерките предвидени в Националната програма за профилактика създават задължения за ветеринарните лекари по отношение на прегледи, изследвания и ваксиниране за различни заболявания.  Включването на този текст в съдържанието на наредбата обаче създава предпоставка производителят да бъде санкциониран за неизпълнение на някоя от мерките в програмата, без да разполага с компетентността да ги прилага. Профилактичната програма винаги има временен характер и предвижда пакет от мерки за определен период в зависимост от  конкретни условия и рискове. Включването на програмата в текста на наредбата е излишно и ненужно.

Срокът за доставка до краен потребител по чл. 9, ал. 1 да бъде 48 часа от млеконадоя. Проектът предвижда много кратък срок за доставка до краен потребител.  Основният риск от развитие на Listeria monocytogenes в суровото мляко настъпва в период от 4-7 дни от доенето, който период надвишава многократно посоченият срок за доставка. Същевременно охлаждането транспортирането и съхранението при правилните условия, позволяват продажбите да се извършват до 48 часа при температура под 6^оС без риск  за потребителите. Доставки на сурово мляко за по- дълъг от предложения период са допустими в законодателството относно директните доставки на много други държави от ЕС. Например: В Латвия – до 48 часа при 6^оС, Белгия – до 72 часа при 4^оС

Текстът да чл. 9, ал. 3 да се редактира като времетраенето от два часа за транспортиране на млякото да се отнася до случаите, в които не е ползва  хладилен транспорт. Когато транспортирането е с хладилен транспорт не е обосновано ограничаването на времетраенето до два часа.

По проекта за наредба за изискванията за дирекни доставки от производителя на малки количества първ

В чл. 13 , ал. 1 да се допълни с възможност за доставки на яйца от други  видове птици. Проектът на наредбата не изключва отглеждането на различни видове птици като в чл. 19 е предвидена възможност за производство на птиче месо  от различни видове птици – пуйки, водоплаващи, други видове птици. Доставките на яйца от видове птици, които не са посочени в  предложения текст е допустимо по законодателството на  други държави от ЕС- Латвия, Белгия Португалия.

В чл. 13, ал.1 количествата на доставките да се определят в зависимост от брой на птиците в стадото, какъвто подход са възприели повечето от държавите в ЕС. Съгласно Наредба № 44/ 2006  г.  за ветеринарно медицинските изисквания към животновъдните обекти, в животновъдни обекти, в които се отглеждат до 350 кокошки носачки или други видове птици се считат за малки и с по- нисък риск, обекти с над 350 птици са дефинирани като индустриални. С оглед посочените разпоредби на действащата нормативна уредба предлагаме допустимото количество на яйца за директна доставка да се определено като яйца от стадо до 350 птици за седмица или месец.

В чл. 19 малките количества месо определени да се определят на годишна база. С определяне на допустимите количества на годишна база производителят ще може да прояви гъвкавост при доставките като  в месеци  с по- малко търсене ще се колят повече, а в други – по – малко животни.

В чл. 21, ал. 1 срокът за съхранение на месото да се определя на база на правилата за самоконтрол на производителя или да се удължи посочения  срок на поне 7 дни. Предложеният срок от 3 дни за съхранение е необоснован. Проектът предвижда съхранение на месо от дивеч до 7 дни при  7°С и до 10 дни при  4°С. Срокът да е аналогичен на този за съхранени на дивеч, съгласно чл. 27, ал. 4.

По проекта за наредба за изискванията за дирекни доставки от производителя на малки количества първ

В чл. 22,т.2 да се редактира като отпадне изискването обектът за търговия на дребно да е собствен нает или ползван от производителя или сдружение на фермери. Изискването фермера да е собственик или ползвател на търговския обект не е  посочено в Закона за храните. Предложеният текст ограничава възможностите за директни доставки  и е свързан с разходи по осигуряване на собствен или нает търговски обект.

В чл. 22, т. 2 да се допълни с „в същата или във всички административни области“ в съответствие с чл. 1, ал. 3 от проекта.

От текста на чл. 35, ал.1, т. 2 да  отпадне задължителната термична обработка на суровото мляко. Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 година относно микробиологични критерии за храните не изключва производство на храни от сурово мляко като предвижда микробиологични критерии за тези храни, за да се гарантира здравето на потребителите.

В текстът на чл. 35, ал.1, т. 3  да се допълни с: „всяка друга комбинация от условията време-температура, за да се получи еквивалентен ефект“. В съществуващите норми и правила в това число в  Регламент 853/ 2004 относно хигиената на храните в Раздел IX, Глава II, Европейското ръководство за добри хигиенни практики при производство на занаятчийско сирене и млечни продукти, допускат прилагането на всяка комбинация на време-температура, която води до  еквивалентен ефект за отрицателна реакция към алкален фосфатазен тест.

В чл. 36  да отпадне забраната за замразяване на месо, предназначено за по- нататъшна обработка или преработка. Аргументи за забраната могат да се открият единствено в евентуални рискове от обработка или преработка на замразено месо, които  могат да се преодолеят с анализи на месото, въвеждане на конкретни показатели и норми, но не и със забрана. Нещо повече - в чл. 34, ал. 2 от проекта е предвидено извършване на лабораторни изследвания за гарантиране безопасността на храните.  Необосновано е фермери извършващи директни доставки да бъдат ограничавани във възможността да съхраняват месо за преработка чрез замразяване за разлика от другите производители.

СТАНОВИЩЕ на СДРУЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА БИОПРОДУКТИ (СБПБ)

УВАЖАЕМА Г-ЖО МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ,

Г-ЖИ И ГОСПОДА ЕКСПЕРТИ при МЗХГ при  Отговорната структура - Дирекция „Политики по агрохранителната верига“, МЗХГ,

В законоустановения и обявен на сайта за обществени консултации срок, депозираме настоящото Становище в резюме по текстове, които считаме, че не изпълняват целите на нормативния акт, посочени в доклада на доц. д-р Янко Иванов – заместник-министър на земеделието, храните и горите. Позоваването, че промените са в съответствие с чл. 1, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход и на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за храните и отменя Наредба № 26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход (обн. ДВ. бр.84 от 2010 г.) не е достатъчно. А престояването на проекта за нормативен акт  в сайта за обществено обсъждане не замества изпълнението  на изискванията, визирани в чл. 20 и чл. 26, ал. 3 ЗНА - липсват установявания за фактическите и правните основания.

Считаме, че текстовете, касаещи нормите лимитиращи горна граница на директните доставки и текстовете, ограничаващи  териториално свободната стопанска инициатива  са нецелесъобразни, не постигат целта на закона, освен това поставят в неравноправно положение земеделските стопани, като крайния ефект няма да бъде стимулиране малкия и среден бизнес, а напротив, ще насърчи големите да „разцепват” директните си доставки до предвидените лимити. Дори и да приемем на доверие волята за промяна, която ни демонстрирате със заложените цифрови параметри, то поне същите следваше да бъдат актуализирани с новата производствена и пазарна реалност и в контекста на свободния пазар и инициатива на РБългария и то в контекста на Европейския пазар. В правния мир съществува съдебен акт, който веднъж вече е обявил за нищожни идентични по съдържание и смисъл текстове, касаещи пчеларите. (Решение № 16678 от 16.12.2011 г. по адм. д. № 5693/2011 г. (обн., дв, бр. 46 от 2012 г.) обн. ДВ. бр.46 от 19 юни 2012г. Върховен административен съд на Република България отменя като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 2, ал. 1 в частта относно пчелния мед, чл. 9 и 11 от наредба № 26 от 14.10.2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, издадена от министъра на земеделието и храните (дв, бр. 84 от 2010 г., в сила от 26.10.2010 г.).

СТАНОВИЩЕ на СДРУЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА БИОПРОДУКТИ (СБПБ)

Очевидно е още преди години, че този подход е бил спорен, а възпроизвеждането му не води до нищо добро. Ако се приеме, че все пак трябва да има количествено изражение на горния праг на „малките количества” при директните доставки, то трябва да се огласи механизмът, изчисленията, въз основа на които авторите на проекто-измененията на наредбата са извели цифрите, за да са такива.  Друг е въпросът, че веднъж вече върховните съдии са констатирали липса на дефиниция на „малки доставки” в нормативния акт и са дали указания същата да намери израз в него занапред. Така определеното максимално количество не е в защита на дребните производители на пчелен мед у нас и  не може да препятства създаването на условия за нелоялна конкуренция както в България, така и на европейския пазар, защото ноторно известни са практиките, при които големия бизнес разполага с  ресурса да разцепва доставките си, за да симулира условията на директна доставка. Това е изискване на т. 2 от преамбюла на Директива 2001/110/ЕО от 20.12.2001 г. на Съвета на Европейския съюз относно меда и не считаме, че с консервативната промяна, преповтаряща някогашни спорни текстове, ще се постигне изпълнение.  Действително, разбираме, че търсения ефект е количествата да са съобразени с факта, че на територията на страната преобладават малките ферми и целият произведен от тях мед би могъл да се определи като малки доставки, но това  не е целта на цитираната директива, както и на Регламент ЕО № 852/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните. А ограничаване териториалния обхват на директните доставки по отношение пчеларите нарушава правото им на стопанска инициатива, на свободен достъп до целия пазар, не само на територията на страната, но и на територията на Европейския съюз, защото директната доставка касае прекия път между производителя и крайния потребител – гражданина на ЕС. В този смисъл, след толкова години и отчасти дадени съдебни указания на върховните съдии, промяната, която ни представяте за обсъждане е меко казано разочароваща. Докладът на зам-министъра е бланкетен откъм мотиви, а нормите преповтарят рестриктивния подход ограничаващ както количествено, така и териториално възможностите ни, поставяйки ни в неравноправно положение.

Виждаме, че и други колеги в този смисъл са публикували вече коментарите си и се надяваме чрез това обществено обсъждане, дори и да не споделяте мотивите ни, да върнете за доработване проекта и ако е необходимо в работни групи или допълнително от организациите да поискате писмени становища, предложения и мотиви, така също и да представите Вашите мотиви и изчисления, които да ни убедят, че така предвидените промени са целесъобразни, годни, в съответствие с относимата европейска правна рамка и национална, за да регламентират този изключително чувствителен аспект на дейността ни – пазара и реализацията на произведената ни продукция, върху който посягате от две страни – количествени и териториални ограничения. В конкретния случай ядрото на биологичните пчелари в организацията ни особено активно настояваха непременно да оставим писмена следа в сайта за обществени консултации, няпомняйки Ви, че вече веднъж такъв спор е бил повдиган по съдебен ред и са налични съдебни указания, които и до днес със съжаление виждаме, че не се изпълняват, а промените възпроизвеждат миналите несполучливи решения, които ни ощетяват.

Подкрепям Становището на Сдружението на Българските Производители на Биопродукти (СБПБ) !

Подкрепям Становището на Сдружението на Българските Производители на Биопродукти (СБПБ) !