ЗА повишаване на ефективността на финансовата подкрепа за превенция и реинтеграция

Смятам, че е от съществена необходимост да се мисли за бъдещото поколение, а именно за децата. Поради тази причина съм ЗА повишаването на ефективността на финансовата подкрепа за превенция и реинтеграция и за отглеждането на детето в семейства на роднини или близки и в приемни семейства. Превеенцита и реинтеграцията са важна част от процеса на деинституционализация. Физическото отделяне от общностите и семействата намалява способността и подготвеността на живеещите или растящите в институции да участват пълноценно в живота на тяхната общност, както и в обществото като цяло.

Принципът “стъпка по стъпка” не предпазва от спъване

Стандартизирацията на процедурите, обхващащи грижата за деца в неравностойно положение е дългогодишен проблем, коренящ се далеч от нововъведените юридически решения. В самите прикачени документи е посочено, че има налични точки от ЗЗДет, които “не са актуализирани от години”. Повечето мерки звучат обещаващо, но около ЗЗДет има много повече абстрактни практики, развиващи се преди момента на самото настаняване на детето в приемен дом. Надявам се, че щом е възприето, че  “не е възможно проблемите да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работата”, то е предвидено и че при наличието на обновено такова, ще бъде обърнато внимание и на нея. (организацията) В противен случай, прехвърлянето на частична отговорност към още една агенция- при наличието на вече функциониращи органи със съмнителен успех и лабилна координация, се явява просто едно противоречие, допълнително усложняващо проблема.

Закона е порочен в основата си.

Точка 3 е порочна. Относно т.н. отпадане на хартиеният носител за т.н. деца в риск. Хартиеният носител трябва да остане задължително за да може по-лесно да бъдат завеждани съдебни дела за служители от всякакъв вид, които умишлено или не са приемали фалшиви сигнали за деца в риск. В електронен вид лесно могат да бъдат манипулирани всякакви данни и това може да усложни разследването на подобни престъпления срещу деца и родители, което е и целта на вносителя според мен. Залагат се умишлено мини, които да гръмнат после в краката на родителите. Личи ясно дългата ръка на НПО-тата мародерстващи в България с помощта на правителството.



Порочен е целият ЗСУ, но за такива престъпления срещу децата и семействата в България се плаща на избори. Чрез това ново име (ЗСУ) се приемат всички вредни и забранени от Конституционният съд закони срещу деца и семейства, които бяха залегнали в Истанбулската конвенция.

Становище на сдружение БРЦК, Национална неформ.група "Децата на България",БРЦК-Разбунена София

Абсурдът с този текст в правилника е, че всъщност според Конституцията властта произтича от народа, а не от администрацията на г-жа министър Деница Сачева.

Предложените промени в правилника не решават съществения юридически проблемс витиеватите, неясни определения за „психическо насилие“ и „пренебрегване“, които си стоят непокътнати.(Допълнителна разпоредба § 1, т. 3 и т.5). Не се решава проблемът с липсата на баланс между защитата на интересите на заинтересованите лица, включително родителите и самото дете от една страна, и държавната администрация – от друга. Социални работници, често назначени според партийна принадлежност, изготвят оценката „най-добър интерес на детето“ (допълнителна разпоредба§ 1, т. 5 от ЗЗД), без да са изрично задължени да прилагат чл. 5[1], чл.  16[2]и чл. 27[3] от Конвенция за защита правата на детето. Не се решава проблемът с раздутите правомощия на Дирекция „Социално подпомагане“, като при това се намалява възможността да се упражняват родителските права. Липсва възможност за граждански контрол върху дейността на дирекциите „Социално подпомагане“. С предложените промени общинските ДСП се превръщат в държава в държавата.

Едни от най-знаковите предложени от министър Деница Сачева промени касаят т.н. „заместваща грижа“. Приемните семейства, при които са настанени деца чрез съдебно решение, вече ще могат да „ползват“ т.н. „заместваща грижа“, т.е. с едно обаждане по телефона ще могат да преместят детето за определен период в други приемно семейство или могат да го настанят в център за настаняване от семеен тип. Така едно дете ще бъде подмятано като непотребна вещ от приемно семейство на приемно семейство

Според проектопостановлението член 3 от правилника за прилагане на ЗЗД се отменя и въобще се унищожава възможността общините да развиват програми за закрила. В чл. 5 пък се въвеждат „координационни механизми“, без това понятие да е изяснено като съдържание. Фрапиращи промени настъпват и в чл. 16, където дирекциите „социално подпомагане“ трябва да съберат и обработят цялата информация по случай в рамките на 24 часа. До сега срокът за изготвяне на доклада по случай беше 10 дни. Удивителното тук е, че отново е пропуснат момента с уведомяването на заинтересованите лица. Според промяната в чл. 19, ал.1, т. 2 отпада възможността срещу заплащане лицата да получат необходимата им социална услуга при директно договаряне с доставчика на услуги, т.е. задължително случаят трябва да мине през дирекцията „Социално подпомагане“, за да може да се упражни контрол върху „случая“ на детето, т.е. да се постави в зависимост нуждаещото се семейство, особено ако то е финансово независимо.В проектопостановлението е записано, че се отменя чл. 32. Вече няма да се осигуряват специализирани грижи по този правилник за деца с увреждания, нито здравните заведения ще могат да боравят с информацията на семейството, ако в него се роди дете с увреждане. Отново „случаят“ на детето с увреждане ще минава през дирекция „Социално подпомагане“, поставяйки в зависимост семейството, което се нуждае от специализирани здравни грижи. Тези грижи вече ще се предоставят от доставчици на интегрирани здравно-социални услуги.Един от най-големите абсурди въобще на социалното законодателство, свързано със закрилата на децата, е липсата на реалистични стандарти за качествени социални услуги. Не само това, а в проектопостановлението се предлага да се отмени изискването за спазване на стандартите за социални услуги за деца, които в момента фигурират в специализирана наредба. Т.е. министър Сачева предлага изцяло да се освободят доставчиците да спазват критериите за качество на социалните услуги за деца (предложение за отмяна на чл. 59 от ППЗЗД).

Предложените промени газят конституционните права на семействата, на родителите и децата, на нуждаещите от социална закрила деца и възрастни и на практика отменят по същество действието на международните актове за закрила на децата.

Пълният текст на становището е изпратен до МТСП за публикуване.

Несъгласие

§ 25. В чл. 59, т. 2 думите „и за спазване на стандартите за социални услуги за деца” се заличават. - С тази промяна се намалява контрола върху качеството на социалните услуги, което е неприемливо. Сегашния текст на ППЗЗДет трябва да остане непроменен. § 4. В чл. 10, ал. 2 думите „съгласно приложение № 1” се заменят с „на сигнали в интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане”. -  Хартиеният носител трябва да остане задължително за да може по-лесно да бъдат завеждани съдебни дела за служители от всякакъв вид, които умишлено или не са приемали фалшиви сигнали за "деца в риск". В електронен вид лесно могат да бъдат манипулирани всякакви данни и това може да усложни разследването на подобни престъпления срещу деца и родители.