Обществени консултации

Проект на Постановление за приемане на Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища

          С проекта на Постановление се предлага актуализиране на Наредбата, която урежда държавните изисквания за организиране на дистанционната форма на обучение във висшите училища в България. Целта е да се актуализира и осъвремени нормативната рамка, приета през 2004 година, с оглед на дигиталната трансформация на образованието и на пандемията от Covid-19.

           Досега висшите училища можеха да организират дистанционна форма на обучение, както за придобиване на степен на висше образование, така и за повишаване на квалификацията на специалисти. Промените дават възможност в дистанционна форма да се провежда и продължаващо и допълнително обучение. Регламентира се и възможността за дистанционно провеждане на семестриални и държавни изпити, както и видеоконферентна защита на дипломни работи.

         Нов момент има и при оценяването в дистанционната форма на обучение за висшите училища. Те трябва да имат системи за идентификация на студентите и контрол на изпити и оценяване, системи за установяване на опити за плагиатство и съхраняване на изпитни данни и студентски работи в електронен архив поне за 5 години и др.

          С прилагането на Наредбата ще се подобри информационната и образователна инфраструктура във висшите училища, което ще благоприятства свързването им в европейски и световни мрежи за висше образование.


Дата на откриване: 9.12.2020 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Образование
Дата на приключване: 8.1.2021 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
10 декември 2020 г. 15:17:59 ч.
anitavt

Добра насока

Работата в онлайн сферата би допринесла необходимата модернизация в системата на висшето образование, но при въвеждането на такава форма трябва да се направи всичко възможно за предовратяването на проблемите, които биха я съпътствали. 

Също така, трябва да се помисли дали само споменатите мерки ще са достатъчно ефективни за качествено онлайн обучение. На първо място, трябва да се спечели доверието в такъв вид система, за да може да се провеждат ефективни занимания, които да не са просто проформа. 

10 декември 2020 г. 15:32:41 ч.
konarcheva

Мнение

Съгласна съм с Анита, че трябва да се гарантира спечелване на доверието в онлайн обучението, тъй като съществува доста скептицизъм в момента. Осигуряването на качествено дистанционно обучение е важна стъпка за развитието на образователната система в България, защото то има своите плюсове. Освен това може да бъде създадена хибридна форма - тоест онлайн обучението да допълва присъственото такова. 

10 декември 2020 г. 15:58:33 ч.
estelailieva

Мнение

Модернизацията на информационната система е нужна стъпка към подобряване на ефективността на образователната система, особено в извънредната ситуация. Съгласна съм, че е необходимо да се обърне внимание на проблемите, които се появяват в хода на обучението в електронна среда и да се наблегне на разрешаването им - най- вече техническите такива. 

10 декември 2020 г. 17:33:37 ч.
gabriela7

Допълнение

Проектът съдържа напълно необходими действия, породени от създалата се епидемична обстановка, но все пак смятам, че е важно да се обърне по-голямо внимание на киберсигурността. Преминаването на толкова много студенти от присъствена към дистанционна форма, води своите рискове, а този аспект не е разгледан толкова подробно в проекта.

Също така е необходимо да бъде анализиран и чл.10 ал.4 при изготвянето на оценка на въздействие - относно влиянието върху финансовото състояние на висшите училища.

 

14 декември 2020 г. 23:20:40 ч.
pehlivanov

По-добре е да се преосмисли изцяло ролята на дистанционното обучение.

Дистанционното обучение противоречи на духа и смисъла на университетското образование. Приложимо е само към специализацията (следдипломната квалификация) - учен човек да го доучиш, и пак не е сигурно, че ще стане. За предаване на практически умения е почти неприложимо. 

Наредбата прави опасен скок в две направления:

- допуска дистанционно обучение в специалност от държавно регулирана професия (без коментар)

- изравнява дистанционното обучение с редовното (чл. 4). По тази логика - задочното въобще да го отменим?

Отваря се Кутията на Пандора и Бог знае какво ще излезе оттам.

Не е ясно какво НАОА ще оценява в общата среда (чл. 2). Ако се използва международно утвърдена система (MS Teams, Google Classroom, Moodle), каквато е масовата практика - каква може да е оценката? След това щяло да се оценява по спецификата на проф. направление/специалност от регулирана професия и на мен не ми става ясно - НАОА може да реши, че по дадено проф. направление/специалност от регулирана професия принципно може/не може да има дистанционно обучение, или пък в едно ВУ ще може, а в друго - не?

Неоправдан за мен е подходът МС да се откаже от подробна уредба и да делегира на НАОА да решава в тази област какво може и какво не може.

Достатъчно е ВУ да са задължени да поддържат електронна среда със задължителна регистрация на студента. Тя обаче може да е само резервен вариант за ситуации като днешната, като задължително ще трябва да включва система за видеоконферентна връзка, чието използване в занятията да е задължително. В останалото време - подпомагаща система за допълнително подаване на материали към студента. 

Всичко друго в нашата родна действителност ще е средство за допълнителна стопанска дейност на ВУ, да го кажем любезно.

15 декември 2020 г. 09:13:44 ч.
Shopov

Примери за проблемни текстове с оглед на обучението по регулирани специалности

По повод на проектонаредбата (проекта) за дистанционното обучение - някои проблемни текстове с оглед на обучението по регулирани специалности. Пречка 1 - забраната на ЗВО (не откривам сега точната разпоредба) за дистанционно обучение за регулираните професии.

По текстовете на проекта продължавам:
- чл. 6, ал. 1, т. 1 проекта - как ще са ,,доказани"? Кой ще ги докаже?
- чл. 11, ал. 2 - не е ясно това в края след ,,като в съдържателно отношение ..."
- чл. 11, ал. 3, т. 1 - до каква степен да са достъпни е-курсове? Неясно е.
Моделиране на уч процес - меко казано странно звучи.
  - чл. 11, ал. 3, т. 2 - също е неясно, доколкото ако се предоставя учебно съдържание (учебници и др), може да се стигне  до нарушаване на авторски права. Това ми е най-сериозната бележка.
- чл. 13, ал. 1, т. 10 - неясна
- по чл. 10 - за присъствена форма се говори и по медиите, и в становища на Министъра на образованието, но все пак е объркващо. Трябва да се прецизира. Доктрината и практиката в договорното право приема, че присъстващи са страните, които се виждат или чуват чрез телекомуникационно средство.  Дефиницията на присъстващи има приложно поле и отвъд областта на сключване на договорите - арг. и чл. 32 (3) ЗЮЛНЦ, според която присъстващо е и лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и вземането на решения.   
Съгласен съм с мнението на Пехливанов, че не е особено уместно НАОА да бъде оставена да доуреди отношенията с критериална система и под. нейни актове. 
За съжаление проектът е недостатъчно ясен, ползват се мъгляви и дори объркващи формулировки (примерите съм ги дал по-горе) и резултатът е пак неясен.

08 януари 2021 г. 13:18:51 ч.
НАОА

Становище на НАОА



От името на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация /НАОА/ изразявам становище по гореописания проект, както следва:

 

1. В чл. 2, ал. 1 и ал. 5 следва да се направи редакция, която да съобрази, че НАОА дава програмна акредитация на професионални направления и на специалности от регулираните професии, но не и на професионални направления, съответстващи на учебен предмет или модул от училищната подготовка. НАОА не оценява самостоятелно отделни модули от училищната подготовка нито форми на продължаващо обучение.  

2. Дистанционната форма на обучение е нещо различно от използвания в проекта за Наредба термин „електронни учебни дейности“. Отделни електронни учебни дейности могат да се извършват и при другите форми на обучение. Поради това е добре да се предвиди определение на използвания термин.

3. В чл. 13, ал. 10 не ясно какво се има предвид с думите „повсеместен достъп до учебната среда в различни контексти и ситуации“ и как точно същият би могъл да бъде анализиран и оценен.