Обществени консултации

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, приет с Постановление № 85 на Министерския съвет от 2020 г.

Проектът на Постановление на Министерския съвет е изготвен във връзка с осигуряване изпълнението на чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, където е предвидено разработването на Методика за оценка на финансовите и нефинансовите цели на държавните публични предприятия, която трябва да бъде приета от Агенцията за публични предприятия и контрол. Предлаганото изменение е по отношение на субекта, който приема акта - Агенцията за публични предприятия и контрол да бъде заменена с Министерския съвет и съответно нормативния акт да представлява Инструкция, приета от Министерския съвет, съгласно Закона за нормативните актове.Това изменение се налага с цел създаване на подзаконов нормативен акт от по-висока степен и с по-голяма устойчивост на изменение, така че да се гарантира еднакъв и дългосрочен подход при оценка на бизнес програмите на държавните публични предприятия.Другите две изменения се отнасят до сроковете, визирани в преходните и заключителни разпоредби в ППЗПП за изготвяне и приемане на Методиката за оценка на финансовите и нефинансовите цели на държавните публични предприятия и Политиката за участието на държавата в публичните предприятия. Целта е да се прецезират тези срокове с оглед пандемичната обстановка в страната и съгласувателната процедура с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската комисия в рамките на Програмата за подпомагане на институциите в Република България по Проект „Подкрепа в реформите на Държавните предприятия в България“.


Дата на откриване: 12.3.2021 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Бизнес среда
Дата на приключване: 26.3.2021 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
24 март 2021 г. 16:00:42 ч.
kuzmanov_i

Проект на промени в ППЗПП

Предложеният проект за изменение на ППЗПП е „навременен“ (три месеца след изтичане на сроковете) и „устойчив“ (колизия с други разпоредби). В тази връзка за реализирането на търсения „дългосрочен подход“ може би следва да се отчете, че:

 1. Министерският съвет одобрява Политика за участието на държавата в публичните предприятия (чл.10, ал.1 ЗПП), като АППК е компетентният орган, който разработва тази Политика (чл.10, ал.2 ЗПП).

В Политиката, АППК следва да определи целите, които държавата си поставя като собственик в публичните предприятия (чл.5, ал.2, т.2 от ППЗПП) и съответно показателите за изпълнението на политиката (чл.5, ал.2, т.4 от ППЗПП).

АППК си запазва ангажимента (чл.16, ал.2 ППЗПП) да извършва оценка на „постигането на финансовите и нефинансовите цели“ (заложени от нея в Политиката), като се прилага четиристепенна скала (чл.17 ППЗПП), но въпреки това, предлага друг орган (в случая МС) да определи конкретни критерии за оценка, тъй като навсякъде по-горе в ППЗПП е използвано понятието „показатели“.

 2. Първата Политика за участието на държавата в публичните предприятия се приема в срок до 31 декември 2020 г. (§ 4. от ПЗР на ППЗПП), което е съобразено със сроковете за вече проведени/приключили или провеждащи се в момента конкурсни процедури за избор на изпълнителни и контролни органи в публичните предприятия. Всеки от тези управителни органи трябва да разработи бизнес-програма (за 3-5 години), чийто първи прогнозен период е 2021 г. (§ 11. от ПЗР на ППЗПП).

 Отчитайки горните обстоятелства (т.1 и т.2) може би следва да се разбира, че целите в Политика за участието на държавата в публичните предприятия органите трябва да бъдат инкорпорирани като част от бизнес програмата на публичното дружество (чл.57, ал.1 ППЗПП). На тази база ще се отчита изпълнението на бизнес програмата (чл.60, ал.2 ППЗПП), като важността на този документ и съответно неговото изпълнение е изведено като самостоятелно основание за предсрочно прекратяване на Договора за управление и контрол (чл. 24, ал.2 ЗПП).

 3. АППК дава указания по прилагането на ЗПП (чл.12, т.12 ЗПП) и се получава (в случая/с предложението), че компетентността да се издават нормативни административни актове ще се прехвърли на друг орган – „МС да издаде Инструкция, … съгласно Закона за нормативните актове“.

Може би най-характерната черта на системата на нормативните актове е тяхната йерархичност. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби; нормативните актове на отделните министри (по низходяща йерархия) са: правилници, наредби, инструкции. Министрите издават и заповеди.

 С оглед на фактическата обстановка, предложените частични промени може би няма да доведат до търсената или по-скоро декларирана „устойчивост“.

 За да е устойчива Политиката, съответно ППЗПП, може би са необходими значителни промени в разглеждания подзаконов нормативен акт, особено в частта за синхронизиране на работата и ясно дефиниране на правата и отговорностите на всички държавни органи, посочени в документа; наложителна е промяна в скалата за формиране на балните оценки (възнагражденията), за да се преустанови приложението на алгоритъм, които насърчава недобрия стил на управление на публичното предприятие – поддържане на контролиран негативен тренд от до 5% за всяко текущо тримесечие спрямо предходното; променени и ясно разписани разпоредби и процедури ще преустановят практиката, нормите в ППЗПП да се тълкуват разширително и избирателно от АППК (в зависимост от това, който задава въпросите), като тези становища все още не се публикуват на страницата на АППК; необходими са и други промени, особено в частта на процесите по бизнес планиране (бизнес програмите), оповестяването на информацията и т.н.