Становище на Камарата на архитектите в България по проекта на НИД - част 1

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,

По повод провежданите обществени консултации по проект за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС), на основание чл. 5, т. 6 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), Камарата на архитектите в България (КАБ) представя становище.

Общият ни коментар по проекта е, че е необходимо той да бъде преразгледан и да не бъде внасян за приемане в предложената редакция. Считаме че предложените изменения и допълнения не постигат целта, декларирана в доклада към проекта –  да бъде усъвършенствана нормативната уредба с оглед подобряване прилагането на изискванията на чл. 6, ал. 3 от Директива 92/43/ЕИО относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

Измененията и допълненията на Наредбата за ОС като цяло ще доведат до още по-голямо формализиране и бюрократизиране на процедурите по оценки за съвместимост и на процесите по устройствено планиране и инвестиционно проектиране, без да изпълнят същностната си цел - да се оцени въздействието на плановете и проектите върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на местата от Натура 2020.

С изменението и допълнението на чл. 2 – предвидената нова т. 3 на ал. 1 и изменението на ал. 2 от проекта, се разширява кръга от имоти, за които задължително се изисква процедура за оценка за съвместимост (ОС) – всички имоти с промяна на начина на трайно ползване от вида ливади, пасища и мери, и всички имоти за земеделски земи и горски територии, за които се предвижда промяна на предназначението. Не малка част от подробните устройствени планове са свързани именно с промяна на предназначението на тези територии. Неприемлив според нас е задължителният характер на процедурата за ОС за всички имоти, които попадат в такива територии. Това ще доведе до ненужно прилагане на процедурата в цялата страна за всички имоти и свързаните с тях инвестиционни намерения, намиращи се извън границите на защитените зони, което не е в съответствие и с изискванията на Директивата.

Становище на Камарата на архитектите в България по проекта на НИД - част 2

Новият задължителен характер на процедурата за ОС, съчетана с неяснота за резултата от нея, е съпроводена и с нови изисквания за подаване на Уведомление в 1 екземпляр на хартиен носител и 2 екземпляра на електронен носител (изменението на чл. 2, ал. 3). Това е неприемливо в условията на новите политики на България и ЕС за дигитализация и опазване на околната среда, още повече, че Уведомлението се отнася за процедура за преценка дали изобщо да се премине към процедура за оценка за съвместимост. Тази процедура може да се извърши много по – лесно и изцяло по електронен път – без допълнителна административна тежест.

С изменението и допълнението на Наредбата за ОС се утежняват изискванията за документите по преценката за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони, което от своя страна ще доведе до оскъпяване на процедурите.

Увеличаването на административната тежест, чрез въвеждането на задължителна процедура по ОС и предвижданите допълнителни документи и действия от възложителя, не е отбелязана в оценката за въздействие към настоящия проект, което считаме за нарушение на изискванията на Закона за нормативните актове.

По отношение на „контролния лист“ по чл.2, ал. 2 – проектът за изменение и допълнение на Наредбата за ОС не предвижда кой е задълженият да го изготви субект - дали е компетентният орган по процедурата или възложителят. При прилагане на разпоредбата това ще е много сериозен проблем, тъй като, ако се изисква попълването му от възложителя, той не е в състояние и не разполага с механизми за набавяне на изискуемата информация за преценка на кумулативния ефект на инвестиционното намерение (критерий 8 на контролния лист по Приложение № 1):  „Проверката за наличие на въздействие по критерий 8 се отразява с „да“, когато ППП/ИП в комбинация с други минали, настоящи и очаквани бъдещи ППП/ИП (не само от същия характер и независимо от кого са осъществявани), могат да доведат до въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони. За целите на проверката се прави описание (характеристика, брой) на взетите предвид други ППП/ИП (в същото землище, община, защитена зона), при взаимодействие с които оценяваният ППП/ИП може да окаже отрицателно кумулативно въздействие върху защитената зона.“, и на т. 2 от приложенията към него: „Списък на всички минали, настоящи и очаквани бъдещи ППП/ИП, които в комбинация с разглежданото намерение могат да доведат до кумулативни въздействия.“

При положение, че все още не съществува единен електронен регистър на ППП/ИП как и регионалните инспекциите ще са в състояние да правят проверка и описание на всички кумулативни въздействия?

Възразяваме срещу предложения субективен начин за извършване на проверката за наличие на въздействие по критерий 8 „Кумулативно въздействие“ на Контролен лист за процедурата по чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС към новосъздаденото Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2. Пораждат се сериозни притеснения за успешното й, ефективно и безпристрастното извършване.

Становище на Камарата на архитектите в България по проекта на НИД - част 3

Като професионалисти със сериозен практически опит в сферата на регулираните с наредбата обществени отношения, категорично считаме че РИОСВ няма ресурс да се справи с тази преценка. Опасяваме се, че поради липса на капацитет в РИОСВ, това практически ще бъде вменено като ангажимент на възложителя и непряко - на съставителите на документите по преценка. Как и кой може да дефинира бъдещи ППП/ИП? Как и от кого се очаква да създаде списък на  всички  минали, настоящи  и очаквани бъдещи ППП/ИП, които в комбинация с  разглежданото намерение могат да доведат до кумулативни въздействия? Как ще се осъществят на практика заложените цели при положение, че няма действаща единна синхронизирана онлайн система за съхранение и извлечение на цялата тази изискуема информация?

В допълнение, изразяваме подкрепа за това, че текстът на действащия чл. 2, ал. 1, т. 3  (нова т. 4 съгласно проекта) е запазен.  Нормата изрично предвижда, че на оценка за съвместимост се подлагат само "планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които са в съответствие с параметрите на планове, програми и проекти от по-висока степен, на които е извършена ОС и за които в крайния акт от процедурата по реда на глава втора или трета е поставено условие, изискващо изрично провеждането на оценка за съвместимост."  Засегнати от новата т. 3 на чл. 2, ал. 1, съгласно която „планове, програми, проекти и инвестиционни предложения или техни изменения или разширения извън обхвата на глава шеста от ЗООС, които не попадат в границите на защитени зони и са свързани с промяна на начина на трайно ползване на ливади, пасища и мери или с промяна на предназначението на земеделски земи и горски територии“ ще се подлагат задължително на оценка за съвместимост, би следвало да са тогава само общините без действащи планове от по-високо ниво. В областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране, това са общите устройствени планове (ОУП). Утежняване на процедурата по логиката на допълнението ще има при изработването на подробни устройствени планове за територии, които нямат ОУП.

Считаме, че проектът не разграничава достатъчно ясно случаите, при които има влязъл в сила ОУП и вече има проведена процедура по ЗООС и по ЗБР, т.е. извършена е оценка за въздействието на околната среда, екологична оценка, респ. оценка за съвместимост, съгласувана с МОСВ. В тези случаи за защитените територии има утвърдени правила за прилагането на ОУП, поради което следва да се регламентират значително по-облекчени процедури при одобряването на планове и инвестиционни намерения в тези зони, диференцирани в зависимост от категорията защитена територия, върху която попадат и вида на плана, проекта и инвестиционното предложение. Веднъж съгласувани при процедура за ОУП, различните видове територии с определен градоустройствен режим, предлагат яснота при взаимодействието си със защитените такива и няма нужда допълнително да се прави нова екологична оценка.

Това е и смисълът на визирания с изменението чл. 6, параграф 3 от Директивата: „Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територията и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.“

Уважаеми г-н Министър,

Като цяло, считаме че предложения проект трябва да се преосмисли и преработи като вярваме, че становището ни ще бъде взето предвид.