* Задължителни полета
Ще има ли регулиране на цените на стоките от първа необходимост и каква е гаранцията, че няма да бъдат спекулирани преди въвеждането на валутата?
В т.нар. "Проект на Национален план за въвеждане на еврото в Република България" липсва основна характеристика, а именно ... НЕОБХОДИМОСТ от въвеждането на еврото.
А по-точно - вътрешната необходимост ... на обикновеният българин ... а не външната необходимост (на останалите страни-членки!!!
Все пак вече и на слепият е ясно, че еврото е политическа валута ... а не икономическа!!! ДЕБАТ ЗА НЕОБХОДИМОСТА ОТ ВЪВЕЖДАНЕТО МУ, КАКТО И ПОСЛЕДВАЩОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОБИКНОВЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН ТАКА И НИКОЙ НЕ ПОЖЕЛА ДА СЕ ПРОВЕДЕ!!!
Националният план трябва да се изработи като обща стратегия на Министерски съвет, а не само на МФ и централната банка.
Сериозността в намеренията би проличала при консолидиране на всички ефекти и последствия за икономиката и обществото като цяло като ползи и определени загуби за част от засегнатите слоеве, сектори и позиции.При разработката трябва да се калибрира поне с няколко близки до нашата икономика държави, приели еврото и в процес на приемане.Както и да се прегледат добрите практики в тях и да се направи един задълбочен анализ, координиращ както препоръките на МВФ и ЕК, така и националните интереси при такава сериозна стъпка както на национално равнище, така и на международните пазари на стоки и услуги.
Вижте стратегията на Република Хърватска :
Strategy for the Adoption of the Euro in the Republic of Croatia (hnb.hr)
Надявам се да съм била полезна.
Приемането на еврото без национален референдум и против нагласите на хората е неморално и има потенциал да генерира силен евроскептицизъм. Еврото би следвало да се приеме само след като политиците успеят да убедят народа в ползата от него или да не се приема. Ако не се направи това всеки икономически проблем на страната ни ще се приписва от евроскептиците на еврото и ще се използва за генериране на евроскептицизъм и евентуално излизане на страната ни от ЕС. Моля не правете тази грешка.
Валутният борд е инструмент за фискална дисциплина. Без него България е много вероятно да повтори пътя на Португалия, Италия, Гърция и Испания, чийто държавен дълг е много по-голям от българския (като % оп БВП, не като абсолютна стойност) Еврото е валута с много проблеми, върху които няма как да влияем, освен да участваме солидарно в плащането им. Самите страни от еврозоната не спазват собствените си критерии за обща валута (критериите от Маастрихт). България няма магически да заприлича на страна с евро от Северна Европа, ще стане поредната фалирала страна с евро от Южна Европа. В Европа има страни, които са извън еврозоната, и които се развиват добре. Чeхия, Дания, Швеция са такива примери. Еврото ще развърже ръцете на политиците да харчат повече и по-безотговорно (отново, вижте примера на страните от Южна Европа). Много е наивно да се смята, че българските политици са по-отговорни и по-дисциплинирани в това отношение, наивно е също и да се смята, че нещо друго, а не възможностите за злоупотреба, са в основата на желанието за присъединяване към еврозоната.
Процедурата по начало е ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННА и няма защо да обсъждаме техническите подробности. Да се изхвърли националната валута и да се приемат свободно печатани чужди хартийки е сериозна промяна в стопанския живот на страната. Кабинета Борисов-3 (избран с подкрепа на едва 17% от пълнолетните българи) престъпно наруши Конституцията (чл.1) като подаде молба за членство в еврозоната без санкция от суверена. Първо трябва да се проведе референдум, на който да се обяснят ползите и вредите от чуждата валута и ако мнозинството подкрепи тази хрумка, тогава може да се обсъждат подробностите. Една трета от държавите в Европа - и по-малки и по-големи от България - упорито отказват да приемат еврото. Еврото е само политически "чатал" за държави като нашата и единствените печеливши ще са финасовите спекуланти.
Свободата няма цена. Политиците ни обаче явно са способни да продадат и майките си.
Според плана, срокът за обмяна на банкноти и монети в банките и пощите без такса е 6 месеца. Смятам, че за да не се ощетяват гражданите, този срок трябва да бъде поне 12 месеца.
Причината е, че има дейности и обекти, които са свързани със сезонен достъп и може да се очаква, че определени количества банкнити и монети могат да бъдат „открити“ от техните собственици при извършването на тези дейности, да речем през летните ваканции. Например когато работещи граждани успеят да си вземат отпуск да посетят възрастните си родители. Или ситуации, свързани със сънародници, които живеят в чужбина и се връщат в домовете си в България само в определен сезон. Трябва да има начин банкноти и монети, притежавани от такива хора, да бъдат лесно и удобно обменени без оскъпяване, без такси и комисионни, на гишета близо до дома. В противен случай не би било честно и би се създало чувство за горчивина към начина, по който се е осъществил прехода.
Според мен 12 месеца е разумен и добре обоснован срок за тази цел и не виждам добра причина да се разрешава на банките и пощите да събират такси за същата услуга след 6-ия месец.
"Банкнотите с номинална стойност 1 лев са извадени от обращение от 1 януари 2016 г. Те се обменят на касите на Българската народна банка по номинална стойност без ограничение на количеството, без такса и без краен срок на обмяна."
Горният текст е взет от уеб-сайта на БНБ.
Означава ли, че ще може да обменяме излезлите вече от обръщение банкноти от 1 лев в БНБ БЕЗПЛАТНО и БЕЗСРОЧНО, а намиращите се към момента на влизане в сила на еврото банкноти и монети, ще можем да обменяме безплатно само 6 месеца?
Ще бъдат ли осигурени банкноти и монети на стойност, еквивалентна на 21 млрд. лева, в рамките на тези 6 месеца.
В момента банките имат лимити за обменяне на лева в евро или обратно, над които предварително се зявява един или повече дни по-рано, дата и сума за обмяна. Ще отпадне ли този режим по време на 6-те месеца, тъй като очевидно ще затрудни клиентите на банките.
В 6 месеца има 128 работни дни, но поради това, че някои банки работят и в почивните дни, да приемем, че средно работните дни са 150.
Според НСИ, населението в трудоспособна възраст е 4139056, това над трудоспособна възраст е 1713457, т. е. населението, което би могло да обменя лева в евро, е 5852513. На база тези данни, излиза, че при равномерно разпределение на посещенията на клиентите на банките през целия период, ежедневно банковата система ще трябва да обслужва около 39017 човека. При 25 активни банки, колкото посочва БНБ, пак с условността за равномерно разпределение (което очевидно не е вярно), всяка банка ще трябва да обслужва ежедневно около 1560 човека.
Имат ли всички банки такъв капацитет? Големите банки, като ДСК (след сливането с Експресбанк), ще имат ли капацитет да обслужат всички свои клиенти за 6 месеца?
Как реално ще стои въпросът с лихвените проценти за банкови продукти в лева и в евро? Вярно, че това се споменава, ама много плахо и както се посочва, банките сами ще си определят алгоритмите за преизчисляване.
В момента например, можете да изтеглите кредит в лева или в евро и има разлика в лихвените проценти и ГПР. В ДСК ГПР в лева е 7,37%, а в евро 7,38%. Ще остане ли ГПР на 7,37% или ще се вдигне автоматично на 7,38%? Разликата не е голяма, но защо трябва да е за сметка на клиента. Банката ще решава. Между другото, таксата на ДСК за разглеждане на кредит е или 200 лв. или 100 евро. Преди приемането на еврото, очевидно в тази валута е по-скъпо.
Предлагам:
1. Да се удължи срокът за безплатна обмяна за всички банки, без БНБ на поне 12 месеца, а по-добре 18 или 24.
2. За БНБ срокът за безплатна обмяна да бъде "без краен срок на обмяна".
3. За ливените проценти изрично да се посочи в съответния/те текст/ове, че за всички банкови продукти, при превалутирането им, задължението на клиента в евро, неможе да надвишава задължението в лева, преизчислено по официалния курс на БНБ. За изпълнението на това изискване, банката да издава документ, от който изрично да е видно изпълнението на това изискване.
Не разбрах защо нефинансовия сектор е разпределен само в Министерството на икономиката. По същекво повечето работа ще бъде на Министерството на финансите, като се започне със създаване на временен национален счетоводен стандарт за преминаване към ЕВРО и се стигне дори до контрола върху цените и отчетността. Предлагам навсякъде където е визирано Министерство на икономиката за отговарящ за нефинансовия сектор, да се замени с Министерство на финансите.
Предлатам Министреството на финансите да излезе с указание или временен счетоводен стандарт за преминаване към евро.
С оглед публикувания на 05.07.2021 г. в Портала за обществени консултации на Министерския съвет /Портал/ Проект на Национален план за въвеждане на еврото в Република България /Проект/, с настоящето правим следното предложение за изменение на Проекта:
В Проекта да бъде изрично, ясно и категорично регламентирано, че приемането на единната европейска валута като законно платежно средство в България се допуска единствено и само при превалутирането на лева в евро само при настоящия фиксиран курс, при който 1 евро = 1.95583 лева и чрез прилагане на пълния цифров размер на този фиксиран курс при преобразуване, т.е. използване на всичките пет знака след десетичната запетая и след това закръгляне на получената сума до два знака след десетичната запетая в съответствие с обичайните правила.
Необходимостта от приемането на горното предложение се обосновава допълнително и от разпоредбата на чл. 140, пар. 3 от ДФЕС, съгласно която с единодушие на държавите членки на еврозоната и заинтересованата държава членка Съветът на ЕС неотменимо фиксира курса между еврото и националната валута на съответната държава и взема останалите мерки, необходими за въвеждане на еврото.
С уважение,
Екип на "Овергаз Мрежи" АД
1. Трябва да се направи пояснение върху следния откъс от текста в Плана: "С други думи, преминаването от национална валута към евро не дава на никоя договаряща страна правото да прекрати едностранно валиден договор или да промени определени договорни разпоредби." Това означава ли, че едностранното излизане от еврозоната в случай на неблагоприятен сценарий за българската държава е невъзможно? 2. Какъв ще е размерът на разходите за публичната информационна кампания за приемане на еврото и кога и къде ще се упоменат? 3. От кого ще се извършва въпросната кампания - в плана е посочено, че се предвижда предоставяне на ролята по популяризиране на подизпълнители от частния сектор, но не се споменава каква ще бъде процедурата и какви биха били рамките на предвидения бюджет за въпросните обществени поръчки? 4. Навсякъде характерът на кампанията е описан като “информационен”. Предвижда ли се реално обсъждане с представители на гражданите, бизнеса, неправителствените организации, образователните институции и други заинтересовани лица? Предвижда ли се в информационната кампания да се обсъждат освен очакваните ползи, но и възможните проблеми, които могат да произлязат от отказването от националната валута и приемането на еврото? 5. Предвижда ли се провеждането на анкетни или други допитвания до широки групи от хора както и социологически проучвания, които да дадат възможност на максимално голяма част от населението да сподели своето мнение по въпроса с премахването на българския лев и приемането на еврото? 6. По повод минимизиране на публичните разходи по приемането на еврото: "С цел да се сведат до минимум публичните разходи, свързани с въвеждането на еврото, всеки един субект, независимо дали е частен или публичен, следва да бъде отговорен за покриването на своите разходи, произтичащи от въвеждането на еврото, както и за своята организационна и техническа подготовка. Разходите, свързани с приемането на еврото в частния сектор, не следва да се компенсират от публични средства." Въпросът ни е направена ли е оценка за приблизителните разходи на бизнеса при въвеждане на еврото?
7. Според нас липсват отговори на ключови въпроси по темата като: Какъв ще е очакваният курс на лева към еврото при приемането му? Тъй като в проекта за плана е посочено, че: “Превалутирането ще се извършва чрез прилагането на неотменимо фиксирания валутен курс между еврото и лева, който ще бъде определен с изменение на Регламент (EО) № 2866/984 .”, както и че “Времеви периоди за приемане на еврото в Република България Според досегашната практика за приемане на държава членка в еврозоната, Съветът на ЕС взема решение за отмяна на дерогацията на държавата и за определяне на фиксиран обменен курс на националната валута към еврото приблизително шест месеца преди датата за членство.” От горепосочените твърдения правилно ли е да смятаме, че досегашният фиксиран валутен курс в положението на валутен борд, ще се промени без обсъждане в Българския Парламент, след като преди това решението ще бъде взето от Съвета на ЕС? Въпросът ни е каква е възможността на Българската държава да участва в преговорите и да изложи своята позиция за това какъв би бил приемливият за нас курс? 8. Защо в проекта за Плана е заложена формулировка, която де факто ощетява финансовия интерес на българските граждани и българския бизнес, като за това решение дори не се предвижда санкция на въпросното решение от Българския Парламент?
асдасдасдас
От: Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП)
Относно: Проект на Национален план за въвеждане на еврото в Република България
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Във връзка с публикувания проект на Национален план за въвеждане на еврото в Републука България (План), изразяваме следното становище от името на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Планът опитва да представи принципи и технически детайли, но не съдържа фундаментален предаварителен елемент - анализ на ползи и разходи, свързани с евентуална замяна на лева с евро като официална валута в страната. Публичните институции в България никога не са представяли такъв анализ на обществото и бизнеса, който да обосновава защо е необходимо и какви биха били ползите спрямо разходите, ако еврото бъде въведено в България в обявения целиви срок.
Освен този най-фрапиращ пропуск, който лишава българските граждани и фирми от възможност за инфомирана преценка и подготовка във връзка с предвижданата най-дълбока от десетилетия икономическа промяна в страната, прегледът на Плана разкрива още съществени недостатъци.
Първо, Планът не предвижда при какъв обменен курс левът би бил заменен от евро. Тази липса на прозрачност по основен аспект на процеса, за съжаление, създава огромни рискове и несигурност. Това продължава недемократичната практика, която в началото на 2020 г. доведе до опита за непозрачни и незаконни промени в Закона за Българската народна банка, целящи премахването на фиксирания курс на лева към еврото. Тогава последва силна обществена реакция, вследствие на която Народното събрание прие Решение (обнародвано в "Държавен вестник" бр. 10 от 4 февруари 2020 г.), задължаващо представителите на България да защитават съществуващия фиксиран курс от 1.95583 лева за едно евро при влизане и престой във валутния механизъм ERM II. Сега в Плана липсата на ангажимент за придържане към настоящия фиксиран курс при евентуална замяна на лева с евро противоречи на принципите, заложени в това Решение на Народното събрание (което формално остави отворен въпроса по какъв курс след участието на лева в ERM II еврото би заменило лева при евентуално присъединяване на България към еврозоната).
Второ, Планът не показва какви биха били разходите за гражданите и фирмите. Планът обявява принцип, че публичните и часните субекти следва да бъдат отговорни за покриване на своите съответни разходи, но не дава информация за тези разходи. Освен преките разходи на фирми и публични субекти, Планът задължително следва да посочи и косвените разходи, които в последствие биха били поети от всеки български гражданин - в степента, в която публичните и частните субекти ще прехвърлят своите разходи, от евентуалното въвеждане на еврото, към крайния потребител.
Трети съществен недостатък на Плана е обстоятелството, че той не съдържа никаква оценка за фискални ефекти и разходи от евентуалното въвеждане на еврото. Докладът към Плана на министъра на финансите твърди без аргументи, че не се очаква въздействие върху държавния бюджет. Такава позиция напълно противоречи на историческия опит от въвеждане на еврото в други страни - процес, надхвърлящ монетарните и финансови ефекти, и водещ до промени във фискалната позиция и политика във всяка държава (включително добре известните кризи на висока суверенна задлъжнялост на много държави в еврозоната). Тези ефекти, неописани в Плана, могат да произтичат както от директни фискални разходи, свързани с евентуална замяна на националната валута, така и от последващите дългосрочни промени (след отпадане на валутния борд) в стимулите, ограниченията и приоритетите на фискалната политика в България.
С оглед на гореизложеното, настояваме този проект да не бъде внасян за разглеждане в Министерски съвет, като вместо това, да започне демократичен, легитимен и прозрачен процес състоящ се от следните стъпки:
1) Да се изготви официален анализ на ползите и разходите от евентуално въвеждане на еврото в България, като този анализ разглежда както макроикономическите ефекти, така и ползите и разходите за всички слоеве на обществото, бизнеса и публичния сектор.
2) На основа на този анализ да бъде инициирана широка обществена и експертна дискусия.
3) Като естествен и демократичен завършек на тази широка дискусия да бъде проведен национален референдум относно готовността за въвеждане на еврото в България.
4) В зависимот от резултатите от проведения референдум, да бъде изготвен нов Проект на Национален план за въвеждане на еврото.
От ЕКИП оставаме на разположение за допълнителни коментари и съдействие във връзка с отстраняване на горепосочените недостатъци в документа и в общия процес.
С уважение, Стоян Панчев
Председател на УС на ЕКИП