Коментар 1

Уважаеми, Дами и Господа, напълно погрешно юристите в МОСВ интерпретират смисъла на чл.48, ал.8 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, което влиза в противоречие не само с текстове от самия закон, но и директно с разпоредбите на §1 към чл.35 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (консолидирана версия към дата 05.07.2018), за въвеждане на електронни регистри относно подаване на информация.

 По вътрешното ни право:

            Следва да си изясните, че задължения и начинът им за изпълнение от граждани и юридически лица се създават само със закон, съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/.

            В тази връзка, законодателят е вменил чрез чл.44 и чл.45 от ЗУО задължения на контролираните субекти, както е определил изрично и начинът им за изпълнение – единствено на хартиен носител, докато не се въведе във функционалност национална информационна систем "Отпадъци" /НИСО/, съобразно текста на §22 от ЗУО.

             Законодателят е делегирал права на министъра на ОСВ в чл.48, ал.1 от ЗУО да издаде наредби с които да определи само реда и образците, но не и да предопределя начина (на хартиен носител или по електронен път чрез НИСО), по който ще се изпълняват задълженията.

             За да го разберете още по-добре, ще цитирам §22 от ЗУО: §22. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Подаването на заявления и документи по електронен път се прилага след въвеждане в действие на НИСО, обезпечаваща тяхната обработка в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

             Семантичното, синтактичното и логическото тълкуване на §22, във връзка с чл.44 и чл.45 от ЗУО е, че подаването на заявления и документи по електронен път ще е възможно след въвеждане в действие (пълна функционалност) на НИСО, но няма никакъв замисъл в текстовете, че след въвеждане в пълна функционалност на НИСО, това да остане единствено възможният начин за изпълнение на задълженията по ЗУО, т.е. само по електронен път.

             До този извод, че начините за изпълнение (на хартиен носител и по електронен път) са равностойни и самостоятелни правни възможности за изпълнение на задължения, е стигнал и в мотивите си по влязло в сила съдебно Решение №411 от 10.01.2018 на Върховен административен съд, VIII отделение  по адм. дело № 4165 / 2017 (Обн. ДВ. бр.51 от 19 юни 2018г.) срещу министъра на околната среда и водите, въз основа на оспорване на текстове от Наредба 1/2014, за въвеждане на отчетност и подаване на информация по електронен път чрез НИСО

             Относно смисъла на текста от ал.8 към чл.48 от ЗУО, цитирам: "8) (изм. - ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 05.03.2021 г.) Воденето на публичните регистри по чл. 45, ал. 1, отчетността и предоставянето на информация се извършват съгласно наредбите по ал. 1 и чл. 13, ал. 1 и в случаите, определени в тях, чрез Национална информационна система "Отпадъци" (НИСО), поддържана от ИАОС."

           От текста на ал.8, във връзка с ал.1 се разбира, че в наредбите се дава правомощие на министъра на ОСВ да определя реда и образците за подаване на информация на хартиен носител или по електронен път, чрез НИСО, но не и да се определи и начина (дали да е на хартиен носител или по електронен път).

             Ето защо и към днешна дата, текстовете на ЗУО разрешават начин за изпълнение на задължения и на хартиен носител, а не само по електронен път чрез НИСО.

 Липсва текст в ЗУО, в който изрично да е посочена дата или действие, след настъпването на които отчетността и подаването на информация съгласно чл.44 и чл.45  от ЗУО, регламентиращи начина на изпълнение на задълженията чрез хартиен носител, преустановяват своето действие.

Коментар 2

            Отделно, и то флагрантно нарушение на ЗНА е със заповеди на министъра на ОСВ (Заповеди № РД-117 от 05.02.2021г. и № РД-697 от 30.06.2021г.), да се премахва възможността за отчетност на хартиен носител (начин за изпълнение на задължения позволен в ЗУО), да се определя реда за подаване на информация чрез НИСО, и още по-вече да се удължават сроковете за подаване на годишни отчети по реда на чл.23, ал.1 от Наредба № 1 от 4 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (Наредба 1/2014), чрез които Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) мотивира свои указания (изисквания) към контролирани лица по ЗУО, свързани с отчетността и предоставянето на информация, съгласно наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 от ЗУО, която следва да се извършва само чрез НИСО.

             Споменатите заповеди не са нормативен акт!!!, признат факт в официален отговор издаден от МОСВ по запитване съгласно Закона за достъп до обществена информация.

            Не ми се мисли що за юрист може да подготви и положи положителна резолюция върху подобна заповед, която за правото е нищожна …

             С настоящите предложения в Наредба 1/2014, да отпаднат текстовете регламентиращи реда и образците за водене на отчетността на хартиен носител, всъщност няма да ограничите даденото право в ЗУО, за изпълнение на задълженията и на хартиен носител, а ще направите така, че няма да можете да спечелите и едно дело по издадено наказателно постановление за не водене на отчетност.

В практиката на административните съдилища отдавна е възприето, че дадено право по закон, не може да бъде суспендирано и възпрепятствано за упражняване, чрез липса на описан ред и образци на документи за реализирането му, които се определят в подзаконови актове.

Направете си справка, какво се случи, след като общините години масово отказваха да приемат текстове в наредбите по чл.9 от ЗМДТ, за реда и образците, с които се подава заявление за начисляване на такса ТБО по количествен метод или пък за отказ от предоставяне на услуги …

За да не губите време ще ви кажа … след масови дела и загуба от страна на общинските съвети (както по същество на делото, така и по несъбрани, но планирани вземания, ведно и осъдени да заплатят адвокатски хонорари), се принудиха и приеха ред и образци.

По въвеждане в експлоатация на НИСО:

 Към днешна дата 26.07.2021г. от сайта на Агенцията по обществени поръчки е видно, че Директора на ИАОС не е внесъл документ по чл.29, ал.1 от Закона за обществени поръчки, с който се удостоверява изпълнението и приемането на резултата по обществена поръчка № 00740-2019-0020 (на АОП), с възложител – Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/, ЕИК: 831901762, с правно основание - чл. 73, ал. 1 от ЗОП, наименование на поръчката - „Надграждане на Националната информационна система за отпадъци (НИСО)“, възложена за изпълнение с Договор №3865/11.02.2020г.

Източник: … https://www.aop.bg/case2.php?mode=show_case&case_id=372532

Изводът е, че НИСО се въвежда в експлоатация, без да е във функционалност и в пълно нарушение на §22 от ЗУО, следователно и няма да може да влезе в сила нито едно оспорено в съда издадено наказателно постановление за неизпълнение на задължения чрез НИСО.

Коментар 3

По вътреобщностното право на ЕС

             Относно разпоредбите на чл.35 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (консолидирана версия към дата 05.07.2018), за въвеждане на електронни регистри относно подаване на информация.

             Текста на §1 към чл.35 въобще не премахва отчетността водена на хартиен носител, а въвежда улеснението на контролните органи, да получават информация на база записите в тях чрез създаване на регистри: Член 35 Документация 

§1 Организациите и предприятията, посочени в член 23, параграф 1, причинителите на опасни отпадъци и организациите и предприятията, които по занятие събират или превозват опасни отпадъци или извършват дейност като търговци и брокери на опасни отпадъци, водят документация с хронологична информация за:

а) количеството, естеството и произхода на тези отпадъци и количеството на продуктите и материалите, получени от подготовката за повторна употреба, рециклирането или други дейности по оползотворяване; и

б) когато е целесъобразно, предназначението, периодичността на събиране, начина на превоз и предвидените методи за третиране на отпадъците.

Те предоставят тези данни на разположение на компетентните органи чрез електронен регистър (или регистри), който следва да се създаде съгласно параграф 4 от настоящия член.

             Р. България чрез текстове от ЗУО е въвела в действие §3 към чл.35 и за причинителите на неопасни отпадъци да спазват разпоредбите на параграфи 1 и 2, поради което и контролираните лица са задължени да водят отчетност за неопасни отпадъци, както за опасните.

 Ясно е описано в чл.35, §1, че отчетността се води на хартиен носител, но при поискване на данни, субектите под контрол ги предоставят на компетентния орган, чрез създаден за целта електронен регистър.

 От наблюденията ми и публикуваните указания за работа с НИСО се вижда, че:

1. Софтуерът създаден за НИСО не издава регистрационен номер при въвеждане на данни, когато субектът ги е въвел и няма никакво доказателство какво всъщност е подал, като информация, защото се работи в онлайн електронна среда.

Т.е. НИСО не е изградена като регистър, чрез който се подават данни в декларативен характер, а като онлайн платформа за въвеждане на данни.

Този факт е отразен и в становище на Българска стопанска камара с писма изх. № 11-34-/06.04.2021 г. и изх. № 05-10-4/12.04.2021 г., в което е отразен и срива на НИСО и загубата на данни.

НИСО не е регистър, а онлайн платформа, в пълно нарушение на §1 към чл.35 от Директива 2008/98/ЕО !!!            

            2. Софтуерът създаден за НИСО е изграден за водене на регулярна отчетност, а не за подаване на данни, чрез регистърна система при изискване от контролен орган, в пълно нарушение на §1 към чл.35 от Директива 2008/98/ЕО.   

3. Софтуерът създаден за НИСО е изграден с възможност за подаване на данни чрез друго лице регистрант, което води до неавтентичност на регистърното производство по подаване на данни при изискване от контролен орган, в пълно нарушение на §1 към чл.35 от Директива 2008/98/ЕО, относно авторството на подаване на данни и авторизация/автентификация.  

Въвеждането на посредник за извършване на регистрация на контролирани лица по ЗУО в НИСО, води до извода, че НИСО не е регистър, а онлайн платформа, която ограничава и конкуренцията, като налага незаконосъобразно ограничение за начина на водене на отчетността и създаване на привилегировани бизнес структури, като за подобни случаи е компетентна Комисията за защита на конкуренцията.

Отделно нарушение е и даването на възможност за справка и извличане на електронен адрес, и изпращане на непоискани търговски съобщения от регистранти към контролирани лица, за да бъдат приобщени за обслужване. За това нарушение е компетентна  Комисията за защита на потребителите, в частта за изпращане на непоискани търговски съобщения.  

4. Софтуерът създаден за НИСО не е регистър и защото няма нормативен акт уреждащ регистърното производство и работа с регистъра.

За пример може да бъде дадена Агенцията по вписванията и регистрите към нея, както и нормативният акт, чрез който се въвеждат правила за работа с регистъра  и регистърното производство. Разликата между понятието регистър и НИСО е очевидна !

Коментар 4

ИЗВОД 1:

            Софтуерът, който изгражда НИСО е в пълно противоречие с целите  и смисъла както на §1 към чл.35 от Директива 2008/98/ЕО, така и на чл.44 и чл.45 от ЗУО

            Практически МОСВ с исканото изменение на подзаконов акт (Наредба1/2014), цели да суспендира действието на чл.44 и чл.45 от ЗУО и §1 към чл.35 от Директива 2008/98/ЕО.

Сега това се постига с абсолютно нищожните от правна гледна точка Заповеди № РД-117 от 05.02.2021г. и № РД-697 от 30.06.2021г. на министър на ОСВ.  

ИЗВОД 2:

            Дори МОСВ да изготви законопроект за изменение на ЗУО, в целеният смисъл, т.е. да се премахне начина за изпълнение на задължения чрез хартиен носител, и да бъде внесен от МС в Народното събрание /НС/, в случай на приемането му от НС, това правно положение ще е рядък случай, когато текст от директива може да се ползва с пряко действие над националните норми на държава-членка при защита на интереси на граждани и юридически лица. И без това са дълги коментарите, за да описвам правно-техническата възможност.   

            Моля всички свои колеги, както и контролирани лица по ЗУО имащи задължения да подават информация, да не оспорват в съда измененията в Наредба 1/2014, ако бъдат приети и публикувани.

            Който прочете коментарите ми в цялост, ще намери пътя за безпроблемно печелене на дела срещу контролните органи (РИОСВ) в случай на издадени наказателни постановления.

            Нека не даваме удоволствието на министъра на ОСВ, след година/две дела пред ВАС, в последния момент да измени текст от наредбата, с което действие делото да бъде прекратено … въпреки, че и на това много скоро ще бъде сложен край, чрез отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) от Административен съд София-град (АССГ).

            Министъра на ОСВ твърди, че МОСВ е на дефицит по бюджета си … очевидно се залага възможността чрез съдебни дела по оспорване на издадени наказателни постановления да увеличим още повече дефицита на министерството …

            Само така можем да принудим администрацията да работи качествено …

Предложение за промяна в чл. 12, ал. 2

Становище на БСК

Становището на БСК е публикувано на адрес https://www.bia-bg.com/standpoint/view/28962/