Обществени консултации

Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване

С предлаганата промяна на Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) ще се постигнат две цели:

1. Уреждане на обществените отношения, възникващи във връзка с безстопанствено изоставените кораби в пристанищата за обществен транспорт и пристанищата със специално предназначение в Република България.

Безстопанствено изоставените кораби са специфичен проблем за българските пристанища, тъй като в своята същност корабите представляват особена движима вещ, подчиняваща се на специален нормативен режим и свързана със значителни финансови разходи, както за оперирането й, така и за нейната поддръжка и престой в пристанище. За разлика от други движими вещи, изоставени от своя собственик на сушата, изоставените кораби се характеризират с много по-висока потенциална степен на опасност за околната среда и безопасността на корабоплаването. Следва също да се вземе предвид обстоятелството, че съгласно Постановление № 181 на Министерския съвет от 20 юли 2009 г., както е изменено, пристанищата, попадащи в обхвата на законопроекта, са стратегически обекти от значение за националната сигурност. Тези обстоятелства обосновават нуждата от създаване на специален режим за уреждане на безстопанствено изоставените кораби.

Към днешна дата, когато един корабособственик и/или корабопритежател поради различни причини се дезинтересира от своя кораб и го изостави безстопанствено в пристанище на Република България, процедурата за справяне с проблема е завеждането на морски иск за събиране на съответните неплатени пристанищни такси, възнаграждения на екипажа, вземания, свързани с разходи за извършени кораборемонтни дейности или за преместване на кораба и др. морски искове съгласно чл. 1, ал. 1 от Международната конвенция за арест на кораби, съставена в Женева на 12 март 1999 г. (ратифицирана със закон, обн., ДВ, бр. 7 от 2001 г.) (обн., ДВ, бр. 10 от 2012 г.).  Процесът по осъждане и влизане в сила на решението по отношение на корабособственик и/или корабопритежател за дължимите суми, протичащ по общия исков ред, както и впоследствие образуването на изпълнително дело, описване на вещта и продаването на кораба на публична продан съгласно Гражданския процесуален кодекс, отнема значително дълго време, през което корабът продължава да акумулира разноски. Освен продължаващото начисляване на такси и разноски за периода, в който се разглежда и решава морския иск, съответният кораб заема място в пристанището, изисква наличието на нормативно регламентиран минимален екипаж на борда и в случай на влошаване на конструктивното му състояние може да се превърне в опасност или препятствие за корабоплаването или заплаха за околната среда. Колкото по-дълго протича съдебният процес, толкова повече се понижава стойността на кораба при една евентуална публична продан и съответно възможността за удовлетворяване на вземанията на държавата, пристанищните оператори, другите кредитори и членовете на екипажа.

Основните проблеми, които ищците по искове срещу корабособственици и/или корабопритежатели на безстопанствено изоставени кораби срещат към момента, са следните:

-           липса на легална дефиниция за „безстопанствено изоставен кораб“ и ред за неговото обявяване като такъв;

-           липса на основание за изискуемост на пристанищните такси на безстопанствено изоставен кораб в пристанище за обществен транспорт и пристанище със специално предназначение, тъй като съгласно чл. 103в, ал. 3, т.1 пристанищните такси се дължат преди отплаването на кораба;

-           невъзможност за призоваване от съда на корабособственика и/или корабопритежателя на безстопанствено изоставен кораб, които в повечето случаи са регистрирани в държава на т.нар. „флагове на удобството“;

-           при образувано съдебно производство – особено дълга продължителност на съдебния процес, през която безстопанствено изоставеният кораб загубва своята стойност. Това от своя страна води до невъзможност за ефективно събиране на вземанията на иницииралите съдебното производство кредитори.

Настоящият законопроект предлага създаване на нова глава Глава XIV„а“ „Безстопанствено изоставени кораби“ с чл. 337д – чл. 337к, като с новите разпоредби ще се постигане следното:

а) дефиниране на безстопанствено изоставен кораб в Кодекса на търговското корабоплаване (чл. 337д от законопроекта);

б) регламентиране на процедурата, по която Изпълнителна агенция „Морска администрация“ обявява даден кораб за безстопанствено изоставен (чл. 337е от законопроекта) чрез издаване на индивидуален административен акт;

Тази процедура обхваща действията по установяване на контакт с корабособственика и/или корабопритежателя и администрацията на знамето (в случай, че корабът плава под чуждо знаме) и даване на достатъчен срок за прекратяване на действията по изоставяне от страна на корабособственика и/или корабопритежателя. След изтичане на този срок изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощено от него лице ще имат правомощието да издадат индивидуален административен акт, обявяващ съответния кораб за безстопанствено изоставен.

в) регламентиране на последиците от обявяването на кораб за безстопанствено изоставен, в това число:

- създаване на законово основание за изискуемост на всички вземания, представляващи основания за морски иск по чл. 1, ал. 1 от Международната конвенция за арест на кораби;

- добавяне на исковете за вземания, свързани с кораб, обявен за безстопанствено изоставен с влязъл в сила акт по чл. 337е, ал. 6, в обхвата на особеното исково производство за разглеждане на искове от съда по реда, предвиден в част Трета „Особени искови производства“, глава Двадесет и пета „Бързо производство“ от Гражданския процесуален кодекс, ускорявайки по този начин времето за постановяване на решение от съда;

- с цел разрешаване на проблема с призоваването на длъжника в производство по обезпечение на бъдещ морски иск или на морски иск по чл. 1, ал. 1 от Международната конвенция за арест на кораби, въвеждане на възможност, на основание на влязъл в сила индивидуален административен акт за обявяване на кораб за безстопанствено изоставен, съдът да приложи разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, без да призовава ответника или да му връчва съобщения по някой от останалите способи, регламентирани в кодекса;

- при произнасяне по заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания, свързани с безстопанствено изоставен кораб, съдът да не прилага разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, преодолявайки по този начин изискването длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България;

- при липса на данни за заведени по отношение на обявен за безстопанствено изоставен кораб искове или наложени обезпечителни мерки, за издадени заповеди за изпълнение и/или изпълнителни листове, или за започнати изпълнителни производства, да бъде регламентирана процедурата за продан на безстопанствено изоставения кораб от областния управител по местонахождение на пристанището, в което се намира корабът.

Чрез предложените допълнения в КТК се цели максималното запазване на стойността на изоставения кораб чрез ограничаване на разходите за неговото съхранение, освобождаването на заетото в пристанището кейово място за експлоатация по предназначение и недопускането на ситуация, в която съответният кораб остава без екипаж и поддръжка за продължителен период от време, като с това ще се намали риска той да стане опасен за корабоплаването и околната среда.

2. Със законопроекта се предлага още промяна на седалището на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – от София да се премести във Варна, както и промяна на седалището на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – от София - в Бургас. Съществуващото към момента териториално звено във Варна (за Изпълнителна агенция „Морска администрация“) и клон – териториално поделение в Бургас (за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“) ще поемат и функциите на централни управления. Вътрешната структура и разпределение на функциите ще бъдат предмет на съответните промени в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и в Правилника за устройството, функциите и дейността на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Целта на предлаганите изменения е децентрализация на държавните функции във водния транспорт.   

 

Лице за контакт:

Мария Калева
дирекция „Правна“, МТС
тел. 02/9409471
е-mail: mkaleva@mtitc.government.bg

 

 

 


Дата на откриване: 21.6.2022 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Транспорт
Дата на приключване: 21.7.2022 г.
Коментари
Добави коментар
 
21 юни 2022 г. 16:48:44 ч.
jpopov

Пълният текс.

Колеги,

пропуснали се пълнияттекст на решението, което е качено на страницата на МТС,

а то е: по точка 2:

2. Със законопроекта се предлага още промяна на седалището на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – от София да се премести във Варна, както и промяна на седалището на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – от София - в Бургас. Съществуващото към момента териториално звено във Варна (за Изпълнителна агенция „Морска администрация“) и клон – териториално поделение в Бургас (за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“) ще поемат и функциите на централни управления. Вътрешната структура и разпределение на функциите ще бъдат предмет на съответните промени в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и в Правилника за устройството, функциите и дейността на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Целта на предлаганите изменения е децентрализация на държавните функции във водния транспорт.   

Проектът на нормативен акт, заедно с мотивите за приемането му, предварителната частична оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации, съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените бележки и предложения са отразени в приложената към доклада справка.

Законопроектът е съгласуван в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като получените становища са отразени в справката, приложена към настоящия доклад.

Проектът на акт не води до въздействие върху държавния бюджет – приложена е одобрена финансова обосновка по Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Законопроектът не съдържа разпоредби, транспониращи акт на Европейския съюз, поради което не е изготвена и не се прилага справка за съответствие с европейското право.

Лице за контакт:



Мария Калева

началник на отдел „МПН“, дирекция „Правна“, МТС

тел: 02/9409471

e-mail: mkaleva@mtitc.government.bg

 

Ако позволите, ще се опитам да осмисля написаното от експертите и определено ще коменитрам този текст.