Възражение

Възражение: След като се признава , че има "Трудности при извършване на ефективен контрол и проследяване на предлагането на пазара на пчелен мед", то по смисъла на "предлаганата Наредба" излиза че правилното етикетиране евентуално би "уведомило" клиентите какво има в предлагания продукт, което го намирам за пожелателно и..наивно. Излиза също че основния проблем бил в това, какво пишело на етикета, та за в бъдеще клиентите щели да се убият да се "информират" и да ...четат етикети, докато от БАБХ щели да "съблюдават" (вероятно това просто да има етикети и дотам- те го правят и досега впрочем, но само дотам...което май не е достатъчно). Нещо не мога да си го представя това как "свободното движение на пчелен мед, и осигуряването на лесен достъп до висококачествени продукти" щяло да се види в някакъв "Ренесанс" , след като индустриалния мед /чрез тази Наредба/ се приравнява с останалия , чрез: Чл. 6. (1) При етикетирането на индустриален пчелен мед...когато мед за индустриални цели е използван като съставна част на многокомпонентна храна, наименованието „пчелен мед“ може да бъде използвано в наименованието на храната вместо „индустриален пчелен мед“

обаче:

Чл. 2.(5) Медът по ал. 4 може да има чужд вкус или мирис, да е започнал да ферментира или да е ферментирал, или да е бил прегрят.

По смисъла на тази "нововъведения" излиза че преработвателите ще могат да си го греят, допускат да ферментира и прочие и че никой няма да ги дири за това, докато производителите по всякака вероятност ще търпят рестрикции и прочие, което го намирам за типично лобиране в полза на медопреработвателите и това - с подзаконов нормативен акт. Което го намирам за скандално. 

Прецизирането на изискванията според мен не се изчерпва само до това, щото само да се цитират регламенти, а би било желателно, щото изрично да се вметнат поне основните положения...Защото не че нещо, но производителите едва ли имат време да се ровят специално за това, пък и защо е всъщност тази Наредба тогава ?!  

Би било много хубаво ако имаше някакви реални стъпки за "гарантиране на висока степен на защита на здравето на потребителите на територията на Република България", но поне аз накова нещо не видях с предложената Наредба- тя по скоро се "грижи" за удобствата на едни преработватели, вменявайки как "индустриалния пчелен мед" и "пчелния мед" можело да се смята  за едно и също, по смисъла на тази "буква на подзакона". С други думи, ако вносителя е целял да отбие номера с това нещо, то несъмнено е успял, но потребителите едва ли ще им стане по-добре и едва ли ще получат истински мед

Възражение на Бизнес оператор

С настоящата наредба  отново не постига заложените в проекта цели, а именно :

„ С проекта се цели гарантиране на висока степен на защита на здравето и правата на потребителите чрез определяне на изискванията към състава, характеристиките и наименованията на пчелния мед, предназначен за консумация от човека“ .

Прави силно впечатление опита да бъдат измити ръцете на законодателя и проблема да се замете под килима.

На пазара се предлагат продукти, чиято основна цел е да заблудят потребителя, че консумират пчелен мед , а в действителност няма и капка мед в продукта (противно на написаното на етикета – 5 или 10 % ). Ще кажете , че това не е проблем на настоящата наредба, но Вие залагате цел – Защита здравето на потребителя.  Как се защитава здравето на едно дете, което да примерно е отишло на море и си е поръчало палачинска с мед. Родителите вероятно ще са горди и щасливи, че си е поръчало палачинка с мед вместо с вредния шоколад (пълен с палмови мазнини), но какво получава детето глюкозо-фруктозен сироп , боя и аромант .

Редица научни изследвания доказват вредата от глюкозо-фруктозния сироп и го посочват като една от основните причина за разболяването от диабет тип B .

Същият „капан „ е заложен и за всеки от нас които  влезе в кафене и  си поръча чай с мед, уж по-полезно, но получава коктел от царевичен/пшеничен сироп.

Да вероятно на етикета на кофата от която вадят „меда“ за палачинската в закусвалнята е записано, че не е мед, но потребителя не знае. И да на кутия от където вадят „меда“ за чая е записано, че не е мед, но поради  малкото зрително поле на блистерите за мед Регламента позволява да не се изписва цялото съдържание на продукта.

Проблем: -

В настоящата наредба по никакъв начин не виждам този продукт съставляващ 100 % глюкозо-фруктозен сироп ( записан на етикета като 90-95 % и 5-10 % мед , но мед няма) . Отново ли продължаваме да се правим, че не виждаме каква е основната цел на продукта – ДА ЗАБЛУДИ ПОТРЕБИТЕЛЯ, ЧЕ КОНСУМИРА ПЧЕЛЕН МЕД.

Реално този продукт няма никакво друго предназначение освен заблуда на потребителя. Никой от вас не може да посочи и едно друго смисленно предназначение на този хранителен продукт ( глюкозо-фруктозен сироп + оцветител и аромант).

Да не говорим за невъзможността/нежеланието на БАБХ  да установи фалшивата храна.   При 90 % от сергиите край пътя се продава глюкозо-фруктозен сироп с различни ароманти. Почти по всички курорти и балкански пътища. Най- често без никакви етикети и без данни за производител.

И преди някой да ме обвини, че отправям безпочвани обвинения – ще ви споделя , че имам 4 години опит работа във фабрика за мед и знам как е в кухнята.



Предложение: В наредбата да се включи механизъм за проверка от страна на БАБХ   , който да грантира заложените цели – ЗАПАЗВАНЕ на здравето на потребителя.

Да се заложи и ред за проверка на сигнали и оплаквания.

Не може да очаквате , че ще се гарантира здравето на потребителя само с един етикет. По тази логика аз спокойно мога да взема бяла блажна боя  и да й сложа етикет „ Биволско мляко“ и да я продавам без БАБХ да има проблем с мен ( нали все пак етикета е изцяло написан съгласно регламент 1169/2011г.