Доказване на ниски доходи

Предвидено е доказването на ниски доходи да става с официален документ, но не е посочено кога трябва да е издаден този документ. И по този начин се дава възможност хора, които вече не получават месечно социално подпомагане, да представят стари документи за предоставено такова подпомагане.

За да не се допуска злоупотреба с права, предлагам в изречение първо на чл. 13, ал. 2 след думите „официален документ” да се добави „издаден най-много един месец преди това и”. Така текстът на изречение първо в алинеята би добил следния вид:

„Ценовият пакет по ал. 1 се предоставя само на лица, които представят на предприятието официален документ, издаден най-много един месец преди това и доказващ, че са с ниски доходи.” 

Цени за хора със специални нужди и/или ниски доходи

В ал. 2 и 3 на чл. 9 е посочено до какъв максимален размер достъпните цени по чл. 3 могат да бъдат по-ниски от стойността на същите услуги, предлагани при обичайни търговски условия. Но не е посочен минимален размер.

Аналогични са и разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1.

По този начин се дава възможност предприятията по чл. 3 да определят „достъпни цени”, които да се различават минимално, дори чисто символично от стандартните търговски цени.

Ето защо, с цел осигуряване на по-високо ниво на защита на интересите на ползвателите на тарифните планове по чл. 3, предлагам в чл. 9, ал. 2 и 3, в чл. 12, ал. 1 и в чл. 12, ал. 1, преди „до” да се добави „от 30”.

По този начин ще се гарантира, че достъпните цени по чл. 3 ще бъдат с най-малко 30 на сто по-ниски от стандартните търговски цени.

Глава втора – бележки и коментари

В глава втора, където се регламентират общите принципи за начина на определяне и изменение на цените и ценовите пакети на универсалната услуга, се използват различни показатели за индекс на потребителските цени, което води до неяснота относно точното прилагане на методиката.

Става въпрос за следните показатели:

1. Индекс на потребителските цени (ИПЦ) – този показател служи като официален измерител на инфлацията в Република България;
2. Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) – този индекс е сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС и представлява един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на Република България към еврозоната.

В т. 6 на чл. 5 от методиката се говори за „влиянието на индекса на потребителските цени”, т. е. би трябвало да става въпрос за показателя ИПЦ. Същото понятие се използва и в чл. 6, като в т. 1 от него се прави препратка към чл. 7, където е уреден реда за определянето на този показател.

Но в чл. 7 се говори за „хармонизиран индекс на потребителските цени”, т. е. за ХИПЦ, а не за ИПЦ.

Освен това навсякъде в глава втора под „изменение” се разбира единствено увеличаване на цените, но не и намаляване. И така на практика предприятията по чл. 2 се лишават от възможността да определят по-ниски цени на предлаганите от тях услуги по чл. 182, ал. 2 от ЗЕС, от което без съмнение биха имали полза всички потребители на тези услуги, както и би се стимулирала свободната конкуренция.  

Възразявам срещу възможността, предвидена в чл. 7, ал. 2, да се използва прогнозният индекс на инфлацията на Министерството на финансите, тъй като отчитането на влиянието на индекса на потребителските цени трябва да става на базата на реални данни.

Глава втора – предложения

С оглед на направените по-горе бележки и коментари по глава втора от методиката предлагам чл. 6 и 7 да се променят по следния начин:

„Чл. 6. (1) При определяне на цените по чл. 5 предприятията по чл. 2 спазват следните изисквания:

1. Цените могат да се променят на период не по-кратък от една година, освен в случаите по ал. 2;

2. Предлаганите нови цени не могат да надвишават пределния размер, определен съгласно чл. 7.

(2) Цените могат да се променят и на период по-кратък от една година в случай на нарастване на месечния индекс на потребителските цени с 10 на сто или повече.

Чл. 7. (1) Извън случаите по чл. 6, ал. 2 пределният размер на предлаганите нови цени се определя по следната формула:

P_t = P_t-1 X (1 + ИПЦ_сг12), където:

Р_t – предлагана нова цена;

P_t-1 - действащата цена към момента на внасяне на предложението за промяна на цените;

ИПЦ_сг12 е общият средногодишен индекс на потребителските цени за предходните 12 месеца, определен и публикуван от Националния статистически институт (НСИ) към момента на внасяне на предложението за промяна на цените.

(2) В случаите по чл. 6, ал. 2 пределният размер на предлаганите нови цени се определя по следната формула:

P_t = P_t-1 X (1 + ИПЦ_м), където:

Р_t – предлагана нова цена;

P_t-1 - действащата цена към момента на внасяне на предложението за промяна на цените;

ИПЦ_м е общият индекс на потребителските цени за предходния месец, определен и публикуван от Националния статистически институт (НСИ) към момента на внасяне на предложението за промяна на цените.