Неясни моменти и техническа грешка

"Индекси на разходите в строителството" и "Индекс на цени на производител на вътрешния пазар на строителни материали" имат различни стойности за дадено тримесечие. Не е ясно при какви условия ще се изполват едните индекси и при какви другите?

Какво се разбира под "приети дейности", с какъв документ следва да се удостовери приемането и кой трябва да го е приел? По-голяма част от протоколите по време на строителството не се подписват от Възложител, той - Възложителят реално приема извършената работа с акт образец 15. Към датата на този акт ли ще се прави индексация. Или за всяка дейност /вид СМР ще се оформя документ за приемане на дейността, към датата когато конкретната СМР е завършена /т.е. преди акт 15/

Коя стойност се има в предвид за индекса Iо за 31.12.2020г. - тази за четвърто тримесечие на 2020 г. ли?   

В приложение 1 за 2-ро тримесечие на 2020г. е допусната техническа грешка индексът е 103,95

Коментар по проекта на Методика

1. В чл. 3 от Методиката са посочени два различни индекса - "Индекси на разходите в строителството" и "Индекс на цени на производител на вътрешния пазар на строителни материали" с различни стойности. Не става ясно кой от индексите кога ще се прилага.

2. В чл. 4 от Методиката не е ясно коя стойност следва да се приложи към 31.12.2020г. за индекса I_o– за 4^-то тримесечие на 2020 г.  или за 1^-то тримесечие на 2021г.

3.В § 3 от Методиката е записано, че на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. Ако същите дейности са приети и платени, това означава ли, че изпълнителят може да поиска актуализация и на платените дейности, понеже са приети след 30.06.2021г.

Нека категорично се запише в Методиката, че платени дейности не подлежат на актуализация.

4. Не става ясно с получения процент от формулата какво следва да се актуализира:

- сумата по съответната фактура на приетите дейности

- единичните цени от количествено-стойностни сметки

И в двата случая може да има приети дейности или единични цени в КСС, в които няма включени строителни материали.1 (пр. Разриване на земни и скални маси, натоварване с багер на земни и скални почви и строителни отпадъци, рязане на асфалтова настилка и др.)

Становище по Проекта на методиката от ББАПБ

В проекта на  МЕТОДИКА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЦЕНАТА НА ДОГОВОР ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА ПРИ ИНФЛАЦИЯ се дават насоки във връзка с индексирането на цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. по договори с обект Строителство, сключени при условията на Закона за обществените поръчки. Необходимостта от изменението на цените е в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договорите.

С цел прецизиране на текстовете и избягване на спорни моменти при тълкуването на методиката, Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ отправя следните бележки:

Точка 1:

Чл. 2. За изменение на цената на договор по чл. 1 се прилага коефициент на тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи съгласно таблицата. Коефициентът се прилага към стойността на целия договор.

Коментар:

От записаното в чл. 2 от Проекта на методиката не става ясно кога и при какви условия се прилага коефициентът на тежест на строителните материали.

Индексацията би следвало да обхваща изменение на цените при наличие на:

1. Нов договор, който предстои да бъде сключен, при проведена процедура преди влизане в сила на настоящата методика;

2. Сключен договор преди влизане в сила на настоящата методика, по който все още няма изпълнени строително-монтажни дейности;

3. Сключен договор, който е в ход на изпълнение и за него има изпълнени строително-монтажни дейности след 30.06.2021 г.

4. Сключен договор, който е изпълнен и недействащ към момента на влизане в сила на настоящата методика, но за него има изпълнени строително-монтажни дейности след 30.06.2021 г.

С оглед на горното предлагаме следното изменение:

Чл. 2.  За изменение на цената на договор по чл. 1 се прилага коефициент на тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи съгласно таблицата.  За договор за обществена поръчка, който предстои да бъде сключен, както и за сключен договор, по който все още няма изпълнени строително-монтажни дейности, коефициентът се прилага към стойността на целия договор. За договор с извършени дейности, коефициентът се прилага към стойността на приетите дейности след 30.06.2021 г.

Точка 2:

§ 3. На изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г.

Коментар:

Във връзка с предложеното по-горе изменение на чл. 2 от Проекта на Методиката, както и за да се внесе повече яснота е необходимо да се направи изменение и допълнение в § 3, както следва:

§ 3. На изменение подлежат цените на:

- Нов договор, който предстои да бъде сключен, при проведена процедура преди влизане в сила на настоящата методика;

- Сключен договор преди влизане в сила на настоящата методика, по който няма изпълнени строително-монтажни дейности;

- Изпълнени строително-монтажни дейности след 30.06.2021 г. по сключен договор, който е в ход на изпълнение;

- Изпълнени строително-монтажни дейности след 30.06.2021 г. по договор, изпълнението по който вече е приключило и договорът не е действащ.

Предложение за промяна

Съгласно ЗОП

Чл. 117а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.) (1) В случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет.

(2) Когато в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1 възложителят предвижда клауза за изменение на цената във връзка с инфлацията по ал. 1, той може да обвърже тази клауза с методиката по ал. 1.

Съгласно чл. 117а, изменение на цената на договор за обществена поръчка /без да е конкретизирана област „Строителство“/  в случаите по чл. 116, ал.1, т.1, 2 и 3 става само и единствено съгласно настоящатата методика, а тя касае само договори в областта на строителството.

В настоящата методика не става ясно как ще бъдат изменяни договори, които не са за строителство, но в тях разходите за горива и ръста на минималната работна заплата имат значителна тежест при формиране на цените - например комунални и транспортни услуги?

В Доклада  на Министъра  на МРРБ,  публикуван към Методиката е посочено, че в  средногодишен план инфлацията в промишлеността през 2021 г. спрямо 2020 г. е 16.36 %.

В тази връзка предлагам:

В чл.1 да отпадне текста в края на  „за строителството“.

Чл. 1 да остане във вариант:

 Чл. 1. С методиката се регламентира начинът за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора.

Да се добави чл.5 със следното съдържание:

Чл.5.  За индексиране на разходите по договор  за услуги съгласно чл. 1 да се използва средногодишен процент на инфлация в промишлеността.

Уточнение

Моля, да се уточни, че Методиката се отнася и за изменение на цените по рамкови споразумения.

Защо само по договори за строителство?

Ще ме извинявате, ама къде точно в разпоредбата на чл. 117а от ЗОП се споменава строителство. Това, че в дебатите по предложението на ЗДЗОП (обн., ДВ, бр. 62/05.08.2022г.), се акцентира основно на този вид договори не означава, че по реда на ЗОП се сключват единствено договори за строителство. Освен цените на строителните материали се променят и цените на други материали формиращи стойности на договори за доставки и услуги с най-различен предмет. Методиката следва да съдържа насоки или способи за индексиране на цени по всякакъв вид договори сключени по реда на ЗОП.

Становище по проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за изменение на ц

1. В чл. 3 от Методиката са посочени варианти за избор на индекси на цени на производител на вътрешния пазар или индекси на цени на производител на международния пазар. Не става ясно как възложителят следва да установи произхода на стоките и материалите, вложени в изпълнението на строително-монтажните работи, предвид че изпълнителите нямат задължение да декларират тези данни в офертите си. 

Посочената неяснота предполага бъдещи съдебни спорове между страните относно коректното прилагане на съответните индекси и реализиране на отговорност спрямо възложителите. Посоченият източник Евростат дава информация за индекси на цени на производител на европейския пазар, а не на международния пазар.

2. В приложение № 1 към чл. 3 на Методиката са посочени индекси на цени на производител на вътрешния пазар на строителни материали за 2020 г. и 2021 г., като стойностите са посочени до втори знак след десетичната запетая. Данните от уеб страницата на Националния статистически институт се генерират с точност до първи знак след десетичната запетая.

3. В чл. 4 от Методиката, при представяне на математическото уравнение за увеличение на цените, в описанието на коефициента Кn е използван израз „изменение на строително-монтажните работи“, което е неотносимо към текста на чл. 1 от същата методика. Съгласно методиката на  изменение подлежат цените на строително-монтажните работи, а не самите строително-монтажни работи.

В описанието на коефициентите Кn и I0 се използва терминът „приети“  СМР, от което може да се направи извод, че на изменение подлежат и цените по приключени и разплатени договори за обществени поръчки за строителство.

Следва продължение.....

Становище по проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за изменение на ц

4. Методиката е непълна, предвид текста на  § 2 от ПЗР към Закона за допълнение на ЗОП (ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.). Методиката определя начин за изменение на цени единствено при договори за обществени поръчки с обект строителство, но не и на рамкови споразумения. Следва да бъде отчетено, че договор за обществена поръчка по смисъла на чл. 112 от ЗОП и рамково споразумение съгласно чл. 81 и следващите от ЗОП са различни правни институти и имат различна цел.

Рамково споразумение е споразумение, сключено между един или повече възложители и един или повече изпълнители с цел да се определят условията на поръчките, които ще се възложат през определен период, включително относно цените, а при възможност – и предвидените количества.

Договорът за изпълнение на обществена поръчка цели придобиването от един или няколко възложители на строителство, доставки или услуги от избрани от тях изпълнители.

Рамковото споразумение представлява инструмент за последващо възлагане на конкретни обществени поръчки през периода на действието му, но в него са определени максималните ценови параметри на бъдещите договори, които ще се сключат въз основа на него. 

Индексирането на цените на конкретни договори,  сключени въз основа на рамково споразумение може да  доведе до надвишаване на цените по самото рамково споразумение, респективно до нарушение на разпоредбата на чл. 82, ал. 9 от ЗОП, съгласно която „В случаите на сключване на договор въз основа на рамково споразумение страните нямат право да променят съществено по смисъла на чл. 116, ал. 5 условията, определени в него“.

Законодателят прави ясно разграничение между двата института и с разпоредбата на чл. 255, ал. 4 от ЗОП, съгласно която “Възложител, който въз основа на рамково споразумение сключи договор, в който условията се различават съществено от тези, определени в рамковото споразумение, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв.“.

Допълнителен аргумент за необходимостта от включването на рамковите споразумения в обхвата на Методиката са разпоредбите на чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗОП към които препраща разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от ЗОП. Видно от съдържанието на посочените разпоредби, предвидените в тях основания за изменение са относими както към договорите за обществени поръчки, така и за рамковите споразумения. Това недвусмислено потвърждава приложимостта на чл. 117а, ал. 1 от ЗОП към института на рамковите споразумения.

5. Видно от въведената в чл. 4 от Методиката формула, е предвиден коефициент Kn, който съставлява изразената в проценти стойност, приложима към приетите за изменение строително-монтажни работи. От така посоченото описание не става ясно какво следва да се има предвид под „приети дейности“ – реално изпълнени дейности или приети за допустими и подлежащи на изменение стойности. В случай, че приети дейности се тълкува като изпълнени, следва да бъде отчетено, че това води до стесняване на приложното поле на Методиката, като прави недопустимо искане за изменение на бъдещи строително-монтажни работи. В условията на подобна хипотеза, изпълнителите по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения биха били поставени в изключително несигурно и неизгодно положение. Отделно по този начин би било ограничено действието на разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от ЗОП, доколкото всяко изменение може да се прилага и за бъдещо изпълнение на договор или рамково споразумение.

Съгласно методиката на индексиране подлежат цените само на приети строително-монтажни работи, което автоматично изключва индексирането на цени на строително-монтажните работи по рамкови споразумения, тъй като при рамковите споразумения няма конкретно изпълнение  / приемане на строително-монтажни работи.

Следва продължение ......

Становище по проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за изменение на ц

6. Не става ясно кой следва да е приложимия индекс по смисъла на  чл. 3 и параграф 2, изречение второ от ПЗР на Методиката, в случай на подадена оферта преди 31.12.2020 г. Съгласно текста на параграф 2 в този случай се прилага индекса към 31.12.2020 г., но в приложение 1 към чл. 3 от Методиката липсва информация за индекс към посочената дата. Налична е информация за индекс за IV тримесечие на 2020 г. и средногодишна стойност. В този смисъл, считаме за необходимо в текста на чл. 3 и в параграф втори да бъде изрично посочено кой от двата индекса е приложим за оферти подадени преди 31.12.2020 г.

7. Параграф 3 от Преходни и заключителни разпоредби на Методиката указва, че на изменение подлежат цените на извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. При тълкуването на параграф 3 може да се направи извод, че на изменение подлежат и цените по приключени и разплатени договори за обществени поръчки за строителство Това би довело до противоречие с разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗОП, съгласно която възложителите изпращат за публикуване обявление за приключване на договор за обществена поръчка в 30-дневен срок от изпълнението на договора или рамковото споразумение.

Отделно от горното считаме, че разпоредбата на параграф 3 от Преходни и заключителни разпоредби на Методиката противоречи на параграф 2 от ПЗР към Закона за допълнение на ЗОП (ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) и ограничава действието на разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от ЗОП по време. Съгласно параграф 2 от ПЗР към Закона за допълнение на ЗОП (ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) Методиката по чл. 117а, ал. 1 се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3, сключени преди влизането в сила на този закон. Видно от текста на разпоредбата, законодателят не е предвидил каквито да било ограничения в прилагането на методиката, нито спрямо конкретен период, нито спрямо изпълнението на дейностите.

Индексация на цените при ремонт на църкви

Във връзка с проведени разговори с Министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков и Заместник-министър Десислава Георгиева, настояваме отново местните поделения на вероизповеданията, юридически лица - църкви получатели на безвъзмездна помощ по подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., възложители по процедури за избор на изпълнители на СМР по ПМС № 160/2016 г. също да бъдат включени в постановлението, доклада и методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация.

Александър Палчев - член на работната група към Св. Синод

Необходимост от включване на МЕХАНИЗАЦИЯ в индексационната формула

Фокуса на „Проект на Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация“ е върху цената на строителните материали, като е отчетена средна тежест на материалите в стойността на договорите от 60%.  Останалите 40% са разходи за труд и механизация, като има сектори в строителството, където ръчния труд е минимален и основното перо формиращо себестойнността на работата е от механизирано извършени строително-монтажни дейности.

Към настоящия момент всички останали политически, здравни и военни кризи са изместени от кризата по отношение на горива и енергия, като се изправяме пред предизвикателство не само по отношение на цените, но и осигуряването на суровините. Без включване на механизация в Методиката за индексация в строителството се рискува обезпечаване на договорите със строителни материали, без да бъде възможно влагането им, поради невъзможност строителната техника да работи без горива, енергия, профилактика, ремонти и обновяване.

Необходимо е следното изменение:

„Чл. 1. С методиката се регламентира начинът за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, труд и механизация, формиращи стойността на договора за строителство.“,

като всички последващи клаузи отразят включването на труд и механизация в Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация.

По отношение на инфлационната формула:

Така разписаната формула в Чл.4. предполага изменение на цената на договор за обществена поръчка на всяко едно тримесечие, при наличие на приета дейност. При комплексни договори с много видове дейности, прекалкулирането на например 2 000 позиции при приемането на една строително-монтажна дейност е предпоставка за допускане на грешки и закъснение на плащания към изпълнители,което би довело до фалити на строителни фирми.

В Чл.4. е записано „В случаите на последващо индексиране за I_o  е стойността на индекса към последното приложено изменение;“. Ако даден вид дейност е приета, индексирана по формулата и платена от Възложителя по договора, какво се има предвид под „последващо индексиране“?

Ако се има предвид частично приемане, например 50% от дейността, следва да се поясни, че стойността на дейността се индексира изцяло (100%) към съответното тримесечие на приетата частично дейност, като при последващо индексиране на останалите 50% от дейността, I_o е стойността на индекса към последно приложено изменение.

За I_o е указано, че е стойността на индекса към 31.12.2020г., като не е ясно дали следва да се приложи индекса за 4-то тримесечие на 2020г. или за 1-во тримесечие на 2021г. Ако се приеме, че следва да се приложи за 1-во тримесечие от 2021г., то дейности извършени през месеци януари, февруари и март на 2021 не се индексират и това противоречи на приетата начална дата на инфлационните процеси, а именно 31.12.2020г.

При изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлацията, как следва да се процедира авансовото плащане по договора, което е процент от стойността на договора? При настоящите индекси на инфлация е възможно стойността на един договор да се измени от 10% до 70%.  При договорено авансово плащане от 10% върху стойността на договора, следва ли да се доплати разликата до достигане на 10% от стойността на изменената цена?

Коментар по проект на Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация

1. В § 3 от Методиката е записано, че на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. В случай, че в рамките на действащ договор за обществена поръчка са приети дейности след 30.06.2021 г. и съответно са платени по договора, актуализация следва ли да се прави на вече платени дейности, приети след 30.06.2021 г. ?

2. Размерът на изменението на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, определена по формулата от Методиката, следва ли да се прилага към стойността на целия договор, или е възможна актуализация на цените само на конкретни СМР към момента на извършване на актуализацията?

3. Неколкократно в методиката е използван израза „приети дейности“. На индексация подлежат цените само на извършени и приети дейности, след 30.06.2021 г.или и дейности, за които предстои изпълнение, т.е. съществува ли възможността да сеиндексира цената на предстоящи за изпълнение дейности преди тяхното изпълнение по действащ договор след приемане на Методиката към датата на индексация, с коефициента приложим към момента на индексацията? В случай, че индексацията се прави занапред, подлежат ли същите дейности на повторна индексация при съществено увеличение на цените на основните стоки и материали, формиращи цената за конкретните СМР? В случай, че Методиката позволява индексация на цените само след изпълнението на дейностите, следва да се предвиди и възможност за индексация на цените, чрез сключване на допълнително споразумение за предстоящи дейности по сключен договор за обществени поръчки, тъй като в противен случай би последвал отказ за изпълнение на дейностите от страна на Изпълнителя и прекратяване на договора. Това ще е породено от факта, че за реализирането на дейностите за големи инфраструктурни обекти от страна на Изпълнителя се изисква инвестиране на съществени финансов средства с цел осигуряване на необходимите материални и човешки ресурси, без гаранция зафинансовото муобезпечаване,чрез сключване на допълнително споразумение за индексация на цените и за предстоящи дейности по действащ договор за обществена поръчка. Индексацията на цените на предстоящи дейности по действащи договори ще бъде предпоставка и възможност за качественото и успешно изпълнение на редица действащи договори към настоящия момент.

4. В обстоятелствата на сключен договор за обществена поръчка, чието изпълнение е разделено на етапи, могат ли да бъдат предмет на индексиране цените на дейности, за които предстои изпълнение, но не е осигурено финансиране?

За гарантиране на високо обществената значимост и правилното тълкуване и прилагане на Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация от всички заинтересовани страни, моля да бъдат отразени горецитираните коментари в проекта на Методиката.

Предложение за промяна

Законодателят с последните промени в ЗОП е натоварил изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет да изготви Методика за индексация на договори за обществени поръчки.Идеята е механизмън да важи за вече сключени договори за строителство, ремонт, реконструкция и модернизация, доставка и услуги. Въпреки заглавието на проекта за Методика обаче, в съдържанието й се говори само и единствено за компенсация на договорите за строителство, като предлаганият проект е изцяло подчинен на индексиране на цените на съответните СМР, разпределено по отделните категории.

В предлагания проект липсва какъвто и да е механизъм, който да даде възможност да бъдат индексирани вече сключени договори за доставки и услуги, които не по-малко от договорите за строителство се нуждаят от индексации.Още повече, че договорите за изпълнение на различни услуги са в пряка зависимост от множество фактори (цени на ел.енергия, горива, ръст на МРЗ, осигурителна тежест и т.н.).През 2022 г. се запава тенденцията съм погресиращо нарастване на цените в целия промишлен сектор.Ако вземем предвид данните в средногодишен план инфлацията пред 2021 г., спрямо тази през 2020 г. е 16,36%. Предвид на изложеното правя следните предложения за промени в проекта на Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация:

1.В чл.1 да отпадне текста в края "за строителство", като той да придобие следната редакция:"Чл.1.С методиката се регламентира начинът за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора."

2.Чл.2 да бъде редактиран в смисъл, който да обхваща не само договорите за строителство, а и договорите за услуги, в които задължително да попадат и тези, свързани с предварителното третиране на смесени битови отпадъци, както и събирането и транспортирането им. При тези договори е удачно да бъде приет коефициент за индексация спрямо годишната инфлация.Понеже подобен вид договори обичайно за дългосрочни следва да се помисли и в посока на ежегодна индексация, а не еднократна предвид залагането на необходимите средства за това в бюджетите на възложителите.Ако е необходимо да бъде разработено приложение към Матодиката, което да отчита спецификите на отделните браншове.

3.Да се създане нов чл.5, със следното съдържание: "Чл.5.За индексиране на разходите по договор за услуги, съгласно чл.1 да се използва годишния процент на инфлация.

Липсата на яснота ще доведе до спорове и методиката няма да постигне описаната в мотивите цел

Общо. Методиката явно е резултат на множество преработки, редакции с изтриване и допълване, при което крайният резултат е неясен, противоречив и няма да води до осигуряване на правна сигурност и справедливост. Напротив – ще бъде поле на спорове и проблеми по договорите, позволявайки различно тълкуване (на който, както му е изгодно) поради липсата на задълбоченост и приложимост на предложението. Изведените правила не могат да се използват общо от всеки, тъй като не отразяват спецификата на различните видове договори и условия по тях.

По чл. 2. Така дефинираните видове строежи и усреднени проценти към тях не позволяват обективност и справедливост. Съгласно чл.137, ал.1 от ЗУТ, и в Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя, на Централния регистър строежите са разпределени по групи и категории, които в методиката не са обхванати. По този начин не са обхванати редица видове строежи като метро, язовири, депа за отпадъци и др.  Не е отчетена различната сложност на обектите, така като е по категории. Изброените обекти от градска среда (междублокови пространства, паркове и детски площадки) са приравнени към автомагистралите, които строежи са несъотносими едни с други. 

По чл. 3. За изменение цената на договор се прилагат индекси на цени на производител на вътрешния или международния пазар. Не става ясна препратката към „Индекс на разходите в строителство“. Бегло се реферира към ЕВРОСТАТ, без да става ясно кога и кой индекс от Евростат се използва и това ли се има предвид с „производител на международния пазар“ в изречение първо на чл.3. Кой и как взема решението кой индекс да се използва.

По чл. 4. В чл. 4 трябва да се уеднакви формулировката – договорът ли се индексира или поетапно – само изпълнените към него дейности.

Ако първоначално се индексира целият договор тогава следва да има сключен анекс към него, което не е изрично записано в методиката. Тогава всяко последващо индексиране, както е посочено в легендата за I_o е стойността на индекса към последно приложено изменение (документирано с анекс за всички дейности, вкл. оставащите за изпълнение).

Това не би било коректно при индексиране на отделни (изпълнени и приети) дейности, които се приемат например на месечна база. Тогава I_o трябва винаги да е един и същ базов индекс, към който се отнася индексирането – напр. декември 2020, а не към предходен акт за плащане, защото се индексират дейности, които не са били изменени към предходния акт. В този случай, изречение последно към  I_o  не е релевантно, следователно е неприложимо.

По част от договорите за да се приемат дейностите има определени прагове (минимален размер на сумата за плащане, след приспаднати суми за аванс и/или задържани суми като гаранция за добро изпълнение), които да се постигнат. Когато този праг е висок, тогава за да се заработи въпросната сума за плащане тримесечието може да се надхвърли. Въпреки това при отнасяне към индекса за  определено тримесечие, както е дефинирано „тримесечието в което са приети дейностите“, също така следва да се върне назад поне времето необходимо за преглед на актовете от надзора на обекта и одобрението от инвеститора, което при големи обекти е минимум 45 дена. Би могло да се съобразява за съответния обект, стига да е предвидено по този начин. В противен случай може да настъпи дисбаланс.

По отношение описание на K_n – „….стойност, приложима към приетите за изменение строително монтажни работи …“. Какво се разбира под приетите за изменение. Ако коефициентът на тежест на строителните материали се прилага към стойността на целия договор, това означава всички строително монтажни работи към които се отнася съответния процент. Ако след приемане на методиката тепърва се разсъждава кои работи подлежат на индексация и кои не, и ако не се индексират част от дейностите, съответния коефициент на тежест може да не бъде постигнат. Оттам ще е предмет на спорове кое подлежи на индексиране и кое не. Да се уточни изрично за да не се злоупотребява. Трябва да се разгледа как се процедира при дейности касаещи само доставка.

§ 3 от преходни и заключителни разпоредби. При условие, че началото за наличие на инфлация се приема 31.12.2020, дейности изпълнени и приети в периода до 30.06.2021 няма да бъдат индексирани, и ще са изпълнени в условията на инфлация, което е в противоречие с изложените мотиви към Методиката.

към коментара на zdravkova от 13 септември 2022, 09:27:04

Предложение за промяна

Новосъздаденият чл. 117а от ЗОП гласи следното: „Чл. 117а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) (1) В случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет.“

Никак не е случайно, че законовата разпоредба не прави разлика между договорите за строителство и тези за доставки и/или услуги. Всеобщата икономическа и финансова криза не засяга само себестойността на строителството, а пряко се отразява на цените и на доставките и услугите. Стопанските субекти срещат едни и същи предизвикателства, независимо дали извършват дейност като строители или като доставчици на стоки и услуги, тъй като ежедневните скокове в цените на материали и консумативи, нарастването на МРЗ и осигуровките в тежест на работодателите, всичко това засяга еднакво всеки борещ се за оцеляване на пазара.

Ето защо очертаното от МС приложно поле на Методиката за индексация на договори за обществени поръчки при инфлация само по отношение на договорите за строителство е акт на дискриминация спрямо заетите в останалите сфери на стопанска дейност.

За да се изпълни повелята на закона и всички изпълнители по вече сключени договори за обществена поръчка да получат равно и справедливо третиране, следва да се направят следните изменения в предложения проект на Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация:

В чл. 1 да отпадне уточнението "за строителство". Вместо това неговият текст би следвало да гласи: „С методиката се регламентира начинът за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора.“

Чл. 2 следва да бъде редактиран в смисъл, който да обхваща не само договорите за строителство, а и договорите за услуги, в т.ч. такива свързани със сметосъбирането и сметоизвозването. При тези договори, както и при другите договори за услуги, е логично да бъде приет коефициент за индексация спрямо годишната инфлация, като се предвиди не просто еднократна, а ежегодна индексация при договорите с многогодишно изпълнение, които са една съществена част от договорите за обществени поръчки. Тук за пример отново можем да посочим договорите за сметосъбиране и сметоизвозване, които обичайно са 3 или 5-годишни.

коментар

С последните промени в ЗОП законодателя е натоварил изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет да изготви Методика за индексация на договори за обществени поръчки.Идеята е методиката да важи за вече сключени договори за строителство, ремонт, реконструкция и модернизация, доставка и услуги. Проблема е ,че в съдържанието й се говори само  за компенсация на договорите за строителство, като предлаганият проект е изцяло подчинен на индексиране на цените на съответните СМР, разпределено по отделните категории.



В проектa липсва  механизъм, който да даде възможност да бъдат индексирани вече сключени договори за доставки и услуги.  Договорите за изпълнение на  услуги също са в пряка зависимост от множество фактори (ел.енергия, горива, осигурителна тежест и т.н.)..

Коментар

1. Подлежат ли на индексиране обекти, по които са извършени окончателни плащания през 2021г.?
2. Допустима ли е последваща индексация на сключени договори преди 2021 г.?
3. Как се определя тежестта на строителните материали за комплексни обекти, попадащи в различни групи строежи?
4. Предлoжение да има типов вариант на допълнителни споразумение.
5. Методиката касае единствено цената на договора, но не е ясно как ще се извърши  индексиране на отделните актове?
6. Какъв е механизмът на индексация – на всеки 3 месеца ли може да бъде реализирана, има ли значение какъв е процентът на инфлация за конкретното тримесечие или самото наличие на инфлация е предпоставка за индексация?
7. Формулата определя начина за изчисляване размера на изменението на цената, но липсва информация  относно това дали има някакво  числово ограничение (таван) за стойността на тези изменения.

СТАНОВИЩЕ ПО МЕТОДИКАТА - ЧАСТ 1

Във връзка с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 62 от 2022 г.), с който е създаден нов чл. 117а, ал. 1, в съответствие с който Министерският съвет одобрява методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация и по повод на публикувания на сайта на портала за обществени консултации „Проект на методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация“, с настоящото се правят предложения към „Проекта“, както и се представя становище с мотиви и аргументи против следните предложени проекторешения:

В чл. 1 от Проекта е посочено, че с методиката се регламентира начинът за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за строителство. Разпоредбата на чл. 1 по същество перифразира чл. 117а, ал. 1 от ЗОП, като не дава указания или дори пояснения по отношение на два ключови въпроса, от отговорите на които в голяма степен зависи прилагането на коментираната методика. На първо място, какво увеличение на цените на стоки и материали се смята за „съществено“ за целите на дискутираната методика – 5%, 20% или 100%? На следващо място, кои стоки и материали се считат за „основни“ в контекста на предложената за обществено обсъждане методика – какви са критериите за оценка? Очевидно е, че публикуваният проект, както и ЗОП не дават никакъв отговор на поставените въпроси, което е съществен пропуск от страна на законодателя. За целите на преодоляване на тези непълноти е разумно да бъдат формулирани точни и недвусмислени критерии, които да позволяват еднозначно да се определя кое увеличение на цените е „съществено“ и кои стоки и материали са „основни“, като с тях се допълнят предложеният Проект и, по възможност, ЗОП. Например, това може да са стойностни показатели, един от които определя минимален праг на оскъпяване, преминаването на който е доказателство за наличието на „съществено“ увеличение на цените, а друг показател посочва относителната ценова тежест на съответна стока и/или материал в общата цена за изпълнение на предмета на договора за обществена поръчка.

В чл. 2 от Проекта е предвидено прилагане на общ за всички проекти от даден вид строежи съгласно предложената класификация усреднен коефициент за тежест на строителните материали по договори за възлагане на обществени поръчки на същия вид строежи, без да се отчита спецификата на отделните проекти. Прилагането на обобщени критерии – усреднени показатели по видове строежи, при индексирането на разходите по договори за възлагане на обществени поръчки при условие, че е използван индивидуален подход при изготвянето на офертите на изпълнителите, т.е. при остойностяването на всички видове дейности, включени в обхвата на договорите, неименуемо води до непропорционално индексиране на договорната цена спрямо реалния ръст на инфлацията по различните договори дори със сходен предмет. Обективно по-справедливо решение би било определянето на индивидуален коефициент на тежест на отделните стоки и материали по всеки договор за възлагане на обществена поръчка с оглед реално индексиране на договорната цена, което съответства на декларираните цели на предложения Проект на методика. В допълнение следва да се отбележи, че не е ясна методиката за определяне на така предложените коефициенти за тежест на строителните материали. В контекста на гореизложеното особено място заема проблемът с прилагането на предложените коефициенти на тежест по отношение на договори за обществена поръчка с предмет, предполагащ изключително или преимуществено доставки на стоки и материали.

 следва част 2...

СТАНОВИЩЕ ПО МЕТОДИКАТА - ЧАСТ 2

На следващо място в същия чл. 2 от Проекта е предложено класифициране на строително-монтажните работи по видове строежи. Необходимо е да се подчертае, че така предложената класификация не съответства на утвърдената с Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. номенклатура на видовете строежи за отделните категории в зависимост от тяхната характеристика, значимост, сложност и рискове при експлоатацията им, посочени в чл. 137, ал. 1 от ЗУТ. В резултат отделни видове строежи, предвидени съгласно номенклатурата на видовете строежи по Наредба № 1, изпадат от обхвата на предложената в Проекта класификация на видове строежи. В частност, п.6 от класификацията включва „Строителство на обекти на железопътна инфраструктура по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за железопътния транспорт“. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за железопътния транспорт във връзка с чл. 2 от същия закон от обхвата на закона са изключени:

1. метрополитен; и 2. градски трамваен транспорт. Вследствие на това проекторешение строителството на обекти на метрополитена и градския трамваен транспорт се оказва извън обхвата на който и да е вид строежи, а не само на този по п.6 от класификацията. Това на практика означава, че цените на всички договори за обществена поръчка с предмет, изключен от предложената в Проекта класификация на видове строежи, няма да подлежат на индексация.

В чл. 3 от Проекта е посочено, че за изменение цената на договор по чл. 1 се прилагат индекси на цени на производител на вътрешния или на международния пазар на строителни материали, които се публикуват всяко тримесечие съответно на интернет страницата на Националния статистически институт (НСИ) – "Индекси на разходите в строителството", "Индекс на цени на производител на вътрешния пазар на строителни материали" или Евростат. Така направените препратки към съответните индекси без да са посочени конкретни критерии за приложимостта на всеки един от тях поотделно пораждат правна несигурност, като създават объркване и поводи за спорове между възложители и изпълнители, което не е в интерес и на двете страни. Би било целесъобразно да се посочи в методиката, че по отношение на стоки и материали с местен произход се прилага индекс на НСИ, а на тези с чуждестранен произход – на Евростат, като се уточни изрично приложимият индекс. В допълнение следва да особено се отбележи, че не е ясна методологията за формиране на така предложените индекси на НСИ, в частност какви стоки и материали, и други разходи се отчитат при формиране на индексите, както и какво е относителното им тегло.

Важно е също така да се отбележи, че стой открит въпросът дали предлаганите референтни индекси за изчисляване на коефициент за актуализиране на договорната цена включват транспортните разходи за доставка на строителните материали от търговския обект на производителя/доставчика до строителния обект, както и дали отчитат само динамиката на цените на строителните материали, които са произведени от производител на вътрешния пазар, без оглед на вносните строителни материали.

следва част 3

СТАНОВИЩЕ ПО МЕТОДИКАТА - ЧАСТ 3

В чл. 4 от Проекта е предвидено, че размерът на изменението на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация се определя по формула, определянето на параметрите в която поражда редица въпроси:

съгласно чл. 4 от Проекта К_n е размерът на изменението на цената на договор за обществена поръчка. От друга страна К_n е дефинирана като изразената в проценти стойност, приложима към приетите за изменение строително-монтажни работи, предмет на формиране на стойността на договора. От това определение не става недвусмислено ясно какво се има предвид под „приетите за изменение строително-монтажни работи, предмет на формиране на стойността на договора“, към които следва да се прилага К_n – дали това са всички работи, които подлежат на индексация или само работите, които са сертифицирани/актувани към момента на индексация и подлежат на фактуриране и съответно индексирано заплащане?

От дефиницията за I_о, съгласно която I_о е стойността на индекса към 31.12.2020г. за оферти, подадени преди 31.12.2020г., или датата на съответното тримесечие, не става ясно дали под „съответното тримесечие“ следва да се разбира тримесечието, в което е подадена офертата.

Така поставените въпроси пораждат основния въпрос, а именно дали изменението на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация се предвижда да се извършва едновременно по всички строително-монтажни работи, които не са заплатени или само по отношение на строително-монтажните работи, които са приети, но не са заплатени.

От отговора на този въпрос зависи доколко предложената формула за индексация е принципно приемлива или не. В случай на поетапно индексиране на цената предложената формула е неработеща, тъй като не решава проблема с преодоляването на последствията от ръста на инфлацията.

В §3 от Проекта е посочено, че на индексация подлежат само дейности, приети след 30/06/2021г. Не са ясни мотивите и логиката на подобно решение, както и защо дейности, приети в периода 31/12/2020г. – 30/06/2021г. не са обхванати от възможността за индексиране при условие, че за начална дата на инфлационните процеси, т.е. на изпреварващ ръст на реалната инфлация спрямо предвидения, се счита 31/12/2020г. съгласно §1 от същия Проект. В допълнение, в договорите за възлагане на обществени поръчки с предмет СМР за сертифициране/актуване, т.е. приемане и съответно фактуриране на дейности обикновено има предвидени минимални прагови значения на стойността на подлежащите на сертифициране/актуване и фактуриране дейности, които прагови значения се различават в пъти дори по договори със сходен предмет, сключвани от един и същ възложител. Подобно проекторешение поставя в неравностойно положение даже изпълнители по различни договори за възлагане на обществени поръчки, но с идентичен предмет, сключени/изпълнявани в едно и също време и/или с един и същ възложител.

В заключение е необходимо специално да се подчертае, макар това да не е заложено в предложения проект на методика, че инфлационните процеси носят всеобхватен характер и влияят върху цената не само на строителните материали, влагани в строежите, но и на другите компоненти, формиращи договорната цена, като труд, горива, електроенергия, механизация и т.н. Макар и с отложен ефект и в различна степен, безпрецедентният и стремителен ръст на инфлацията ще окаже неизбежно влияние и на посочените компоненти, което следва да бъде отчетено при приемането на методиката за индексиране на всички разходи по договори за възлагане на обществени поръчки.

В обобщение може да се заключи, че предложеният „Проект на методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация“ има съществени недоработки, пропуски и противоречия/неясноти, които правят невъзможно постигането на официално декларираната от вносителя на проекта цел за „Интернализиране на инфлационния риск чрез обективна и справедлива индексация на стойността на цените на строителните продукти с оглед обезпечаване изпълнението и завършването на договори за обществени поръчки“.

В случай на промяна на предложения Проект на методика, публикуван на Портала за обществени консултации представеното становище по гореизложените аспекти може да бъде актуализирано, допълнено и/или изменено.

Предложение за изменение на Методика по ЗОП - 1 част

В качеството ни на правен субект, пряко заинтересован от съдържанието, обхвата и целите на изготвената от МРРБ - Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка (накратко „Методиката“) и Проекта на постановление, с което ще се приеме Методиката („Проекта“), предоставяме на Вашето внимание предложение в посока нейното изменение, с цел утвърждаване принципите на законосъобразност и целесъобразност в хода на нормотворческия процес в производството по подготовка на акт, засягащ нашите законни интереси.

Предвид горното, вярваме, че ще вземете под вниманието нашето предложение за изменение и допълнение на Методиката, по следните съображения:

Настоящата разпоредба е създадена по законова делегация на чл. 117а от ЗОП, в сила от 05.08.2022 г. Видно от цитираната норма, законодателят е предвидил изменение на цените по всички договори за обществена поръчка, а не изменение на цените само по конкретни договори, в случая за строителство, поради което методиката следва да бъде изменена така, че да се прецизира текста, който да включва изрично всички договори, сключени по ЗОП, в това число и рамковите споразумения за доставки и/или услуги.

Всички стопански субекти, в това число и представляваното от нас дружество, извършващо дейност в критичната инфраструктура, а именно отрасъл енергетика, срещат големи предизвикателства,  която надминава в пъти дейностите в строителството, доколкото необходимостта от предвидимост и сигурност на доставките и услугите следва да е с приоритет. Именно в сектор Енергетика наличието на ежедневни скокове в цените на суровини, материали и консумативи, води до нарастване на цените, по които можем да изпълняваме обществените поръчки.

Предвид изложеното, Методиката за индексация на договори за обществени поръчки при инфлация само по отношение на договорите за строителство недвусмислено ще се счита за акт на дискриминация спрямо заетите в останалите сфери на стопанска дейност и индустрии. В настоящия си вид Методиката обслужва лобистки интереси, неясна е и води до ясно противоречие с принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, необходими при изработването на нормативен акт.

За да се изпълни повелята на закона спрямо всички изпълнители по вече сключени договори за обществена поръчка да получат равно и справедливо третиране, следва да се направят следните изменения в предложения проект на Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация, като предложените от нас промени са оцветени в червено.

Настоящото предложение цели да преодолее правният вакуум и несъответствия в проекта на Методиката, така че да няма основание за противоречиво тълкуване на норми, още по-малко да се стига до правни абсурди, свързани с осигуряване на възможности само за една конкретна група предприятия, които не би следвало да са привилегировани спрямо други.

    Гореописаните предложения за изменение на Методиката ще повишат трансперантността в насоките за държавна политика, ще дадат възможност за дългосрочни и предвидими решения в областта на обществените поръчки и не на последно място ще осигурят възможност за дългосрочна перспектива пред дружествата от важни за страната промишлени сектори и индустрии, какъвто е и сектор енергетика, така че да не се стига до застрашаване при изпълнението на проекти, свързани със сигурността на доставките в електроенергийната система и навременните стоки и услуги, които са част от критичната инфраструктура на страната ни.  

следва продължение ->

Предложение за изменение на Методика по ЗОП - 2 част