Предложение

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

1. Предлагам заедно с резултатите от общественото обсъждане да се публикува и „анализ на нуждите от укрепване на административния капацитет на Държавен фонд „Земеделие“, въз основа на който са направени заключенията по проекта на ПМС. Предложението е свързано с обръщение към посочения документ, но същия не е на разположение в периода на обществено обсъждане;
2. Предлагам заедно с резултатите от общественото обсъждане да се публикува и „методическите насоки по елементите на финансовото управление и контрол, издадени на основание чл. 10, ал. 3 от ЗФУКПС и утвърдени със Заповед № ЗМФ 184/06.03.2020г. на министъра на финансите. Предложението е свързано с обръщение към посочения документ, но същия не е на разположение в периода на обществено обсъждане;

Предложение

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

1. Предлагам да се мотивира решението, че единствено увеличение на щатни бройки ще реши посочените проблеми в доклада, като не са докладвани и възможностите за оптимизиране на намаляване на административната тежест по процедурите с цел излизане от „формализираните проверки“, които МЗм и ДФЗ приемат и изпълняват, като самите те водят до увеличаване на числеността на персонала им, който отново не може да се справки с тези изисквания за проверки и трябва отново да се увеличава, и така до безкрай!!!

Предложение

Отчетена е необходимост и от увеличение на щатната численост на дирекция „Селскостопански пазарни механизми“.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Предлагам да се мотивира исканото увеличение на щата, като се поясни в каква връзка е с увеличените сроковете за обработка на заявления по мерките от НАРЕДБА № 6 ОТ 26 ОКТОМВРИ 2018 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИЯ СЕКТОР ЗА ПЕРИОДА 2019 – 2023Г., като по чл. 13, ал. 10 този срок е 70 работни дни, по чл. 20, ал. 1 този срок е 60 работни дни, по чл. 58, ал. 5 този срок е 70 работни дни, по чл. 64, ал. 5 този срок е 70 работни дни. Не е обосновано това увеличаване на щатовете до какво реално намаление например на посочените срокове реално ще доведе, а само се защитава тяхното увеличаване.

Предложение

Необходимите финансови средства за 2023 г. са в общ размер на 11 500 000 лв., в т.ч. разходи за персонал – 7 500 000 лв.,  разходи за издръжка – 1 400 000 лв. и капиталови разходи – 2 600 000 лв. Разходите за персонал за 2023 г. са разчетени за 130 нови щатни бройки за периода, в т.ч. за възнаграждения на персонала и за осигурителни вноски. Разходите за издръжка са разчетени за ремонти и поддръжка на осигурените помещения, почистване, консумативи и материали, а капиталовите разходи са за полагане на антистатична настилка/двоен под, окабеляване, осигуряване на дисково пространство, мрежови устройства, осигуряване на непрекъсваемо захранващо устройство и резервираност на захранването, закупуване на техника, в т.ч. персонални компютри, принтери, копирна техника, лицензи за антивирусен софтуер, офис пакет, сървърни лицензи за 130 бр. допълнителен щатен персонал.

Необходимите финансови средства за 2024 г. са 8 900 000 лв., в т.ч. разходи за персонал – 7 500 000 лв. и разходи за издръжка – 1 400 000 лв.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Предлагам предложените увеличения на разходите да отпаднат и да бъдат в размера на бюджетираните средства за прехвърлените бройки.

Ако предложението не се приеме предлагам увеличението да е единствено за сметка на „Техническата помощ“ от ПРСР и по този начин да се разходва ресурс от националния бюджет, т.е от българските граждани и предприемачи, защото самите те са най- засегнати от неефективната и необоснована работа на ДФЗ. Предложението е свързано с неефективната работа на МЗм и ДФЗ и разработване на процедури и методики за контрол по ПРСР, с което създават необоснована тежест върху кандидатите, която в последствие да е основание за увеличаване на броя на служителите, които да я контролират и проверяват. Констатацията е във връзка с многократни предложения за осъществяване на предварителен обществен контрол върху всяка документация за кандидатстване по ПРСР с цел мотивиране и обосноваване на нуждата от всеки изискан документ и данни при тяхното попълване от кандидатите/бенефициентите.

Защо се вземат бройки от регионалните дирекции по горите?

Предлага се увеличението в ДФЗ да е за сметка на намаляване на числеността на РДГ. Моля дайте обосновка каква е числеността на РДГ, от къде ще се вземат бройките? А най-вече как намаляването на числеността ще се отрази на охраната на горите. Не е тайна, че контролът е твърде слаб и административно-наказателната дейност почти не съществува. Моля дайте данни за броя на проверките, издадените наказателни постановления и докажете, че РДГ работят толкова перфектно, че 12% съкращение на числеността няма да се отразят на работата.

Коментар

При сравнение на действащия устройствен правилник и направените предложения за промени се забелязва, че има намаление на извършваните дейности от съществуващите към момента звено „ИСАК“ (11 на брой) и дирекция  „ИТ“ – (28 на брой ), съответно на 7 за новата дирекция ИИС по отношение на ИСАК и 16 по отношение дейностите свързани с Информационните технологии. При анализ се вижда, че функциите са дословно преписани от действащия устройствен правилник, намалени са и няма добавени нови, като същевременно се твърди в Частична предварителна оценка на въздействието (стр.2), че се възлагат повече функции на дирекция „Интегрирани информационни системи“ и това е основание да се увеличава числеността на персонала с шест щатни бройки.

Смятам че Предварителната оценка за въздействието е необективна, повърхностна и е извършена проформа.

Изложените съображения за създаване на д-я ИИС са :

1. Първото е, в чисто организационен план, структурата на Държавен фонд „Земеделие“ да се олекоти и оптимизира с оглед по-цялостното реализиране на принципите на ефективност, субординация и координация, предвидимост, непрекъснато усъвършенстване на качеството и планирането и изпълнението на дейността по начин, който води до постигане на висок обществен резултат при възможно най-икономично използване на ресурсите, съгласно чл. 2 от Закона за администрацията.

Липсва аргументация и са използвани са общи фрази, които не са подкрепени с никакви факти. С предложените промени няма да се постигне висок обществен резултат при възможно най-икономично използване на ресурсите.

Второто съображение е, посредством вливането да се постигне интеграция на ИСАК с останалите вътрешни информационни системи в рамките на Държавен фонд „Земеделие“, както и с външни информационни системи, които  Държавен фонд „Земеделие“ ползва и/или в които участва. Така ще се повиши хомогенността и кохерентността на всички процеси,  дейности и информационни потоци. По-плътната интеграция ще повиши сигурността и надеждността на цялостната архитектура от приложни софтуерни програми и основна ИТ инфраструктура. По този начин ще се осигури и съответната техническа възможност за по-бързо и ефективно въвеждане на нови аналитични функционалности, генериране на пълни, непротиворечиви и актуални периодични и ad hoc отчети, справки и доклади за финансовите, статистическите и другите аспекти от дейностите на  Държавен фонд „Земеделие“, както и за лесното извличане на друга необходима информация по различни зададени критерии и филтри.

С второто съображение се твърди, чисто технологични процеси и технически проблеми могат да се решат с административни мерки. Не са посочени, какви са пречките тези интеграции да се реализират и в момента и защо не са осъществени.

По тази логика ако Министерството за електронно управление чисто административно се обедини с ключови администрации ще се получи така дълго изгражданото вече над 20 години е-управление.

В предложените промени § 6 Чл. 30. (1) (2) т.5, т7, т.11 и т.15 се възлагат функции пряко свързани с информационната сигурност, което е в нарушение на чл.3 ал. (1) т.5 и ал.(2) от НМИМИС. Допуска се една структура да извършва всички оперативни дейности свързани с ИКТ в организацията и същевременно да се самоконтролира по отношение на мрежовата и информационната сигурност, тоест създава се неработеща и неефективна одитна и контролна верига.

Също така е предвидено новата дирекция да „ предлага и съответни мерки съгласно внедрените стандарти ISO 27001:2005 и ISO 9001:2008, разработва политики и процедури за съответните системи;“

Цитираните стандарти отдавна са невалидни.

Смятам ,че така предложеният устройствен правилник има сериозни пропуски, липсва аргументация и най-вече противоречи на действащата нормативна уредба и по–конкретно на НМИМИС, поради което не трябва да се приема в сегашният си вид.