С наредба не могат да бъдат създавани задължения, които не са уредени със закон.

 Предложената НИД на Наредба № 1 и като цяло изискването към лицата извършващи дейности с отпадъци - да предоставят информация само и единствено чрез НИСО, противоречи на чл.4, ал.2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност: „всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон.“

В ЗУО липсва правна норма, която да задължава лицата по чл. 44, ал.1 от ЗУО да притежават електронен подпис и да водят отчетността си единствено по електронен път, само и единствено чрез НИСО, включително чл.48, ал.8 от ЗУО не създава такова задължение.

Посоченият в мотивите за изменение на Наредба № 1 & 22 от ПЗР на ЗУО представлява правна възможност за подаване на документи по електронен път, но не и задължение за извършването на такива действия.

 В Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ също не съществува разпоредба, която да изисква определени лица да бъдат задължени да притежават КЕП и да извършват електронни изявления, защото това би противоречало на принципите залегнали в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, чието прилагане в националното законодателство се урежда от ЗЕДЕУУ.

 Поради възникващото задължение за притежаване на КЕП от лицата извършващи дейности с отпадъци, считам не само за необходимо, а за задължително да бъде извършен анализ на съответствието на предлаганото изменение, с правото на Европейския съюз.

 В мотивите за разработване на НИД на Наредба № 1 невярно е твърдението, че „за изпълнение на изискванията на наредбата не се налага разходване на допълнителни финансови средства от задължените субекти“. Предоставянето на информация с КЕП, чрез НИСО, води до разходи по снабдяване с електронен подпис, но и до разходи за хардуер с по-специфични характеристики, софтуер, обучение на персонал и т. н., които по никакъв начин не са отчетени от МОСВ- предлагащо изменението.  

  Намирам за абсолютно несъстоятелно и ненужно, за постигане целите на ЗУО, изискването за водене на т.нар. „нулева отчетност“ по чл.10, ал.3 от Наредбата - за ежемесечно изрично вписване на текст за всеки един отпадък, с който не е извършвана дейност: "не е извършвана дейност с отпадъци за месец………".  На фона на цялостната разработката на НИСО, неоснователно е подобно изискване да се изписва ежемесечно такъв текст, при условие, че опцията е можела да бъде въведена с едно отбелязване или изписване на една нула или в най- добрия случай с автоматично генериране на нулева отчетност.

Основното предимство на НИСО, с което системата беше представена на задължените лица, беше функционалността при не въвеждане на данни в електронно водените книги за цял месец, да добавя автоматично запис, че не е извършвана дейност с отпадъци за съответния месец.  В процеса на „подобряване“ работата на системата тази функционалност някак изчезна и МОСВ вече дава указания към териториалните си структури за санкциониране на лицата, които не извършват вписване на текста от чл.10, ал.3 .        

Като цяло считам, че административният натиск, който МОСВ упражнява върху лицата по чл. 44, ал.1 от ЗУО за работа с НИСО и в частност предложената НИД на Наредба № 1 не съответстват на принципа за упражняване на административните правомощия по разумен начин и добросъвестно, в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел.