* Задължителни полета
Проектът на Закон за допълнение на Кодекса за застраховането има за цел засилване на регулаторната рамка по отношение на изпълнението на задълженията на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) и на застрахователите във връзка с функционирането на системата „Зелена карта“ в България. Чрез него ще се постигне гарантиране на точно и своевременно изпълнение на задълженията на застрахователите и НББАЗ в рамките на системата „Зелена карта“, съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Също така, ще се създаде правна възможност за предприемане на надзорни действия от страна на Комисията за финансов надзор в случай на неизпълнение на задълженията на застрахователите и на НББАЗ в рамките на системата „Зелена карта“.
Становището на ССИ по законопроекта на Кодекса за застраховането е публикувано на https://ssibg.org/%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%81%d0%b8-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82-%d0%bd%d0%b0
По отношение на проект на Закон за допълнение на Кодекса за застраховането, публикуван за обществено обсъждане на интернет сайта на Министерството на финансите (22.11.2022г.), Национална асоциация за защита на потребителите (България) изготви и предоставя становище, което да се вземе предвид в последващите законодателни процедури.
Националната асоциация за защита на потребителите е самоуправляващо се сдружение с нестопанска цел, което работи за защита на правата и интересите на българските потребители. НАЗП има статут в Съвета за търговия и развитие на UNCTAD. UNCTAD е постоянен междуправителствен орган, създаден от Генералната асамблея на ООН /Организацията на обединените нации/ през 1964 г., който се събира ежегодно през есента на редовна сесия и три пъти годишно на изпълнителни заседания.
В контекста на нашата дейност и експертиза изразяваме своето несъгласие в аргументите, целите и търсените ефекти, предложени в проекта на Закон за допълнение на Кодекса за застраховането. Не отчитаме основателни мотиви в установените от Министерството на финансите слабости при обработването и уреждането на претенции във връзка с функционирането на системата „Зелена карта“ в България, изразяващи се в забавяне или отказ за плащане по вземания, съответно по искания за гаранции, към отделни български застрахователи или НББАЗ, съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата.
Аргументите, че финансовата стабилност на НББАЗ е под натиск в резултат на установени слабости в процеса на обработка на претенции с международен елемент от отделни застрахователи по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в рамките на системата „Зелена карта“ не са достатъчно адекватни за предприемане на предложените промени, а именно:
Чл. 506а. (1) Бюрото заплаща, при спазване условията и сроковете на вътрешните правила на Съвета на бюрата, предявените към него гаранционни искания от други национални бюра във връзка със задължения на своите членове.
Чл. 506а. (2) Със заплащането на всяко гаранционно искане бюрото встъпва в правата на националното бюро, получило гаранционно плащане, спрямо своя член и в седемдневен срок от плащането предявява писмено претенция към този член за размера на платеното.
Предложеният вариант за създаване на материалноправно задължение за извършване на гаранционни плащания от страна на НББАЗ, съчетано с изрично задължение за предявяване на претенциите към застрахователя и за удовлетворяване на тези претенции за сметка на банковата гаранция, учредена и поддържана от застрахователя в полза на националното бюро влиза в противоречие с базовите регулации на системата „Зелена карта“. Изключването на възможността за правно аргументиран отказ на претенции за застрахователни плащания влиза в колизия с основни правни принципи.
Приемането на предложените промени в Кодекса за застраховането има голяма вероятност да породят повишаване на измамите при застраховките „Гражданска отговорност”, което да генерира сериозни финансови рискове за застрахователните компании в България. Последващите ефекти върху потребителите биха били съществени, най-вече по линия на осезаемо повишаване на премиите по „Гражданска отговорност” на автомобилите.
Нашето мнение е, че предложените промени трябва да отпаднат или да се модифицират на база задълбочена оценка на негативните последствия върху потребителите.